РЕШЕНИЕ
№ 2561
гр. В., 07.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20233110114932 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Еднолично адвокатско дружество "Г.
Н.", ЕИК *, със седалище и адрес на управление: г. В., ул. П. Е. № * срещу ЗАД „Б. И.”,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Д. Б. № * иск с правно основание чл.
405, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 792,00 лв. (след
допуснато изменение на исковете по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща частична
претенция от общо дължим остатък от застрахователно обезщетение в размер на 1084,00 лв.
за настъпило 11.06.2023 г. застрахователно събитие по застрахователна полица № * г. по
имуществена застраховка „Автокаско”, за лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с ДК № *,
ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата молба -
17.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, чрез адв. Р. Р., че ответникът обезпечавал застрахователно покритие
по полица № Е* г. за застраховка „Автокаско“ сключена за собствения на дружеството лек
автомобил „Фолксваген Туарег“ с ДК № *. Поддържа, че на 11.06.2023 г. в гр. В., на
паркинга пред бл. 44 в кв. „Младост“ автомобилът бил ударен в паркирано състояние, в
предна и задна лява врата, както и предната броня в ляво, при маневра извършена от лек
автомобил „Хонда Сивик“ с ДК № *. За възникналото ПТП участниците подписали
двустранен протокол за ПТП от 11.06.2023 г., а застрхователят бил уведомен на 13.06.2023 г.
за застрахователното събитие, за което образувал преписка по щета № *. Поддържа се, че
след от оглед застрахователят изготвил опис на щета № * г., съгласно който били установени
следните увредени детайли по автомобила: облицовка предна броня с отвори за халогени и
датчици парктроник, за боядисване; предна лява врата, за боядисване; задна лява врата, с
лека степен на деформация и за боядисване; лайсна предна врата лява хром, за подмяна;
лайсна задна врата лява хром, за подмяна; лайсна задна врата за матиране. Излага се, че по
щетата на 20.07.2023 г. застрахователят изплатил сумата от 915,79 лв., но след проучване на
автосервизите в гр. В., се установило, че средната пазарна стойност за отстраняване на
щетите е 2000,00 лв., поради което се формира дължим от застрахователя остатък от
обезщетението в размер на 1084,00 лв. По изложените съображения моли за уважаване на
иска. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗАД „Б. И.”, чрез
1
процесуалния му представител - адв. М. Г., с който искът се оспорва изцяло по основание и
размер. Не оспорва, че е обезпечавал застрахователното покритие по застрахователна
полица № Е* г. Поддържа, че с изплащането на застрахователно обезщетение от 915,79 лв. е
изпълнил задължението си по договора. Сочи, че застрахованото МПС-во е било в
експлоатация над 22 г., не е било в гаранция и е произведено през 2009 г., поради което като
при определяне размера щетите е приложен коефициент на овехтяване. Излага се, че
исковата претенция не отговаря на стойността на щетите, като в калкулацията ползвана от
ищеца са включени ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими,
както и дейности и части, които не са били увредени в следствие на ПТП. Оспорва като
завишени сумите необходими за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на
автомобила. Моли за привличане на ЗАД „Д.: Ж. и З.“ - застраховател на деликвента, като
трето лице - помагач, поради наличието на евентуално регресно вземане спрямо него. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и
разноски.
В о.с.з. не се явява законен представител на ищеца, който се представлява от адв. Р. Р.,
който поддържа изразената позиция по същество.
В о.с.з. не се явява законен представител на ответника, не се представлява от проц.
представител. Поддържа изразената позиция по спора с докладвано от съда писмено
становище от адв. М. Г..
В о.с.з. не се явява законен представител на третото лице - помагач ЗАД „Д.: Ж. и З.“,
което се представлява от адв. Б. М., чрез който се поддържа становище за неоснователност
на претенцията.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по
сключен договор за застраховка, с включено покритие на осъществения риск, със срок на
действие, покриващ датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че на сочената
дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял
твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка
между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението
със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си по договора за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните са подписали договор за застраховка „Каско“ за лек
автомобил „Фолксваген Туарег“ с ДК № *, по застрахователна полица № Е* г., валидна към
датата на настъпване на процесното застрахователно събитие - 11.06.2023 г., 2) механизмът
на настъпване на застрахователното събитие на 11.06.2023 г. така както е посочен в исковата
молба, 3) че на 13.06.2023 г. е предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, по която е образувана щета № *, по която извънсъдебно на ищеца е изплатено
обезщетение от 915,79 лв.
На следващо място възникването на процесното ПТП и механизмът на неговото
настъпване се установяват от изслушаното заключение на САТЕ изготвено от вещото лице
А. Вечев, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно и от т. 2 на което
съдът приема за установено, че на 11.03.2023 г. л.а. „Хонда Сивик“ с ДК № * управляван от
Х. Б. при извършване на маневри на преден и заден ход удря в лявата странична част
паркирания на паркинг пред бл. 44 в гр. В., кв. „Младост“ л.а. „Фолксваген Туарег“ с ДК №
*, собственост на ищеца. Заключението не е оспорено от ответника, а същото видно от
констативно-съобразителната част е изготвено и при съпоставка на получените увреждания
по автомобила на ищеца съгласно описа по щета и изготвения снимков материал, а не само
на база съставения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол за ПТП от
11.06.2023 г.
На свой ред предственият в препис протокол притежава всички необходими
реквизити предвидени в образец Приложение № 3 към чл. 5 от Наредба № Iз-41 от
12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия.
Поради това и доколкото двустранният протокол е изрично предвидена от закона форма на
2
удостоверяване именно за целите на уреждане на застрахователните претенции по
задължителната застраховка на автомобилистите на обстоятелствата по настъпило
застрахователно събитие, макар и да е частен удостоверителен документ, същият е
равностоен по доказателствена тежест с официалните удостоверявания предвидени в
протоколите по чл. 3 и 4 от Наредбата. Следователно протоколът притежава обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното, по отношение на лично възприетите от
съставителите обстоятелства – факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя,
уврежданията по авариралите МПС, местоположението на автомобилите спрямо пътното
платно, както и датата и часът на възприемане на тези факти. Подписаният и от двамата
водачи протокол удостоверява по обвързващ застрахователя начин и липсата на спор между
тях относно протоколираните обстоятелства по настъпване на ПТП, включително, че водачът
на л.а. „Хонда Сивик“ с ДК № * е признал вината си. Ако се отрече, че доказателствена
стойност на този документ е еквивалентна на останалите два вида протоколи, само защото
не отразява констатация на длъжностно лице, а описание на безспорни между присъстващи
на самото място лица факти, би се обезсмислило както задължението за съставянето му, така
и освобождаването на органите по контрол на автотранспорта от задълженията да посещават
ПТП без увредени лица, за да протоколират обстоятелствата по нанесени само имуществени
щети на застраховано имущество (чл. 125 ЗДвП) – така в решение по в.т.д. № 1273/2016 г. на
ВОС. Наред с това насрещно доказване за опровергаване на протокола не е проведено от
ответника, поради което данните от него следва да се възприемат изцяло. Нещо повече.
Че застрахователното събитие е възникнало именно по твърдяния в исковата молба
начин и от него е настпила именно процесната вреда се установява най-вече от
извънпроцесуалното поведение на самия ответник-застраховател, който след като е бил
сезиран с представеното като доказателство по делото уведомление за настъпило
застрахователно събитие е изплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 915,79 лв. Така с
конклудентни действия, но несъмнено, ответникът е признал настъпването на
застрахователно събитие съставляващо покрит риск по обезпечаваната от него имуществена
застраховка.
На следващо място видът и характерът на получените вследствие на
застрахователното събитие вреди по МПС, се установява по несъмен начин от представения
по делото опис на щета № 2 № * г., в който като увредени са описани следните детайли –
облицовка предна броня с отвори за халогени и датчици парктроник, за боядисване; предна
лява врата, за боядисване; задна лява врата, с лека степен на деформация и за боядисване;
лайсна предна врата лява хром, за подмяна; лайсна задна врата лява хром, за подмяна; лайсна
задна врата за матиране. Визираният протокол съставен от служители на ответника обвързва
последния предвид съдържащото се в него изрично извънсъдебно признание на неизгодния
за него факт, че твърдените от ищеца вреди са тъждествени с установените от самия
застраховател.
Спорен по делото се явява най-вече въпросът за размера на дължимото от
застрахователя обезщетение, предвид релевираните от ответника правоизключващи и
правонамаляващи въражения.
В тази връзка съдът съобрази, че при настъпване на застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования застрахователно
обезщетение, равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, но не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. от чл.
386, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.
В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е
настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е
възстановителната застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от
КЗ се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното
събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение №
167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, II т.о., Решение № 235/27.12.2013 г. по т.д. №
1586/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 37/23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, І т.о.,
Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 115/09.07.2009
г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.о. и др. (същата е постановена по приложението на КЗ
(отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в
3
тази част). Наред с това стойността на ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде
възможно най-близка до пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по
т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС,
ІІ т.о., Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Следвайки горните насоки във връзка с остойностяването на дейностите по
отстраняване на щетите, съдът не споделя възражението на ответника и третото лице –
помагач, че към стойността на новите части необходими за отремонтиране на увреденото
МПС-во следва да се приложи коефициент на овехтяване предвид първоначалната му дата
на регистрация. В тази връзка в решение по т.д. № 156/2009 г. на ВКС, I т.о. изрично е
акцентирано, че при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага
коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна
стойност. Вярно е, че даденият принципен отговор на поставения правен въпрос е обоснован
с норми от отменения КЗ – чл.208, ал.3, вр. чл.203, ал.2 и ал.4, но съдът намира, че същият
важи и при сега действащия КЗ, с оглед аналогичните разпоредби – чл.386, ал.2, чл.400, ал.1,
касаещи действителната застрахователна стойност и дължимото застрахователно
обезщетение при застраховане срещу вреди.
В обобщение съдът намира, че остойностяването на дейностите по отстраняване на
вредите следва да се определи по действителната стойност на вредата, а именно средната
пазарна цена на частите и труда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
В случая критерият средна пазарна цена на труда без овехтяване, формално е включен
във варианти по т.1, т.3, т.5 и т.7 от заключението в размер от съответно 1773,40 лв., 1707,83
лв. и 1449,23 лв., 1566,34 лв. и 1411,28 лв. Същевременно при вариантите по т.3, т.5 и т.7 са
приложени стеснителни критерии, противоречащи на самата дефиниция за средна пазарна
цена, доколкото при тяхното формиране - чрез изключване изобщо на стойността на
оригинални части от средната пазарна цена за резервни части при вариантите по т. 3, в които
са включени само алтернативни части или само такива втора употреба, чрез включването
само на три оферти за труд и части при варианта по т. 5, както и при декласиране изобщо на
сервизи – официални представители на марката, съгласно варианта по т. 7. Респективно
съдът намира, че действителната възстановителна стойност на увреденото имущество се
съдържа във варианта по т.1 от заключението, който е изготвен при средна цена на труда
формирана от най-голям брой сервизи, включително официални, както и при средна пазарна
цена на резервните части формирана от цената както на алтернативни, така и на оригинални
части. Следователно съдът приема, че застрахователното обезщетение в случая възлиза на
сумата от 1773,40 лв., от която следва да се приспадне извънсъдебно заплатеното от
застрахователя обезщетение от 915,79 лв., а получената разлика от 857,61 лв., съставлява
дължимия от ответника застраховател остатък към момента на завеждане на исковата молба.
Респективно искът се явява изцяло основателен именно в предявения частичен размер от
792,00 лв. до който следва да се уважи предвид диспозитивното начало в процеса, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва върху тази сума от датата на увеличението на
исковата претенция – 10.06.2024 г. до нейното окончателно изплащане, и върху
първоначалния размер на частичния иск от 100,00 лв. от датата на депозиране на исковата
молба - 17.11.2023 г. до 09.06.2024 г.
Съобразно изхода на спора право да репарира сторените разноски има ищеца. С
представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие ищецът е
доказал действително направени разноски от 50,00 лв. за платена държавна такса, 200,00 лв.
за внесен депозит за САТЕ и платено в брой адвокатско възнаграждение от 400,00 лв. по
договор за правна защита и съдействие от 03.06.2024 г. Респективно с решението по делото
на ищеца следва да се присъди сумата от общо 650,00 лв. за съдебно-деловодни разноски =,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б. И.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Д. Б.
№ * ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество "Г. Н.", ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: г. В., ул. П. Е. № * сумата от 792,00 лв., представляваща частична
претенция от общо дължим остатък от застрахователно обезщетение в размер на 1084,00 лв.
за настъпило 11.06.2023 г. застрахователно събитие по застрахователна полица № * г. по
4
имуществена застраховка „Автокаско”, за лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с ДК № *,
ведно със законната лихва, както следва: върху главницата от 792,00 лв., от датата на
увеличаване на размера на иска по чл. 214 от ГПК – 10.06.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението и върху главницата от 100,00 лв. от датата на подаване на
исковата молба - 17.11.2023 г. до 09.06.2024 г., на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. И.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Д. Б.
№ * ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество "Г. Н.", ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: г. В., ул. П. Е. № * сумата от 650,00 лв., представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се върчи на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЗАД „Д.: Ж. и З.“, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д.”, бул. „Г М. Д.” № * като трето лице -
помагач на ответника ЗАД „Б. И.”.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5