№ 787
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Цветомила Данова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Д. Фр. П.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100605552 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от подс. П. Д.,
подадена чрез упълномощения му защитник адв. Х. Г., срещу присъда от 15.05.2023г.,
постановена по НОХД № 7578/22г. по описа на СРС, НО, 15 състав, с която съдът е
признал за виновен подс. Д. по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от
НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6 (шест) месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложил за
срок от 3 (три) години. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото
разноски в д.п. и съдебното производство.
В депозираната жалба се твърди необоснованост на първоинстанционния
съдебен акт и се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова от въззивния съд, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 от НК.
В подкрепа на тезата си адв. Г. изтъква, че доказателствената съвкупност по делото е
противоречива, поради което е налична недоказаност на обвинението срещу
подзащитния му и в частност медикобиологичната характеристика на причиненото на
Х.в увреждане.
1
След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към
жалбата, в което подробно са развити съображенията за неправилност на съдебния акт.
Сочи се, че СРС е кредитирал показанията на св. Х.в и св. С. без да отчете наличните в
тях противоречия. Твърди се, че по делото е останало недоказано по категоричен
начин вида на оръжието, с което е причинено нараняването на пострадалия. Излагат се
аргументи в тази насока, че никой от свидетелите не е видял нож в подсъдимия, а
пострадалият е видял само дръжка на предмет, за който е предположил, че бил нож.
Твърди се, че СРС неправилно е кредитирал показанията на св. Б., доколкото самият
свидетел заявява пред съда, че по време на инцидента бил неадекватен, поради
консумирано голямо количество алкохол и наркотици. Излагат се съмнения в
достоверността на депозираните от свидетеля Б. показания в досъдебното
производство и възможността разследващите органи да са допълнили в тях
съдържание, което не произхожда от свидетеля. Сочи се, че СРС неправилно е
кредитирал изготвените по делото СМЕ без да вземе предвид възраженията на
защитата в тази насока, като неоснователно е отхвърлил искането на защитата за
назначаване на тройна повторна съдебно-медицинска експертиза, което е довело до
ограничаване правото на защита на подс. Д.. Твърди се, че районният съд е извършил
неправилна оценка на показанията на св. Р., което е довело до неправилна правна
квалификация и неправилно прилагане на материалния закон. Отправя се молба
въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да
признае подс. Д. за невиновен по повдигнатото му обвинение. Направено е
доказателствено искане за назначаване на повторна СМЕ с участието на вещи лица
пулмолог, специалист по образна диагностика и хирург, която да отговори на
конкретно поставени въпроси.
В хода на въззивното съдебно производство, въззивният съдебен състав
прецени, че направеното от защитата доказателствено искане за допускане и
назначаване на повторна СМЕ, с конкретно поставени задачи, е неоснователно и като
такова следва да остане без уважение. Мотивите на съдебния състав в тази насока са
свързани с наличните по делото СМЕ по писмени данни и комисийна СМЕ,
заключенията на които са еднопосочни, изготвени от компетентни вещи лица, които са
отговорили на всички въпроси от предмета на доказване по настоящето дело и не са
налице данни за необоснованост на изводите на експертите.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд адв. Г. поддържа изложените в
жалбата и допълнението към нея аргументи. Пледира, че най-висока доказателствена
тежест в случая имат показанията на св. Р. – хирургът, извършил оперативната
интервенция на раната на пострадалия и изготвената от него медицинска
документация, от която е видно, че не е имало проникване в гръдната кухина на Х.в.
Счита, че възприетата от районния съд правна квалификация е неправилна, поради
2
което моли въззивния съд да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия
по така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Д. поддържа казаното от адвоката му.
Представителят на СГП оспорва жалбата и допълнението към нея. Пледира, че
районният съд е направил внимателен и задълбочен анализ на събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства и е достигнал до правилни и обосновани
изводи, касателно авторството на деянието и формата на вина на подс. Д.. Моли
въззивният съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.
В правото си на последна дума подсъдимият моли да бъде уважено искането на
защитника си.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и
след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела
прецизно и обстойно съдебно следствие. При пълната служебна проверка на присъдата
въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага
внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея, тъй като от една страна
пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга
намира възприета от първостепенния съд фактическа обстановка за правилно
установена на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. С оглед
изложеното въззивният състав споделя възприетата от проверявания съд фактическа
обстановка, а именно:
Подсъдимият П. М. Д. е роден на *******. в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, средно образование, неженен, трудово ангажиран, с адрес в
гр.София, ж.к. „******* 1“, *******, ЕГН **********.
Свидетелите Д.Б. Х.в, Г.Л. С., Б.И. Б. и подсъдимият П. М. Д. се познавали. На
13.06.2020г. около 00:30 ч. – 01:00 ч. всички заедно се намирали в беседка, находяща се
в междублоково пространство в гр.София, ж.к.“*******“, пред блок 130. Четиримата
разговаряли по между си, но в хода на разговора между св. Х.в и подс. Д. се зародил
конфликт. По тази причина св. Х.в и св. С. решили да си тръгнат и се отправили към
изхода на беседката, като С. вървяла първа, следвана от св. Х.в. Когато св. Х.в застанал
с лице към изхода на беседката и с гръб към подс. Д., последният извадил от дрехите си
нож, прилижил се до Х.в, замахнал и нанесъл удар с ножа в гърба му. В резултат на
нанесения от подс. Д. на св. Х.в удар на последния били причинени следните
траматични увреждания: прободно – порезно нараняване в областта на 9–то
междуребрие вдясно, на 4 см от срединната линия, с дължина на кожната рана 3,5 см.
След удара св. Х.в изпитал силна болка в дясната част на гърба си и затруднено
дишане, при опипване с ръка мястото на нараняването усетил, че му тече кръв. Веднага
след това подс. Д. и св. Б. побягнали и се отправили в неизвестна посока,
отдалечавайки се от беседката. Свидетелката С. останала с пострадалия и подала
3
сигнал на тел. 112 за случилото.
След пристигане на медицинския екип на място, пострадалият Д.Б. Х.в бил
транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. София, където му била оказана
медицинска помощ. В болничното заведение била извършена оперативна интервенция
на раната на пострадалия, били проведени рентгеново и компютърнотомографско
изследване на гръден кош.
За случая било образувано досъдебно произвдоство.
Според заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза на пострадалия била причинена травма на гръдния
кош, изразяваща се в една прободно – порезна рана в областта на 9 –то междуребрие
вдясно, на 4 см от срединната линия, с дължина на кожната рана 3,5 см, с мекотъканна
мускулна травма с дефект на ниво шести и седми гръдни прешлени, с наличие на
малки газови колекции в мускулните тъкани от нивото на седми шиен прешлен до
втори поясен прешлен вдясно. Описаното увреждане е в резултат от действието на
предмет с остър връх и един (едноостро оръжие) или два (двуостро оръжие) режещи
ръбове, каквито контактуващи повърхности има предмет тип „нож“. Прието е, че
прободно – порезното нараняване на гърба на пострадалия Д. Х.в е реализирало
медикобиологичната характеристика „нараняване, проникващо в гръдната кухина“.
Според заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
Комисиина съдебномедицинска експертиза при проведеното образно изследване на
пострадалия Д. Х.в се наблюдават минимални следи „пневмоторакс“ /проникване на
въздух в плевралната кухина/ върхово, вентрално и медиастинално в дясно, наличие на
разлят плеврален излив гръбно в дясно, като в областта на гърба вдясно се открива
мекотъканна мускулна травма с дефект на ниво шестиседми гръдни прешлени /Тх6-
Тх7/. Освен тази находка са установени малки колекции от въздушни мехурчета
/газови колекции/ в мускулните тъкани от нивото на втори поясен прешлен до седми
шиен прешлен гръбно /Л2 до С7/ вдясно. При проведените рентгенови изследвания в
динамика са установени данни за нишковидна, вертикална въздушна сянка в дясната
гръдна половина, от 5- ребро до шийната област в дясно - подкожен емфизем, както и
персистиращо ограничено безструктурно просветляване върхово и мишично вдясно.
Според експертите категорично са налице обективни доказателства за това, че при
инцидента с пострадалия Х.в е било реализирано проникване на хладното оръжие в
гръдната му кухина.
По делото е изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза на П. М. Д., от заключението на която се установява,че последният е
психично здрав, като към момента на инцидента освидетелстваният е бил в състояние
на обикновено алкохолно опиване, което не обуславя нарушение на базовите психични
годности. По време на инкриминираното деяние освидетелстваният е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не са налице
пречки за неговото участие във всички фази на наказателното производство.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на
доказателствата, събрани и проверени по време на първоинстанционното съдебно
следствие, както следва: показанията на свидетелите Д.Б. Х.в, Г.Л. С., Б.И. Б., В.К. Р.;
справка за съдимост за подсъдимия; епикризи и медицинска документация,
предоставена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. София; заповед за задържане рег.
4
№ 226- 35- 1562/13.06.2020 г.; протокол за личен обиск; способите за доказване -
заключенията на съдебномедицинска експертиза, комисиина съдебномедицинска
експертиза, съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, както и останалите
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
същество кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и
правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се
споделят изцяло от въззивния състав. Въззивната инстанция констатира, че не е
допуснато нарушение при изграждане на вътрешното убеждение на първостепенния
съд. Доказателственият анализ е извършен при пълно спазване на процесуалните
правила, установени в НПК, анализирана е цялата доказателствена съвкупност, без да
са игнорирани отделни доказателства и/или доказателствени средства. Районният съд е
изложил подробни и убедителни съображения на кои от доказателствените източници
дава вяра и защо. Доказателственият анализ на районния съдия не страда от твърдените
от защитата пороци, като същият е точен, логичен и пълен.
Първата инстанция е извършила цялостен и задълбочен анализ на
свидетелските показания, като правилно се е доверила на показанията на свидетелите
Д. Х.в, Г. С. и Б. Б.. Въззивният съд подобно на първоинстанционния намира същите за
еднопосочни, логични, последователни и съответно даващи възможност въз основа на
тях да се формира ясна представа за протеклите събития в хронологичен порядък.
Необходимо е да се отбележи, че свидетелите са преки очевидци на случилото се и
доколкото са присъствали лично в процесния конфликт, са имали възможност да
възприемат непосредствено обстоятелствата, свързани с инкриминираното деяние,
поради което въззивният съд цени показанията им с висока доказателствена тежест.
От показанията на посочените свидетели се установяват категорично времето,
мястото и механизма на извършване на инкриминираното деяние, както и авторството
му от страна на подсъдимия. Изложеното от тях е изцяло еднопосочно досежно
обстоятелството, че на процесната дата и място са видели подсъдимият Д. да нанася
удар с нож в гърба на пострадалия Х.в. В показанията им не се откриват вътрешни
противоречия, даващи основание за съмнение в достоверността им. Свидетелите са
единодушни относно основните обстоятелства, подлежащи на доказване по
настоящото дело и описват събитията по еднотипен начин, доколкото това е възможно
с оглед изминалото време и субективната им възможност да възприемат и запомнят
детайлно такава динамична и напрегната ситуация и да я възпроизведат по време на
разпит.
Изтъкнатите от защитата възражения за наличие на противоречия в
показанията на пострадалия Х.в, св. С. и св. Б., както и изказаното съмнение относно
свидетелската годност на Б., поради пияното му състояние по време на инцидента, са
намерили аргументиран отговор в мотивите на районния съд, който настоящият състав
напълно споделя. Законосъобразно СРС е преодолял заявената от свидетелите липса
на спомен за отделни обстоятелства и констатираните противоречия в показанията им,
чрез прочитане на показанията им от д.п. по предвидения в НПК ред. Доколкото
тримата свидетели са заявили пред съда, че изцяло подкрепят изложеното от тях в
разпитите им в хода на досъдебното производство, то правилно СРС е кредитирал
5
именно тези показания като по-информативни и точни, поради депозирането им по-
скоро до процесните събития, когато спомените са по-ясни и детайлни.
Мотивирано СРС е приел, че в настоящия случай е ирелевантно
обстоятелството дали подсъдимият обичайно е носел нож в себе си, доколкото
съществени обстоятелства от предмета на доказване по настоящето дело се явяват дали
към инкриминираните дата и място подсъдимият е разполагал с нож в себе си и дали е
използвал същия, при нанасяне на удар в гърба на пострадалия. Изтъкнатото от
защитата в тази връзка противоречие в показанията на пострадалия Х.в и св. С. се явява
несъществено, поради което съдът не намира основания да се осъмни в тяхната
достоверност.
Относно възраженията на защитата за изключване от доказателствената
съвкупност на показанията на св. Б., депозирани в хода на д.п., поради съмнения за
достоверността на изложените в тях обстоятелства, настоящият състав ги намира за
неоснователни. Макар свидетелят да заявява в съдебно заседание, че процесната вечер
е консумирал алкохол и наркотици, изложените от него твърдения, при това две
години след инцидента са последователни и логични, разкриващи съществени от
предмета на доказване обстоятелства, касателно авторството на нападението,
локализацията на нанесения удар, механизма на нараняването и използваното от дееца
оръжие – „остър предмет“. Районният съд е отговорил изчерпателно на доводите на
защитата за недостоверност на визираните свидетелски показания, депозирани в хода
на д.п. Св. Б. е разпитан в качеството на свидетел от разследващ полицай при 02 РУ-
СДВР на 19.06.2020г., няколко дни след инцидента, като времевия интервал между
случилото се и проведения разпит, настоящият състав намира за технологично
необходим във връзка с установяване самоличността на лицето, доколкото
пострадалият и св. С. са посочили свидетеля само с обръщението „Боби“. Показанията
на свидетеля от д.п са логични, последователни относно време и място, лицето е
пресъздало личните си възприятия за случилото се и се подкрепят от останалите гласни
доказателства - показанията на св. Х.в и св. С.. В о.с.з., проведено на 13.03.2023г., св. Б.
категорично е потвърдил истинността на изложените от него в д.п. твърдения,
включително, че към момента на разпита в 02 РУ-СДВР е бил адекватен и с по-добре
съхранени спомени, отколкото при разпита в съдебно заседание две години след
процесния случай. Доколкото разпитът на св. Б. е проведен няколко дни след
инцидента, от компетентен разследващ орган, протоколът за разпит е оформен
съгласно предвидения в НПК ред и свидетелят лично е заявил верността на неговото
съдържание, настоящият състав не може да сподели доводите на защитата за
недостоверност на визираните свидетелски показания, нито за чуждо вмешателство в
тяхното съдържание.
Въззивният съд намира за неоснователни и аргументите на защитата за
недоказаност по категоричен начин на средството, с което е нападнат пострадалия. По
делото няма спор, че подс. Д. на инкриминираните дата и място е ударил пострадалия
Х.в в гърба, спорните моменти в случая касаят използваното оръжие и вида на
нанесената телесна повреда. Резонно СРС се е доверил на заявеното от св. Х.в, че
процесната вечер е възприел наличието на нож в дрехата на подсъдимия, като същият
е забелязал характерна особеност за такъв вид предмети, а именно отличителната
дръжка, както и на заявеното от св. Б. в д.п., че е видял как подсъдимият „държи нож в
ръката си“. Заявеното от свидетелите напълно кореспондира и на категоричните
6
изводи на вещите лица, че полученото от пострадалия увреждане е в резултат от
действието на предмет с остър връх и един (едноостро оръжие) или два (двуостро
оръжие) режещи ръбове, каквито контактуващи повърхности има предмет тип „нож“.
Настоящият съдебен състав приема за обективни и правилни заключенията на
извършените по време на досъдебното производство СМЕ и комисийна СМЕ, тъй като
те представляват резултат от задълбочено извършени и професионално проведени
експертни изследвания. По тези съображения съдът кредитира експертните заключения
като обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с
необходимата прецизност на поставените въпроси. Ето защо районният съд
законосъобразно се е позовал на тези заключения и въз основа на тях е формирал
фактическите си констатации за медикобиологичната характеристика на причинената
телесна повреда и механизма на нанасянето й, в резултат от действието на предмет с
остър връх и един (едноостро оръжие) или два (двуостро оръжие) режещи ръбове,
каквито контактуващи повърхности има предмет тип „нож“.
Противно на застъпените от защитата доводи, районният съд мотивирано и
законосъобразно не е допуснал изготвянето на повторна СМЕ с участието на
специалисти пулмолог и рентгенолог, като е изложил подробни аргументи, относно
неоснователността на направеното доказателствено искане. Съображения в тази
насока, изложи и въззивният съд по-горе в мотивите си.
Възраженията на защитата, че с най-висока доказателствена тежест следва да се
ползват показанията на св. Р., също са били подложени на обстоен и задълбочен анализ
от страна на първоинстанционния съд. Настоящият състав споделя аргументите на
СРС в тази насока и приема, че изнесените от свидетеля обстоятелства, че при
оперативното третиране на раната на пострадалия не е констатирал проникване в
гръдната кухина, противоречи на изготвените по делото заключения на
съдебномедицински експертизи и констатираните в тях обективни находки. Съдът
цени и изложеното от вещите лица становище, че при провеждане на оперативно
лечение на кожни рани от нож е възможно в дълбочина да не бъде забелязано
минимално пунктиформено продължение на раневия канал, каквото в случая е налице.
В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав счете, че съвкупността
от доказателства, събрани по делото, несъмнено установява авторството на подс. Д. в
извършване на инкриминираното деяние и механизма на причиняване на телесната
увреда, като от заключенията на СМЕ се установява медико-биологичната й
характеристика.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е достигнал
до единствения възможен правен извод, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр., ал. 1 от НК.
Несъмнено от обективна страна подсъдимият П. Д. е причинил на другиго- на
7
св. Д. Х.в, средна телесна повреда, изразяваща се в прободно – порезно нараняване на
гърба, което нараняване е реализирало медико-биологичния признак „нараняване,
проникващо в гръдната кухина“. Причиняването на нараняването е осъществено от
подсъдимия Д. чрез нанасяне на удар с нож в гърба на пострадалия Д. Х.в, вследствие
на който съставомерният резултат е настъпил, като между извършеното от подсъдимия
действие и причинения вредоносен резултат е налице пряка и непосредствена
причинна връзка.
От субективна страна подсъдимият П. Д. е осъществил престъплението при
форма на вина пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си – че нанася удар с нож в гърба на друго лице, предвиждал е неговите
общественоопасни последици – причиняване на телесно увреждане и е искал тяхното
настъпване.
При преценка на така определеното от първоинстанционния съд наказание,
настоящата инстанция не намери основание за изменение на същото, приемайки го за
правилно индивидуализирано по вид и размер в контекста на преследваната по чл.36
НК генерална и индивидуална превенция. Въззивният съдебен състав намира, че при
индивидуализацията на наказанието първостепенният съд правилно е преценил
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, като при превес на
последните е наложил на подс. Д. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/
месеца.Така наложеното наказание е правилно определено при условията на чл.54 НК
и съразмерно на процесната престъпна деятелност. Правилно е отчетено и наличието
на предвидените в чл.66 ал.1 от НК предпоставки за постановяване на отложено
изпълнение на горното наказание за изпитателен срок от 3 години, който се явява и
минималния законово допустим такъв.
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция намира, че същата следва да бъде потвърдена в цялост.
Воден от горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски
градски съд, НО, XIV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 15.05.2023г., постановена по НОХД №
7578/22г. по описа на СРС, НО, 15 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9