№ 69
гр. Бургас, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20252001000089 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 95 от 09.04.2025 г., постановено по т.д. № 336/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас:
(1) е прекратено производството по иска на “Интернет панорама
кепитъл” ЕООД, ЕИК *********, за установяване съществуване на вземане
против “Виго груп” ООД (н), ЕИК *********, “в размер над 78 000 лв. до 138
000 лв.”, представляващо лихва за забава по договор за новация, обективиран
в спогодба-констативен протокол от 08.06.2017 г., за времето от 15.06.2017 г.
до датата на предявяване на вземанията с молба от 23.04.2021 г.;
(2) са отхвърлени исковете на “Интернет панорама кепитъл” ЕООД, ЕИК
*********, против “Виго груп” ООД (н), ЕИК *********, за установяване
съществуването на вземания, както следва: за сумата 600 000 лв. – авансово
платена на отпаднало основание наемна цена по прекратен договор за наем на
недвижим имот от 16.05.2016 г.; за сумата 5 000 000 € – договорна неустойка
за едностранно прекратяване на договора за наем от страна на наемодателя
съгласно чл. 5.3 от договора и раздел 2, т. 3 от анекс (спогодба) от 19.10.2017
г.; за сумата 100 000 лв. – заемна сума по договор за новация, обективиран в
спогодба-констативен протокол с рег. № ** на нотариус Л. Ч.; за сумата 15
000 лв. – договорна лихва върху заема от 100 000 лв. за периода 01.09.2016 г. -
15.06.2017 г. и за сумата 78 000 лв. – “лихва за забава върху горния заем от
15.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата в размер на 0,1 % на ден
от неизплатената сума, за периода от 15.06.2017 г. до датата на предявяване на
1
вземанията с молба от 23.04.2021 г.”;
(3) е осъден ищецът “Интернет панорама кепитъл” ЕООД, ЕИК
*********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Бургас държавна такса в размер на 106 321,50 лв.
Решението е постановено при участието на синдика на “Виго груп” ООД
(н) И. Р..
Постъпила е въззивна жалба против решението от ищеца “Интернет
панорама кепитъл” ЕООД. Поддържа се в жалбата, че решението е
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила в частта, с която исковете са отхвърлени.
Въззивникът излага отново фактическите си твърдения. Изразява
несъгласие с извода на съда за недоказаност, че сумата от 600 000 лв. е
платена в полза на наемодателя и се поддържа, че обратното следва от
констатациите на изслушаната ССЕ. Неверен бил, по-нататък, изводът на
съда, че не са настъпили условията за изискуемост на неустойката в размер на
5 000 000 €. Ищецът имал основания да претендира тази неустойка, тъй като
бил лишен от ползването на хотела вследствие на предаването му от
наемодателя на заложния кредитор “Царско село – Симеоново” ЕООД.
Ответникът-наемател дължал и неустойка в размер на 100 000 лв., тъй като не
предал имота на наемателя в срок до 31.08.2016 г. Неправилни били изводите
на съда относно извършената новация. Със спогодба-констативен протокол от
08.06.2017 г. страните констатирали, че наемодателят дължи на наемателя
неустойка в размер на 100 000 лв. и новирали това задължение като дадена в
заем сума. Волята на страните за новиране била ясно изразена. Неправилни
били изводите на съда за нередовно счетоводно отразяване на заема. На
падежа 15.06.2017 г. ответникът дължал връщане на заема в размер на 100 000
лв. заедно с договорна лихва в размер на 15 000 лв. Освен това той дължал и
лихва за забава: по 0,1 % на ден – за 1380 дни – 138 000 лв. за времето от
15.06.2017 г. до 21.04.2021 г. От тази обща лихва за забава сумата 78 600 лв. се
отнасяла за времето от 16.06.2017 г. до 20.08.2019 г. (датата на подаване на
молбата за присъединяване в производството по несъстоятеленост на осн. чл.
629, ал. 4 ТЗ), а сумата 59 400 лв. – от 20.08.2019 г. до 21.04.2021 г. (датата на
предявяване на вземането).
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение, вкл. в частта за
разноски, и уважаване на предявените искове. Претендират се и сторените
съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника “Виго груп” ООД (н). Изразява се становище, че жалбата е
основателна.
Синдикът И. Р. е депозирал писмено становище, че въззивната жалба е
основателна.
Постъпила е частна жалба от ищеца “Интернет панорама кепитъл”
ЕООД против тази част от решението, с която производството е по делото е
2
частично прекратено поради недопустимост на иска за част от сумата 138 000
лв. (за разликата между 78 000 лв. и 138 000 лв.).
Оспорва се изводът на съда, че искът в тази част е недопустим, тъй като
за тази част от вземането нямало подадено възражение и за тази част
вземането не било изключено от списъка на приетите вземания от съда по
несъстоятелността. Сочи се, че е вземането е било предявено за целия размер
от 138 000 лв.; че синдикът е приел част от него в размер на 78 600 лв.; че
ищецът е подал възражение срещу неприемането на останалата част от 59 400
лв. в законоустановения срок. С определение № 260384 от 03.10.2024 г. по т.д.
№ 336/2016 г. съдът по несъстоятелността изключил всички приети вземания
на ищеца, в т.ч. всички вземания за главници. Липсвало изрично произнасяне
по възражението на ищеца за относно сумата 59 400 лв.,, но след като съдът
изключвал от списъка на приетите вземания главницата, то очевидно не
уважавал възражението за част от лихвата върху тази главница.
Иска се отмяна на решението в прекратителната част и връщане на
делото в тази част на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ответникът “Виго груп” ООД (н) представил отговор на частната жалба,
с който признава основателността .
Синдикът И. Р. изразява становище, че частната жалба е основателна.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната и частната жалба са подадени в срок, от легитимирана да
обжалва страна, срещу актове, подлежащи на обжалване, и отговарят на
изискванията на закона за редовност, поради което с определението на съда на
осн. чл. 267 ГПК е прието, че са допустими и следва да се разгледат по
същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от “Интернет
панорама кепитъл” ЕООД против “Виго груп” ООД (н) при участието на И. В.
Р., синдик на ответника, на осн. чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване, че
съществуват вземания на ищеца против длъжника-ответник, които са били
изключени от изготвения от синдика списък с приети предявени вземания с
определение № 260384 от 03.10.2024 г. по т.д. № 339/2016 г. по описа на БОС,
както следва:
1. за сумата 600 000 лв. – авансово платена наемна цена по договор за наем
от 16.05.2016 г.;
2. за сумата 9 779 150 лв. – договорна неустойка за едностранно
прекратяване на договора за наем от 16.05.2016 г. от страна на
наемодателя съгласно чл. 5.3 от договора и съгласно раздел 2, т. 3 от анекс
(спогодба) от 19.10.2027 г.;
3. за сумата 100 000 лв. – заемна сума по договор за новация, сключен със
3
спогодба-констативен протокол от 08.06.2017 г.;
4. за сумата 15 000 лв. – договорна лихва върху заема от 100 000 лв. за
времето от 01.09.2016 г. до 15.06.2017 г.;
5. за сумата 138 000 лв. – лихва за забава (върху заема от 100 000 лв. за
времето от 15.06.2017 г. до пълното изплащане на задължението) в
размер на 0,1 % на ден върху неизплатената сума. Посочено е в петитума
на исковата молба, че тази лихва “към датата на завеждане на тази
молба е в размер на 78 600 лв. (768 дни по 0,1 % на ден) от Спогодба –
констативен протокол с рег. № ** от 08.06.2017 г. на нотариус Л. Ч.”.
Ответникът-длъжник “Виго груп” ООД (н) заявил становище, че
исковете са основателни. Признал ги и поискал постановяване на решение на
осн. чл. 237 ГПК.
Синдикът на дружеството-ответник заявил становище, че исковете са
основателни и доказани.
С обжалваното решение съдът отхвърлил като неоснователни исковете
за установяване съществуването на вземания на ищеца за сумите 600 000 лв., 9
779 150 лв., 100 000 лв., 15 000 лв. и 78 600 лв., като част от заявеното вземане
в общ размер от 138 000 лв., представляваща лихва за забава в размер на 0,1 %
на ден за времето от 15.06.2017 г. до 23.04.2021 г.
Производството по иска за установяване съществуването на вземане в
размер над 78 600 лв. до 138 000 лв., представляващи лихва за забава по
договор за новация, обективиран в спогодба-констативен протокол от
08.06.2017 г. за времето от 15.06.2017 г. до предявяването на вземанията с
молба от 23.04.2021 г., т.е. за лихва за забава в размер на 59 400 лв, било
прекратено. Съдът приел, че тази част от претенцията е недопустима, тъй като
за разликата между 78 000 лв. и 138 000 лв. нямало подадено възражение по
чл. 690 ТЗ.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269
ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение, чийто диспозитив е възпроизведен по-горе, е
валидно и допустимо.
По същество:
С решение № 63 от 12.03.2021 г. по т.д. № 339/2016 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е обявена неплатежоспособност с начална дата
31.12.2013 г. и е открито производство по несъстоятелност на “Виго груп”
ООД, ЕИК *********.
В срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ кредиторът “Интернет панорама кепитъл”
ЕООД предявил вземания против длъжника за следните суми:
– 600 000 лв. – авансово платена наемна цена по договор за наем от
16.05.2016 г.;
– за сумата 9 779 150 лв. – договорна неустойка за едностранно
4
прекратяване на договора за наем от 16.05.2016 г. от страна на наемодателя
съгласно чл. 5.3 от договора и съгласно раздел 2, т. 3 от анекс (спогодба) от
19.10.2027 г.;
– 100 000 лв. – заемна сума по договор за новация, сключен със
спогодба-констативен протокол от 08.06.2017 г.;
– 15 000 лв. – договорна лихва върху заема от 100 000 лв. за времето от
01.09.2016 г. до 15.06.2017 г.;
– 138 000 лв. – лихва за забава (върху заема от 100 000 лв. за времето от
15.06.2017 г. до пълното изплащане на задължението) в размер на 0,1 % на ден
върху неизплатената сума, която лихва към датата на предявяването е в размер
на 78 600 лв.
Сборът на предявените вземания възлиза на 10 572 750 лв.
Синдикът включил тези вземания в списъка на приети вземания, като
само последното вземане за сумата 138 000 лв. било редуцирано до размер от
78 600 лв., т.е. приети били вземания в общ размер 10 513 350 лв.
Кредиторите “Рафаел даймънд” ЕООД и “ЕС111” ЕООД възразили , че
не съществуват приетите от синдика вземания на “Интернет панорама
кепитъл” ЕООД.
Кредиторът “Интернет панорама кепитъл” ЕООД подал възражение
против неприетото от синдика вземане в размер на 59 400 лв., представляващо
част от общо предявения размер от 138 000 лв.
С определение на осн. чл. 692, ал. 2 вр. чл. 690, ал. 1 ТЗ съдът по
несъстоятелността изключил (заличил) от списъка на приетите вземания
всички предявени вземания на “Интернет панорама кепитъл” ЕООД, като в
диспозитива на определението е посочен сбора им (10 572 750 лв.), т.е. в
“заличените” вземания е било включено и вземането от 59 400 лв., което
синдикът не е приел. По този начин, макар и непрецизно, е изразена воля на
съда по несъстоятелността за неоснователност на възражението на “Интернет
панорама кепитъл” ЕООД.
Настоящите искови претенции за установяване съществуването на
предявените вземания на кредитора “Интернет панорама кепитъл” ЕООД са
предявени в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ и се основават на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ
по отношение на вземанията, изключени от списъка на приети вземания от
съда по несъстоятелността с определението по чл. 692 ТЗ. Те са допустими.
Искът за установяване съществуване на вземане на “Интернет панорама
кепитъл” ЕООД за сумата 59 400 лв., което не е било прието и включено в
списъка на приетите вземания от синдика, също е допустим. Не съответства на
действителното фактическо положение констатацията на окръжния съд, че
срещу неприемането на това вземане няма постъпило възражение, поради
което е недопустимо съществуването му да се установява чрез иска по чл. 694
ТЗ. С определение № 260384 от 03.10.2024 г. по т.д. № 339/2016 г. на БОС по
чл. 692 ТЗ съдът се произнесъл по възражение с вх. № 267074 от 19.05.2021 г.
5
на кредитора “Интернет панорама кепитъл” ЕООД против неприемането на
вземането в размер на 59 400 лв. На осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ в този случай
кредиторът може да иска установяване на вземането си по исков ред.
Следователно прекратяването на първоинстанционното производство по тази
претенция е неправилно. Частната жалба е основателна. В частта за
прекратяване на производството обжалваното решение ще се отмени и в тази
част делото ще се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по
същество.
Относно фактите с правно значение:
Представя се договор за наем с нотариална заверка на подписите на
представляващите дружествата от 16.05.2016 г., сключен между длъжника
“Виго груп” ООД и кредитора “Интернет панорама кепитъл” ЕООД. С този
договор длъжникът предоставил на кредитора за временно и възмездно
ползване свой недвижим имот – хотел “Виго”, представляващ сграда С с
идентификатор *** находящ се в гр. Несебър, заедно с цялото хотелско,
ресторантско, дискотечно и друго оборудване, за срок от 10 години, считано от
16.05.2016 г., срещу наемна цена в размер на 60 000 лв. годишно. Цената е
следвало да бъде платена: за първите пет години авансово 300 000 лв. в срок
до 30.05.2016 г. и за следващия период от 16.05.2021 г. до 16.05.2026 г. за всяка
година отделно в срок до 31. януари на следващата година. Наемът следвало
да се плаща по посочена от наемодателя банкова сметка. Предвидено било, че
в случай на едностранно прекратяване на договора за наем от наемодателя,
той дължи на наемателя неустойка в размер на месечните наемни вноски от
прекратяването на договора до края на срока на договора.
С анекс № 1 от 15.08.216 г. към договора за наем страните констатирали,
че наемодателят не е предал наетия имот на наемателя, поради което е в
неизпълнение на договора; че поради неизпълнението от страна на
наемодателя наемателят е бил лишен от ползването на имота през активния
летен туристически сезон; че наемателят не е заплатил дължимата авансово
наемна цена за първите пет години в срок до 30.05.2016 г. поради
неизпълнение на задължението на наемодателя да посочи банкова сметка, по
която да се извърши плащането. Въз основа на тези констатации страните
уговорили изменения в договора за наем: че наемодателят ще плати на
наемателя обезщетение за лишаването му от ползване на имота за времето от
16.05.2016 г. до 25.08.2016 г. в размер на 60 000 лв., което ще се прихване
срещу дължимата наемна цена за първите пет години; че наемната цена за
първите пет години ще се плати в срок до 02.09.2016 г.; че наемът ще се плаща
по конкретно посочена сметка на “Ико груп” ООД, търговски пълномощник на
наемодателя, в “Инвестбанк” АД; че наемодателят ще предаде имота на
наемателя на 31.08.2016 г. като това ще стане с подписването на опис,
приложение № 1 към договора. Уговорени били неустойки: 100 000 лв. в
полза на наемодателя, ако наемателят не плати авансовата наемна цена за
първите пет години, намалена с 60 000 лв. и 100 000 лв. в полза на наемателя,
в случай че наемодателят не предаде владението на имота в срок до 31.08.2016
6
г., като неустойката се дължи на 01.09.2016 г., без да е необходимо
допълнително уведомяване или покана.
На 31.08.2016 г. нотариус Л. Ч., с район на действие РС – Несебър, е
съставила констативен протокол, с който е установено, че наемодателят не е
изпратил представител за подписване на приложение № 1 към договора за
наем съгласно с уговореното с анекс № 1.
Наемателят се снабдил по ч.гр.д. № 821/2016 г. на НРС със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за предаване на имота от наемодателя на
наемателя. Изпълнителният лист е издаден на 05.12.2016 г.
На 10.01.2017 г. страните подписали спогодба за доброволно изпълнение
по изпълнително дело, в която отразили, че длъжникът е получил покана за
доброволно изпълнение за предаване на имота на 05.01.2017 г., както и че в
срока за доброволно изпълнение предава на наемателя недвижимия имот и
движимите вещи, предмет на договора за наем.
Със “спогодба констативен протокол” от 08.06.2017 г. страните
констатирали, че наемателят е платил авансово на наемодателя наемната цена
за целия срок на договора от 16.05.2016 г. до 16.05.2025 г., като сумата 60 000
лв. е прихваната съгласно чл. 2.1 от анекс № 1, а сумата 540 000 лв. е
преведена по банковата сметка на “Ико груп” ООД с два превода от 01.09.2016
г. и от 08.06.2017 г. Споразумели се дължимата от наемодателя неустойка в
размер на 100 000 лв., дължима на 01.09.2016 г. съгласно анекс № 1, да се
новира като дадена в заем сума с дата на предоставяне на заема 01.09.2016 г.,
падеж за връщане 15.06.2017 г., договорна лихва за времето 01.09.2016 г. -
15.06.2017 г. в размер на 15 000 лв. и лихва за забава, ако заемът не бъде
върнат до 15.06.2017 г. от 0,1 % на ден от неизплатената сума.
На 19.10.2017 г. страните подписали “анекс (спогодба) към договор за
наем”. С този документ констатирали, че договорът продължава своето
действие и не е развален поради неизпълнение от страна на наемателя.
Съгласили се, че отправеното от управителя на дружеството-наемодател
едностранно предизвестие от 16.10.2017 г. за разваляне на договора з наем
(непредставено по делото) не произвежда действие. Изменили чл. 5.3 от
договора за наем като предвидили, че при едностранно прекратяване на
договора от страна на наемодателя той дължи на наемателя неустойка в
размер на 5 000 000 €.
На 30.04.2018 г. страните подписали протокол, с който констатирали, че
във връзка с получено писмо от наемателя за едностранно прекратяване на
договор за наем … от 17.5.2016 г. същият се прекратява, считано от
27.04.2018 г., по изключителна вина на наемодателя. Наемодателят
декларирал, че от 27.04.2018 г. дължи неустойка в размер на 5 000 000 €
съгласно чл. 5.3 от договора и анекс от 19.10.2017 г.
По делото не е представено “писмо от наемателя за едностранно
прекратяване на договора за наем”. Във въззивното производство на ищеца е
указано да представи надлежно заверени, четливи и в стандартен размер
7
преписи на писмените доказателства на л.л. 7-43 от първоинстанционното
дело. В отговор на това указание със заявление от 26.06.2025 г. въззивникът-
ищец е представил набор от документи, част от които на са били изобщо
представени до онзи момент по делото. Сред тях, на л. 92 от въззивното дело,
е уведомително писмо, изходящо от “Виго груп” ООД, т.е. от наемодателя, а
не от наемателя. Този документ не приет като доказателство по делото, като
ищецът изобщо не е отправил искане за това.
От заключението на приетата ССЕ се установява, че наемателят на
01.09.2016 г. е превел по банковата сметка на “Ико груп” ООД сумата 240 000
лв. с основание “по дог. за наем и анекс 1 от 16.05.”, а на 08.06.2017 г. е превел
по същата сметка сумата 300 000 лв. с основание “по договор за наем”.
Длъжникът е издал две фактури, всяка по 300 000 лв. Разликата от 60 000 лв. е
осчетоводена по с/ка 799 “Друг извънреден приход”. Плащанията са
осчетоводени редовно при кредитора и при длъжника.
Представен е договор за търговско представителство от 25.11.2009 г.
между “Виго груп” ООД и “Ико груп” ООД, с който “Ико груп” ООД е било
упълномощено да извършва от името и за сметка на “Виго груп” ООД сделки,
свързани с предмета му на дейност, в т.ч. да получава суми от продажби.
Правни изводи при така установените факти:
По иска за установяване на вземане в размер на 600 000 лв. :
Договорът за наем е сключен на 16.05.2016 г. и е прекратен, считано от
27.04.2018 г. За времето след прекратяването на договора за наем до крайния
срок 16.05.2026 г. платената наемна цена се дължи обратно на кредитора на
осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като от 27.04.2018 г. е отпаднало основанието, на
което сумата е била платена. За времето от 16.05.2016 г. до 26.04.2018 г., т.е. за
1 година 11 месеца и 10 дни, платеният наем в размер на 116 666,66 лв. не
подлежи на връщане на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД. По арг. чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
прекратяването на договора за наем няма обратно действие. Наемодателят
дължи връщане на сумата 483 333,34 лв. (600 000 - 116 666 ,66).
На осн. чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ следва да се приеме за установено, че
“Интернет панорама кепитъл” ЕООД има вземане против “Виго груп” ООД за
сумата 483 333,34 лв., като до претендирания размер от 600 000 лв. искът е
неоснователен.
По иска за установяване на вземане в размер на 9 779 150 лв. (5 000 000
€):
Уговорката, съдържаща се в чл. 5.3 от договора за наем в редакцията му
след изменението с “анекс (спогодба) към договор за наем” от 19.10.2017 г. и
предвиждаща, че при едностранно предсрочно прекратяване на договора за
наем от наемодателя той дължи на наемателя неустойка в размер на 5 000 000
€, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Въпреки че нито ответникът, нито синдикът са повдигнали такова
възражение, съдът е длъжен служебно да се произнесе в мотивите си по
8
нищожността на правни сделки или отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства – ТР № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК. Ето
защо и поради преценката, че в случая нищожността произтича пряко от
сделката и от доказателствата за развитието на правоотношението между
страните, въззивният състав обяви на страните, че ще се обсъди в решението
си валидността на чл. 5.3 от договора за наем и на § 4, т. 4.2 от анекс № 1 от
15.08.2016 г. и им осигури възможност да заяват становище.
Съгласно ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора и може да се основе на примерни критерии: естество
на задължението, наличие или липса на обезпечение, вид на неустойката
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнението (съществено или
не), съотношение между размера на неустойката и очакваните от
неизпълнението вреди. В случая е уговорена компенсаторна неустойка в
случай на предсрочно едностранно прекратяване на договора за наем от
страна на наемодателя, т.е. уговорено е обезщетение за неизпълнение на
непаричното задължение на наемодателя да остане обвързан от
облигационната връзка за уговорения срок и да се въздържа от прекратяване
на тази връзка. Наемната цена за целия 10-годишен срок на договора е 600 000
лв., която е над 16 пъти по-ниска от уговорената неустойка. Кредиторът е
получил за временно ползване изцяло оборудван и функциониращ хотел и не е
поемал ангажимент за инвестиции в материалната база. Хотелът е бил нает за
сезонна експлоатация (§ 1, т. 1.2 от анекс № 1), а не за непрекъсната работа в
продължение на 10 години. По волята на страните при тази уговорена
неустойка наемодателят ще дължи значителната сума от 5 000 000 € както в
хипотеза на прекратяване на договора една година след началото му, така и
при прекратяване на договора 6 месеца преди изтичане на крайния 10-
годишен срок. Под внимание следва да се вземе освен това, че наемното
правоотношение е възникнало и се е развивало по време на висящ процес за
откриване на производство по несъстоятелност на наемодателя (т.д. №
339/2016 г. на БОС), чиято първа фаза е приключила с решение по чл. 630 ТЗ
през 2021 г. с обявяване на начална дата на неплатежоспособността 31.12.2013
г. При това положение уговорения размер на неустойка явно не съответства на
естеството на неизпълненото задължение, на вида на неустойката и на
очакваните от неизпълнението вреди. Този размер излиза извън присъщите на
неустойката функции и се превръща в средство за неоснователно обогатяване
на кредитора, поради което накърнява добрите нрави и прави уговорката
нищожна.
Хипотетично, дори да се приеме, че уговорката е действителна,
неустойка не се дължи, защото не са осъществени фактите от фактическия
9
състав за възникване на това право. Главна предпоставка за възникване на
правото на неустойка по волята на страните е едностранното прекратяване на
договора от страна на наемодателя преди изтичането на срока. Преки
доказателства за установяване на този факт – отправено от наемодателя и
достигнало до наемателя изявление за прекратяване на договора – не са
ангажирани. В тази връзка е представен единствено протокол от 30.04.2018 г.,
в който се споменава получено писмо от наемателя за едностранно
прекратяване на договор за наем … от 17.5.2016 г. Текстът е неясен и поставя
въпроса дали подписалите протокола имат предвид писмо с автор наемателя
или писмо, което е получено от наемателя. При положение че самото писмо
не е представено, не е установено неговото съдържание и не е ясно дали е
подписано от надлежен представител на дружеството, не може да се направи
заключение само въз основа на косвени данни, че наемодателят е предизвикал
едностранно прекратяване на облигационната връзка преди уговорения срок,
а оттук че е възникнало правото на наемателя да получи обезщетение
(неустойка).
По тези съображения в тази част претенцията е неоснователна. Вземане
за 9 779 150 лв. не се установява.
Относно вземането за новиран паричен заем в размер на 100 000 лв.
заедно с договорна лихва от 15 000 лв. и мораторна лихва 78 600 лв.:
За да съществува главното вземане по договор за паричен заем заедно с
акцесорните вземания за лихва, е необходимо първо да се установи, че е
действително старото вземане, което е било новирано.
Новираното старо вземане произтича от анекс № 1 от 15.08.2016 г. към
договора за наем, с който анекс страните се съгласили, че наемодателят ще
дължи на наемателя неустойка в размер на 100 000 лв., ако не му предаде
владението на имота в срок до 31.08.2016 г., като неустойката се дължи на
01.09.2016 г., без да е необходимо допълнително уведомяване или покана.
Съдът е длъжен да се произнесе по действителността на тази уговорка за
неустойка по съображенията, изложени по-горе относно неустойката в размер
на 5 000 000 €.
Тази уговорка за неустойка също е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Съгласието по нея е постигнато на 15.08.2016 г. С анекс № 1 от
същата дата страните уговорили, че наемодателят ще предаде фактическата
власт върху отдаденото под наем недвижимо и движимо имущество на
наемателя на 31.08.2016 г., а ако не стори това ще дължи на наемателя
неустойка в размер на 100 000 лв.
Тази уговорка излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Уговорена е компенсаторна неустойка
за неизпълнение на непарично задължение за предаване на вещ. Значителния
размер на неустойката (100 000 лв.) не е адекватен на очакваните от
неизпълнението вреди. Става ясно от анекса, че наемателят се счита лишен от
възможността да ползва хотела през активния летен сезон на 2016 г. По волята
10
на страните той е бил обезщетен със сумата 60 000 лв., равна на един годишен
наем, за това, че наемодателят не е посочил банкова сметка, по която да
преведе дължимия наем. Следователно за период от две седмици от 15.08.2016
г. до 31.08.2016 г., след който туристическият сезон е към своя край, не може
по никакъв начин да се очаква увреждане на наемателя близко до стойността
на неустойката. Отделно от това следва да се вземе под внимание, че
стойността на неустойката надвишава наемът за хотела за повече от 18 месеца.
И в този случай съдът отчита, че наемното правоотношение е възникнало и се
е развивало по време на висящ процес за откриване на производство по
несъстоятелност на наемодателя (т.д. № 339/2016 г. на БОС), чиято първа фаза
е приключила с решение по чл. 630 ТЗ през 2021 г. с обявяване на начална дата
на неплатежоспособността 31.12.2013 г. При това положение този уговорен
размер на неустойка явно не съответства на естеството на неизпълненото
задължение, на вида на неустойката и на очакваните от неизпълнението вреди.
Нищожно задължение не може да бъде новирано. Ето защо ищецът
няма вземания както за главното вземане от 100 000 лв., така и за акцесорните
вземания за лихва (15 000 лв. и 75 600 лв.).
В крайна сметка изводите на инстанциите частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която е
отхвърлен искът на кредитора за установяване негово вземане в размер на 483
333,34 лв. – платена на отпаднало основание част от наемна цена по договор
за наем от 16.05.2016 г., след което на осн. чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ да се приеме за
установено това вземане.
В останалата част решението следва да се потвърди.
Относно дължимите държавни такси и разноските:
След като се установява съществуване на вземане на ищеца против
длъжника в размер на 483 333,34 лв., дължимата за това вземане държавна
такса за първоинстанционното производството в размер на 4833,33 лв. (чл.
694, ал. 7 ТЗ) се дължи от длъжника-ответник. Ето защо
първоинстанционното решение ще се отмени в частта, с която ищецът е
осъден да заплати държавна такса над размера от 101 488,17 лв.
За въззивното производство въззивникът-ищец дължи държавна такса в
размер на 50 447,08 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете му, а
въззиваемият ответник дължи държавна такса в размер на 2416,67 лв.
съразмерно с уважената срещу него част от претенциите.
Няма данни за сторени от страните разноски, поради което такива не се
присъждат.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 95 от 09.04.2025 г., постановено по т.д. № 336/2024
11
г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е прекратено
производството по делото по предявения иск от “Интернет панорама кепитъл”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул.
Морска № 9, против “Виго груп” ООД (н), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Монтана, ул. Драган Цанков № 1, при участие на
синдика на “Виго груп” ООД (н) И. В. Р., за установяване съществуването на
вземане на ищеца в размер над 78 000 лв. до 138 000 лв., представляващо
лихва за забава по договор за новация, обективиран в спогодба-констативен
протокол от 08.06.2017 г., считано от 15.06.2017 г. до датата на предявяване на
вземанията с молба от 23.04.2021 г., и ВРЪЩА делото на Окръжен съд –
Бургас за произнасяне по исковата претенция в тази част.
ОТМЕНЯ № 95 от 09.04.2025 г., постановено по т.д. № 336/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът на
“Интернет панорама кепитъл” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Несебър, ул. Морска № 9, против “Виго груп” ООД (н),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. Драган
Цанков № 1, при участие на синдика на “Виго груп” ООД (н) И. В. Р., за
установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата 483 333,34 лв. –
част от наемна цена по договор за наем на недвижим имот от 16.05.2016 г.,
платена на отпаднало основание, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ по иск на
“Интернет панорама кепитъл” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Несебър, ул. Морска № 9, против “Виго груп” ООД (н),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. Драган
Цанков № 1, при участие на синдика на “Виго груп” ООД (н) И. В. Р., и по
отношение на всички кредитори на несъстоятелността на “Виго груп” ООД (н)
съществуването на вземане на ищеца против ответника за сумата 483 333,34
лв., представляваща част от наемна цена по договор за наем на недвижим
имот от 16.05.2016 г., платена на отпаднало основание, с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ОТМЕНЯ решение № 95 от 09.04.2025 г., постановено по т.д. №
336/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е осъдено
“Интернет панорама кепитъл” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Несебър, ул. Морска № 9, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас горницата над сумата от
101 488,17 лв. до сумата 106 321,50 лв.
ОСЪЖДА “Виго груп” ООД (н), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Монтана, ул. Драган Цанков № 1, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата
4833,33 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство
съразмерно с уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95 от 09.04.2025 г., постановено по т.д. №
336/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в останалата обжалвана част.
12
ОСЪЖДА “Виго груп” ООД (н), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Монтана, ул. Драган Цанков № 1, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Бургас сумата
2416,67 лв. – държавна такса за въззивното производство съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Интернет панорама кепитъл” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, област Бургас, ул. Морска
№ 9, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд – Бургас сумата 50 447,08 лв. – държавна такса за въззивното
производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при задължителното участие на синдика на
“Виго груп” ООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Монтана, ул. Драган Цанков № 1.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13