Р Е Ш Е Н И Е

                                     Гр.Ардино, 23.07.2018г.

                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

               Ардинският районен съд в публично заседание, проведено на двадесет и първи юни, през две хиляди и осемнадесета одина в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С.  ОСМАН,

 

при участието на секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 53/ 2018г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Предявен е иск за трансформация на лично имущество с правно основание чл.59 от ЗДД вр.чл.33 ал.2 от СК вр.чл.23 ал.2 вр.чл.21 ал.4 от СК.

 

В своята искова молба ищецът Н.К.М. ***, посочва, че с ответницата Г.Ф.М. *** са  бивши съпрузи и че са заживели на съпружески начала през 2001г. в гр.Ардино, и на 18.01.2005г. са сключили граждански брак в с. Ябълковец, общ. Ардино, за което е бил съставен Акт за граждански брак № 0001/18.01.2005г. на км. с.Ябълковец, общ. Ардино. От брака си имали родени две деца. Този брак е бил прекратен чрез развод с Решение № 19 от 06.03.2018г. по гр.д. № 187/2017г. на РС-Ардино, което понастоящем е влязло в сила.

Ищецът твърди, че по време на брака, а именно на 04.03.2014г. с негово съгласие, ответницата по настоящото производство е открила на нейно име безсрочна банкова сметка „***" в „Банка ДСК" ЕАД, клон Ардино. Сметката е била в „BGN" /лева/ и е била означена IBAN ***. Ищецът заявява, че тази банкова сметка ***ства изпращани от него, тъй като той се е готвил да заминава на работа в Германия. С ответницата са имали уговорка той- ищеца да изпраща пари от чужбина, а тя да ги влага в откритата банкова сметка, ***зи сметка е следвало да става след предварително съгласие от негова. Заявява, че през месец април 2014г. е заминал за Германия, и веднага е  започнал добре платена работа и започнал да изпращам пари на тогавашната си съпругата.  Заявява също така, че от редовните телефонни разговори с ответницата разбирал, че тя е получавала изпратените суми, част от тях е харчила за нуждите на семейството, а останалата част я внасяла в откритата на нейно име банкова сметка. ***я на 2017 година, той се е връщал при семейството си в гр.Ардино по 3-4 пъти годишно и винаги е  оставял по 2-3 000 евро на ответницата за издръжка на семейството и за внасяне в банковата сметка. Освен това от Германия, на два пъти - на 21.03. и на 10.05.2015г., чрез „Уестърн Юниън" е изпращал на ответницата суми в размер общо на 4 000 евро, за да ги внесе в банковата си сметка. В началото на м.май 2017г. е изпратил на ответника 5 500 евро, чрез негов колега К.Р.К. от гр.Ардино, който й е предал посочената сума, също за да я внесе в банковата сметка. Ищецът твърди, че на 12.05.2017г. ответницата е внесла сумата в размер на 8 000 лева- част от изпратената от него сума в личната си банкова сметка *** „Банка ДСК" ЕАД, клон Ардино, за което му е предоставила „операционна бележка" № 9 от 12.05.2017г. В началото на месец декември 2017г. по твърденията на ищеца, ответницата го е  уведомила, че по нейната банкова сметка ***.

На 10.12.2017г. са се разделили и ответницата е напуснала семейното жилище. Тогава той е поискал от ответницата да му върне 16 000 лева, които са били негови лични средства, които той й е дал, за да ги внесе по банковата си сметка, но тя е отказала. Сочи също така, че е бил поискал налагане на обезпечителна мярка, която му е била отказана. Твърди, че през месец февруари 2018г.  ответницата е изтеглила от банката цялата налична сума в размер на 25 000 лева и е закрила сметката си, за което действие тя го е  уведомила лично.

Ищецът прави твърдения, че има изключителен принос, чрез вложени лични средства- 16 000 лева за паричната наличност по банковата сметка на ответницата. По време на съжителството и брака им от месец март 2014г. до 10 декември 2017г. бил на работа в Германия и е получавал трудово възнаграждение в размер на 4 000 евро месечно. През това време е предоставил значителни, лични, парични средства за издръжка на семейството и за внасяне в банковата сметка- горната. По същото време, ответницата е получавала минимално трудово възнаграждение и не е имала възможност да прави спестявания по банковата си сметка. Претенцията му е за тези 16 000  лева, които той ги е поискал многократно след прекратяването на брака от ответницата Г.Ф.М., но е получавал отрицателен отговор. Това е и съображението, поради което завежда настоящия иск. Ето и защо иска осъждането на ответницата Г.Ф.М., да му заплати сумата в размер на 16 000.00 лева, представляваща припадащата се към 10.12.2017г. част от откритата на 04.03.2014г. на името на ответницата Г.Ф.М., безсрочна банкова сметка „***" в „Банка ДСК" ЕАД- клон Ардино, с IВAN BG29STSA**********, с която ответницата се е разпоредила еднолично, ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска, както и да му бъдат заплатени направените разноски по делото.

В съдебно заседание се явява лично и с адв.Л.Б. ***, и поддържа така предявеният иск по изложените в нея и в съдебно заседание съображения.

Ответницата, чрез адв.Н.М. ***, в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който сочи, че иска е допустим. Счита, че предявеният иск с правно осн. чл.33 ал.2 от СК във вр. с чл.23 ал.2 от СК, е неоснователен и недоказан. Не оспорва, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение. Но в същото време се оспорват всички останали твърдени в исковата молба обстоятелства, тъй като същите не отговаряли на действителността. Сочи се, че не е било необходимо съгласието на ищеца за откриването на банкова сметка *** „Банка ДСК“ на нейно име, както и не били имали никаква уговорка Н. да й изпраща парични средства, която тя да внася в цитираната банкова сметка ***димо негово съгласие. Ответницата заявява, че сумите които тя е внесла в тази сметка са дарение от нейния баща Ф.Д.М. и сестра й Ш.Ф.М., както и нейни лични спестявания. Оспорва се изцяло твърдението, че ищеца е предоставил претендираната сума в размер на 16000 лв. Твърди се също така, че през времето което ищеца се е намирал извън пределите на страната, тя- ответницата се е грижила изцяло за отглеждането и възпитанието на двете им деца, за заплащането на сметки, консумативи за ползването на семейното жилище и др. Заявява, че сумите по 2000 евро на 21.03.2015г. и на 10.05.2015г. са били използвани именно за покриване на тези разходи. С оглед на изложеното ответницата заявява, че претенцията на ищеца за сумата от 16000 лв. е неоснователна и недоказана, и иска отхвърлянето на тази претенция, като претендира да й бъдат заплатени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и с адв.Н.М. ***, и оспорва така предявеният иск, като иска отхвърлянето на същият по изложените съображения , и претенира да й бъдат заплатени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им е бил прекратен с Решениe N 19 от 06.03.2018г. по гр.д. N 187/2018г. по описа на РС- Ардино, като в мотивировачната част на решение съдът е приел, че страните са разделени от 28.12.2017г. В кориците  на посоченото дело, приложено като доказателство по настоящото производство са приложени съответни писмени доказателства- а именно определение по чл.322 от ГПК за постановени привременни мерки по отношение на семейно жилище, местоживеене на деца и тяхна издръжка.

От приложени писмени доказателства- договор от 04.03.2014г.  и удостоверение № 61/ 06.06.2018г. на Банка ДСК- клон Ардино, се установява, че на 04.03.2014г. на името на ответницата Г.Ф.М. е открита безсрочна банкова сметка „***" в „Банка ДСК" ЕАД- клон Ардино, с IВAN BG29STSA**********- като при откриването на сметка в нея е била внесена парична сума в размер на 5 075,30 лева.

От цитираното по-горе Удостоверение се установява, че по  тази сметка ответницата Г.М. е внасяла съоветни парични суми, както следва; 1/ на 23.03.2015г.- 2 000 лева; 2/ 11.05.2015г.- 3 000 лева; 3/ 23.12.2015г.- 8 779,50 лева; 4/ 23.12.2015г.-  1 222 лева; и 5/ на 12.05.2017г.- 8 000 лева, или общо 23 001,15 лева, а със внесените при откриването 5 075,30 лева- или 28 076,45 лева.

В същото удостоверение се сочи, че на 19.12.2016г. по сметка е постъпила внесена от ищеца Н.М. сума 6 000 лева.

В цитираното удостоверение се сочи, че ответницата Г.М. е изтегляла от тази сметка различни парични суми, както следва; 1/21.08.2014г.- 1 595 лева; 2/ 13.11.2014г.- 1 000 лева; 3/10.12.2014г.- 1 200 лева; 4/ 28.04.2015г.- 300 лева; 5/ 26.06.2015г.- 1 000 лева; 6/ 12.10.2015г.- 1 000 лева; 7/ 28.01.2016г.- 1 500 лева; 8/ 25.02.2015г.- 1 500 лева; 9/ 05.05.2016гг.- 1 500 лева;10/ 30.08.2016г.- 1 500 лева; 11/ 10.10.2016г.- 995 лева; 12/ 28.07.2017г.- 1 000 лева; 13/ 17.11.2017г.- 990 лева;

Освен тези изтеглени суми, на 19.01.2018г. ответницата Г.М. е превела от посочената по-горе безсрочна сметка по разплащателна си сметка и сумата от 2 000 лева.

В удостоверението се сочи, че сметката е закрита от титуляра Г.М. на 28.02.2018г. с изтеглянето на сумата от 18 000 лева.

Ищецът като доказателство е приложил 2 бр. Квитанции- на немски език, легализирани и преведени на български език, от които е видно, че на 21.03.2015г. и 10.05.2015г. е изпратил парични суми- по 2 000 Евро на ответницата /или общо 4 000 Евро/.

С операционна бележка от 12.05.2017г. на „Банка ДСК“- клон Ардино, се установява, че отв.Г.М., е внесла по процесната /посочена по-горе/ банкова сметка-***, парична сума в размер на 8 000лв.

Ответницата е представила писмени доказателства за получавани от нея заплати и обезщетения в периода от декември 2014г. до 30.04.2018г., както следва; 1/ в периода от м.12.22014г. до м.август 2015г.- обезщетения в общ размер на 1 679,70 лева- в този смисъл е удостоворение  от НОИ- Кърджали, изд. на 28.05.2018г.

2/ в периода от м.08.2015г. до 30.04.2018г.- брутно трудово възнаграждение в общ размер на 15 019,68 лева.- в този смисъл е издаденото на 29.05.2018г. удостоверение от „Арда Тех“ЕООД- Ардино.

Ответницата е представила и Справка за изплатени обезщетения и помощи,  от ДОО чрез НОИ за времето от м.февруари до м.септ.2014г.- по 340 лева месечно.

В съдебно заседание и на осн. чл. 176 от ГПК на ищеца е зададен конкретен въпрос: Каква е причината след като ищеца твърди, че с негово съгласие е открита тази банкова сметка ***, той да не превежда сумите по банков път от Германия, така както твърди, че е бил в Германия, а ги е изпращал по хора? Отговорът на същият е, че заедно са работили с Х и К , и парите ги изпратил по К. Колегите му носели парите в България без комисионна, а когато изпращал пари по банката за  2000 евро му вземали такса 60 -70 евро и за да не давал излишни пари за превод, парите ги изпращал по колеги.  Тези пари ги пращал за спестявания. За разходите бил пращал други пари. През месец май 2017г. бил изпратил 5500 евро, и тези пари не ги искал. Искал 8000 лв, които са били внесени по сметката. Всеки месец й изпращал пари. Когато си идвал също й оставял пари. Миналата година от сметката си е прехвърлих на Г. 7000 лв за да се грижи за семейството, и тези 7000 лв. не ги искал- тези 7000 лв ги прехвърлил месец януари или февруари.

В качеството са свидетел е разпитан С.Ф.С.- първи братовчед на ищеца, който заявява, че познава Н. и Г., те били семейство. Все още общувал и с двамата и с двамата се разбирал добре. Миналата година през месец май, точно датата не си я спомнял, се намирал до къщата си и правил ремонт. И тогава лицето Х.Н. е дошло до него, изкарал една пачка пари- евро и казал, че тези пари Н. ги е изпратил за Г.Х бил с още един човек, който е останал в колата- мисли, че се казвал К. Х е отишъл при Г., за да й предаде парите. Свидетелят заявява, че парите ги е видял, но не и точната сума. Били в една пачка, и смятал, че са 5000 евро, банкнотите били по 50 евро. К и Х са ги донесли парите от Германия, така му казали В същото време Н. е бил в Германия. Парите били в Х, но Н. на кой ги е дал точно не знаел, защото не е бил в Германия. Предаването на парите се осъществило пред блока, в който живеела Г., а неговата къща се намирала на около 10 метра от блока, и той е видял самото предаване на парите и не е чул какво си казали Г. и Х. Пред него не са броили парите, те били в една пачка по 50 евро, но не знаел колко точно има в пачката.

Свидетелят Х.Н. М.- племенник на ищеца, в своите показания твърди, че познава Н. и Г., като миналата година с Н. заедно са работили в Германия. През месец май той- свидетелят и К си тръгнали за България и Н. изпратил по К 5000 евро. Когато са влезнали в България К е дал парите на него, и той да ги предаде на Г.. Г. е излезла пред блока и той й предал, като С. /предишният свидетел/ е видял предаването на парите. Н. е дал парите на К, защото той- свидетелят е имал много пари в него, и твърди, че лично е предал парите на Г. пред блок „Осетия“, където живеела Г.. Казал й кой изпраща парите, като Г. е преброила парите- Н. изпратил тези пари на Г., за да стоят при нея.  Това се случило на 5-6 май сутринта, а парите са били 5500 евро, по 50 евро били. С. е бил в магазина, правел ремонт, дори бил говорил с него, но не бил показвал пачката си парите пред него, и затова С. не ги видял парите- видял ги едва когато Г. започнал да ги брои, защото С. се намирал наблизо и видял когато предавал парите на Г..

В своите показания свидетелят Ф.Д.М.- баща на ответницата, твърди, че дълги години бил работил в общината, също така е отглеждал животни и тютюн. През месец март 2014г. се разболял и тогава решил спестените от него да ги дари на двете си дъщери Г. и Шенай. Разделил им по 15 000 лв, и за него си е оставил само за погребение. Не знаел точно какво е направила с парите Г., като предполага, че ги е внесла в банката или е погасила заема за апартамента, но не видял точно за какво са послужили.

Като свидетел е разпитана и сестрата на ответницата- лицето Ш.Ф.М., която заявява, че през 2014г.- месец март или април, баща им ги извикал в с.Светулка- нея и сестра й Г., и им дарил по 15 000 лв. Свидетелката твърди, че е предала своите пари на сестра си Г., защото в момента нямала нужда от тях. Заявява, че сестра й постепенно е внесла нейните 15 000 лв в банковата си сметка в Банка ДСК. Сестра й всичко й споделяла, но не знаела да са имали някаква уговорка с Н. по тази сметка да внася само изпратените пари от него. Сестра й си имала нейна банкова сметка *** Н., за да си открие банкова сметка. ***. Тя- свидетелката нямала открита банкова сметка ***йната банкова сметка. ***ла по сметката си в банката, а друга част е държала в къщи- като не знаела колко. През месец март тази година си поискала парите от сестра си, защото имала абитуриентка и парите й трябвали, като не я е питала къде е държала парите, но когато си ги поискала парите й били върнати.

От така приета за установена фактическа обстановка, се правят следните правни изводи;

Настоящото производство е образувано по предявен иск с посочено в исковата молба правно основание чл.33 ал.2 от Ск, вр.чл.23 ал.2 от СК, и се иска осъждането на ответницата да заплати сумата в размер на 16 000 лева, представляваща припадащата се към 10.12.2017г. част от откритата на 04.03.2014г. на името на ответницата Г.Ф.М., безсрочна банкова сметка „***" в „Банка ДСК" ЕАД- клон Ардино, с IВAN BG29STSA**********, с която ответницата се е разпоредила еднолично, ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска, както и да му бъдат заплатени направените разноски по делото.

В същото време съдът счита, че предвид изложените твърдения в исковата молба правната квалификация на предявения иск е чл.59 ЗЗД вр.чл.33 ал.2 от СК вр.чл.23 ал.2 вр.чл. 21 ал.4 от СК, и се касае за осъдителен иск, с който бивш съпруг претендира заплащане на съответна част от паричен влог, открит на името на другият съпруг.

По делото се установи, че страните са бивши съпрузи, като са сключили гр.брак през 2005г., и са разведени по силата на решение № 19/ 06.03.2018г., постановено по гр.д.№ 187/2017г. на РС- Ардино.

В хоада на производството по делото се установи, че на 04.03.2014г. на името на ответницата Г.Ф.М., е била разкрита безсрочна банкова сметка „***" в „Банка ДСК" ЕАД- клон Ардино, с IВAN BG29STSA**********., по която сметка към момента на закриването- 28.02.2018г., е имало съответна наличност, а именно сумата от 18 002 лева, която е била изтеглена от титуляра- ответница по настоящото производство, и по този начин сметката е била закрита.

По делото се установи, че ответницата за периода от 23.03.2015г. до   общо 23 001,15 лева, а със внесените при откриването 5 075,30 лева- или 28 076,45 лева.

Установи се, че на 19.12.2016г. по сметката е постъпила внесена от ищеца Н.М. сума от 6 000 лева.

По делото се се установи също така, че ответницата Г.М. е изтегляла от тази сметка различни парични суми, както следва; 1/21.08.2014г.- 1 595 лева; 2/ 13.11.2014г.- 1 000 лева; 3/10.12.2014г.- 1 200 лева; 4/ 28.04.2015г.- 300 лева; 5/ 26.06.2015г.- 1 000 лева; 6/ 12.10.2015г.- 1 000 лева; 7/ 28.01.2016г.- 1 500 лева; 8/ 25.02.2015г.- 1 500 лева; 9/ 05.05.2016гг.- 1 500 лева;10/ 30.08.2016г.- 1 500 лева; 11/ 10.10.2016г.- 995 лева; 12/ 28.07.2017г.- 1 000 лева; 13/ 17.11.2017г.- 990 лева; или общо сумата в размер на 13 580 лева.

Установи се, че на 19.01.2018г. ответницата е внесла и сумата от 2 000 лева.

По делото, видно от събраните гласни доказателства, се установи, че в различни времена ищецът е изпращал пари на ответницата- в брой по познати /в размер на 5 500 ЕВРО- през м.май 2017г., които били предадени на ответницата от свидетелят по делото Х М.,/ и по банков път- чрез системата „Уестърн юнион/ на два пъти- на 21.03.2015г.- 2 000 ЕВРО и на 10.05.2015г./ или общо 9 050 ЕВРО, чиято левова равностойност възлиза на 18 000 лева близо.

По делото със представено писмено доказателство- а именно удостоверение на „Банка ДСК“ ЕАД- клон Ардино, се установява, че на 19.12.2016г. ищецът е внесъл по посочената по-горе сметка, открита на името на ответницата, сумата в размер на 6 000 лева.

По делото са събрани гласни доказателства- показания на близки роднини на ответницата /баща и сестра/, в които се твърди, че през м.март-април баща й я надарил с 15 000 лева- като тогкова били дарени и на сестра й /свидетел по делото/, а последната ги предоставила на ответницата, нейна сестра, за ги държи в къщи или в банката, и през тази година /март 2018г. тези пари били върнати от едната сестра на друга- т.е. от ответницата на свидетелката по делото.

От изложеното по горе е видно, че са налице предпоставките за частично уважаване на така предявеният иск, като съображенията за това са следните;

Основателността на осъдителен иск, при квалификацията на чл.59 ал.1 ЗЗД вр.чл.33 ал.2 вр.чл.23 ал.2 и чл.21 ал.4 от СК, се обуславя от наличието на 3 кумулативни елемента: 1. обедняване на ищеца, 2. обогатяване на ответницата, и 3. наличие на връзка между обедняването и обогатяването /причинно-следствена връцка или наличие на общ правопораждащ ги факт/. Предвид особеностите на искането следва също така да докаже, че има принос в набирането на парични средства в горецитираната сметка, открита на името на отевтницата.

С оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК, ищецът носи процесуалната тежест да проведе пълно и главно доказване на елементите от правопораждащия съдебно предявеното й вземане фактически състав, като следва да докаже своето обедняване и обогатяването на ответницата, които произтичат от общ факт, както и стойността на обедняването и обогатяването. В конкретния случай ищецът следва да докаже, че разпорежданията с паричната сума по процесната сметка са извършени само от ответницата.

Разгледан по същество, съдът намира предявеният иск за основателен, но завишен по размер, по следните  съображения: За разлика от уредбата по СК от 1985г. /отм./ с разпоредбата на чл.21 ал.1 СК /сега действащият СК/ от вещите, принадлежащи общо на двамата съпрузи са изключени паричните влогове.  Според сега действащата нормативна уредба, влоговете са лична собственост на придобилия ги съпруг. Ето защо паричната сума по процесния влог, открит след приемането на действащия СК не е СИО, и доколкото по делото не са представени доказателства за обратното следва да се приеме, че ответницата по делото е собственик на наличните към датата на закриването на сметката парични суми.

Но това е така при липса на доказателства за обратното- като по делото се установи, че ищецът е внасял суми / 6 000 лева/ по тази сметка лично /19.12.2016г./, така и предоставял съответни средства на ответницата за внасяне по така откритата сметка по банков път / 4 000 ЕВРО/ или в брой- чрез трети лица / 5 500 ЕВРО/, или с други думи установи се със писмените и гласните доказателства, че в периода от откриването на сметката до закриването й ищецът е внасял по сметката, или предоставял на ответницата съответни парични суми, като периодите за предаване на парични суми на ответницата от ищеца /по банков път или в брой/ съвпадат с датите на внасяне на такива суми по цитираната по-горе сметка.

По делото не се установи със една категоричност, че през м.амрт- април 2014г. ответницата да е получила чрез дарение сумата от 15 000 лева в брой от своят баща, свидетел по делото, както и не се установи така сума да е получила и нейната сестра- друг, посочен от ответницата свидетел /вкл. и не се установи със една категоричност, че сестрата на ответницата пък е предоставила на последната нейните 15 000 лева/, и това е така защото по така откритата сметка в този период е постъпила само една сума и тя е в размер на 5 057,30 лева. Ето защо съдът не намира за логични твърденията, че тя е получила такава сума в дарение от баща си /както и други 15 000 лв- от сестра си/, защото липсват материални белези такива сума да са постъпвали по сметката, а и не е логично такава голяма парична сума да се държи в брой при наличност на открита банкова сметка. ***, не е установено по делото каква е била волятата на дарителя- баща на ответницата и тъст на ищеца- а именно дали паричната сума е дарена само на ответницата или тя е била предназначена за цялото семейство. В този смисъл не е налице потвърждаване на показанията на свидетелите, посочени от ответницата, със другите доказателства по делото- писмени и гласни.

В същото време съдът кредитира напълно показанията на свидетелите, посочени  от ищеца, и приема, че същият има съществен принос в внасянето на парични суми в откритата на името на ответницата банкова сметка. ***поменатото, както и че преди фактическата раздяла, която е настъпила между страните през м.декмври 2017г., от сметката са били изтеглени общо сумата в размер на 13 580 лева., като се установи, че на 19.01.2018г. ответницата е внесла сумата от 2 000 лева, и по този начин в сметка към момента на закриването- 28.02.2018г., е имало съответна наличност, а именно сумата от 18 002 лева, която е била изтеглена от титуляра- ответница по настоящото производство, и по този начин сметката е била закрита.

Предвид и така казаното по-горе съдът приема, че страните по делото са собственици на по ½ от сумата, внесена по паричния влог- въпреки, че нормата на чл.21 ал.1 от СК изключва наличето на семейна общност досеждо паричните влогове, като това се установява от събраните по делото доказателства, по силата на които се стига до извода, че между страните е имало негласно споразумение /или пък гласно, но неустановено по делото/ за общностност на така откритата на името на ответницата банкова сметка. ***та са внасяли парични суми по тази сметка, като се установява, че на ответницата са изпращани съответни суми за внасяне именно в тази сметка, което води до извода, че волята на двамата съпрузи към онзи момент е била такава- влогът да е общ, и съответно те имат право на по ½ идеална част от намираща се в влога сума.

От гореизложеното и приетата за установена фактическа обстановка по спора, съдът намира, че наличната към 28.02.2018г. по процесния влог сума от  18 002 лева, е изтеглена изцяло от ответницата и тя е установила владение върху тази сума, въпреки че и ищецът е имал право да получи ½ от тази сума. Това означава, че ответницата се разпоредила с цялата сума, а не само с половината от нея, и поради това невъзможността ищецът да се разпорежда с ½ от внесената по съвместния влог сума, сочи, че е налице обедняване за него в размер на половината от 18 002 лева, а именно- с  9 001 лева.

Предвид това съдът приема за установен и доказан и вторият елемент от състава, а именно обогатяване, в случая е увеличението на активите на ответника с 9 001 лева /над нейната ½ от влога/ чрез извършените от него разпореждане с цялата сума по влога, без правно основание за това. 

По делото се установява се и третата предпоставка – връзка между обедняването и обогатяването, тъй като е налице общ правопораждащ ги факт– разпореждане от страна на ответницата с цялата сума в размер на 18 002 лева, внесена по процесния паричен влог, като е имала право да извърши такова разпореждане само с ½ от тази сума.

Ето защо предявеният иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД вр.33 ал.2 вр.чл.23 ал.2 и чл.21 ал.4 от СК,  е основателен до размер на 9 001 лева, поради което над тази сума до предявения с исковата молба размер от 16 000 лева отхвърлен като неоснователен.

Предвид това следва да се осъди ответницата Г.М. да бъде осъдена да заплати на ищеца Н.М. сумата в размер на 9 001 лева, представляваща половината от паричен влог по безсрочна банкова сметка „***" в „Банка ДСК" ЕАД- клон Ардино, с IВAN BG29STSA**********- открита на името на Г.Ф.М. с ЕГН- *********** на 04.03.2014г., изтеглена от ответницата Г.М., без правно основание, с които същата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, като ОТХВЪРЛЯ иска над 9 001 лева до предявеният от ищеца размер от 16 000 лв като неоснователен.

С оглед изхода на спора, право на разноски се пораждат за ищеца и ответника съобразно уважената и отхвърлената част на иска.

Ищецът доказва извършени такива в общ размер от 1 040 лева, от които- заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв и 640лв. държавна такса.

Ответницата е направила разноски в размер на 960 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид това и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 600 лева, представляваща разноски по делото, съобразно уважената част на иска.

На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сумата в размер на 300 лева, представляваща разноски по делото съобразно отхвърлената част на иска.

Предвид изложеното съдът,

 

                                                              Р   Е   Ш   И;

ОСЪЖДА ответницата Г.Ф.М. с ЕГН- ***********,***,  ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Н.К.М. с ЕГН- **********,***,  сумата в размер на 9 001 лева, представляваща половината от паричен влог по безсрочна банкова сметка „***" в „Банка ДСК" ЕАД- клон Ардино, с IВAN BG29STSA**********- открита на името на Г.Ф.М. с ЕГН- *********** на 04.03.2014г., изтеглена на 28.02.2018г. от ответницата Г.М., без правно основание, с които същата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, като ОТХВЪРЛЯ иска над 9 001 лева до предявеният от ищеца размер от 16 000 лв като неоснователен.

ОСЪЖДА ответницата Г.Ф.М. с ЕГН- ***********,***,  ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Н.К.М. с ЕГН- **********,***, сумата от 600 лева, представляваща разноски по делото, съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА Н.К.М. с ЕГН- **********,*** ДА ЗАПЛАТИ ответницата Г.Ф.М. с ЕГН- ***********,***, сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част на иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд- Кърджали.

                                                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: