№ 11299
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110168960 по описа за 2023 година
Ищецът "Д" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., чрез
пълномощника адв. Г. Я. е предявил срещу ЗК "Л" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С...., иск с правно основание чл. 270, ал.2 от ГПК за обявяване
нищожността на решение № 3853 от 16.12.2022г. по в.гр.д. № 3521/2022г. на СГС, II-б с-в
като постановено извън правораздавателната власт на съда и от незаконен състав. При
условията на евентуалност се иска да се обяви за нищожно решение № 3853 от 16.12.2022г.
по в.гр.д. № 3521/2022 г. на СГС, II-б с-в като постановено за поправка на очевидна
фактическа грешка на нищожно решение. Претендират се разноски.
Ищецът основава иска си на твърдението, че процесното решение не би могло да поправи
очевидна фактическа грешка в решение № 3172/10.11.2022г., тъй като в него формираната в
мотивите и изразена в диспозитива воля на съда съвпадат. Ищецът е направил анализ на
текста на поправеното по реда на чл. 247 от ГПК решение, въз основа на който е посочил, че
не е налице несъответствие между външно изразената и формирана от съда воля, както и че
по този ред е недопустимо да се замества неправилно формирана или липсваща воля на
съдебния състав. Ищецът сочи, че от мотивите на първоначално постановеното решение не
може да се извлече воля за неоснователност и отхвърляне на иска. В случая не се касае за
очевидна фактическа грешка, а вероятно за поправка на погрешно формирани мотиви.
Ищецът счита, че с решението за поправка на очевидна фактическа грешка е нарушен
принципа за непосредственост, защото е постановено от състав, в който двама от членовете
не са участвали в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото – правило по
чл. 235, ал. 1 от ГПК. Счита, че когато в състава, постановил съдебното решение е посочен
съдия, който не е взел участие в състава провел заседанието, в което е завършено
1
разглеждането на делото, това решение е постановено от незаконен състав. На трето място
се сочи, че първоначално постановеното решение е нищожно, защото е до такава степен
неясно, че от мотивите му не може да се извлече волята на съда.
Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни, като с отговора на исковата
молба твърди, че правилно СГС е отразил, че въззивната инстанция формира воля въз основа
на обстойно обследване на решението си и е стигнал до извода, че волята следва да бъде
отразена вярно в диспозитива на решението.
След преценка на събраните по делото относими доказателства – решение №
3172/10.11.2022г. и решение № 3853/16.12.2022г., постановени от СГС по гр.д. № 3521/2022
г. по описа на този съд, съдът счита от фактическа и правна страна следното:
С решение № 3172/10.11.2022г., постановено по възз. гр. д. № 3521/2022г. по описа на СГС,
е отменено решение № 20001042/06.01.2022г. по гр.д. № 53648/2020г. по описа на СРС, с
което е отхвърлен предявения от „Д“ ЕАД ЕИК ********* - гр. София против ЗК „Л“ АД,
ЕИК ********* - гр. София иск с правно основание чл. чл. 411 КЗ за заплащане на сумата
1823.62 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по щета №.... с включени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането като
неоснователен и в полза на ЗК „Л“ АД са присъдени разноски и вместо него е постановено
ЗК „Л“ АД да плати на „Д“ ЕАД исковата сума в размер на 1823, 62 лв., както и сторените от
това дружество разноски по делото.
Предмет на разглеждане по гр.д. № 53648/2020г. по описа на СРС е иск, предявен от „Д“
ЕАД срещу ЗК „Л“ АД за регресно плащане по изплатено в полза на застрахования със
застраховка „Каско+“ при ищеца автомобил марка „Х“ с рег. № В .... ВР, който е бил
участник в ПТП, реализирано на 08.05.2020г. в гр. В заедно с товарен автомобил марка „М“
с рег. № В .... КМ, застрахован при ЗК „Л“ АД със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
По възз. гр. д. № 3521/2022г. по описа на СГС на 16.12.2022г. по реда на чл. 247 от ГПК и
по почин на съда е постановено решение № 3853/16.12.2022 г., съгласно което решението от
10.11.2022г. съдържа действително формираната воля на съда, за това че виновен за ПТП
станало на 08.05.2020г. в гр. В е водачът на автомобил „Х“ с рег. № В .... ВР. Макар в
съставения от участниците в произшествието ДКП като виновен, т.е. в колона А да е бил
вписан другия участник – водачът на товарен автомобил „М“ с рег. № В .... КМ, се сочи, че
въззивният съд е приел, че виновен за ПТП е другият участник – водачът на автомобил „Х“ с
рег. № В .... ВР. След анализ на доказателствата и закона е посочено още, че идентични на
изводите на въззивния съд са и изводите на първата инстанция, обективирани в решение №
20001042 от 06.01.2022 г. по гр.д. № 53648/2020 г. на СРС. Тъй като така формираната воля
от въззивната инстанция е неправилно отразена в диспозитива на решението по делото, а
именно в решение № 3172/10.11.2022г., с решението по реда на чл. 247 от ГПК това
несъответствие е отстранено чрез поправка на очевидна фактическа грешка. В резултата на
поправената очевидна фактическа грешка, с решение № 3853/16.12.2022г. на СГС решение
2
№ 20001042 от 06.01.2022 г. по гр.д. № 53648/2020 г. по описа на СРС е потвърдено.
Съгласно чл. 270, ал.2 от ГПК искането за прогласяване нищожността на решение №
3853/16.12.2022г. по възз. гр. д. № 3521/2022г. по описа на СГС е предявено по исков ред и е
допустимо, а разгледано по същество е неоснователно, поради следното:
Ищецът твърди, че с решението по чл. 247 от ГПК съдът е излязъл извън
правораздавателната си власт, тъй като в действителност не е поправил очевидна
фактическа грешка, допусната в решението, постановено по реда на чл. 235, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 273 от ГПК, а след обявяването му сам го е отменил, постановил е друг правен
резултат. Посочените съображения са неправилни. Съдът не е излязъл извън
правораздавателната си власт, тъй като решението не е постановено срещу лице, което не е
подчинено на властта на българския съд. В този смисъл са изложени съображения в
решение № 668/15.11.2010г. на ВКС по гр.д. № 1790/2009 г., I ГО. В ТР № 1 от 4 януари 2001
година по т. д. № 1/2000 г., на ОСГК на ВКС се приема, че източникът на силата на
присъдено нещо е определен със закона и това е диспозитивът на решението, даващ
констатация относно спорното право. Мотивите към решението не са част от него, а
нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на
решение. В случаите на неяснота или липса на мотиви е налице основание за отмяна на
решението като неправилно. В този смисъл е и решение № 248 от 11.06.2012г. на ВКС по
гр.д. № 572/2011г., IV ГО. Законът не определя с отделен текст кое съдебно решение е
нищожно. По естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление
на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната
практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде
припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление.
Разглежданият казус не е такъв. Както в решение № 3172/10.11.2022г., така и в решение №
3853/16.12.2022г. по гр.д. № 3521/2022г. по описа на СГС е налице надлежно волеизявление,
обективирано в ясен и разбираем диспозитив, с което волеизявление е посочен начина, по
който съда е разрешил повдигнатия пред него правен спор и страните между които е спорил
това.
Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, но
разглежданият казус не е такъв. При постановяване на първоначалното решение, в което е
допусната очевидна фактическа грешка, в съответствие с изискванията на чл. 235, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК, участие е взел именно съдебният състав, участвал в
заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, видно от протокола от
проведеното на 24.10.2022 година открито съдебно заседание, в което са приключили
устните състезания. Отделно от това, незаконен състав би бил налице, ако решението е взето
еднолично вместо от съдебен състав, с участието на лице, което не е било избрано за съдия
или не е взело участие в разглеждането на спора. Не се твърди по делото, че съставът
постановил решението по чл. 247 от ГПК не е взел участие при решаване на въпроса за
наличие на предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка. Отделно от това,
поправката по чл. 247 от ГПК не е обвързана със срок, поради което е възможно по времето,
3
когато се преценява дали в постановено съдебно решение, като акт на правораздавателен
орган, е допусната очевидна фактическа грешка, да е невъзможно да се формира същият
съдебен състав, който е бил овластен да правораздава и при постановяване на решението по
чл. 235, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК.
С изложените по-горе мотиви съдът счита, че отговори на твърденията на ищеца за
нищожност на решение № 3853/16.12.2022г. по гр.д. № 3521/2022г. по описа на СГС при
наведените от него основания – постановено извън пределите на правораздавателната власт
на съда; постановено от незаконен състав и поради неяснота на мотивите на първоначално
постановеното решение, и тъй като счете твърденията на ищеца за неоснователни,
предявения иск следва да се отхвърли.
При този изход на делото разноски се дължат на ответника, съгласно искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да е в размер на 100 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от "Д" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С...., чрез пълномощника адв. Г. Я. срещу ЗК "Л" АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., с правно основание чл. 270,
ал.2 от ГПК, за обявяване нищожността на решение № 3853 от 16.12.2022г. по в.гр.д. №
3521/2022г. на СГС, II-б с-в, като постановено извън правораздавателната власт на съда и от
незаконен състав, а при условията на евентуалност като постановено за поправка на
очевидна фактическа грешка на нищожно решение № 3172/10.11.2022г.
ОСЪЖДА "Д" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., да
плати на ЗК "Л" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.... сторени
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на осн. чл 78,
ал.3, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4