№ 14900
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело
№ 20231110168151 по описа за 2023 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с Г. И. С., Ю. И. С., М. И. Я. и Д. С. С. са били в
договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за
топлоснабден имот-апартамент №114, находящ се в гр. ////////. Твърди, че е изправна
страна по договора, а ответниците не са изпълнили задължението си да заплатя
потребеното от тях и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че
срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК и съдът му указал да предяви установителен иск относно вземането си, поради
което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за
установено, че ответниците му дължат, както следва: Г. И. С. сумата от 528,49 лв.–
главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 57,75 лв.
– лихва за забава от 15.09.2021 год. – 31.03.2023 год., сумата от 9,31 лева,
представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 год. до 30.04.2022 год. и сумата от 1,69 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 год. до 31.03.2023
год., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2023 год. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до изплащане на сумите, Ю. И. С. сумата от 528,49 лв.–главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 57,75 лв. – лихва за
1
забава от 15.09.2021 год. – 31.03.2023 год., сумата от 9,31 лева, представляваща такса за
отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 год. до
30.04.2022 год. и сумата от 1,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 год. до 31.03.2023 год., ведно със
законната лихва, считано от 27.04.2023 год. /датата на депозиране на исковата молба в
съда/ до изплащане на сумите, М. И. Я. сумата от 528,49 лв.–главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за
посочения по-горе недвижим имот, сумата от 57,75 лв. – лихва за забава от 15.09.2021
год. – 31.03.2023 год., сумата от 9,31 лева, представляваща такса за отчитане на уредите
за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год. и сумата от
1,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 год. до 31.03.2023 год., ведно със законната лихва, считано от
27.04.2023 год. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на сумите
и Д. С. С. сумата от 2642,42 лв.–главница, представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за посочения по-горе
недвижим имот, сумата от 288,76 лв. – лихва за забава от 15.09.2021 год. – 31.03.2023
год., сумата от 46,58 лева, представляваща такса за отчитане на уредите за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год. и сумата от 8,45 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 год. до 31.03.2023 год., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2023 год.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на сумите. Претендира
сторените в производството разноски.
Ответниците- Г. И. С., Ю. И. С., М. И. Я. и Д. С. С. са депозирали в срок отговор
на исковата молба, в който заявяват, че не оспорват претенциите по основание и размер.
Оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия.
Третото лице помагач-„ТС“ ЕООД не взема становище по предявения иск.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу
2
вземането на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.153 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиента на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба №16-334/06.04.2007 год. за
топлоснабдяването. Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 23.08.1990 год. Д. С. С. и И.Г. С. са
придобили правото на собственост върху апартамент №114, находящ се в гр. ///////.
От удостоверение за наследници с изх. №РНД20-УФ01-1222/3/17.11.2020 год. се
установява, че И.Г. С., починал на 07.01.2000 год. е оставил наследници по закон-Д.
С. С.-съпруга, М. И. Я.-дъщеря, Ю. И. С.-дъщеря и Г. И. С.-син. В случая съдът
приема, че именно в качеството си наследници на И.Г. С. ответниците Г. И. С., Ю.
И. С., М. И. Я. са станали съсобственици на процесния топлоснабден имот заедно с
тяхната майка Д. С. С. респ. са потребители на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите. В случая несъмнено е, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от
закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ, Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като
3
многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр.
/////// е възложила извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
„ТС” ЕООД, което обстоятелство не е спорно в производството.
Ответниците не оспорват исковете по размер, поради което настоящият съдебен
състав намира, че по делото е установена потребената топлоенергия в определено
количество и нейните стойности за исковия период, а именно сумата общо от 4227,89
лева01.05.2020 год. до 30.04.2022 год. За сумата от 36,48 лева, представляваща такса за
отчитане на уреди и разпределение иска също е основателен и следва да се уважи. От
своя страна ответниците не твърдят и не ангажират доказателства, че са изпълнили
задължението си за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия за
процесния имот, както и на сумата представляваща такса за отчитане на уреди за
дялово разпределение. По горните съображения съдът намира, че ответниците дължат
на ищцовото дружество, както следва: Г. И. С. сумата от 528,49 лв., представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. и
сумата от 9,31 лева, представляваща такса за отчитане на уредите за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., Ю. И. С. сумата от
528,49 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. и сумата от 9,31 лева, представляваща такса за отчитане
на уредите за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., М.
И. Я. сумата от 528,49 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия
за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. и сумата от 9,31 лева, представляваща такса за
отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 год. до
30.04.2022 год. и Д. С. С. сумата от 2642,42 лв., представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. и сумата от 46,58
лева, представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода
от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год..
Съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период е
неоснователна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна
4
енергия за битови нужди от “ТС” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР . Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно
от 15 –ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ
отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва
изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава
след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца
до ответника. По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период следва
да се отхвърли като неоснователен. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца, както следва: Г. И. С. сумата от 25,63 лева, Ю. И. С.
сумата от 25,63 лева, М. И. Я. 25,63 лева и Д. С. С. сумата от 128,17 лева,
представляващи сторените по настоящото делото разноски, съразмерно с уважената
част от претенциите и Г. И. С. сумата от 13,40 лева, Ю. И. С. сумата от 13,40 лева, М. И.
Я. 13,40 лева и Д. С. С. сумата от 66,80 лева, представляваща сторените разноски по
гр.д. №22185/2023 год. по описа на СРС, 75 с-в.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците сумата от 105,53 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК
///////, със седалище и адрес на управление: гр. //////// против Г. И. С., ЕГН ///////, Ю. И.
5
С., ЕГН **********, М. И. Я., ЕГН ********** и Д. С. С., ЕГН **********, всички
със съдебен адрес: гр. ////////, партер, чрез адв. Д. че Г. И. С., Ю. И. С., М. И. Я. и Д. С.
С. дължат на „ТС” ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК, както следва: Г. И. С.
сумата от 528,49 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за топлоснабден имот-апартамент №114,
находящ се в гр. ///////, ет.8 и сумата от 9,31 лева, представляваща такса за отчитане на
уредите за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год.,
ведно със законната лихва, считано от 27.04.2023 год.до окончателното плащане на
сумата, Ю. И. С. сумата от 528,49 лв., представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за топлоснабден имот-
апартамент №114, находящ се в гр. ///////, ет.8 и сумата от 9,31 лева, представляваща
такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 год. до
30.04.2022 год., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2023 год.до окончателното
плащане на сумата, М. И. Я. сумата от 528,49 лв., представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за топлоснабден
имот-апартамент №114, находящ се в гр. ///////, ет.8 и сумата от 9,31 лева,
представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2023
год.до окончателното плащане на сумата и Д. С. С. сумата от 2642,42 лв.,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 год. за топлоснабден имот-апартамент №114, находящ се в гр. ///////, ет.8 и
сумата от 46,58 лева, представляваща такса за отчитане на уредите за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законната
лихва, считано от 27.04.2023 год.до окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК /////// срещу Г. И. С., ЕГН ///////, Ю.
И. С., ЕГН **********, М. И. Я., ЕГН ********** и Д. С. С., ЕГН ********** искове
с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както следва: срещу Г. И. С.
за сумата от 57,75 лв. – лихва за забава от 15.09.2021 год. – 31.03.2023 год. и сумата от
1,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 год. до 31.03.2023 год., срещу Ю. И. С. за сумата от 57,75 лв. –
лихва за забава от 15.09.2021 год. – 31.03.2023 год. и сумата от 1,69 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 год. до 31.03.2023 год., срещу М. И. Я. за сумата от 57,75 лв. – лихва за
забава от 15.09.2021 год. – 31.03.2023 год. и сумата от 1,69 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 год. до
31.03.2023 год. и срещу Д. С. С. сумата от 288,76 лв. – лихва за забава от 15.09.2021
год. – 31.03.2023 год. и сумата от 8,45 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 год. до 31.03.2023 год.,
като неоснователни.
6
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН ///////, Ю. И. С., ЕГН **********, М. И. Я., ЕГН
********** и Д. С. С., ЕГН ********** да заплатят на „ТС” ЕАД на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК, както следва Г. И. С. сумата от 25,63 лева, Ю. И. С. сумата от 25,63
лева, М. И. Я. 25,63 лева и Д. С. С. сумата от 128,17 лева, съразмерно с уважената част
от претнциите и Г. И. С. сумата от 13,40 лева, Ю. И. С. сумата от 13,40 лева, М. И. Я.
13,40 лева и Д. С. С. сумата от 66,80 лева, представляваща сторените разноски по гр.д.
№22185/2023 год. по описа на СРС, 75 с-в.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД да заплати на Г. И. С., ЕГН ///////, Ю. И. С., ЕГН
**********, М. И. Я., ЕГН ********** и Д. С. С., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК, сумата от 105,53 лева /сто и пет лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща сторените в производството разноски съразмерно с отхвърлената част
от претенциите.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ТС“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7