Р Е Ш Е Н И Е
№ 708/8.4.2021г.
гр. Пловдив, 08
април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря Т.К. и
участието на прокурор КИЧКА КАЗАКОВА,
като разгледа КАНД № 257 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С
решение № 260771/29.12.2020г., постановено по АНД № 6661/2020г. районен съд- Пловдив, V н. състав е отменил НП № 515830
– F543515/ 04.06.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД
на НАП - Пловдив, с което на „Одилене“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2
772,13 лева. Така постановеното решение е оспорено с касационна
жалба от ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуален представител по пълномощие. Искането
е да се отмени решението и с това да се потвърди издаденото наказателно
постановление.
Ответникът по
касация – „Одилене”ЕООД, чрез адв.Хр.Х.- пълномощник намира същата за
неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура-Пловдив дава мотивирано заключение за неоснователност на
жалбата.
Административен
съд-Пловдив, ХХ състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок от
страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди
доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери
решението по реда на чл. 218 от АПК,
настоящият съдебен състав счита
касационната жалба за основателна.
Със спорното НП № 515830
– F543515/ 04.06.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД
на НАП - Пловдив на „Одилене“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 180, ал.2,
вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2 772,13 лева
за извършено административно нарушение по
чл. 180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 102, ал. 4,
чл. 86, ал.1 и ал.2, вр. чл.119 от ЗДДС, вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС. НП е издадено затова, че данъчнозадълженото по ЗДДС
лице „Одилене” ЕООД, ЕИК *********, не е начислило ДДС в размер на 2772,13 лв.
по облагаеми доставки на обща стойност 16632,76 лв. извършени за период
20.12.2019г. - 31.12.2019г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй
като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. При извършена проверка в ТД на НАП-Пловдив, документирана
с Протокол № 16000014404/ 13.01.2020г. е установено, че за периода от
01.11.2019г. - 20.12.2019г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по
смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000лв. /56 860,96 лв/, формиран
от пекарна. Прието било, че е налице
нарушение на чл. 180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.102, ал. 4, чл. 86, ал.1 и ал.2, вр. чл.119 от ЗДДС, вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС. Бил съставен АУАН № F543515/09.04.2020г., въз основа на който било издадено
и атакуваното НП № 515830 – F543515/ 04.06.2020г.
Въззивният съд е приел, че НП е издадено от
компетентен орган, в законоустановената форма, но намерил основание да го
отмени. Мотиви за това е посочил нарушение на производствените правила.
Съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Въпреки, че е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен
контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в
рамките на правомощията му, то е при нарушение на материалното право.
Настоящият касационен състав, не споделя
направените от въззивния съд правни изводи, които са довели до отмяна на
наказателното постановление.
Фактите по делото са безспорно установени. Съгласно
разпоредбата на чл. 180, ал.1 от ЗДДС
регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този
закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева, като същата е
приложима и в случаите по ал.2, когато лицето не е начислило данък, тъй като не
е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок.
Данъчно задължено лице по смисъла на закона е всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея
/чл. 3, ал.1 ЗДДС/. Нормата на чл. 86 ЗДДС се намира в Глава 8 – начисляване и
внасяне на данъка от страна на регистрирано по ЗДДС лице. Дружеството-ответник
по касация е регистрирано на 13.01.2020г., а наложената санкция е за периода м.
декември 2019г., когато субектът не е начислил данък, тъй като не е подал
заявление за регистрация и не се е регистрирал по ЗДДС в срок.
Касационният състав счита, че
обстоятелствата по делото са изяснени с оглед събраните доказателства и налагат
обоснован извод, че дружеството е извършило вмененото му нарушение. При
провеждане на съдебното следствие не са внесени каквито и да било съмнения в
правилността и законосъобразността на действията на контролните органи, както и
в констатираните от тях факти. Видно от гореизложеното е, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Сочената
съдебна практика от ответника по касация са неотносими към настоящия спор, тъй
като касаят казуси, при които е имало доказателства за начисляване на ДДС от
регистрираното лице в посочените в нормите на чл. 180, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС
срокове. Дори да приемем, че дружеството е разчело дължимия данък за данъчен
период м. декември 2019г. към 9.10.2020г., това му действие е извършено след
издаването и връчването на наказателното постановление. Казано с други думи,
към датата на издаване на наказателното постановление (04.06.2020г.)
дружеството не е начислило ДДС за посочения данъчен период, още по-малко
наказващият орган е бил уведомен за това, поради което не може да се търси
нарушение в процедурата, в насока проверка на фактите и доказателствата преди
издаване на НП.
Казаното дотук обосновава извод, че ПРС е
постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.
С оглед на изложеното са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и по т.2 НПК, което в хипотезата на чл. 222,
ал. 1 от АПК налага отмяна на съдебното решение на въззивния съд, като вместо
него се постанови друго такова, с което се потвърди издаденото наказателно
постановление, като законосъобразно.
При този изход на спора претенцията на ТД на
НАП-Пловдив за присъждане на разноски се явява основателна и следва дружеството
да бъде осъдено да заплати сума в общ размер на 160 лева юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Ето защо Административен съд-Пловдив, ХХ
касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 260771/29.12.2020г., постановено по АНД
№ 6661/2020г. районен съд- Пловдив, V н. състав,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 515830
– F543515 от 04.06.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП – Пловдив,
с което на „Одилене“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2
772,13 лева за извършено административно нарушение по чл. 180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 102, ал. 4, чл. 86, ал.1 и ал.2, вр. чл.119 от ЗДДС, вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
ОСЪЖДА „Одилене“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите
сумата в размер на 160(сто и шестдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: