Р Е
Ш Е Н
И Е
№329, 30.09.2020г.,
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На десети септември
две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Пенка Тоцева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №54 по описа за 2020г. на РРС
Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
Депозирана е искова молба от БНП Париба
пърсънъл файненс С.А, клон България, с която молят съда да приеме за установено
по отношение на отв. Н.В., че дължи на ищеца сумата от 819.70лв.- главница,
162.17лв. възнаградителна лихва за периода 01.11.18г.-03.04.19г., сумата
43.66лв. обезщетение за забава за периода 03.04.19г. до 11.10.2019г., законната
лихва върху главницата след този момент и разноски в двете производства.
При сключване на договор за кредит
за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-15150652 ответникът дал съгласието си, освен посочения
усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта MasterCard. На 15.12.2017г. ответникът
активирал, предоставената му от ищеца кредитната карта No CARD-15498260 , с максимален кредитен лимит в размер 1000лв. Уговореният ГЛП е
35%, а ГПР е 44.90%, като минималната погасителна вноска се определя от размера
на усвоения кредитен лимит. Уговорено е обезщетение за забава в размер Същият
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания,
чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената
му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски
кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението.
Ответникът преустановил редовното обслужване на
кредитната карта на 01.11.2018г., когато е последното му плащане по нея, като
балансът по същата е в размер на минус 981.87лв. Това принудило ищеца да
блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и
отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той
продължава виновно да не изпълнява, което поражда интерес от страна на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България да потърси съдебна защита на
вземането си.
Към датата на подаване на
Заявлението по чл.410 ГПК, задължението на ответника по кредитната карта е в
размер на 981.87лв., представляващо използваната главница в размер на 819.70лв,
както и договорна лихва от 01.11.2018 (първа пропусната вноска) до 03.04.2019
(дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използванта сума в
размер на 162.17 лв.
Отв.Н.В. дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на 43.66лв. за периода от
03.04.2019 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.10.2019
(дата на завеждане на дело).
В условията на евентуалност, ако
установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че при условие на евентуалност е
предявен осъдителен иск.
Предявяването на осъдителен иск има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на
препис от същия на ответната страна. Към настоящия момент ответникът дължи на
дружеството следните суми: главница- 819.70лв; възнаградителна лихва - 162.17лв.
и законна лихва за забава - 43.66лв. или общо 1025.53лв.
За събирането на посочените суми
ищецът е предприел действия по съдебното събиране на вземанието си, като е
подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По
ч.гр.д.№2089/2019г. е издадена Заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Последвалите указания на съда са
довели до предявяването на настоящия иск
за установяване на вземането.
Представя
Копие на договор
за кредит с номер PLUS-15150652; Приложение към Договора;
последното месечно извлечение по кредитна карта No CARD-15498260;обратна разписка - доказателство за предаване на кредитна карта;
покана за доброволно изпълнение.Има искане за прилагане на ч.гр.д.
Ответникът Н.В.В. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК.
Назначеният му особен представител счита исковете за неоснователни и
недоказани. Пред вид липсата на контакт с ответника не може да вземе конкретно
становище по обстоятелствата, на които се основава иска, но счита,че същият е
неоснователен, предвид клаузите на договора за револвиращ потребителски кредит.
Налице НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТ на някои от клаузите по сключения кредитен договор
между ищеца и ответника, за което обстоятелство счита,че съдът следва да се
произнесе служебно. Клаузите по договора,ведно с таксите,разноските и
възнаградителната лихва поставят ответника в неравноправно положение като
контрагент по кредитния договор.
Освен горното, установигелният иск
следва да бъде ОТХВЪРЛЕН,поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредитащреди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
При сключване на договор за кредит
за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-15150652 ответникът дал съгласието си, освен посочения
усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта MasterCard без срок
на договора. На 15.12.2017г. ответникът активирал, предоставената му от ищеца кредитната
карта No CARD-15498260 , с максимален кредитен
лимит в размер 1000лв. Уговореният ГЛП е 35%, а ГПР е 44.90%, като минималната
погасителна вноска се определя от размера на усвоения кредитен лимит и в случая
е 60лв. Револвиращ потребителски кредит се усвоява от кредитополучателя посредством
всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез
терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената
му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски
кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните,
съдът намира исковете за частично основателни.
В конкретния случай е безспорно, че не са
налице изложените предпоставки, за обявяване на процесния кредит за предсрочно
изискуем към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. По делото липсват доказателства към релевантния момент кредиторът да
е обявил предсрочна изискуемост, чрез отправено изявление, че ще счита
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, а предсрочната
изискуемост има действие от момента на изявлението. На л.50 по
делото е приложена последна покана за заплащане на всички дължими суми по
договора, която е с дата 08.04.19г. Приложената на л.49 обратна разписка,
получена от ответника е от дата 18.12.2017г., поради което съдът намира, че не
касае за връчване на уведомлението от 08.04.19г., а получаването на друг
документ, различен от уведомление за предсрочна изискуемост. Нещо повече, самият
ищец твърди, че ответникът е преустановил плащанията в един последващ момент-
01.11.2018г. .
Ето
защо и, съобразявайки и дадените с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. №
4/2013г. на ВКС, ОСГТК разрешения съдът приема, че в настоящия случай не е
надлежно удостоверено настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на
кредитора, тъй като в конкретния случай, ответникът, не е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, преди подаване на заявлението,
поради което и предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, следва да се отхвърлят като неоснователни.
В
конкретния случай се касае за претенции по договор за предоставяне на револвиращ
кредит по кредитна карта, по който не се погасяват вноски с изначално определен
и фиксиран размер. Предвид ТР №8/02.04.19г. на ВКС по т.д.№8/2017г. на ВКС дори
да се приеме, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение част от вземанията са изискуеми, поради настъпил падеж,
претенциите отново не могат да бъдат уважени, тъй като в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК главницата и договорната лихва
са посочени като глобални суми, именно на основание предсрочната изискуемост на
кредита, след което същите са заявени като глобални суми и при предявяването на
исковете по реда на чл. 422 ГПК .
Предвид на
това съдът дължи произнасяне на предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове за същите суми. В хипотезата
на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба
по който е обективирано изявление на кредитора-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Не се
спори по делото, че ответникът е получил кредитна карта с кредитен лимит от 1000лв.,
който частично е усвоил до размера на 819.70лв. Тази сума се дължи независимо
от действителността на договора за кредит.
Спорът по делото се свежда до въпроса,
свързан с равнопоставеността и действителността на клаузите на сключения между
ответника и кредитора договор за издаването и ползването на револвираща
кредитна карта свързани с лихвения процент, както и методика на определяне на
ГЛП и ГПР. В договора страните са уговорили ГЛП от 35%, ГПР от 44.90% ,
обезщетение за забава от 10%+ОЛП., както и минималната дължима месечна вноска
при усвоен кредитен лимит до 1000лв, която е 60лв.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона е нищожна, а според чл.22, когато
не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК
целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът
е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като възражение на ответника.
По
делото не се спори, че процесният договор е сключен при действието на ЗПК, и че
договорът за потребителски кредит е формален, като спазването на формата и
минималните реквизити е изискване за валидност /чл.22 ЗПК/.
В
договора обаче лихвеният процент по кредита и годишният процент на разходите са посочени като абсолютни
стойности, като няма методика и алгоритъм за формиране на ГПР и липсва
информация за включените компоненти. Така определените месечни погасителни вноски по кредита са посочени като общ,
фиксиран минимален размер, без да е налице яснота каква част от дължимата
главница, лихви и такси се съдържа във всяка вноска, тъй като вноските са минимални
и фиксирани, а информация от кредитора по чл.17 от Договора няма.
Договорената между страните годишна възнаградителна
лихва от 35% се явява и определена в нарушение на добрите нрави, тъй като
надвишава три пъти размера на законовата лихва. Към момента на сключване на
договора на 07.08.2017г. ОЛП на БНБ е бил 0,00% и до настоящия момент е в същия
процент. Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва за
периода на действие на договора от момента на сключването му е 10%. С решение
№378/18.05.2006г. по гр.д.№315/2005г. ВКС, 2г.о. е прието, че максималния
размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави, а противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер
на законната лихва. Настоящият съдебен състав възприема трайната съдебна
практика, наложила критериите за добри нрави при уговаряне на възнаградителната
лихва при обезпечените и необезпечените кредити и приема, че уговарянето на
по-голям от 3-кратния размер на законната лихва по просрочени задължения накърнява
добрите нрави. Ето защо клаузата за възнаградителната лихва е нищожна.
Ответникът дължи претендираното
обезщетение за забава в размер на 43.66лв. за периода 03.04.19г. до 11.10.19г.
Законната лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Това задължение
възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора
за извършената от него работа, а само при поискване чрез самостоятелен иск за
обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за
главницата. Вземането по чл.86 ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва
да се квалифицира като лихва по чл.76 ал.2 ЗЗД. И доколкото, тя се явява
нормативно регламентирана, то изчисляването й върху главницата, се следва по
правилото на чл.10 ЗЗД.
Предвид частичната основателност на исковете, на ищеца следва да бъдат
присъдени частично направените разноски.
Разноските, направени в заповедното производства са недължими с оглед
неоснователността на установителните искове.
Разноските в исковото производство се
дължат съобразно уважените искове. са в размер на 575лв./д.т.125лв.,
юк.възнаграждение от 150лв. и възнаграждение за особен представител от 300лв./,
като се дължат само от 540.23лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. Париж, чрез
клона в България против Н.В.В. утановителни искове по чл.422 ГПК за
претендираната главница от 819.70лв., възнаградителна лихва от 162.17лв. и
лихва за забава от 43.66лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
на Н.В.В. ЕГН ********** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. Париж,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А клон България, ЕИК ********* сумата от 819.70лв./осемстотин
и деветнадесет лева и седемдесет стотинки/ главница по договор за издаване и
ползване на револвираща кредитна карта и сумата от 43.66лв./четиридесет и три
лева и шестдесет и шест стотинки/ мораторна лихва от 03.04.19г. до 11.10.19г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2020г. до
окончателното й изплащане и сумата от 540.23лв./петстотин и четиридесет лева и
двадесет и три стотинки/ съдебни разноски.
ОТХВАРЛЯ предявеният от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А. Париж, чрез клона в България против Н.В.В. осъдителен иск за
сумата от 162.17лв., дължима възнаградителна лихва за периода
01.11.18г.-03.04.19г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила да се докладва на заповедния съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: