№ 292
гр. Варна, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
ПредС.ел:Мила Й. Колева
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело №
20233100900390 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско
шосе” № 11, чрез пълномощниците си О. Г. В. – директор на дирекция
„Проблемни активи” и В. П. В. – юрисконсулт, срещу С. М., ЕГН **********,
с адрес: ****************, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200
000.00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща част от просрочената
главница, в размер на 506 666.74 лева /петстотин и шест хиляди шестстотин
шестдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/, по Договор за
предоставяне на кредит № 008LD-S-000083/24.07.2017 г., на основание чл.
430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, както и сторените по делото съдебно-
деловодни разноски в размер на 4000 лв., представляваща заплатена държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена
заповед № 395/17.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 988/2020 г. по описа на Районен
съд - Бургас, VI състав.
В исковата молба ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД твърди, че между банката и „ЗЕНОН БГ” ООД, ЕИК *********,
като кредитополучател, „ЗЕНОН-М" ООД, ЕИК *********, С. М., ЕГН
********** и Б.Б.Б., ЕГН **********, като съдлъжници, е сключен Договор
за предоставяне на кредит № 008LD-S-000083/24.07.2017 г., по силата на
който на „ЗЕНОН БГ" ООД е предоставен банков кредит в размер на 800 000
лева за погасяване на кредит по договор MS 13-00025/25.11.201З г., сключени
между „Сибанк” ЕАД и „Зенон БГ" ООД.
1
Предоставеният банков кредит е изцяло усвоен на 11.08.2017 г. по
сметка с IBAN: BG62FINV91501017029848, открита на името на
кредитополучателя в банката.
За ползвания кредит кредитополучателят и съдлъжниците са се
задължили да заплащат на банката годишна лихва в размер на лихвен
процент, базиран на спестяванията, увеличен с надбавка от 2.52 пункта, но не
по-малко от 3.2%.
Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на
авоар по сметката за обслужване на дълга, се отнасят в просрочие и олихвяват
с договорения в т. 11 от договора лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка от 20 пункта, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Сочи се, че кредитът е в просрочие, считано от 15.07.2019 г. - общо
213 дни към 12.02.2020 г. включително.
Общият размер на просрочените вноски по главница, съгласно
погасителен план - Приложение към договора за кредит, към датата на
извлечението е 13 333.33 лева, а считано от датата на предсрочна изискуемост
на кредита - 13.08.2019 г., общият размер на просрочената главница,
включващ сбора от просрочените вноски по главница по погасителен план
към датата на предсрочна изискуемост, включително и обявения за
предсрочно изискуем остатък от усвоената сума е 493 333.41 лева.
Общият размер на просрочените вноски по договорна лихва,
съгласно погасителен план - Приложение към договора за кредит към датата
на извлечението е 2268.74 лева, а считано от датата на предсрочна
изискуемост на кредита - 13.08.2019 г., общият размер на просрочената
договорна лихва, включващ сбора от просрочените вноски по договорна
лихва, съгласно погасителния план към датата на предсрочна изискуемост и
обявения за предсрочно изискуем остатък от текущо начислена договорна
лихва е 4 335.26 лева.
Излага се, че с Решение № 56/16.07.2019г., постановено по т.д. №
39/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр. Търговище, е открито производство
по несъстоятелност срещу кредитополучателя „Зенон БГ" ООД, а с Решение
№ 3 от 13.01.2020 г. по т.дело №39/2019 по описа на Окръжен съд -
Търговище „ЗЕНОН БГ" ООД е обявено в несъстоятелност.
Предвид горепосоченото и на основание Раздел XIII, т.28.1, б. „а" от
Договора за кредит, до кредитополучателя и съдлъжниците са изпратени
уведомления за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, считано от
13.08.2019 г. Уведомленията са получени от кредитополучателя на 25.11.2019
г., от „ЗЕНОН - М" ЕООД - на 13.09.2019 г., от С. М. - на 13.09.2019 г. и от
Б.Б.Б. - на 10.01.2020 г.
Твърди се, че към настоящия момент задълженията на са погА.и.
Поради неплащането на договорните задължения, от „Първа
инвестиционна банка” АД са предприети действия по принудително
изпълнение, като е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
за част от общия размер на задължението по Договор за предоставяне на
кредит № 008LD-S-000083/24.07.2017 г.
2
Издаден е изпълнителен лист от 17.02.2020г. и Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, по ч.гр.д. № 988/2020г., Гражданска колегия, VI състав по описа на
Районен съд – Бургас, за суми, които са предмет на настоящото производство.
Със съобщение получено на 13.06.2023 г. „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД е получила Разпореждане от 31.05.2023 г.
за спиране на изпълнението на Заповед № 395/17.02.2022 г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 988/2022 г., Гражданско отделение
VI състав по описа на PC - Бургас по отношение на солидарния длъжник С.
М., въз основа на която е образувано изпълнително дело № 20207180401326
по опис на ЧСИ С.Д., срег.№ 718. с район на действие ОС-Варна.
В тази връзка заповедния съд е указал на заявителя „ПИБ” АД, че
може да предяви иск относно вземането си по заповедта срещу длъжника С.
М. в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса, както и че в същия срок следва да представи
доказателства за предявяването на иска.
Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски в заповедното
и исковото производства.
Ответникът С. М. оспорва изцяло предявения иск по основание и
размер. Не оспорва факта, че между страните по спора е сключен Договор за
банков кредит от 24.07.2017 г., по силата на който кредиторът е предоставил
на кредитополучателя кредит в размер на 800 000 лева със срок за
издължаване до 14.08.2022 г., считано от датата на неговото усвояване.
Оспорва по основание и размер претендираните с исковата молба суми.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на исковата
претенция, като твърди, че дори и ищецът да докаже настъпила предсрочна
изискуемост на дълга през 2019 г., до сезирането на съда е изтекъл давностен
срок за завеждане исковата молба срещу него.
Излага съображения, че ответникът е само съдлъжник, не и
кредитополучател. Кредитополучател е „Зенон БГ" ЕООД, по отношение на
който е открито производство по несъстоятелност.
Оспорва наведеното с исковата молба твърдение, че договора за
кредит е обявен валидно от банката за предсрочно изискуем. Счита, че не е
бил редовно уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Макар и да е получил уведомление от кредитора, то не съдържало
недвусмислено отправено твърдение, че кредита ще се счита за предсрочно
изискуем от някакъв момент оттук нататък, както и не е отговаряло на
установените в практиката на ВКС минимални изисквания относно
съдържанието му.
Ответникът счита също, че до предсрочна изискуемост би могло да
доведе единствено трайното и пълно неплащане на вноски по кредита в
продължение на значителен период от време. Ищецът твърди, че кредитът е в
просрочие от 15.07.2019 г., но е просрочена една вноска по главница,
съгласно погасителния план към Договора за кредит.
Отделно от гореизложеното, ответникът твърди, че Договорът за
кредит съдържа неравноправни клаузи - т.11.1 от договора, по смисъла на
3
чл.146 от ЗЗП. Сочи, че в конкретния случай не е установено клаузите да са
индивидуално уговорени.
Наред с това се твърди, че клаузата за определяне на наказателната
лихва също е неравноправна, съгласно чл.143, т.10 от ЗЗП, тъй като е във
вреда на съдлъжника.
С оглед на това, ответникът моли да бъде постановено решение, с
което да бъде отхвърлен иска като неоснователен и да му бъдат присъдени
сторените разноски за настоящата инстанция.
Ищецът в допълнителната искова молба поддържа становището си
и оспорва твърденията на ответника. Сочи, че не е изтекла твърдяната
погасителна давност. Счита, че обявяването на кредита за предсрочно
изискуем е извършено надлежно, както и че се касае до търговски договор,
при който качеството потребител на физическите лица е изключено. Освен
това твърди, че не е налице посочената от ответника неравноправност на
клаузите по договора за кредита.
Ответникът в отговора на допълнителната искова молба поддържа
становището си и оспорва твърденията на ищеца.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
юрисконсулт Галина Дунова поддържа така предявения иск и моли за
неговото уважаване. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът С. М. не се явява. Представлява се
от адв. А. Х., който моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и
ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №
988/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, VI състав, се установява, че въз
основа на заявление от 13.02.2020 г. от заявителя „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД - гр. София, е била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, които са предмет на
настоящото производство, срещу С. М. и солидарните длъжници „ЗЕНОН –
М” ООД и Бора Дедреттин Бали, като в законоустановения едномесечен срок
по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника М..
Доколкото, обаче, връчването на заповедта на същия е извършено по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, като са събрани данни, че длъжникът не живее на
регистрирания негов постоянен и настоящ адрес и това е удостоверено с
посочване на източника на тези данни в съобщението, съобразно
изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по
отношение на този длъжник, обективирано в заповедта, в едномесечен срок
от съобщението.
С оглед на иложеното и предвид спазването на срока по чл. 415, ал.
4
1 от ГПК за предявяване на установителния иск, съдът намира същия за
допустим.
На 24.07.2017 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД,
в качеството й на кредитодател, и ЗЕНОН БГ” ООД, в качеството на
кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на кредит № 008LD-S-
000083/24.07.2017 г., с който на кредитополучателя е предоставен кредит в
размер на 800 000 лв. за погасяване на кредит по договор MS 13-
00025/25.11.201З г., сключени между „Сибанк” ЕАД и „Зенон БГ" ООД. Този
договор е сключен при участието на „ЗЕНОН-М" ООД, С. М. и Б.Б.Б., като за
същите е посочено, че участват в договора в качеството си на съдлъжници.
Кредитът е усвоен от „ЗЕНОН БГ” ООД като сумата е постъпила по
банковата сметка на дружеството на 11.08.2017 г., съгласно заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р. Х. С.,
като това е станало преди уговорения в договора за кредит краен срок за това
– 12.09.2017 г. От посоченото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, а и от изложеното в исковата молба се установява, че
задълженията по Договора за кредит са били изпълнявани от страна на
ЗЕНОН БГ” ООД като са внасяни суми за погасяване на главницата и
дължимата се в договора възнаградителна лихва. Последните погасителни
вноски са от 17.06.2019 г., като кредитът е отнесен в просрочие от 15.07.2019
г. Към този момент по кредита е била налице невнесена една месечна вноска
за главница и една вноска за възнаградителна лихва. След отнасянето на
кредита в просрочие, няма данни кредитополучателят да е изпълнявал
задълженията си по договора, като съгласно заключението на изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р. Х. С. задължението му
за главница към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.02.2020 г. е в размер на 506 666.74 лв.
С Решение № 56/16.07.2019г., постановено по т.д. № 39/2019 г. по
описа на Окръжен съд - гр. Търговище, е открито производство по
несъстоятелност срещу кредитополучателя „Зенон БГ" ООД, а с Решение № 3
от 13.01.2020 г. по т.дело № 39/2019 г. по описа на Окръжен съд - Търговище
„ЗЕНОН БГ" ООД е обявено в несъстоятелност. Това е дало повод на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, позовавайки се на уговорката по
т.28.1, б.”а” от Раздел ХIII „Предсрочна изискуемост” от Договора за кредит,
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно посочената уговорка,
банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, когато
срещу кредитополучателя, съдлъжниците или трето лице, предоставило
обезпечение по договора, бъде образувано производство по несъстоятелност
или същият бъде обявен в ликвидация. Уведомленията за изявлението на
банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем са получени от
кредитополучателя на 25.11.2019 г., от „ЗЕНОН - М"ЕООД - на 13.09.2019 г.,
от С. М. - на 13.09.2019 г. и от Б.Б.Б. - на 10.01.2020 г.
От представения по делото списък на кредиторите за ЗЕНОН БГ”
ООД, одобрен с определение № 341/31.10.2019 г., постановено по т.д. №
39/2019 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, се установява, че
вземанията на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД по процесния
Договор за кредит са били предявени в производството по несъстоятелност и
съответно – приети от синдика и съда. С оглед на това, вземането не е погА.о
5
като непредявено в производството по несъстоятелност.
Същевременно за обема и размера на отговорността на С. М. по
Договора за кредит следва да бъде уточнено качеството му, в което същия е
участвал при сключването му. Посочено е, че М. има качеството на
съдлъжник по Договора за кредит, т.е. дължи заедно с кредитополучателя
„ЗЕНОН БГ” ООД, което води до извода за солидарна отговорност между тях.
Тази солидарна отговорност следва и от посоченото в т. 2, б. „и” от раздел II
от Договора за кредит, съгласно която съдлъжникът е физическо или
юридическо лице, което се задължава солидарно с кредитополучателя да
погасява всички задължения, произтичащи от договора при условията на чл.
121–127 от ЗЗД. Разпоредбите по договора, в които се реферира към
съдлъжниците, се прилагат по отношение на всяко от лицата, страна по
договора в качеството на съдлъжник. Същевременно липсва договор по чл.
138 от ЗЗД, който да има съдържание, посочено в решение №
60260/19.08.2022 г. по гр.д. № 490/2021 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о. , с
което С. М. да се е задължил като поръчител на „ЗЕНОН БГ” ООД по
Договора за кредит. Поради това следва, че М. е поел задължение за
обезпечаване на задължението на дружеството по Договора за кредит, но това
е станало чрез встъпване в дълг по реда на чл. 101 от ЗЗД. Това действие,
макар и да не е посочено изрично като обезпечение по ЗЗД, също има
обезпечителен характер по отношение на задължението, в което се встъпва,
доколкото кредиторът се снабдява с още един длъжник. С оглед на това, С. М.
отговаря спрямо „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД в същия размер
и при същите условия, както и „ЗЕНОН БГ” ООД.
Във връзка с това, следва да се отчете и обстоятелството, че С. М. е
направил възражения за наличието на неравноправни клаузи в Договора за
кредит, касаещи уговорките относно променливата лихва по т. 11 от същия,
като наред с това е навел твърдения, че тези уговорки противоречат на
добрите нрави, което е основание за тяхната нищожност. Съдът намира, че не
следва да разглежда възраженията за наличието на неравноправни клаузи по
Договора за кредит. Такива възражения може да прави само лице, което има
качеството на потребител и участва в производството, в която връзка е
решение № 60119/23.12.2021 г. по т.д. № 1024/2020 г. по описа на ВКС, ТК,
I т.о. В конкретния случай не може да бъде прието, че С. М. има такова
качество. Наистина, същият е физическо лице, но договорът, който е
обезпечил чрез встъпването си в дълг не е потребителски, а е търговски
договор, тъй като кредитополучателят е юридическо лице и кредитът е
отпуснат за осъществяване на търговската му дейност. Допустимо е, когато
физическо лице обезпечава такъв договор, то да може да се позовава на
качеството си на потребител, но за това дали е налице тази възможност,
следва да бъдат преценявани всички обстоятелства по делото, като се прави
извод дали физическото лице е действало в рамките на своята търговска или
професионална дейност или извън тези рамки. По-конкретно, следва да се
преценява свързаността на това физическо лице с търговеца, чието
задължение се обезпечава, както и това доколко лицето има интерес от
изпълнението на задължението. Във връзка с това са решение №
38/23.06.2017 г. по т.д. № 2754/2015 г., решение № 84/20.07.2017 г. по т.д. №
1934/2015 г., решение № 240/29.03.2018 г. по т.д. № 1102/2017 г., трите по
6
описа на ВКС, ТК, Първо т.о, решение № 308/29.01.2019 г. по т.д. №
2931/2017 г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о. и решение № 28/07.03.2022 г.
по гр.д. № 2847/2020 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто г.о. Посочените
решения се позовават на решение на СЕС от 14.03.2013 г. по дело С-419/11,
решение на СЕС от 03.09.2015 г. по дело С-110/14, решение на СЕС от
08.06.2023 г. по дело С-570/21 г., а също така определение на СЕС от
19.11.2015 г. по дело С-74/11 и определение на СЕС от 14.09.2016 г. по дело
С-534/11.
В конкретния случай, видно от това, което е посочено в Договора за
кредит, С. М. е управител на „ЗЕНОН-М" ООД, което дружество също
участва в Договора за кредит в качеството на съдлъжник, а както е отбелязано
и в самия договор, солидарните длъжници са съдружници в дружеството –
кредитополучател. Последното се установява и от извършена служебна
справка в ТР, където С. М. и Б.Б.Б. са посочени като съдружници в „ЗЕНОН
БГ” ООД. От това следва, че същите обезпечават кредита именно във връзка с
осъществяваната от тях чрез дружеството-кредитополучател търговска
дейност, поради което и С. М. не може да се счита като потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Не следва да бъдат разглеждани наведените доводи за нищожност на
клаузите за въднаградителна и наказателна лихва поради противоречие с
добрите нрави, доколкото настоящото производство има за предмет само
главница по Договора за кредит, поради което тези въпроси са неотносими.
Би могъл да бъде поставен въпросът за евентуална нищожност на уговорката
по т.28.1, б. „а” от Договора за кредит, даваща възможност на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем при откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на някое от задължените лица, но такава не е
налице. На първо място, от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от ТЗ следва, че
страните са свободни да уговорят в договора основания, въз основа на които
кредита да бъде обявен за предсрочно изискуем, като посочените в т. 1 – т. 4
хипотези за това не са изчерпателно изброени. На второ място, разпоредбата
на чл. 71 от ЗЗД дава право на кредитор със срочно вземане да иска
изпълнението му преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен.
Наистина, неплатежоспособността по гражданското и търговското право не са
идентични, но доколкото на кредитора с облигационно вземане е дадена
възможност да иска изпълнение на вземането преди срока, когато
изпълнението е застрашено, то това право с още по-голямо основание следва
да бъде признато и на кредитора с търговско вземане. Във връзка с това, не
могат да бъдат споделени и доводите на ответника С. М., че предсрочната
изискуемост не е била надлежно обявена, което се прави с позоваване на
практика на ВКС – определение № 810/29.11.2011 г. по ч.т.д. № 753/2011 г. по
описа на ВКС, I т.о. Следва да се има предвид, че тази практика е във връзка с
приложението на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, който предвижда възможност за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на
задълженията в срок, поради което и е неотносима в случаите, когато
предсрочната изискуемост се обявява на друго основание. Всички изисквания
за съдържанието на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем са във връзка с това длъжникът да бъде уведомен за основанието, на
което това обявяване се извършва и да може да предприеме съответните
7
действия за защита на правата си, което в случая с оглед съдържанието на
уведомленията е спазено. При това, предсрочната изискуемост е настъпила по
отношение на всички лица, посочени като задължени такива по Договора за
кредит, с оглед на което се дължи пълния неиздължен размер на сумата по
него, която с оглед заключението на изслушаната по делото съдебно-
счетоводна експертиза с вещо лице Р. Х. С. е в размер на 506 666.74 лв.
Съществуването на това задължение се установява и от настъпилия в
последствие факт, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК, а именно – настъпване на крайния падеж на договора –
14.08.2022 г. /т.16, раздел VIII „Погасяване на кредита” от Договора за
кредит/. В настоящото производство се претендира част от цялото задължение
от 506 666.74 лв., а именно сумата от 200 000 лв.
С оглед на изложеното, така предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен така, както е предявен. Това важи и в случай, че бъде прието,
че уговорката за възнаградителна лихва е нищожна и извършените за нея
плащания следва да бъдат прихванати като такива за главницата. Общият
размер на заплатените по задължението за възнаградителна лихва суми е
39 993.44 лв. Ако тази сума бъде приспадната от общия размер на
задължението за главница - 506 666.74 лв., то задължението отново ще
надвишава размера на претендираната в настоящото производство сума от
200 000 лв.
Неоснователно е направеното възражение за погасяване на сумата
по давност, тъй като се касае за задължение по договор за кредит, което
съгласно чл. 110 от ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност. В случая
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 13.02.2020 г.,
която дата по фикцията на чл. 422, ал. 1 от ГПК следва да се счита и за дата
на предявяване на иска за установяване на вземането. Съответно от датата на
обявяване на кредита в просрочие – 13.07.2019 г. до датата на предявяване на
иска – 13.02.2020 г. не е изтекла предвидената в закона погасителна давност
за вземането.
По отношение на разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство съобразно изхода на спора
разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски съразмерно с уважената част от иска. Реализираните
такива в настоящото исково производство са в общ размер на 4 400.00 лв., от
които 4000.00 лв. платена държавна такса и 400.00 лв. възнаграждение за
вещо лице. Отделно от това е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, което съдът
определя в размер на 150,00 лв. по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Определен по този начин, общият размер на разноските на ищеца в исковото
производство е 4 550.00 лв., които му се дължат изцяло от ответника, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в т. 12 от ТР №
8
4/2013 г., с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. От списъка по чл. 80
ГПК, приложен към заявлението се установява, че сторените от заявителя
разноски за заповедното производство са в размер на 4000.00 лв. – платена
държавна такса. Отделно от това е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, което съдът
определя в размер на 50.00 лв. по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Определен по
този начин, общият размер на разноските е 4050.00 лв., които му се дължат
изцяло от ответника, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М., ЕГН
**********, с адрес: ****************, че дължи на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе” № 11, сумата от 200
000.00 лева /двеста хиляди лева/, представляваща част от просрочената
главница, в размер на 506 666.74 лева /петстотин и шест хиляди шестстотин
шестдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/, по Договор за
предоставяне на кредит № 008LD-S-000083/24.07.2017 г., на основание чл.
чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 430 ТЗ, във вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, за които суми е издадена заповед №
395/17.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 988/2020 г. по описа на Районен съд -
Бургас, VI състав.
ОСЪЖДА С. М., ЕГН **********, с адрес: ****************, да
заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе” №
11, сумата от 4 550.00 лв. /четири хиляди петстотин и петдесет лева/,
представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА С. М., ЕГН **********, с адрес: ****************, да
заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе” №
11, сумата от 4050.00 лв. /четири хиляди и петдесет лева/, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 988/2020 г. по описа на
Районен съд - Бургас, VI състав, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото
на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.гр.дело № 988/2020 г. по
описа на Районен съд - Бургас, VI състав, да бъде върнато на съответния
състав на РС - Бургас, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
9
решение по настоящото дело.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10