№ 576
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100500212 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20190274 от 27.09.2021 г., постановено по гр.д. № 1245/2021 г. по
описа на СРС, 34 състав, е признато за установено по предявен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, пар. I, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета, вр. чл. 82 ЗЗД от К. К., гражданин на Обединеното кралство на
Великобритания и Северна Ирландия, роден на ******* че „Б.Е..Е“ ООД дължи сумата от
400 евро, представляваща обезщетение за вреди, поради закъснение на полет №
BG5596/07.09.2018 г., ведно със законната лихва от 27.08.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 40854/2020 г. по описа на СРС, 34 състав.
Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство „Б.Е..Е“ ООД. В жалбата се излагат
оплаквания, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Сочи се, че съставът на СРС не е разпределил правилно
подлежащите на доказване факти, което е довело до неправилни изводи за доказаност на
предявения иск. Поддържа, че фактическият състав, от който възниква правото на
обезщетение за ищеца по Регламент (ЕО) 261/2004 г., не е осъществен – оспорва наличието
на облигационно правоотношение, оспорва ищецът да се е явил за регистрация 45 минути
преди началния час за излитане, да се е явил навреме за полета. Релевира възражение за
изтекла двугодишна давност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски, вкл. юрисконсултско
възнагржадение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство К. К., чрез адв. В., с който същата се оспорва с доводи
за нейната неоснователност. Поддържа, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното
производство доводи, съдът приема следното:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7,
§ 1, б. „б“ от Регламент /Е0/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИ0/
№ 295/91 /в сила от 17.02.2005 г. /.
С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г. на Съда на
Европейския съюз е дадено задължително на основание чл. 633 от ГПК за настоящия съд
тълкуване на нормите във връзка с приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Съгласно
даденото в цитираното решение тълкуване чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004
г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят
на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че
същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, т. е когато са достигнали до своята
крайна точка на пътуване три или повече часа след определения от превозвача час на
пристигане по разписание.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение в
размер на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за
всички други полети между 1 500 и 3 500 километра.
Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: наличие на
сключен с ответника договор за въздушен превоз, по силата на който дружеството се е
задължило на 07.09.2018 г. да изпълни полет с № BGН5596 от летище Единбург до летище
Бургас, потвърдена резервация за полета, че полетът е закъснял с повече от три часа, а
ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди часа на
излитане. В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см.
на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С определението по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд е задължил ответника на
основание чл. 190 ГПК да представи списък на всички пасажери, допуснати до полета, като
го е предупредил изрично, че при неизпълнение ще бъдат приложени последиците на чл. 161
ГПК. Ответникът не е изпълнил указанието на съда, поради което с протоколно определение
от 02.09.2021 г. СРС е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
обстоятелството, че между страните е налице действащ валиден договор за превоз,
наличието на потвърдена резервация, явяване на време на летището и представяне на
полета.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК СРС е съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че разстоянието от летище Единбург до
летище Бургас е 2661 км. В подкрепа на това е и представената извадка от картограф по
метода на дъгата на големия кръг.
На следващо място от приложената летищна информация за действителните часове
на излитане и кацане на полетите, се установява, че процесният полет е кацнал на летище
2
Бургас в 09:03 на 08.09.2018 г., като закъснението при пристигане на полета е било с около
17 часа.
От представената по делото електронна кореспонденция, разменена между страните,
се установява, че ищецът е предявил извънсъдебно претенция за изплащане на обезщетение
поради закъснелия полет от Единбург до Бургас до ответника.
Предвид изложеното и доколкото е несъмнено, че процесният полет е бил изпълнен с
повече от три часа закъснение, то ищецът се легитимира като кредитор на претендираното
вземане по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламента в размер на 400 евро, поради което и искът се
явява основателен в пълния предявен размер, както законосъобразно е приел
първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника, че
вземането е погасено по давност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 135 ЗГВ. Съгласно
посочената разпоредба правото на иск срещу превозвача по международни превозни
договори се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните – в шестмесечен срок, считано от
деня на пристигане на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на
превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета
„Констативни протоколи, рекламации, давност“ обуславя извод, че посоченият двугодишен
давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари,
но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети.
Поради това приложение следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД.
Доколкото отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент № 261/2004 има
договорен характер – предвидените в регламента обезщетения са за вреди от неточното
изпълнение на задълженията по договора от страна на въздушния превозвач, приложима е
разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, съгласно която вземанията за обезщетения и неустойки
от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съобразно
правилото на чл. 114 ЗЗД, давностният срок е започнал да тече от 08.09.2018 г., когато
полетът е изпълнен. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
27.08.2020 г., преди изтичане на тригодишния давностен срок, поради което възражението е
неоснователно, както правилно е приел първоинстанционния съд.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решение № 20190274 от 27.09.2021 г., постановено по гр.д. № 1245/2021 г. по
описа на СРС, 34 състав следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна
К. К. има право на направените в производството разноски, но до приключване на устните
състезания, същият не е представил доказателства такива да са били извършени.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20190274 от 27.09.2021 г., постановено по гр.д. №
1245/2021 г. по описа на СРС, 34 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4