РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в закрито заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря
ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 97/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ с осъдителен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (изменени впоследствие с Молба вх. № 975/07.03.2019 г. - Определение № 206/13.03.2019 г. - л. 33) от С.Г.Ц., упълномощила като проц. представител адв. Д.К. от Адвокатска колегия – гр. Варна (л. 31), за
1.1. установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 854/28.12.2018 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 623/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:
1.1.1. стойността на арендните плащания (главница), дължими на основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ (главница), по Договор за аренда от 19.07.2016 г., вписан в СВ - гр. Тутракан под вх. рег. № 2193/26.07.2016 г. и Договор за аренда от 19.07.2016 г., вписан в СВ - гр. Тутракан под вх. рег. № 2194/26.07.2016 г., общ. Тутракан, за стопанската 2016/2017 г., в размер на 8 648,58 лв.;
1.1.2.
законната
лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху
главницата от 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
1.2.
осъждането на ответника да заплати на ищеца мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД върху сумата, за периода 30.04.2018 г.- 28.12.2018 г.,
възлизаща на 716,34 лв. (размерът на вземането е увеличен в
проведеното на 10.09.2019 г. открито съдебно заседание).
1.3. Твърди се, че на 19.07.2016 г., е сключен Договор за аренда на земеделски земи с ответника за:
1.3.1. нива, с площ от 24.999 декара, с № 009010, в местността „Къшлите”, в землището на с. Д.;
1.3.2. нива, с площ от 82.001 декара, с № 017016, в местността „Целените”, в землището на с. Д..
1.4. Твърди се, че с Анекс от 26.04.2018 г. са променени декарите, за които се дължи рента за получаване, а именно: имот с № 009010 с площ от 24,999 дка по плана за земеразделяне на землището на с. Д., с посочени 4,600 дка за необработваеми. Чисто декари за получаване на рента – 20,399. По отношение на имот с № 017016 по плана за земеразделяне на землището на с. Д., чисто декарите за получаване на рента били 82,001.
1.5. Твърди се, че на 19.07.2016 г., е сключен Договор за аренда на земеделски земи с ответника за:
1.5.1. нива, с площ от 41,119 декара, с № 019058, в местността „Каваците”, в землището на с. Д., чисто декари за получаване на рента – 41,119 дка;
1.5.2. нива, с площ от 43.882 декара, с № 020001, в местността „Боруна”, в землището на с. Д.. Чисто декари за получаване на рента – 43,882 дка;
1.5.3. нива, с площ от 40,000 декара, с № 004001, в местността „Старите лозя”, в землището на с. Д., от тях 40,000 декара необработваеми.
1.6. Твърди се, че с Анекс от 26.04.2018 г. са променени декарите, за които се дължи рента за получаване, а именно:
1.6.1. по отношение на имот с № 019058 по плана за земеразделяне на землището на с. Д., чисто декари за получаване на рента са 41,119.
1.6.2. по отношение на имот с № 020001 по плана за земеразделяне на землището на с. Д., чисто декарите за получаване на рента са 43,882.
1.6.3. по отношение на имот с № 004001 по плана за земеразделяне на землището на с. Д., от тях 31.100 дка необработваеми. Чисто декари за получаване на рента – 8,900.
1.7. Ищецът твърди, че двата договора са сключени със срок на действие - 5 години, считано от 19.07.2016 г.
1.8.
Твърди се, че за стопанската 2016 г. по сключените
горепосочени договори за аренда, отдадените под аренда и обработваеми
земеделски земи на ЗК , Дунав“ са в размер 196,301 дка,
1.9.
Ищеца признава, че е получила рента за
стопанската 2016 г. в размер на 3 129,48 лв., чрез два банкови превода.
1.10.
В тази връзка от
дължимите за тази стопанска година - 11 778,06 лв. - по 60 лева за всеки декар,
останал непогасен остатък от 8 648,58 лв.
2. Ответникът К. „ЗК „Д.”” – с. Д., е
депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК чрез адв. И.Р. *** (л. 39), с която заявява, че исковата
претенция е неоснователна.
2.1.
Оспорва се действието
на договора за аренда, като се твърди, че ищеца не е имала правото да сключи
такъв, тъй като притежава по - малко от 50% ид. ч. от правото на собственост.
2.2.
Оспорва се
размера на претендираното арендно възнаграждение.
2.3.
Твърди, че
дължимото арендно възнаграждение е заплатено.
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
3. На 07.12.1998 г. с Решение №
2006/07.12.1998 г. на ПК – Тутракан по преписка № Д173 на наследниците на Т. П.
Д.е възстановено правото на собственост върху имоти № 009010 и № 017016 по плана
на за земеразделяне на с. Д. (л. 13).
4. На 07.12.1998 г. с Решение №
2006/07.12.1998 г. на ПК – Тутракан по преписка № Д172 на наследниците на М. Й.
Ш.е възстановено правото на собственост върху имоти № 019058, № 020001 и № 004001
по плана на за земеразделяне на с. Д. (л.
17).
5.
На 19.07.2016 г. г. е сключен Договор
за аренда, вписан в СВ - гр. Тутракан
под вх. рег. № 2193/26.07.2016 г., съгласно който ищецът предоставя на
ответника за възмездно ползване земеделски земи за срок от 5 години, считано от
подписването на договора (л. 9).
6.
На същата дата е сключен Договор за
аренда, вписан в СВ - гр. Тутракан под
вх. рег. № 2194/26.07.2016 г., съгласно който ищецът предоставя на ответника за
възмездно ползване земеделски земи за срок от 5 години, считано от подписването
на договора (л. 11).
7.
На 21.11.2016
г. от ответника в полза на ищеца е наредено плащане в размер на 2 607,90
лв. с посочено основание „рента 2016 г.” (л.
49).
8.
На 24.04.2017
г. от ответника в полза на ищеца е наредено плащане в размер на 521,58
лв. с посочено основание „рента 2016 г.” (л.
48).
9.
На 18.09.2017
г. е влязло в сила Решение № 177/17.07.2017 г. по гр. д. № 1444/2016 г. на Районен съд – гр. Силистра, с
което ответникът е осъден да заплати на ищеца арендни вноски по договори за
аренда, различни от процесните, за стопанските 2013/2014 г. - 2015/2016 г. (Общия
размер на вземанията по решението е 25 408,97 лв., Впоследствие с Определение №
158/05.01.2018 г. на размерът на присъдените в полза на ищеца разноски е
увеличен).
10.
На 18.09.2017
г. от ответника в полза на ищеца е наредено плащане в размер на 21
019,67 лв. с посочено основание „гражданско дело № 1444/2016 г.” (л. 50).
11.
На 07.11.2017
г. е взето решение на УС на ответната кооперация за изплащането на
рента от 50 лв. за стопанската 2016/2017 г. (л.
62).
12.
На 11.01.2018
г. е взето решение на УС на ответната кооперация за изплащането на
допълнителна рента от 20 лв. за стопанската 2016/2017 г. (л. 60).
13.
На 26.04.2018
г. е сключен анекс към Договор за аренда, вписан в СВ - гр. Тутракан под вх. рег. №
2193/26.07.2016 г., с който е предоговорена площта на предоставените земеделски
земи, служеща като база за арендното плащане (л. 10).
14.
На същата дата е сключен анекс към Договор за аренда, вписан в СВ - гр. Тутракан под вх. рег. № 2194/26.07.2016
г., с който е предоговорена площта на предоставените земеделски земи, служеща
като база за арендното плащане (л. 12).
От правна страна
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I. По допустимостта
15. Исковете са заведени между надлежни страни,
при наличието на правен интерес за ищеца, което налага разглеждането им по
същество.
II. По основателността
16. Относно възражението за сключването на договора от наследник, който не
притежава 50% от правото на собственост.
16.1. От представените по делото удостоверения за наследници се
установява, че ищеца е наследник на Т. П. Д.и М. Й. Ш.(л. 22 и 23). Доколкото удостоверенията не са пълни, не може да се
установи размера на притежаваните от ищеца ид. ч. от собствеността.
16.2. По делото не се спори факта на сключването на договора за аренда и
предаването на имотите от арендодателя на арендатора.
16.3. Съгласно чл. 2 от ЗАЗ „С
договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за
временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено
арендно плащане.” Никъде в закона не е посочено, че собствеността на
арендодателя върху арендования имот е предпоставка за действителността на
договора или за изпълнението на задълженията на арендатора. Задълженията на
арендодателят се изчерпват с обезпечаването на ползването на имота от
арендатора.
16.4. Израз на това законодателно разрешение е и чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ
(ред. ДВ, бр. 13 от 2007 г.), който изрично
предпоставя възможността на всеки един от съсобствениците да сключи
самостоятелно договор за аренда за целият имот, като в този случай
облигационното правоотношение възниква между арендатора и съсобственика, а
отношенията между последния и останалите съсобственици се уреждат на плоскостта
на чл. 30, ал. 3 от ЗС.
16.5. Следователно в конкретният случай възраженията на ответника,
касаещи собствеността на ищеца върху имота, се явяват ирелевантни за
изпълнението на задълженията на ответника по чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ.
17. В тази връзка съдът приема, че между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения в резултат на сключените два договора за
аренда от 19.07.2016 г.
18. Същите имат характеристиките на търговски сделки по силата на чл.
286, ал. 1 от ТЗ (кооперацията е търговец и договорите са свързани с
упражняваното от юридическото лице занятие).
19. Относно сключените анекси - Към двата договора са сключени
анекси, по отношение на които не е спазена формата по чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ,
доколкото от представените копия не се установява да е извършена нотариална
заверка на подписите. Последното налага извода, че същите са нищожни на осн.
чл. 293, ал. 2 и 6 от ТЗ, във вр. с чл.
26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД. И двете страни обаче не оспорват сключването на анексите,
поради което по арг. от чл. 293, ал. 3
от ТЗ съдът намира, че те обвързват страните.
20. Относно договореното арендно възнаграждение
20.1. Страните са уговорили в чл. 5 от договорите за аренда заплащането
на арендно възнаграждение от 25 лв./дка.
20.2. С Решения на УС на кооперацията от 07.11.2017 г. и 11.01.2018 г. е предвидено,
че ответната кооперация ще изплаща за стопанската 2016/2017 г. рента в размер
на 50, съответно 70 лв./дка.
20.3. Независимо от това на 26.04.2018 г. между страните са сключени
анекси към договорите за аренда, в които отново е посочено, че размерът на
арендното плащане ще бъде 25 лв./дка.
20.4. Съгл. чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗК кооперацията се представлява от
председателя, който е органът, разполагащ с правото до обвърже юридическото
лице облигационно. Председателят на кооперацията и ищеца са сключили анексите
към договорите за аренда, игнорирайки решенията на УС, поради което задължението
за заплащане на арендното възнаграждение в първоначално договорения размер (25
лв./дка) е останало непроменено.
20.5. Следователно окончателният размер на дължимите по двата арендни
договора суми възлиза на 4 907,53 лв., изчислени, както следва:
Имот |
009010 |
017016 |
019058 |
020001 |
004001 |
ОБЩО |
Отчетена площ при формиране на наемната цена (дка) |
20,399 |
82,001 |
41,119 |
43,882 |
8,900 |
|
Арендано плащане (лв./дка) |
25,00 |
25,00 |
25,00 |
25,00 |
25,00 |
|
Общо (лв.) |
509,98 |
2 050,03 |
1 027,98 |
1 097,05 |
222,50 |
4
907,53 |
21. Относно извършените от ответника плащания
22.
Ищецът е завел
пред СсРС иска за заплащане на арендни възнаграждения по договори за аренда от
2011 г. за периода: 2011 - 2015 г.
23.
На 18.09.2017
г. е влязло в сила Решение № 177/17.07.2017 г. по гр. д. № 1444/2016 г. на СсРС, с което ответникът е
осъден да заплати на ищеца арендно възнаграждение за стопанските: 2013/2014 г. - 2015/2016 г.
24.
Последното
налага извода, че предметът на гр. д. №
1444/2016 г. на СсРС и настоящото дело са различни.
25.
На дата на
влизане в сила на решението на СсРС ответникът е наредил в полза на ищеца
плащане в размер на 21 019,67 лв. с посочено основание „гражданско дело №
1444/2016 г.” Общият размер на присъдените суми по решението на СсРС е 25 408,97 лв., заедно с увеличеният с
Определение № 158/05.01.2018 г. размер на присъдените в полза на ищеца
разноски). В тази връзка съдът приема, че с извършеното плащане е извършено
погасяване именно на дължимите по решението на СсРС суми.
25.1.
Съгласно
платежни нареждания от 21.11.2016 г. и 24.04.2017 г. ответникът е заплатил на
ищеца суми, възлизащи общо на 3 129,48 лв. Ищецът признава, че с тези суми са
погасени процесните арендни възнаграждения за стопанската 2016/2017 г.
26.
В тази съдът
намира, че в резултат на извършените плащания от арендното възнаграждение за
2016/2017 г. е останал непогасен остатък от 4 907,53 - 3 129,48 = 1 778,05 лв.
27. Съгласно чл. 6 от договорите за аренда заплащането на
възнаграждението за всяка стопанска година се извършва съгласно до 30.04. на
следващата година (т. е. след приключването на съответната стопанска година).
Следователно процесните плащания за стопанската 2016/2017 г. е следвало да
бъдат осъществени до 30.04.2018 г.
28. Поради тази причина от 01.05.2018 г. (вкл.) върху неиздължената
част арендното възнаграждение на осн. чл. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД се дължи
обезщетение за забава, възлизащо на 119,53 лв.
Разноски
29. С оглед уважаването на исковете на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъдена част от направените разноски съобразно уважената част от исковете, равняваща се на 286 лв.
30. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъде присъдена част от направените разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, равняваща се на 767,33 лв.
31. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
К. „ЗК „Д.””, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********, че съществува вземането на ищеца С. Г. Ц., с ЕГН **********, с посочен по делото
адрес: ***, предмет на Заповед №
854/28.12.2018 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч. гр. д. №
623/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да
заплати на ищеца стойността на арендните плащания (главница),
дължими по Договор за аренда от 19.07.2016 г., вписан в СВ - гр. Тутракан под
вх. рег. № 2193/26.07.2016 г. и Договор за аренда от 19.07.2016 г., вписан в СВ
- гр. Тутракан под вх. рег. № 2194/26.07.2016 г., общ. Тутракан, за стопанската 2016/2017 г., в
размер на 1 778,05 лв. (хиляда седемстотин седемдесет и осем лева и
пет стотинки); както и законната лихва върху главницата от 28.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за установяване на вземането за заплащане на арендните
плащания за разликата между уважения размер - 1 778,05 лв. и претендирания такъв - 8 648,58 лв.
ОСЪЖДА ответника К.
„ЗК „Д.””, с ЕИК ********, да заплати на ищеца С. Г. Ц., с ЕГН **********, мораторна лихва върху главницата, за
периода 01.05.2018 г. -
28.12.2018 г. (вкл.), възлизаща на 119,53 лв. (сто и деветнадесет лева и петдесет и три
стотинки).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на мораторна лихва за
разликата между уважения размер - 119,53 лв. и претендирания такъв - 716,34 лв.
ОСЪЖДА ответника К. „ЗК „Д.””, с ЕИК ********, да заплати на ищеца С. Г. Ц., с ЕГН **********, направените разноски по делото съобразно уважената част от исковете в размер на 286 лв. (двеста осемдесет и шест лева).
ОСЪЖДА ищеца С. Г. Ц., с ЕГН **********, да заплати на ответника К. „ЗК „Д.””, с ЕИК ********, направените разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 767,33 лв. (седемстотин шестдесет и седем лева и тридесет и три стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Делото да се докладва след влизането на решението в сила на заповедния съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: