№ 447
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора Т. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100602224 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 11.02.2025 година, постановена по НОХД № 13361 от 2024
година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 95-ти
състав, подсъдимият М. Л. Г. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 25.04.2022
година, около 10:20 часа в град София, по бул. „Генерал Данаил Николаев“,
пред магазин „Лидл“, с посока на движение от ул. „Владайска река“ към бул.
„Мадрид“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„БМВ“, модел „320 И“ с ДК № ****, след употреба на наркотични вещества
по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП), а именно метадон, включен в
Приложение № 2 – Списък II „Вещества с висока степен на риск, намиращи
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3 т.2 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични (НРКРВН) към ЗКНВП, установено по надлежния ред - с
протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на
алкохол и за химико-токсикологично изследване за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози № И-6103/20.07.2022 година на
Военномедицинска академия, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 година за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
1
наркотични вещества или техните аналози (обн. ДВ. бр.61/28.07.2017 година, в
сила от 29.09.2017 година) - престъпление по чл.343б ал.3 НК.
На подсъдимият са наложени наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
за срок от ЕДНА ГОДИНА, „ГЛОБА“ в размер на 800 (осемстотин) ЛЕВА,
както и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, от което на основание чл.59 ал.4 НК е приспаднато
времето през което е бил лишен от правото да управлява МПС по
административен ред.
На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК, М. Л. Г. е
осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в
размер на 938.84 лева, от които по сметка на СДВР сумата от 738.84 лева,
както и по сметка на СРС - 200 лева.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
упълномощения защитник на подсъдимия – адвокат Г. Т., в която твърди, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като иска от въззивния съд да
отмени същата и да постанови нова, с която да признае
подсъдимия Г. за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В допълнение към жалбата се поддържа, че първоинстанционната
присъда е неправилна и незаконосъобразна. Основните доводи са, че
подсъдимият е приемал метадон по лекарско предписание, като част от
терапевтична програма за лечение на зависимост. Защитата изтъква, че
метадонът следва да се разглежда като медикамент, а не като наркотично
вещество по смисъла на закона, когато е приеман под медицински контрол.
Адвокатът твърди още, че липсва обективната страна на престъплението, тъй
като е шофирал след употребата на медикамента „Метадонов хлорид“, според
указанията на производителя, по предписание и под контрола на лекуващия
лекар. Поради тези причини се иска отмяна на присъдата и постановяване на
оправдателен съдебен акт. Алтернативно се иска връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В закрито заседание въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на
въззивно съдебно следствие.
В хода на проведеното открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия Г. – адвокат Т. –
поддържа подадената въззивна жалба и писменото допълнение към нея. Иска
отмяна на присъдата изцяло и постановяване на друга оправдателната такава,
алтернативно се иска да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
В хода на съдебните прения, прокурорът счита постановената присъда
на СРС за правилна и законосъобразна, а доводите изложени във въззивната
жалба и допълнението към нея за неоснователни. Смята, че така наложеното
2
наказание е справедливо и моли присъдата да бъде потвърдена.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, атакувания
съдебен акт, изложените във въззивната жалба и допълнението към нея
доводи и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК от легитимирано
лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
След извършване на проверка от страна на настоящия въззивен състав
по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба и
допълнението към нея, се пристъпи и към преценка по обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото
доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да
бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото,
поради което споделя в цялост фактическите констатации на Софийския
районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства,
настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият М. Л. Г. е роден на **** година в град София. Същият е
българин, български гражданин, със средно образование, работи без
регистриран трудов договор, неженен, неосъждан (реабилитиран), с постоянен
адрес град София, ж.к. „Надежда 1“, ул. **** и ЕГН: **********.
Поради съществуваща зависимост към опиоди, през 2013 година
подсъдимият М. Г. постъпил на лечение в медицински център „Хоризонт“ -
АИСМП, ООД, като бил включен в програма за лечение с метадон. Към месец
април 2022 година предписаната му дневна доза метадон била 70 мг.
Посещавал медицинския център веднъж седмично, където приемал една доза
метадон под медицински контрол, а останалите шест дози (за всеки от
оставащите дни от седмицата) му били предоставяни за прием в домашни
условия. Лекуващ лекар на Г. към посочения момент бил д-р Г. В., който във
връзка с работата на подсъдимия като автомонтьор го бил предупреждавал, че
управлението на МПС след употребата на метадон не е позволено от закона.
На 25.04.2022 година за времето от 07:00 часа до 19:00 часа свидетелите
Б.М. и А.А. - полицейски служители при отдел „Пътна полиция“ - СДВР,
изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. София. На
същата дата - 25.04.2022 година сутринта, те се намирали в гр. София, бул.
„Генерал Данаил Николаев“, пред магазин „Лидл“. Около 10:20 часа на
25.04.2022 година забелязали движещо се по пътното платно моторно
превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „320И”, с ДК № ****,
движещ се от ул. „Владайска река“ към бул. „Мадрид“. Решили да го спрат за
проверка. Лекият автомобил бил управляван от подсъдимия М. Г..
В хода на проверката полицейските служители установили, че Г. е
3
пребледнял, с болнав вид и се държал нервно, при което свидетелят М. му
разяснил, че следва да му бъде направена проверка за употреба на наркотични
вещества с полеви тест „Дръг тест 5000“, фабричен № ARPK 0016.
Подсъдимият отказал, поради което свидетелят М. му съставил АУАН серия
АД № 027295/25.04.2022 г., а свидетелят А.А. му издал талон за медицинско
изследване № 0009293/25.04.2022 година за явяване във Военномедицинска
академия за вземане на кръвна проба и урина.
Подсъдимият Г. се явил във ВМА, където предоставил кръвна проба и
урина за изследване, за които действия бил съставен протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
Изготвен бил протокол за химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол и за химико-токсикологично изследване за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози № И-
6103/20.07.2022 година на Военномедицинска академия, от чието заключение
се установило, че в представените проби кръв и урина на подсъдимия М. Г. се
доказало наличието на наркотично вещество - метадон.
По смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), метадонът е включен в
Приложение № 2 - Списък II „Вещества с висока степен на риск, намиращи
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 2 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични (НРКРВН) към ЗКНВП.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на събрания и
приобщен към делото доказателствен материал, при преценка на гласните и
писмени доказателства и доказателствени средства и способите за доказване
поотделно и в съвкупност, както следва: гласни - обясненията на подс. Г. и
показанията на свидетелите Б.М., А.А. и Г. В., в това число съответните части
от показанията им, депозирани в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитане; писмени -
АУАН № АД № 027295/25.04.2022 година; талон за изследване №
0009293/25.04.2022 година; справка-картон на водач; ЗППАМ №
1064/25.04.2022 година; справка за собственост на МПС; протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; медицинско
удостоверение от д-р Д.А., управител на медицински център „Хоризонт“-
АИСМП, ООД; листовка, съдържаща информация за пациента относно
медицинския препарат Метадон Софарма 10 mg/ml перорален разтвор
метадонов хидрохлорид; справка за съдимост; справка от ТД на НАП София
изх. № 10-00-3543/19.12.2024 година, и способите за доказване - химическа
експертиза протокол рег. № И-6103/20.07.2022 година и комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. доказателства и
доказателствени средства за тяхното установяване.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
4
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката
на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане
на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената
присъда първият съд, по ясен и убедителен начин, е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен
състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата
инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян
в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват,
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(виж решение № 181/2012 година на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 година
на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 година на ВКС, І н. о., решение №
371/2016 година на ВКС, ІІІ н. о.).
Въззивният съд счита, че така установената фактическа обстановка е
правилна и почива на събрания по делото доказателствен материал.
Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи, досежно
направените от него изводи в контекста на събраните доказателства.
Правилно първият съд е кредитирал с доверие показанията на
разпитаните като свидетели. Показанията на полицейските служители Б.М. и
А.А. са подробни, обективни и взаимно кореспондиращи относно времето,
мястото и начина на извършената проверка на подсъдимия, както и за
особеностите в поведението му и отказа за изпробване с техническо средство
за употреба на наркотични вещества. Липсата на подробни спомени за част от
детайлите съдът приема като житейски логична последица от изминалия
период и спецификата на служебната дейност на свидетелите, като кредитира
показанията им, дадени непосредствено след инцидента и приобщени по
делото по реда на НПК.
Правилно са ценени като достоверни и показанията на свидетеля д-р Г.
В. – лекуващ лекар на подсъдимия, чрез които се установява както
продължителността на провежданото метадоново лечение и дозата, така и
фактът, че подсъдимият е бил предупреден за забраната за управление на
МПС след прием на метадон, независимо че медикаментът му е предписан с
медицинска цел.
5
Безспорни по делото са съставеният АУАН, талонът за медицинско
изследване, протоколът за вземане на кръвна проба и урина и последващото
заключение от химико-токсикологичната експертиза № И-6103/20.07.2022
година на ВМА, в която категорично се установява наличието на метадон в
биологичните проби на подсъдимия.
Към същите доказателства следва да бъдат отнесени и удостоверението
от медицинския център „Хоризонт“ за включване на подсъдимия в програма
за метадоново лечение, както и писмените доказателства, с които се
установяват правоспособността на подсъдимия, собствеността върху
управляваното МПС, както и наличието на реабилитация по отношение на
предходните му осъждания.
Съдът кредитира заключението на съдебно-психиатричната и
психологична експертиза, от което се установява, че към момента на деянието
подсъдимият е бил вменяем, е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, да участва пълноценно във всички
фази на наказателното производство, както и да дава достоверни отговори на
поставените му въпроси.
Правилно първостепенният съд е кредитирал обясненията на
подсъдимия в частта им, в която признава управлението на МПС след прием
на метадон, съобразно предписаната му от лекар терапия и след отправено
към него предупреждение за опасността и забраната за такова поведение.
Обясненията в частта относно субективното му възприятие за липса на
повлияване или чувство за опиянение съдът е приел за ирелевантни към
субективната и обективна съставомерност на инкриминираното деяние,
доколкото приложимият закон не прави разлика между степента на
повлияване при управлението на МПС след употреба на наркотично вещество,
а санкционира самия факт на управление след употреба на веществото,
независимо от причината и ефекта.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, че метадонът, макар и предписан за лечебни цели, е класифициран като
наркотично вещество с висока степен на риск и употребата му, последвана от
управление на МПС, обосновава отговорност по чл.343б ал.3 НК.
Всички събрани по делото доказателства, разгледани както поотделно,
така и в съвкупност, са непротиворечиви и еднопосочни. Те доказват по
несъмнен начин, че на инкриминираната дата и място подсъдимият М. Г. е
управлявал МПС след употреба на наркотично вещество – метадон.
Противоположните твърдения на защитата не се подкрепят от доказателствата
по делото.
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка,
правилно първоинстанционният съд е достигнал до заключение за осъществен
от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 343б, ал. 3
от НК от подсъдимия Г., което въззивният съд споделя изцяло.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
6
Престъпленията, регламентирани в чл.343б НК в раздел „Престъпления
против транспорта“, се характеризират като общоопасни. Обект на
престъплението по чл.343б ал.1 НК са обществените отношения, гарантиращи
безопасността на транспорта.
По отношение на защитната теза за несъставомерност на
престъплението от обективна страна, поради приема на метадона по лекарско
предписание и под лекарски контрол, съдът съобрази съдебната практика:
За обективната съставомерност на деянието по чл.343б ал.3 НК е без
значение кога е употребено наркотичното вещество, какво е неговото
количеството в кръвта, какъв е неговия активен компонент, по какъв начин и
дали употребата му се е отразила на поведението на водача и дали е повлияла
върху способността му да управлява МПС. Водещо значение в случая има
обстоятелството, че към момента на извършване на деянието следва да е
доказано със средствата и способите на НПК, че в организма на подсъдимия е
открито наркотично вещество, което установява неговата употреба преди
управлението на МПС. За съставомерността на деянието е ирелевантно
доказването на конкретния момент, дата или час, на която е употребено
наркотичното вещество, тъй като законодателят инкриминира управлението
на МПС, след употреба на наркотично вещество именно поради високия риск
за обществените отношения свързани с безопасността по транспорта и
налагането на нулевата толерантност към употребата му. Именно наложената
в законодателството безусловна забрана за употреба на наркотични вещества
и несъвместимостта на употребата им с действия по управление на МПС
обуславят наказателната репресия срещу водачите и обосновават прекия
умисъл на деянието поради това, че деецът съзнава обществено опасния му
характер, предвижда последиците и иска тяхното настъпване. Затова е налице
субективна съставомерност на престъплението, а обстоятелствата, касаещи
начина, по който деецът се е снабдил с веществото и подбудите за неговата
употреба, количеството в кръвта му са без значение за осъществяването му,
тъй като законът не прави разлика дали извършителят се лекува с приема на
метадон или го приема с други цели (Решение № 316 от 03.06.2024 година на
ВКС по н. д. № 241/2024 година, III н. о., НК ).
Независимо от това и с оглед даденото медицинско удостоверение от д-р
Д.А., управител на Медицински център „Хоризонт“, в което е записано, че в
това си състояние, пациентът може да управлява МПС, съдът съобрази факта,
че това удостоверение е издадено след инкриминираната дата на
престъплението, освен това съгласно съдебната практика „даването на
съгласие или разрешение от лекуващия лекар не може да елиминира
изричната законова забрана да се управлява МПС след употреба на
наркотични вещества, какъвто метадонът безспорно е“ (Решение № 177 от
18.03.2024 година на ВКС по к. н. д. № 1183/2023 година)
Безспорно е установено, че от обективна страна на 25.04.2022 година,
около 10:20 часа в град София, по бул. „Генерал Данаил Николаев“, пред
магазин „Лидл“, с посока на движение от ул. „Владайска река“ към бул.
7
„Мадрид“, подсъдимият е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“ с ДК № ****, след употреба на
наркотични вещества по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), а именно метадон,
включен в Приложение № 2 – Списък II „Вещества с висока степен на риск,
намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3 т.2
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични (НРКРВН) към ЗКНВП, установено по надлежния ред - с
протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на
алкохол и за химико-токсикологично изследване за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози № И-6103/20.07.2022 година на
Военномедицинска академия, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 година за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози (обн. ДВ. бр.61/28.07.2017 година, в
сила от 29.09.2017 година).
Налице е и субективният признак на престъплението – престъплението е
извършено при форма на вина „пряк” умисъл - това се извежда от
обстоятелството, че водачът на лекия автомобил е съзнавал, че управлява
МПС след употребата на наркотичното вещество метадон. Престъплението по
чл.343б ал.3 НК е от категорията на формалните, при което умисълът може да
бъде само пряк и никога евентуален (Решение № 79 /08.05.2018година по н.д.
№ 318/2018година на ВКС, НК, III н.о.).
Извършеното деяние не е малозначително, тъй като управлението на
МПС след употребата на наркотични вещества или техните аналози винаги
застрашава степента на обществена опасност, поради което е инкриминирано
като престъпление. В тези случаи е ирелевантно дали водачът е поставил в
реална опасност живота и здравето на останалите участници в движението,
тъй като такава опасност е заложена в самото престъпление.
Поради тази причина съдът намери, че подсъдимият Г., с действията си
на инкриминираната дата и място е извършил престъпление, което ангажира
неговата наказателна отговорност.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно разпоредбата на чл.343б ал.3 НК законодателят е предвидил
при съставомерност на престъплението на виновния водач на МПС да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до три години и с
глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Относно индивидуализацията на наложените по вид и размер наказания
въззивната инстанция изразява съгласие с първата за отчетените от нея
смекчаващи обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на Г. (с оглед
настъпилата по отношение на предходните му осъждания реабилитация) и
оказаното на разследващите органи съдействие.
Настоящата инстанция намира определените от първоинстанционния
8
съд при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказания:
„лишаване от свобода“ в минималния размер от една година, „глоба“ в размер
на 800 (осемстотин) лева и наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от две години за справедливи. Наложените наказания
съответстват съвкупно на обществената опасност на деянието и на личната
опасност на дееца. Така определените наказания са от характер да постигнат
генералната и индивидуалната превенция на наказанието, заложени в чл.36
НК.
На следващо място, първоинстанционният съд обосновано е отложил
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години на
основание чл.66 ал.1 НК. Формалните предпоставки за налице, като
въззивният съд счете, че ефективното изтърпяване на наказанието би се явило
несъразмерно тежка репресия спрямо подсъдимия Г.. Съдебната практика е
константна и последователна в разбирането си, че решаващият критерий при
преценката на съда дали да отложи изпълнението на наложеното наказание е
дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за действителното
поправяне на конкретния деец той ефективно да не го изтърпи. Доколкото
подсъдимият Г. не представлява личност с висока степен на обществена
опасност и за поправянето и превъзпитанието му не се налага изолирането в
пенитенциарно заведение.
Законосъобразно е и решението на първоинстанционния съд да
приспадне от така наложеното наказание лишаване от правоуправление
времето, през което подсъдимия е бил лишен от това право по
административен ред.
Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд на основание
чл.189 ал.3 НПК е възложил в тежест на подсъдимият Г. направените по
делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон. Определените наказания не са явно
несправедливи и съответстват на обществената опасност на престъплението и
дееца.
Така, при извършената на основание чл.314 ал.1 вр. чл.313 НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.02.2025 година, постановена по НОХД №
13361 от 2024 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС –
НО), 95-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10