№ 144
гр. Червен бряг, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20214440100914 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 222, ал. 3от КТ .
Образувано е по искова молба от ХР. Ц. Г. с ЕГН ********** от с. ***********, обл.
Плевен, ул. „*******“ № 38 против „*******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. Червен бряг, ул. „********“ № 6, ЕИК *********, представлявано от ФР. Щ..
Посочва се в исковата молба, че със заповед № 141/02.06.2021г. на управителя на ответното
дружество на осн. чл. 325 ал 1 т. 1 от КТ било прекратено трудовото му правоотношение, но
не му е платено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Съгласно чл. 222 ал. 3 от КТ – „При прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение в размер на
брутното му трудово правоотношение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същият
работодател или в същата група предприятие 10 години трудов стаж през последните 20
години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца“.
Твърди, че в настоящият случай той има при един и същи работодател 15 години трудов
стаж през последните двадесет години. Към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, видно от
Разпореждане за пенсиониране № ********** на ТО на НОИ – Плевен.
До този момент не му е изплатено никакво обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ. Твърди, че
1
брутното му трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228 ал. 1 от КТ е в размер на 800
лева, за месец преди уволнението му, което се явява база за изчисляване на обезщетението
по чл. 222 ал. 3 от КТ
Претендират се и направените деловодни разноски.
На основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответника.
В законоустановения месечен срок отговор от ответника е постъпил по делото с вх.
№ 3594/14.09.2021г., с който отговор заявяват, че искът е недопустим и не основателен.
В съдебно заседание ищеца редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.
И.А.. Поддържа предявения иск.
Ответника редовно призован се, а се представлява от ФР. Щ. и адв. Ц.Ц. от АК-Плевен.
Оспорва предявения иск.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се
установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са
процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като
същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните
правила за подсъдност по гражданските производства.
Съдът, след повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед приобщените
доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от представената Заповед за прекратяване на
трудов договор №141/02.06.2021г. е, че трудовия договор между страните е прекратен от
работодателя на осн. чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ считано от 31.05.2021г.
Спорно по делото е, дължи ли се или не обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение и от кого по реда на чл. 222 ал. 3 от КТ.
За да е дължимо това обезщетение, следва при прекратяване на трудовото
правоотношение, работникът да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, ако е придобил при същият работодател или
в същата група предприятие 10 години трудов стаж през последните 20 години.
Видно от твърдението в молбата, личното трудово досие на ищеца и заключението на
вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза е, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение 02.06.2021г. Г. е бил придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Видно от трудовото досие и приложената трудова книжка е,
че към момента на прекратяване на правоотношението, Г. е работил повече от 14 години в
същото предприятие. Видно от приложената с исковата молба заповед № 141/02.06.2021г. е,
че трудовия договор е прекратен. Тоест изпълнени са всички предпоставки на чл. 222 ал. 3
от КТ.
Не се спори между страните, че обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ не е изплащано на
ищеца. Спорен е въпроса, дали се дължи такова обезщетение от работодателя. Становището
2
на ответника е, че никъде в КТ не е записано, че той дължи това обезщетение. Още повече,
че при прекратяването на трудовия договор е подписано споразумение в което такова
обезщетение не е посочено да се дължи.
Становището на ответника е неправилно, тъй като въпреки наличието на споразумение
между страните, приложено на лист 22 от делото, с него не може да се прави отказ от право.
По принцип в правната теория предварителния отказ от право е недопустим. От Друга
страна, никъде в споразумението не е посочено, че ищеца се е отказал от обезщетение
именно по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Законодателя е предвидил, че щом като са на лице предпоставките на чл. 222, ал. 3 КТ
обезщетението е дължимо от работодателя по силата на самия закон и не е обвързано от
волята на страните. В този смисъл обстоятелството, че ищеца не е поискал от работодателя
да му заплати обезщетението в писмена форма и че не го е уведомил че е навършил
необходимата възраст и осигурителен стаж за пенсиониране е без правно значение за
дължимостта на обезщетението.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза е, че
размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е в размер на 4828.50 лева, до който размер
бе увеличен от ищеца по предявения първоначално иск за 4000 лв. Експертизата заключава,
че такова обезщетение не е заплащано от работодателя на ищеца, както и че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение ищеца е работил в предприятието на ответника
общо 14 години, пет месеца и тридесет дни, считано от 01.12.2006г.
От така обсъденото по-горе безспорно се доказва, че ответника дължи на ищеца
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 44828.50лв., т.е. предявения иск е
основателен и доказан в пълния му размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Откритото производство по оспорване на Разпореждане № **********/01.03.2021г. на ТП
на НОИ Плевен и декларация с нотариална заверка на подписа от ищеца с рег. №
****/28.07.2021г. на нотариус *** не бе проведено успешно от ответника, тъй като не се
събраха каквито и да било доказателства в тази насока. Предвид това тези оспорени
доказателства съдът кредитира с доверие, тъй като са във взаимна връзка и допълване с
останалия събран по делото доказателствен материал.
При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
от него съдебно деловодни разноски в размер на общо 650 /шестстотин и петдесет/ лева за
възнаграждение за един адвокат, съобразно представения списък с разноски, както и
държавна такса за разглеждане на делото /193.14лв./ и възнаграждение за вещо лице
/200лв./в общ размер на 393.14лв./триста деветдесет и три лева и 14 стотинки/.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
3
Осъжда „*******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Червен бряг, ул.
„********“ № 6 ЕИК *********, представлявано от ФР. Щ. да заплати на ХР. Ц. Г. с ЕГН
********** от с. ***********, обл. Плевен, ул. „*******“ № 38, сумата от 4828.50/четири
хиляди осемстотиндвадесет и осем/ лева съставляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2021г. до окончателното й
изплащане, както и 650/шестстотин и петдесет/лева направени по делото деловодни
разноски за възнаграждение за един адвокат.
Осъжда „*******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Червен бряг, ул.
„********“ № 6 ЕИК *********, представлявано от ФР. Щ. да заплати по сметка на Районен
съд Червен бряг сумата от 393.14лв./триста деветдесет и три лева и 14 стотинки/
съставляваща сбора от държавна такса за разглеждане на делото и възнаграждение за вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4