РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 559/17.4.2019г.
гр.
Пазарджик, 17 април
2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в закрито заседание на седемнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 446 по описа
за 2019 год. и взе предвид следното:
1.Производство по реда на чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 60 от
Административно процесуалния кодекс.
2. Образувано е по жалба, предявена
от „БЛАГОВ И СИН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Драгиче” № 10, представлявано от управителя Георги Димитров
Благов, чрез процесуалния представител адв. Машева, с посочен съдебен адрес ***
против Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-178-0345445 от 28.03.2019г.
издадена от Ж.М., на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив към
Главна Дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална
агенция за приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – бърза закуска, намиращ се в
гр. Велинград, бул. „Съединение“, № 181, стопанисван от „БЛАГОВ И СИН“ ЕООД,
ЕИК ********* и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.
3. Твърди се, че към момента на
връчване на заповедта за налагане на принудителната мярка, нарушението е вече
отстранено, като е направен успешен тест относно възстановената връзка със
сървъра на НАПV
Поддържа се, че от страна на органа по приходите са
посочени твърде общи и бланкетни мотиви относно конкретната необходимост от
допускане на предварително изпълнение на административния акт. В тази насока се
сочи факта, че нарушението е установено на 14.03.2018г., а заповедта, чието
предварително изпълнение е допуснато е издадена едва на 28.03.2018г.
Иска се оспореното разпореждане за допускане на
предварително изпълнение да бъде отменено, като се присъдят сторените разноски
по производството.
4. Жалбата е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
5. Същата е постъпила пряко в съда,
като към нея са приложени заверени копия от : процесната заповед ; Протокол за
извършена проверка серия АА № 0345445 от 14.03.2019г. и приложенията към него ;
Акт за установяване на административно нарушение серия AN № F477454 от 15.03.2019г.;
Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 17.04.2018г.; Договор №
899 от 17.04.2018г. за сервизно техническо обслужване на фискалното устройство
; Вписване в паспорта на фискалното устройство за извършен ремонт в периода от
12:30часа до 15:13 часа на 21.03.2019г., като е в графа „описание на дефекта“
отбелязано „ изтощена батерия“, а съответно в графа „вид на извършен ремонт е
отбелязано „ Сменен кабел и зарядно“ ; Обяснение от сервизен техник Костадин
Овчаров от 14.04.2019г. в което е посочено, че касов апарат „Daisy“ с инд. № DY414412; и номер на фискалната
памет ФП36570734, собственост на „БЛАГОВ И СИН“ ЕООД е регистриран в НАП с FDRID3913277 на 17.04.2018г., като е с
валиден договор № 899 до 17.04.2020г., посочено е още, че „…Поради липса на
данни изпратени в НАП на 18.03.2019г. е направен успешен тест Napserver: ДА!...“; фискален бон от
18.03.2019г. в който е отразено „Успешна информация от НАП“ и служебен бон от
16.04.2019г. в които е отразено „Успешна комуникация със сървъра на НАП“ ;
Протокол за въведен нов КЛЕН от 17.04.2019г. в който е отразено „успешна
регистрация в НАП“
6. Тези писмени документи са
достатъчни за да се разгледа и разреши искането за спиране на допуснатото
предварително изпълнение на заповедта. Това е наложително, с оглед насроченото
запечатване на търговския обект на 19.04.2019г. и изискването на чл. 60, ал. 6
от АПК.
7. Разрешаването
на настоящия административноправен спор налага да бъде съобразено, че според
чл. 188 от ЗДДС,
заповедта по чл. 186, ал. 1 от същия закон, с която се налага ПАМ подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК,
т.е. при наличие на предпоставките, възведени в чл. 60 от АПК.
Следователно, за да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на
издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази
наличието на някои или на всички условия, установени в тази разпоредба и да
мотивира разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже,
че то се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се
защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин
интерес.
8. Приложените към
жалбата писмени документи, позволяват да се констатират следните факти и
обстоятелствата при които са проявени :
На 14.03.2019г.,
органи по приходите от ЦУ на НАП са извършили проверка на место в обект - бърза
закуска, намиращ се в гр. Велинград, бул. „Съединение“, № 181, стопанисван от
„БЛАГОВ И СИН“ ЕООД, ЕИК ********* и допълнителна документална проверка в
информационната система на НАП. Констатирано е, че дружеството в качеството му
на задължено лице по реда на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, е допуснало работа с фискално устройство, без изградена
дистанционна връзка на фискалното устройство с НАП в резултат на което не се
предават данни в НАП за периода 04.01.2019г. до 28.02.2019г.
В заповедта е
посочено, че при извършената проверка е установено, че в обекта има монтирано и въведено
в експлоатация фискално устройство „….модел
„ДЕЙЗИ КОМПАКТ KL“ с ИН на ФУ 01414412 и ФП
№36570734…“., от
което са отчитани продажби, „…като през
периода 10.05.2018г. до 14.04.2019г. /деня на проверката/ наличното в обекта ФУ
не е изпращало данни в НАП за дневните финансови отчети…“. Извършена е била
справка в информационната система на НАП, модул „Фискални устройства“, при
която е установено, че наличното в обекта фискално устройство е регистрирано в
НАП през посочения период, но не е изпращало данни в НАП за дневните финансови
отчети поради липса на дистанционна връзка.
За резултатите от проверката е съставен Протокол за
извършена проверка серия АА № 0345445 от 14.03.2019г.
По същият повод е бил съставен и прежде посочения Акт за
установяване на административно нарушение от 15.03.2019г., който е връчен на
неговият адресат на същата дата.
9. При това положение е била
издадена процесната Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-178-0345445 от 28.03.2019г. издадена
от Ж.М., на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив към Главна
Дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за
приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е
постановено запечатване на търговски обект – бърза закуска, намиращ се в гр.
Велинград, бул. „Съединение“, № 181, стопанисван от „БЛАГОВ И СИН“ ЕООД, ЕИК
********* и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, като органа по приходите
е разпоредил предварително изпълнение на заповедта, което да бъде осъществено
на 19.04.2019г..
В случая, преди всичко следва да се констатира, че
процесната заповед се отнася до фискално устройство „….модел
„ДЕЙЗИ КОМПАКТ KL“ с ИН на ФУ 01414412..“, докато според представеното с
жалбата Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 17.04.2018г.,
регистрирано в приходна администрация с потвърждение № 3913277 от 17.04.2018г.,
процесния касов апарат е „DAISY COMPAKT M“ с инд. № DY414412. Това точно фискално устройство впрочем, е било описано в Акт за установяване на
административно нарушение серия AN № F477454 от 15.03.2019г.
Неясно също така, защо в обстоятелствената част на
заповедта е посочено, че наличното в обекта ФУ не е изпращало данни в НАП за
дневните финансови отчети „…през периода
10.05.2018г. до 14.04.2019г. /деня
на проверката/…“, след като самата заповед е издадена на 28.03.2019г.
Вероятно е възможно това да се дължи на допусната техническа грешка, но по
делото няма данни тя да е била поправяна.
Тези недостатъци на оспорената заповед, ценени с оглед
допуснатото предварително изпълнение на същата, не може да бъдат неглижирани и
приети като несъществени, като се съобрази твърде сериозното въздействие на
насроченото вече запечатване на обекта върху правната сфера на жалбоподателя.
Поради причина е недопустимо,
фактическото основание за неговото прилагане да се извлича по
предположения или по тълкувателен път. Това би имало за последица една твърде
сериозна неопределеност на процесните правоотношения.
Все в тази насока, трябва да се добави, че точното
приложение на закона е еднакво задължително както за отделните граждани и
организации на граждани, така и за административния орган.
10. За да обоснове
необходимостта от издаване на оспореното разпореждане, ответният
административен орган е възпроизвел, установените в закона предпоставки при
наличието на които е поначало допустимо предварително изпълнение на отделен
административен акт.. Посочените като конкретни за случая факти и обстоятелства
са следните „…Наличието на изградена
дистанционна връзка, способстваща предаването на данни от ЕКАФП към НАП е
нормативно установено задължение на субектите….Липсата на изпълнение на това
задължение препятства контролната дейност на приходната администрация и не
позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания
търговец в този обект, тъй като няма обективни критерии, по които да се извърши
и по този начин се стига до отклонение на данъчно облагане. Предвид неспазването
на реда за използване на ФУ с изградена дистанционна връзка и непредаване на
данни и като бъдат преценени вида на търговския обект – бърза закуска в
курортен град – СПА столицата на Република България, местоположението – в гр.
Велинград, на главен път с голям клиенто поток, предоставящ възможност за
реализиране на значителни обороти, продължителния период от 10.05.2018г. –
14.03.2019г. на неизпълнение на задължението за подаване на данни в НАП, като
всички изложени обстоятелства в своята съвкупност сочат, че с това свое
поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и
фискалната политика на държавата …“.
11. Какви са
конкретните измерения на нанесените от жалбоподателя вреди на държавния интерес
не става ясно по никакъв начин от цитираните общи формулировки.
От данните съдържащи се в Протокол за извършена проверка
серия АА № 0345445 от 14.03.2019г. е видно, че констатирания оборот на
търговския обект в периода 01.03.2018г. до 14.03.2019г., тоест за една
календарна година, е в размер на 26724,43лв. или приблизително около 2227,00лв.
средно на месец. Тези данни, сами по себе си очевидно не могат да обосноват
извод за реализиране на значителни обороти от продажби на стоки, както счита
органа по приходите издал процесната заповед. Извод в тази насока не следва и
от използваните литературни похвати, като - „…СПА
столицата на Република България…“
Следва също така да се констатира, че други нарушения на
нормативните правила при осъществяване на дейността на жалбоподателя в
процесния обект не са констатирани, както и че данните съдържащи се в
приложените към жалбата Договор № 899 от 17.04.2018г. за сервизно техническо
обслужване на фискалното устройство ; Вписване в паспорта на фискалното
устройство за извършен ремонт в периода от 12:30часа до 15:13 часа на
21.03.2019г., като е в графа „описание на дефекта“ отбелязано „ изтощена
батерия“, а съответно в графа „вид на извършен ремонт е отбелязано „ Сменен
кабел и зарядно“ ; Обяснение от сервизен техник Костадин Овчаров от
14.04.2019г. в което е посочено, че касов апарат „Daisy“ с инд. № DY414412 и
номер на фискалната памет ФП36570734, собственост на „БЛАГОВ И СИН“ ЕООД е
регистриран в НАП с FDRID3913277 на 17.04.2018г., като е с валиден договор №
899 до 17.04.2020г., посочено е още, че „…Поради липса на данни изпратени в НАП
на 18.03.2019г. е направен успешен тест Napserver: ДА!...“; фискален бон от
18.03.2019г. в който е отразено „Успешна информация от НАП“ и служебен бон от
16.04.2019г. в които е отразено „Успешна комуникация със сървъра на НАП“ ;
Протокол за въведен нов КЛЕН от 17.04.2019г. в който е отразено „успешна
регистрация в НАП“, налагат несъмнения извод, че прекъсната дистанционна връзка
на фискалното устройство с НАП е възстановена на 18.03.2019г., тоест
непосредствено след проверката.
При това положение, след като в хода на проверката са
представени всички документи във връзка с регистрацията и въвеждането в
експлоатация на фискалното устройство, както и че дистанционната връзка на
устройството с НАП е незабавно възстановена, явно необоснован се явява извода,
че държавния интерес и фиска, а и интересите на потребителите са застрашени в
такава съществена степен, че да е наложително допускането на предварително
изпълнение на процесната заповед.
В този контекст,
трябва да се добави, че ако законодателят бе счел, че всяко неспазване на реда
и начина за работа с фискални устройства засяга особено важен държавен или
обществен интерес или обуславя някоя от другите предпоставки по чл. 60, ал. 1
от АПК, би допуснал предварително изпълнение на тази мярка по силата на закона
(в подобен смисъл Определение № 6067/16.05.2017 г. по адм. дело № 5303/2017 г.
на ВАС).
Все в този
контекст трябва да се добави, че предварителното изпълнение на процесната
принудителна мярка не гарантира законосъобразното отчитане на продажбите чрез
фискалното устройство на търговския обект, нито неизвършването на нарушения от
същия вид (в подобен смисъл Определение № 6765/31.05.2017 г. по адм. дело №
5670/2017 г. на ВАС);
12. Както се
посочи, дистанционната връзка на процесния касов апарат с НАП е възстановена на
18.03.2019г., тоест десет дни преди издаване на процесния административен акт.
Неясно защо, този факт не е нито констатиран, нито пък обсъден от органа по
приходите при издаване на процесната заповед и при постановяване на
разпореждането за предварителното й изпълнение.
Наличието на
съществуваща дистанционна връзка между фискалното устройство и НАП, изключва
възможността да се формира извод, че констатираното при проверката от 14.03.2019г.
състояние на твърде сериозно застрашаване на държавния интерес, на фиска и на
интересите на потребителите е продължило след 18.03.2019г. и е съществувало към
28.03.2019г. Казано с други думи, отпаднала е необходимостта от безкомпромисна
защита на обществения интерес, посредством допускането на предварително
изпълнение на процесния индивидуален административен акт.
13. Явно е, че с
изложените в заповедта съображения, административният орган не установява
конкретна необходимост от защита на особено важни държавни интереси, доколкото
превантивният характер на принудителната административна мярка не предпоставя
автоматично извод за наличие на основание за допускане на предварително
изпълнение на акта, с който се налага. В случая е направен опит посредством
целите на административната принуда, да бъде доказана предпоставка за допускане
на предварителното изпълнение на административния акт, което е недопустим
подход. Целите с оглед на които се налагат принудителните мерки и тези поради
които се допуска предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е
необходимо да бъдат установено различни предпоставки. В първия случай, която и
да е от хипотезите, възведени чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, а във втория -
необходимост от защита на особено важни държавни или обществени интереси, съществуването на опасност да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, и/или че от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за
бюджета.
14. Все в тази
насока следва да се констатира, че в мотивите на оспорената заповед е посочено
следното „…Разпоредбите на чл.186 и чл.
187от ЗДДС осъществяват държавна принуда, защита на установените правни
регламенти. В този смисъл, те имат и санкционен характер, тъй като по принцип
ПАМ се налага за преустановяване и/или предотвратяване на административни
нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер…“.
Еклектиката в
разбиранията на органа по приходите относно осъществяването и целите на
юридическата отговорност (в случая вероятно става реч за административно
наказателна отговорност) и осъществяването и целите на принудителните
административни мерки е очевидна.
Според чл. 22 от
Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки
Очевидно,
въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно
осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за
поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като
преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат
предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или
респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици
от такова деяние.
Явно е също
така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни
наказания, макар и да са форма на административна принуда. Ето защо например,
за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така
както е наложено и за целият период от време, през който е постановена
принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и
допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица,
предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или
отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не
съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от
който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне,
прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на
принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
Този законов
текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение. Не само
административния акт, но и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава, което по правилата на формалната логика ще рече, че
когато тази цел е реално осъществена, то изпълнението следва да бъде
преустановено.
Това с оглед
конкретиката на текущият казус налага да се формира извод, че допуснатото
предварително изпълнение би имало за пряка последица, нарушаване на принципа за
съразмерност. Ясно е че дейността в обекта, би могла да се осъществява при
спазване на установения за това нормативен ред, посредством редовно въведеното
в експлоатация фискалното устройство, което има действаща дистанционна връзка с
НАП, макар и тя да е възстановена, непосредствено след извършената проверка.
Съответно, с оглед естеството на осъществяваната търговска дейност,
предварителното изпълнение на заповедта би причинило немалки и трудно
предотвратими за търговеца вреди.
15. Не на последно
място трябва да се констатира, че сам по себе си фактът, че проверката на
обекта е осъществена на 14.03.2019г., а Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е издадена на 48.03.2019г., т.е. четиринадесет дни след това, сочи за липса на значим държавен
интерес който несъмнено трябва да бъде защитен, а и изобщо за наличие на
предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, които да налагат допускането на
предварителното изпълнение на наложената на дружеството принудителна
административна мярка.
16. С оглед
констатираната незаконосъобразност на оспорения акт, на жалбоподателя се дължат
сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на
350,00лв., по заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ Разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-178-0345445 от 28.03.2019г. издадена от Ж.М., на длъжност Началник
Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив към Главна Дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на основание
чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски
обект – бърза закуска, намиращ се в гр. Велинград, бул. „Съединение“, № 181,
стопанисван от „БЛАГОВ И СИН“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана достъпа до него за
срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите,
София да заплати на „БЛАГОВ И СИН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ул. „Драгиче” № 10, сумата от 350,00лв.(триста и
петдесет лв.), представляваща извършени разноски по производството по заплатена
държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от
съобщаването.
Административен съдия :/П/
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№9008/13.06.2019 Г. ПО АД№5913/2019 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 559/17.04.2019 г.,
постановено по адм. дело № 446/2019 г. по описа на Административен съд – гр.
Пазарджик.
Определението е окончателно.