Решение по дело №1642/2012 на Районен съд - Варна

       Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            31.10.2012 г.       гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                      гражданско отделение

На  първи октомври                                                           две хиляди и дванадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар С.С.

Като разгледа докладваното от съдията Стаматов

гражданско дело № 1642 по описа за 2012 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл. 321 ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от К.Б.К. ЕГН ********** *** против С.С.К., ЕГН ********** ***, съдържаща искане за прекратяване на брака между страните с развод по вина на жената, предоставяне на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете Десислава на бащата и определяне режим налични контакти на майката с детето, осъждане на ответницата да заплаща месечна издръжка в размер в полза на детето в размер на 150 лева месечно, считано от предявяване на исковата молба и за минало време, считано от 18.12.2011г. до предявяване на исковата молба – 09.02.2012г., за предоставяне ползването на семейното жилище находящо се в гр. * на ищеца, и за постановяване жената след прекратяване на брака възстанови предбрачното си фамилно име – Стретенова.

В исковата молба се сочи, че страните са съпрузи по силата на сключен граждански брак от 1991г., като от брака си имат две родени деца – * – пълнолетен и * - непълнолетна. Твърди, че бракът им е непоправимо разстроен и съществува само формално поради което моли да бъде прекратен. Излага, че вина за разстройството на брачната връзка има изцяло съпругата, която поддържала извънбрачна връзка, а считано от 18.12.2011г. напуснала семейното жилище, като от тогава нямат информация за нея. Моли да бъдат уважени исковите претенции за прекратяване на брака с развод и небрачните искове. Предлага  възможност за постигане на споразумение с ответницата с доброволно уреждане на всички лични и имуществени отношение по повод прекратяване на брака между тях.

               Ответницата С.С.К., чрез назначеният й особен представител е депозирала писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК в законоустановения срок, с който заявява становище за неоснователност на исковете с правно основание чл.49, ал.3 от СК, чл.143 от СК чл.56 от СК и за недопустимост на иска по чл. 53 от СК, поради липса на процесуална легитимация на ищеца от предявяването му.

Предявените искове са с правно основание чл. 49, ал.1, вр. ал.3, чл. 53, чл.56, чл.143 и чл. 149 от СК.

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание страните са се явили лично и с упълномощени процесуални представители – адв. * за ищеца и адв. * за ответницата, като изразяват становище, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за развод, като молят от съда да прекрати брака, сключен помежду им на 02.11.1991 год. в гр. Варна по взаимно съгласие и утвърди представеното споразумение по чл. 51 от СК. Предвид изразената от страните воля съдът с протоколно определение е трансформирал производството на основание чл. 321 ал. 5 ГПК от исково в охранително такова по реда на чл. 330 ГПК вр. чл. 50 СК.

            След съвокупен анализ на събраните по делото доказателства и изявленията на молителите, съдът приема за установено следното:

            Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак * Общински народен съвет Варна, страните са съпрузи по силата на сключен помежду им на 02.11.1991 год. в гр. Варна с акт № *. граждански брак. От изложеното в исковата молба се установява, че по време на брака имат родени едно пълнолетно и едно непълнолетно дете, че от 18.12.2011г. живеят във фактическа раздяла, като семейното жилище се ползва от съпруга и децата.

            От изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си за развод, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 330 ал. 3 ГПК – налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и споразумение по чл. 51 от СК, което не противоречи на закона и добрите нрави, и същевременно урежда в достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици в личните и имуществени отношения между съпрузите след прекратяване на брака, свързани с упражняването на родителските права, режим на лични отношения с непълнолетното дете на страните, определянето на издръжка и фамилното име. По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и да утвърди споразумението.

            Съгласно чл. 6 т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв. Съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лв. Видно от приложената към молбата вносна бележка по сметката на съда е преведената сума на стойност 25 лв., поради което остатък не се дължи. Дължимата държавна такса за предявените искове за издръжка, съобразно изричната уговорка в споразумението следва да се възложи на съпругата, като стойността й определена на основание чл.7 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 2 на сто върху стойността на тригодишните платежи за издръжка на детето или 86,40 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 330 ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 50 от СК, Варненският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

           

ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите, сключения в гр. Варна с акт * на Общински народен съвет гр. Варна граждански брак между К.Б.К. ЕГН ********** *** и С.С.К., ЕГН ********** ***

           

УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение, съгласно което:

            1. Брака между страните се прекратява с развод по взаимно съгласие.

2. Упражняването на родителските права по отношение на детето * К.К. ЕГН ********** се предоставят на бащата К.Б.К., при когото се определя и местоживеенето на детето на адрес *

3. Майката С.С.К. ще поддържа лични отношения с детето всяка първа и трета неделя от месеца от 09,00 часа до 16,00 часа и по един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

4. Майката С.С.К. ще заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева в полза на детето * К.К., чрез нейния баща и законен представител К.Б.К., начиная * ведно със законната лихва при забава с падеж до пето число от месеца.

5. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. * състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения се предоставя на бащата К.Б.К..

6. След развода съпругата С.С.К. ще ползва предбрачното си фамилно име *.

7. Разноските ще бъдат поделени така, както са направени, като държавната такса по развода ще се подели между двете страни, а държавната такса по издръжката ще се внесе от ответницата.

8. Издръжка помежду си двамата съпрузи няма да си дължат.

С настоящото споразумение страните уреждат напълно и окончателно всички свои имуществени и неимуществени взаимоотношения във връзка с сключения между тях граждански брак и неговото прекратяване, като заявяват, че за в бъдеще няма да имат каквито и да било претенции по отношение на него.

           

ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН ********** *** да плати в полза на държавата по сметката на Варненския районен съд сумата от 86,40 лв. (осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки) представляващи дължимата държавна такса върху присъдената издръжка.

           

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: