№ 64
гр. Асеновград, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20215310200383 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 564951-F573584/11.03.2021 г. на
Заместник Директор на ТД на НАП- гр. Пловдив - Марина Маринова Петкова
– Синджирлиева на „***“ ЕООД с БУЛСТАД ********* със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от АЛ. Н. Г. на основание чл.185
ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 800 лв. за нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба № Н—18/13.12.2006
г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.1 от ЗДДС.
Срещу НП е депозирана жалба от „***“ ЕООД. В жалбата и в съдебно
заседание чрез процесуалния представител адв. Я. се изразява становище за
незаконосъобразност на издаденото НП, отрича се факта на нарушението,
навеждат се твърдения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в процедурата по издаването му,
както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда
е за пълната му отмяна. Алтернативно се моли за редукция на санкцията до
размера на законовия минимум.
1
Въззиваемата страна – ТД на НАП- Пловдив се представлява от
юрисконсулт Колева, която моли за потвърждаване на НП, като
законосъобразно, обосновано и правилно.
Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите, изложени в жалбата и от страните, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален субект и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските
показания се установява, че от служители на ТД на НАП- Пловдив, сред
които била и актосъставителя М.А., била извършена проверка във връзка с
подадено Заявление за регистрация по ЗДДС от „*** 4 ЕООД, при която се
установило, че дружеството като данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на същата, като
не е регистрирало и отчело всички извършени продажби чрез издаване на
касови бележки от въведеното в експлоатация и работещо ФУ, нито от кочан
с ръчни касови бележки отговарящ на изискванията на Наредбата.
Конкретните констатации обосноваващи този извод са, че за периода от
01.07.2020 г. до 06.07.2020 г. са изпратени 13 пратки чрез „Еконт Експрес“ с
наложен платеж на обща стойност 637 лева, за които не са издадени касови
бележки от въведеното в експлоатация ФУ от „***“ ЕООД. От извършената
служебна справка в системата на НАП „Фискални устройства с дистанционна
връзка“ се установило, че последният генериран дневен финансов отчет от
работещото в обекта ФУ е от дата 15.05.2020 г. С оглед спазване на
нормативната уредба, извършените продажби свързани с основната дейност
на дружеството – електронна търговия с кожени изделия е следвало да бъдат
отчитани чрез издаване на фискална касова бележка за всяка извършена
продажба чрез наложен платеж.
За констатираното нарушение на 05.10.2020 г. на дружеството бил съставен
АУАН. Екземпляр от акта бил предявен и връчен на управителя, който го
подписал без възражения. Такива били депозирани и в срока по чл. 44 ал.1 от
2
ЗАНН, но били счетени за неоснователни и въз основа на АУАН било
издадено и атакуваното НП, с което на дружеството жалбоподател за горното
нарушение било наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 800 лв.
При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло
и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и
обосноваността на наказателното постановление съдът намира следното от
правна страна:
НП е законосъобразно и в хода на административно-наказателната
процедура не са допуснати процесуални нарушения. Основното възражение
на жалбоподателя за необратим порок в процедурата по съставянето на
АУАН, поради факта, че бланката на АУАН технически не е попълнена в
присъствието на управителя А.Г. е неоснователно. Действително нормата на
чл.40 ал.1 от ЗАНН предвижда, че актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. В случая, поради епидемичната обстановка и свързания с нея
ограничителен режим, както и поради обема на АУАН, същият е съставен и
въведен на специализирана програма на служебния компютър на
актосъставителя, като през това време представителят на дружеството се е
намирал пред сградата на НАП, където и му бил предявен АУАН и съответно
подписан от актосъставителя и представляващия дружеството. Съдът намира,
че този начин на съставяне, който е типичен за повечето институции, макар и
пунктуално да не следва правилото по чл. 40 ал.1 от ЗАНН , не представлява
съществено нарушение на административно-производствените правила, което
да е от такава категория, че да опорочи цялата процедура и съответно и
крайния санкционен акт. За коректност следва да се каже, че не всяко
нарушение на административно –производствените правила води до пълна
незаконосъобразност на процедурата, а само съществените такива, т.е. тези
които водят до невъзможност на нарушителя или да разбере
административното обвинение или да компрометират възможността му да
упражни основни свои процесуални права, така че да се защити в процеса. В
случая, въпреки че технически АУАН е съставен в помещение, където не е
присъствал пълномощникът, същият му е бил предявен незабавно в писмен
3
вид, с което е спазено изискването на чл. 43 ал.1 от ЗАНН, като му е връчен
екземпляр от акта и дадена възможност да се запознае със съдържанието му,
както и да направи възражения при предявяването на акта, което е
удостоверено с факта, че същият го е подписал. С подписването на Акта от
надлежните субекти е приключила и процедурата по съставянето на АУАН,
тъй като той придобива силата на официален документ едва след
подписването му. При това положение в този етап на процедурата по никакъв
начин не са нарушени процесуалните права на жалбоподателя, нито е
компрометирано правото му на защита, защото същият е имал възможност и
се е запознал с административното обвинение и е можел ако желае незабавно
да направи писмени възражения. Същият е предпочел допълнителната
възможност за възражения, като е депозирал такива в писмен вид в срока по
чл. 44 ал.1 от ЗАНН, което още един път доказва, че тази възможност му е
била надлежно разяснена при предявяването на АУАН и той се е запознал със
съдържанието му.
Самото НП е издадено по реда на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН, в преклузивните
срокове по чл. 34 от ЗАНН, съдържа изискуемите законови реквизити и е
издадено от компетентен орган- Зам.Директор на ТД на НАП-Пловдив,
упълномощен за това, съгласно заповед № ЗЦУ-11492/25.08.2020г. на
Изпълнителния Директор на НАП. Конкретните обстоятелства по
нарушението, датата и мястото на извършването му, са подробно и ясно
описани в обжалваното НП, като в конкретния казус са установени от
приложените към административно-наказателната преписка писмени
доказателства, потвърдени и чрез събраните гласни доказателства
посредством разпита в качеството на свидетел на актосъставителя.
По несъмнен начин се установява, че дружеството жалбоподател е
извършило нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Посочената
норма въвежда правилото, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД. Същото правило е фиксирано и Съответната законова разпоредба
на чл. 118 ал.1 от ЗДДС, съгласно която Всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
4
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Като не е регистрирало и отчело всички
извършени продажби чрез издаване на касови бележки от въведеното в
експлоатация ФУ дружеството е реализирало обективния състав на горното
нарушение.
Правилно описаното нарушение е съотнесено и към съответсвуващата му
санкционна разпоредба – чл. 185 ал.1 от ЗДДС, която предвижда в тези
случаи имуществена санкция от 500 до 2000 лв., като за състава на тази
санкционна разпоредба е без значение обстоятелството дали нарушението
води до неотразяване на приходи. Правилно административно- наказващият
орган е оразмерил имуществената санкция в размер на 800 лева, т.е. близък
до минимума, който размер е съобразен с основния критерий по чл. 27 от
ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Съдът намира, че определеното
спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като
не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е
налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване
на посочената норма чл. 28 от ЗАНН следва да се съобразят същността и
целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при
която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с
НП е наложено административно наказание имуществена санкция за
неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС.
Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност.
Именно поради това и нормативно определените минимуми на
административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им
да се изисква някаква минимална стойност на предмет на нарушението. С
оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
5
освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност.
По отношение на разноските. Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в
административнонаказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3
ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на
разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли
оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв. С оглед изхода на делото и по силата на това
правило, разноски следва да се присъдят само на въззиваемата страна.
Същата претендира възлагането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във
вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 100
лева, което е в средния размер на предвидения в Наредбата диапазон.
Въззиваемата страна се е представлявала от юрисконсулт, който е участвал в
съдебните заседания, а делото е със средна сложност за съответната
категория дела.
Поради изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 564951-F573584/
11.03.2021 г. на Заместник Директор на ТД на НАП- гр. Пловдив - Марина
Маринова Петкова – Синджирлиева на „***“ ЕООД с БУЛСТАД *********
със седалище и адрес на управление: гр.Асеновград, ул. „Поп Матей“ № 26,
представлявано от АЛ. Н. Г. на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 800 лв. за
нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с
чл. 118 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с БУЛСТАД ********* да заплати на ТД на НАП-
Пловдив сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7