и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 14/11.02.2009 година, постановена по Н.о.х.дело № 928/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Манол Михайлов Димитров от гр.Кърджали за невиновен в това, че в периода 01.01.2007 год. - 10.01.2007 год., от складово помещение на кораб- ресторант "Емона", находящ се на брега на язовир "Кърджали", част от територията на Община Кърджали, в съучастие като извършител с Даниел Илиянов Христов от гр. Кърджали, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, както и чрез използване на моторно превозно средство- лек автомобил марка "БМВ", с рег. № К 3530 АР, собственост на Мариета Димитрова Димитрова от гр. Кърджали, отнел чужди движими веши- 1 /един/ брой двигател за лодка, марка "Вихър-25", бензинов, на стойност 1 023.60 /хиляда двадесет и три лв. и 60 ст./ лева и 1/един/ брой двигател, марка "Меркурий", бензинов, на стойност 1 135.12 /хиляда сто тридесет и пет лв. и 12ст./ лева, на обща стойност 2 158.72 /две хиляди сто петдесет и осем лв. и 72ст./ лева, от владението съответно на Недко Русев Недев и Георги Петков Иванов, и двамата от гр. Кърджали, без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.3 и т.4, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б."а", във вр.с чл. 20 ал.2 от НК. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Даниел Илиянов Христов от гр.Кърджали за невиновен в това, че в периода 01.01.2007 год. - 10.01.2007 год., от складово помещение на кораб-ресторант "Емона", находящ се на брега на язовир "Кърджали", част от територията на Община Кърджали, в съучастие като извършител с Манол Михайлов Димитров от гр. Кърджали, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на иýот, както и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка "БМВ", с рег. № К 3530 АР, собственост на Мариета Димитрова Димитрова от гр. Кърджали, отнел чужди движими вещи- 1/един/ брой двигател за лодка, марка "Вихър-25", бензинов, на стойност 1 023.60 /хиляда двадесет и три лв. и 60 ст./ лева и 1/един/ брой двигател, марка "Меркурий", бензинов, на стойност 1135.12 /хиляда сто тридесет и пет лв. и 12ст./ лева, на обща стойност 2158.72 /две хиляди сто петдесет и осем лв. и 72ст./ лева, от владението съответно на Недко Русев Недев и Георги Петков Иванов, и двамата от гр. Кърджали, без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.3 и т.4, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б."а", във вр. с чл. 20 ал.2 от НК. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура - Кърджали, с който така постановената присъда се протестира като неправилна. Твърди се в протеста, че изводите на първоинстанционния съд не могат да бъдат споделени, тъй като били налице категорични и убедителни доказателствени материали, събрани и проверени по делото, анализът на които, поотделно и в тяхната съвкупност, налагал да се приеме, че по делото по несъмнен начин са установени фактически положения, кореспондиращи изцяло с изложените от прокурора във внесения в съда обвинителен акт, имайки предвид и допуснатото от съда с протоколно определение изменение на обвинението в частта му досежно времето на извършване на престъпното деяние – не на 09/10.01.2007 год., а в периода 01.01.2007 год. – 10.01.2007 год. Подалият протеста прокурор счита също, че анализът и съпоставката на косвените доказателства, съдържащи се в показанията на св.Данчо Петков, с другите косвени доказателства по делото – показанията на св.Недев, Иванов, Васка Богоева, Шопов, Панайотов, протоколи за оглед на местопроизшествие, за претърсване и изземване, за оглед на веществени доказателства, за извършване на разпознаване на предмети и др., налагат, че посочените доказателства в своята съвкупност съставляват система от факти, водещи до единствено възможният извод, изключващ всички останали – че именно подсъдимите, в инкриминирания период от време за извършили престъплението, предмет на повдигнатото им обвинение. Предлага се с протеста въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова такава, с която да ги признае за виновни по повдигнатите им от РП – Кърджали обвинения в първата инстанция. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура поддържа протеста така, както е предявен. Не сочи нови доказателства. Ответника по протеста - подсъдимият Манол Михайлов Димитров, лично и чрез защитника си, в съдебно заседание изразява становище, че протеста е неоснователен. Считат присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна, постаовена в съответствие със събраните по делото доказателства, като молят същата да бъде потвърдена. Не сочат нови доказателства. Ответника по протеста - подсъдимият Даниел Илиянов Христов, лично и чрез защитника си, в съдебно заседание изразява становище, че протеста е неоснователен. Считат присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна, постаовена в съответствие със събраните по делото доказателства, като молят същата да бъде потвърдена. Не сочат нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протестът е подаден в срок. Разгледан по същество същият е неоснователен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявените на подсъдимите обвинения, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 НПК, като във въззивното съдебно следствие са събрани доказателства – повторен разпит на разпитаните и от първоинстанционния съд свидетели Данчо Петков Иванов, Васка Матьова БогоевÓ и Георги Петков Иванов. Въз основа на събраните от двете съдебни инстанции доказателства, от фактическа страна се установява следното: Подсъдимият Манол Михайлов Димитров е роден на 12.04.1980 год. в гр. Кърджали, постоянно живее в същия град. Има завършено средно образование, не е женен, безработен е, неколкократно осъждан, по местоживеене се ползва с лоши характеристични данни. Подсъдимият Даниел Илиянов Христов е роден на 17.01.1982 год. в гр. Кърджали, постоянно живее в същия град. Има завършено средно образование, не е женен, безработен, неколкократно осъждан. По местоживеене се ползва с лоши характеристични данни. През есента на 2006 год. св. Никола Шопов от гр. Кърджали стопанисвал притежавания от него кораб-ресторант "Емона", закотвен в непосредствена близост до брега на язовир "Кърджали", в землището на с. Енчец, община Кърджали. Св. Шопов имал уговорка с негови познати да оставят моторите /двигателите/ за лодките си за съхранение в складово помещение на първия етаж от кораба, тъй като местостоянката на лодките им била до самия кораб и това ги улеснявало при ползването им. През есента на 2006 год. св. Недко Недев от гр. Кърджали оставил собствения си двигател за лодка, марка "Вихър", бензинов, руско производство, с мощност от 25 /двадесет и пет/ конски сили, син на цвят, с жълто- бял капак и надпис "25", който се отличавал и с това, че пластмасовата му дръжка, която служела за подаване на газ била счупена в горния си край, а освен това торпедото му било със заварка, на съхранение в посоченото складово помещение. Отново през есента на 2006 год. същото направил и св. Георги Иванов, който оставил на съхранение в складовото помещение на кораба „Емона” съсобствения му със св. Любомир Панайотов от гр. Кърджали двигател за лодка, марка "Меркурий", бензинов, американско производство, с автоматични скорости и мощност от 10 /десет/ конски сили, с покриваща го черна на цвят кутия, върху която надписът на марката бил изписан с червен цвят. Складовото помещение, в което се съхранявали двигателите /с площ от около 8x5 метра/ се заключвало със секретна брава на източната врата /дървена/, ключът от която се намирал у св. Никола Шопов, като при нужда от ползване на някой от съхраняваните в помещението двигатели за лодки, св.Шопов отключвал същото по искане на собственика на двигателя. Помещението имало още една врата, разположена на запад /към задната палуба на кораба/, също дървена, която била винаги заключена и от която дори св.Шопов нямал ключ. В същия склад освен двигателите, св. Шопов съхранявал и каси с пълни и празни бутилки от алкохолни и безалкохолни напитки, както и други вещи. На неустановена дата в периода 20.12.2006 год.- 31.12.2006 год., около 22.00 часа, подсъдимите Манол Димитров и Даниел Христов, заедно със св.Данчо Петков, отишли с лек автомобил марка "БМВ", с рег. № К 3530 АР, собственост на Мариета Димитрова Димитрова от същия град /братовчедка на първия подсъдим/, до стопанисвания от Михаил Димитров- баща на подс. Манол Димитров, ресторант "Арабела" /"Пристан"/, собственост на ЕТ "Марголин - Маргарита Димитрова" - гр. Кърджали. Заведението било разположено във водата на язовир "Кърджали", върху плаващ понтон, който се намирал в непосредствена близост до брега на язовира и акостиралия там кораб "Емона". Тримата стояли известно време в ресторант "Арабела", след което подсъдимите Димитров и Христов казали на св. Петков да ги изчака в заведението, където нямало други посетители, като двамата излезли навън. Подсъдимите Димитров и Христов отишли до находящия се в непосредствена близост кораб "Емона", качили се на първия етаж и след като разбили бравата на вратата /задната/ на складовото помещение, взели от там два броя двигатели за лодка - един марка "Вихър" и един марка "Меркурий", собственост съотвено на св.Недев /първия/ и на св.Иванов и Панайотов /втория, след което ги занесли в багажника на лекия автомобил марка "БМВ", с рег. № К 3530 АР, с който пристигнали. Веднага след това подсъдимите извикали св.Петков и тримата потеглили с автомобила, като превозили двигателите до къща в с. Балабаново, общ. Момчилград, обл. Кърджали, в която живеели свидетелите Пламен Богоев, Васка Богоева и Марин Богоев, където ги разтоварили. По време на разтоварването на двигателите, при двамата подсъдими дошъл св.Пламен Богоев, с когото двамата подсъдими проÔели кратък разговор, след което подсъдимите си тръгнали, а св.Пламен Богоев се прибрал в дома си. На другата сутрин св.Васка Богоева, която през нощта заедно със съпруга си – св.Марин Богоев, наблюдавали разтоварването на двигателите от прозорец на къщата си, преместила двата двигателя за лодки отстрани на къщата си, до гаража и зад навеса, находящи се в двора на същата. На 10.01.2007 год., около 13.00 часа, св. Шопов забелязал, че бравата на вратата на складовото помещение откъм задната палуба на кораб "Емона" е счупена, след което установил и липсата на двата броя двигатели за лодки, за което веднага сигнализирал в РПУ-Кърджали. Същият ден бил извършен оглед на местопроизшествието. На 17.01.2007 год. било извършено претърсване и изземване в дома на св. Пламен Богоев в с. Балабаново, обл. Кърджали, одобрено от съдия от първоинстанционния съд. В хода на това процесуално-следстветно действие бил открит и иззет единия от инкриминираните два броя двигателя за лодка- бензинов, със син олющен корпус, с видими следи от заварка в долната част на торпедото, с пластмасова ръчка за подаване на газ, счупена при върха, а именно: двигател марка "Вихър", собственост на св.Недев, който двигател в хода на досъдебното производство бил върнат на същия. Видно от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно - счетоводна експертиза, 1/един/ брой бензинов двигател за лодка, марка "Вихър", 25 к.с., възлиза на стойност 1 023.60 /хиляда двадесет и три лв. и 60 ст./ лева, а стойността на 1/един/ брой бензинов двигател, марка "Меркурий", възлиза на 1 135.12 /хиляда сто тридесет и пет лв. и 12ст./ лева. Съгласно същото заключение, общата стойност на двата двигателя за лодка възлиза на 2 158.72 /две хиляди сто петдесет и осем лв. и 72ст./ лева. До започване на съдебното следствие в първоинстанционния съд бащата на подс.Манол Димитров възстановил стойността на другия бензинов двигател за лодка, марка "Меркурий", на съсобствениците му - свидетелите Иванов и Панайотов. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели Недев, Панайотов, Шопов и Тончев, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията пред първоинстанционния съд на св.Марин Богоев, които съдът кредитира отчасти; от показанията на св.Петков, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия от Кърджалийския районен съд, прочетени и приобщени към доказателствените материали по делото в съдебното следствие пред първоинстанционния съд по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК, както и от показанията му, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и пред въззивния съд, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на св.Богоева, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия от Кърджалийския районен съд, прочетени и приобщени към доказателствените материали по делото в съдебното следствие пред първоинстанционния съд по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК, както и от показанията й, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и пред въззивния съд, които съдът кредитира отчасти; от показанията на св.Пламен Богоев, дадени по същото дело на досъдебното производство пред разследващ орган, прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд по реда на чл.281 ал.3, във вр. с ал.1 т.3 от НПК, на които съдът дава вяра отчасти; от писменото заключение на вещото лице Димитров по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, прочетено в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и приобщено към доказателствените материали по реда на чл.282 ал.3 от НПК – без разпит на вещото лице, със съгласието на страните, на което съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимите Димитров и Христов в тяхната цялост, с които същите отричат изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, досежно отнемането на двата двигателя за лодка на инкриминираните време, място и по описания начин, респ. отричат участието си в това отнемане. Обясненията на двамата подсъдими се опровергават от съвкупността от преки и косвени доказателства, събрани по делото – от показанията на св.Петков /който е непосредствен очевидец на инкриминираното отнемане на двата двигателя за лодки от складовото помещение на кораба „Емона” от двамата подсъдими, натоварването им в лекия автомобил „БМВ”, собственост на Мариета Димитрова – братовчедка на подс.Димитров, закарването и разтоварването им в дома на св.Пламен Богоев, Васка Богоева и Марин Богоев/; от показанията на св.Васка Богоева и Марин Богоев, от които се установява, че на неустановена дата, късно през нощта, двамата подсъдими са докарали с управлявания от подс.Димитров автомобил в дома им и са оставили два двигателя за лодка, които на другата сутрин св.Богоева преместила до гаража зад навеса в двора на къщата; от протокола за извършеното процесуално-следствено действие претърсване и изземване от 17.01.2007 год., видно от който при същото под навес в двора на къщата на Богоеви в с.Балабаново, общ.Момчилград е бил намерен и иззет двигателя за лодка марка „Вихър”, руско производство, собственост на св.Недев /разпознат от последния и върнат на същия свидетел в хода на досъдебното производство/; както и от показанията на св.Пламен Богоев в частта им, с която установява наличието на такъв двигател в двора на дома му през м.януари 2007 год. Същевременно, показанията на посочените свидетели – Петков /както тези, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия от Кърджалийския районен съд, така и дадените по време на съдебното следствие пред районния съд и пред въззивната инстанция/, Марин Богоев, Васка Богоева /тези, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд, в частта им относно обстоятелството, че именно подс.Димитров е докарал двигателите за лодка през нощта на неустановена с категоричност дата, като същият разговарял със съпруга и сина й, и двамата подсъдими свалили от колата на подс.Димитров два двигателя за лодки, които на сутринта тя самата преместила отстрани на къщата под навес/ и Пламен Богоев, в посочените части са логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, като се подкрепят и от обективната находка при претърсването и изземването, при което е намерен и иззет двигателя за лодка, собственост на св.Недев. От друга страна, показанията на св.Петков са неизменни, последователни и логични през целия ход на наказателното производство, като констатираните противоречия между тези, дадени пред съдия на досъдебното производство, и показанията му, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция са несъществени и намират логичното си обяснение в изминалият период от време, през който е възможно свидетелят да е забравил маловажни детайли от случилото се. По-същественото в случая е, че относно съществените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване във връзка с предявените на подсъдимите обвинения, показанията на св.Петков са неизменни, като след прочитането и приобщаването по надлежния процесуален ред на показанията му, дадени на досъдебното производство пред съдия, същият е потвърдил достоверността на последните. Настоящата инстанция намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св.Васка Богоева, дадени пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция, в часта им, в която твърди, че при пристигането на автомобила, ползван от подс.Димитров, през нощта пред къщата им в с.Балабаново, синът й /св.Пламен Богоев/ не бил излизал навън, нито синът й и съпругът й били разговаряли с подс.Димитров, тъй като показанията й в тази част са вътрешно противоречиви в отделните стадии на наказателното производство, а и се опровергават от показанията на св.Петков, съгласно които при пристигането им с двамата подсъдими в с.Балабаново, излязло едно момче /Пламен Богоев/, а родителите му гледали от прозореца на къщата. Показанията на свидетелката Богоева в посочената част се опровергават и от показанията на нея самата, дадени на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд, съгласно които във въпросната нощ чула разговор между подс.Димитров и съпруга си, като подсъдимият търсел сина й Пламен Богоев, последният излязъл навън и се прибрал веднага след като се видял с подсъдимите и трето момче /очевидно св.Данчо Петков/. Следва да се отбележи, че показанията на св.Богоева, дадени пред съдия на досъдебното производство кореспондират изцяло с показанията на св.Петков, също дадени пред съдия на досъдебното производство, с изключение на частта им досежно времето на извършване на инкриминираното деяние от подсъдимите. В тази връзка, съдът намира, че показанията на св.Богоева, дадени на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд не следва да бъдат кредитирани в частта им относно посоченото обстоятелство – времето на докарване от подсъдимите и св.Петков на инкриминираните двигатели в дома й в с.Балабаново, тъй като свидетелката е заявила при разпита й, че не си спомня точната дата, но това е станало преди около две седмици и половина преди разпита /проведен на 31.01.2007 год./, т.е. около 14.01.2007 год., което е невъзможно, с оглед установяване на кражбата на двата двигателя още на 10.01.2007 год. от св.Шопов. Не следва да бъдат кредитирани показанията на св.Марин Богоев в частта им, с която установява, че когато били докарани инкриминираните двигатели, той не ги бил виждал, не бил излизал на двора и не бил разговарял с никого, а спял в хола на къщата им. В посочените части показанията на св.Марин Богоев не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а се опровергават от показанията на св.Петков и св.Богоева, обсъждани по-горе в мотивите, на които съдът дава вяра. Същите съображения се отнасят и до показанията на св.Пламен Богоев, в частите им, в които отрича да е присъствал при докарването и разтоварването на двигателите, не знаел кой и кога ги е докарал и причината за това, а само бил видял един от двигателите, и то едва при извършването на претърсването и изземването, проведено на 17.01.2007 год. При така установената фактическа обстановка, аналогична на възприетата от първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че извършването на престъплението по чл. 196 ал.1 т.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.3 и т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”а”, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, предмет на предявеното на всеки от подсъдимите Димитров и Христов обвинение, не е доказано по несъмнен и безспорен начин, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да постанови оправдателната си присъда по отношение на всеки от двамата подсъдими, първоинстанционният съд е извършил изключително подробен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това. Въз основа на анализа и оценката на доказателствата, първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установява по категоричен начин основен релевантен факт - че именно в периода 01.01.2007 год. - 10.01.2007 год. /който инкриминиран времеви период е бил изменен в хода на първоинстанционното съдебно следствие от прокурора по реда на чл.287 ал.1 от НК/, подсъдимите Манол Димитров и Даниел Христов са извършили инкриминираното деяние, за което са предадени на съд. За да приеме това, съставът на първоинстанционния съд е извършил изключително подробна съпоставка на събраните по делото доказателства, основно на свидетелските показания, като е направил извода, че времето на извършване на деянието в рамките, посочени от обвинението, дори при разширяване на обвинението в един период от десет дни, не е установено по безспорен начин. Направил е извода също, че щом не са събрани достатъчно и неопровержими доказателства за релевантния факт - че подсъдимите са извършили инкриминираното деяние именно в посоченият от обвинението период от време, въпреки наличието на доказателства за авторството на деянието, е недопустимо съдът да излиза извън рамките на обвинението, респ. служебно да изменя обвинението, като осъди субект на наказателна отговорност за извършено престъпление в друг времеви период. Направил е крайният извод, че по изложените съображения обвинението се явява недоказано от обективна страна по отношение и на двамата подсъдими Димитров и Христов, поради което е признал за невиновен и е оправдал всеки от тях. Тези изводи на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че двамата подсъдими, в съучастие като извършители, са отнели двата броя инкриминирани двигатели за лодка от владението на св.Недев, респ. Иванов и Панайотов, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, и при условиятÓ на опасен рецидив за всеки от подсъдимите.По настоящото дело, обаче, не се установява с изискуемата за постановяне на осъдителна присъда несъмненост, съществен елемент от състава на престъплението, а именно – времето на извършване на престъпното посегателство върху инкриминираните вещи, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Това е така, по следните съображения: С внесеният в съда обвинителен акт първоначално прокурора е посочил, че престъплението, в извършването на което са били обвинени подсъдимите Димитров и Христов, е осъществено от същите на 09.01.2007 год. срещу 10.01.2007 год. След събиране на доказателства в хода на проведеното първоинстанционно следствие, в съдебно заседание прокурорът е изменил обвинението по реда на чл. 287 ал.1 от НПК, като в така измененото обвинение е посочил, че времето на извършване на инкриминираното деяние е „..В периода от 01.01.2007 год. – 10.01.2007 год….”. След изключително подробен анализ и съпоставка на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че не са събрани такива, които по несъмнен начин да установяват осъществяване на престъплението от двамата подсъдими в така определения с измененото обвинение времеви период. Този извод на първоинстанционния съд е обоснован и правилен, тъй като от съвкупността от събрани по делото доказателства се установява, че подсъдимите са извършили престъплението, предмет на повдигнатите им обвинения, в периода от време 20.12. – 31.12.2007 год. Това се установява от показанията най-вече на св.Петков, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд, потвърдени и с показанията му пред първоинстанционния и въззивния съд, както и от показанията на св.Марин Богоев и Васка Богоева, съгласно които отнемането на двигателите от двамата подсъдими от кораба „Емона”, откарването им в с.Балабаново и разтоварването им в двора на св.Богоеви, е станало преди нова година /съгласно показанията на св.Петков на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд/, т.е. преди 01.01.2007 год., през декември 2006 год., и то преди коледните празници /съгласно показанията на св.Марин Богоев и св.Васка Богоева/. Всъщност, показанията на посочените свидетели са и единствените източници на данни относно времето на осъществяване на инкриминираното деяние от двамата подсъдими, доколкото показанията на останалите свидетели – Недев, Иванов, Панайотов и Шопов, не съдържат конкретни такива в тази връзка. Свидетелите Недев и Панайотов свидетелстват само, че през есента на 2006 год. са оставили двигателите си за лодка на съхранение в складовото помещение на кораба „Емона”, стопанисван от св.Шопов, като след това и до откриването на кражбата на 10.01.2007 год. не са проверявали наличността на двигателите в същото. Същото се отнася и до показанията на св.Иванов и Шопов, доколкото първият с конкретизираните си пред въззивния съд показания установява, че около 4-5 дни преди откриване на кражбата от св.Шопов /т.е. преди 10.01.2007 год./ отишъл до кораба „Емона”, за да провери лодката си, но не проверил дали двигателят му за лодка е в складовото помещение на кораба; а вторият свидетел – св.Шопов, твърди в показанията си, че не знае кога за последно е влизал в складовото помещение, респ. че дори и да е влизал, не е обръщал внимание дали двигателите са там, като кражбата е установил заради разбитата задна /западна/ врата на склада. По този начин тезата на прокурора за осъществяване на престъплението от всеки от подсъдимите от обективна страна в инкриминираният период от време е лишена от доказателствена основа. При това положение, и тъй като фактическите и правни рамки на обвинението се очертават с обвинителният акт, който обвързва съда при произнасянето дали има извършено съставомерно деяние, респ. ако има такова, дали е извършено от подсъдимите виновно, при липсата на установено по несъмнен начин време на инкриминираното деяние от двамата подсъдими, попадащо именно в периода от време, посочен с предприетото от прокурора в съдебно заседание изменение на обвинението в тази му част, а напротив – при установеното от доказателствата време на извършване на деянието от двамата подсъдими извън посочените от прокурора времеви рамки на осъществяване на престъплението, осъждането на подсъдимите Димитров и Христов извън параметрите на обвинението е невъзможно. Приемайки именно това, правилно и законосъобразно първоинстанционнÞят съд е направил извода, че установените от доказателствата по делото действия на двамата подсъдими по отношение на инкриминираните движими вещи – два броя двигатели за лодка, са несъставомерни по повдигнатото на всеки от тях обвинение, при което в съответствие със закона съдът е постановил оправдателни присъди по отношение на всеки от подсъдимите, което е единственият възможен и законосъобразен резултат при това положение. Само за прецизност следва да се посочи, че посоченото по-горе изменение на обвинението в съдебно заседание от прокурора поначало е било извършено при нарушение на процуалните правила на чл. 287 ал.1 от НПК. Това е така, тъй като посочената законова разпоредба дава възможност прокурора да повдигне нова обвинение, когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство, и то ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. В настоящият случай безспорно промяната във времето на осъществяване на инкриминираното деяние представлява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Необходимо е, обаче, тези обстоятелства да не са били известни на органите на досъдебното производство, респ. да са установени в хода на съдебното следствие, което не е така в случая. От показанията на св.Петков, дадени на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд е видно, че още при тези показания свидетелят е посочил, че времето на осъществяване на престъплението от двамата подсъдими е преди новата 2007 год., т.е. през м.декември 2006 год., което обстоятелство безспорно е било известно на наблюдаващият разследването прокурор, а не е било установено за първи път едва в съдебно заседание. Прави впечатление и двойнственият и непоследователен подход на прокурора, забелязан и от първоинстанционния съд, при анализа и оценката на посочените показания на св.Петков във фазата на изготвянето на обвинителния акт след приключване на разследването – прокурора очевидно е кредитирал останалата част от показанията на св.Петков, върху които основно е изградил обвинителната си теза против двамата подсъдими, освен частта от тези показания, касаеща именно времето на извършване на деянието, приемайки първоначално дата на осъществяване на инкриминираното деяние 09/10.01.2007 год., за която, впрочем, не е имало никакви други доказателства, освен факта на откриване на кражбата на двигателите от св.Шопов на 10.01.2007 год. и сигнализирането на органите на полицията за нея точно на тази дата. От друга страна, органите на разследването не са положили никакви видими усилия още в хода на досъдебното производство да изяснят и конкретизират и с други доказателства точното време на осъществяване на престъплението – съществен елемент от състава на същото. Не е ясна и причината, поради която след събиране на доказателства в открито съдебно заседание, прокурорът е изменил обвинението досежно времето на извършване на престъплението само във времевите рамки 01.01.2007 год. – 10.01.2007 год., въпреки наличието на данни към онзи момент /показанията на св.Петков, дадени на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд и прочетени от първоинстанционния съд по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК/, че инкриминираното деяние е било осъществено от двамата подсъдими през м.декември 2006 год., преди 01.01.2007 год. С оглед изложеното по-горе, и тъй като деянието на всеки от подсъдимите Димитров и Христов е несъставомерно по така предявеното на всеки от тях обвинение, то правилно, обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е признал всеки от тях за невиновен и го е оправдал за извършването на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство. Ето защо, настоящата инстанция намира, че въззивният протест е неоснователен, а протестираната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 14/11.02.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 928/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |