№ 408
гр. Добрич, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20223230200523 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Ш. М., ЕГН **********, с адрес: ****,
чрез адвокат Б. К. К. от Адвокатска колегия – Бургас, срещу наказателно
постановление № **** г., издадено от Началника на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София, бул. „Македония“
№ 3, с което на М. Ш. М., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8,
ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 (три хиляди)
лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не
се представлява. С писмени бележки пълномощникът на жалбоподателя
навежда доводи по съществото на делото, като се иска наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
1
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с АУАН № 0008964 от 15.03.2022 г. АУАН е съставен от
компетентното длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2, т. 1
от Закона за пътищата и приложената по делото Заповед № РД-11-
1267/17.10.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура” в присъствие на нарушителя, документирано с
подписа му и в присъствие на един свидетел, и е надлежно връчен на
нарушителя. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото
си на обяснения и възражения, като е изписал: „Нямам“ (цитат). В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение по акта.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел
не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо
актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. Липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление
№ 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
2
Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на срока
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 56, ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата и приложената по
делото Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, съдържа необходимите реквизити
по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и
съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като
разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като
поради липса на спорни обстоятелства, не е проведено и разследване. Тук е
мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият
орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде
ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се
субект на нарушението.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата
(ЗП), за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на
специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е
невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или
когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките
3
на общественото ползване на пътищата.
Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително
за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от
администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които
извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на
извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването
се извършва върху разрешителното (чл. 8, ал. 2 от Наредбата).
Видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а” от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно
на него окачване за движение по всички пътища, отворен за обществено
ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение
№ 2 отворени за обществено ползване пътища, е за единична ос – задвижваща
на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 – 11,5 t. Допустимото
максимално натоварване на ос, когато разстоянието между осите е над 1,3 m е
24 t (чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б” от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства).
От своя страна, разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, вменява в задължение на контролните органи от Агенция „Пътна
инфраструктура“ да спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на
пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, както и да съставят акт на водача, когато при проверката се
установи, че движението се извършва без разрешително или документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда глоба от 1000 до
5000 лв. за физическите лица, извършващи движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
На 15.03.2022 г., в 12:34 часа, на път ****, в посока ****, служителите
4
от Агенция „Пътна инфраструктура“ – свидетелите Т. Н. М. и Й. И. Ц., спрели
за проверка съчленено пътно превозно средство (ППС) с 5 (пет) оси, състоящо
се от моторно превозно средство (МПС) с 2 (две) оси, влекач марка „*****“,
модел „*****“ с рег. № ***** и полуремарке с три оси с рег. № *****,
управлявано от М. Ш. М..
При проверката се установило, че М. Ш. М. извършва превоз на
царевица без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на
пътищата (Разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя -
Агенция „Пътна инфраструктура), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства.
Необходимостта от разрешение се доказва от направените измервания
от свидетелите Т. Н. М. и Й. И. Ц. с технически средства – електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел
***** и ролетка № 1301/18 (5м), при което се констатирало, че са надвишени
нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, както следва:
- Измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС
е 14,465 т. при максимално допустимо натоварване на оста – 11,5 т., съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а” от Наредбата, като превишаването е с 2,965 т.
- При измерено разстояние между осите – 1,34 м, сумата от
натоварването на ос (на тройната ос) на полуремаркето е 32,830 т., при
максимално допустимо натоварване – 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б” от
Наредбата, като превишаването е с 8,830 т.
При така измерените параметри на ППС, същото се явява тежко по
смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като водачът не
представил на проверяващите валидно разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно
превозно средство по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, респективно тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от
Наредбата, поради което му е бил съставен АУАН за нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и
чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
5
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Т. Н. М. и Й. И. Ц., който пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто
показания са последователни и логични, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито
да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина. От друга страна същите се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства – кантарна бележка №
2795/15.03.2022 г., копия на: свидетелства за регистрация, част ІІ на влекач
марка „*****“, модел „*****“ с рег. № ***** и полуремарке с рег. № *****,
пътен лист серия А, № *****, експедиционна бележка № ***** г. и трудов
договор № **** г.
Видно от приложените по делото писмени доказателства (л.л. 30-32 и
л.л. 37-58 от делото), електронна мобилна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС, модел ***** е пусната на европейския пазар
след оценяване на съответствие по Директива 90/384/ЕИО, изменена с
Директива 93/68/ЕИО от нотифициран от Европейската комисия орган, като
към датата на проверката - 15.03.2022 г. техническото средство електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел
***** е било преминало метрологична проверка, с валидност до 16.04.2022 г.
Ето защо съдът намира, че процесното техническо средство електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел
***** е годно техническо средство, като са спазени експлоатационните
изисквания при използването му. Видно от приложения по делото протокол
за проведено обучение от 11.07.2019 г., актосъставителят Т. Н. М. е преминал
съответното обучение за работа с мобилната везна, като е показал
необходимите знания и умения за самостоятелна работа – поддържане на
везната, измерване и спазване на мерките за безопасност (л. 89 от делото).
Също така за техническото средство – ролетка № 1301/18 (5м.) са
издадени Декларация за съответствие и Сертификат за съответствие (л.л. 59 –
76 от делото).
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движението на
6
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, тежки ППС или състав
от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по
чл. 7. След като процесното ППС е имало по-голямо натоварване на ос, извън
допустимите стойности по чл. 7 от Наредбата, данните за които не са
опровергани от жалбоподателя в хода на съдебното производство, правилно
наказващият орган е приел, че то е тежко пътно превозно средство.
Движението на тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия се счита за дейност от специалното
ползване на пътищата по смисъла на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, за което се
изисква разрешение от собственика или на администрацията, управляваща
пътя, съгласно чл. 18 от ЗП. Аргумент за това е и разпоредбата на §1, т. 8 от
ДР на ЗП, в която са описани дейностите, представляващи специално
ползване на пътищата, една от които е използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари. В случая няма спор, че път
****, в посока гр. Силистра - гр. Добрич, където е извършена проверката, е
част от републиканската пътна мрежа, поради което за движението на
процесния автомобил в обхвата му е следвало да има издадено разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси).
И тъй като именно жалбоподателят е управлявал или с оглед на текста
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП - извършвал движение на тежко пътно
превозно средство по републиканския път без разрешение за специално
ползване, правилно и законосъобразно е ангажирана административно
наказателната му отговорност с процесното наказателно постановление. В
случая деянието, за което е санкциониран жалбоподателят, е движение на
тежко пътно превозно средство без надлежно разрешение, поради което
субект на нарушението е физическото лице, което пряко го извършва
(движението на тежко ППС), както правилно е преценил и наказващият орган.
В наказателното постановление по ясен и недвусмислен начин е
описано, че нарушението е едно, а именно – движение на тежко пътно
превозно средство по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата, което се явява и
„извънгабаритно“ по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
Наредбата, без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя-
Агенция „Пътна инфраструктура” (разрешително или квитанция за платени
пътни такси). Посочените натоварвания на оси, извън допустимите по чл. 7 от
Наредбата не представляват самостоятелни нарушения, а само такива
7
обстоятелства, обуславящи извода, че ППС е тежко по смисъла на закона,
респективно – „извънгабаритно“ такова.
За пълнота на изложението и с оглед доводите, че липсвал субективния
елемент, тъй като водачът не е могъл и не е бил длъжен да знае, че масата на
състава е претоварена, съдът намира за нужно да отбележи следното:
За административните нарушения не се изисква пряк умисъл.
Достатъчно е да са извършени непредпазливо, какъвто е настоящият случай.
Жалбоподателят е проявил небрежност, като е управлявал съчленено пътно
превозно средство с пет оси – моторно превозно средство с две оси и
полуремарке с три оси, която композиция е с маса, надвишаваща нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Незнанието от негова страна на факта, че управляваната от него композиция е
с маса, надвишаваща нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството е правно ирелевантно. Това е така, защото като
водач на моторното превозно средство, жалбоподателят, преди да поеме
управлението му е следвало да се убеди, че същото е с маса, която не
надвишава установените норми. В тази насока е и константната съдебна
практика (Виж: Решение № 70/07.03.2022 г. по к.а.д. № 512/2021 г. на АдмС –
Добрич, Решение № 21/17.02.2015 г. по к.адм.н.д. № 3/2015 г. на АдмС –
Добрич, Решение от 6.11.2013 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 726/2013 г.,
Решение от 28.05.2012 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 202/2012 г.,
Решение от 27.02.2013 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 42/2013 г., Решение
от 11.09.2012 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 414/2012 г., Решение от
12.06.2014 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 294/2014 г., Решение от
23.07.2014 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 332/2014 г., Решение от
17.06.2013 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 106/2013 г., Решение от
9.05.2011г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 121/2011 г., Решение от
10.03.2011 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 9/2011 г.)
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал.
1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, за
доказано.
По отношение на наложеното наказание:
Предвиденото наказание за физическите лица, извършващи движение
8
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение
на собственика или администрацията, управляваща пътя е глоба от 1000 до
5000 лв. (чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП). Правилно наказващият орган е
санкционирал жалбоподателя, но при определяне размера на наказанието
глоба административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите
на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27
от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за
неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и
имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този
вид административно нарушение. Административното наказание се определя
за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма
размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава
всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния
нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е
установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно
деяние, което по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение.
Административнонаказващият орган е определил наказанието глоба в
средния размер, определен в приложимата материална норма, но не е изложил
мотиви как е определил именно този размер на наказанието глоба.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да
обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното
нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, нещо повече - не са посочени какви са те конкретно, за да
може да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на
наказанието глоба. Съдът намира, че щом наказателното постановление не
съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат определянето на
наказанието в размер, по-висок от предвидения в нормата минимум, то
наказанието не съответства на целите на административното наказание,
визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високата санкция пречи
на наказаното лице да се защити и да установи срещу точно каква позиция
следва да организира защитата си. С оглед на това липсата на мотиви се явява
особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството, че нарушението е
доказано, то следва да бъде санкциониран водачът, но с минимално
предвиденото по закон наказание. В тази насока е и константната съдебна
9
практика (Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на
АдмС – Добрич).
Ето защо съдът намира, че следва да измени размера на наложената
глоба, като постанови такава в размер на минимума, предвиден в закона, а
именно – 1000 (хиляда) лв.
В настоящия случай, съдът изцяло споделя становището на наказващия
орган, че с оглед тежестта на нарушението, същото не може да бъде
квалифицирано като маловажно, съобразно чл. 28 от ЗАНН. В допълнение, че
нарушението не представлява маловажен случай, съдът намира за нужно да
отбележи следното:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление (респективно нарушение) с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление (нарушение) от съответния вид. Т.е.,
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия
орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая
извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се
касае до така нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът, че
водачът е управлявал съчленено ППС с пет оси – моторно превозно средство
с две оси и полуремарке с три оси, при надвишаване на установените норми,
без разрешително или квитанция за платени пътни такси, осъществява
състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или
да няма вредни последици. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил
санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че
нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не
може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност,
налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на
закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗП, респ., всяко първо
нарушение при осъществяване на деянието на която и да е императивна
норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява превратно
10
възприемане идеята на законодателя за този вид деяния. Липсват и други
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност
на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид,
като например наличието на обективни причини, довели до извършване на
нарушението. Високият размер на наказанието глоба също не е основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, нещо повече – този размер на наказанието
глоба, определен от законодателя, сочи на висока степен на обществена
опасност на деянието. Следва да се има предвид и че е извършено нарушение
със завишена степен на обществена опасност, свързано най-вече с
безопасността на движението, тъй като управлението на моторно превозно
средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача,
пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи,
пътници и пешеходци.
Страните не претендират направени разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № **** г., издадено от
Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” –
гр. София, бул. „Македония“ № 3, с което на М. Ш. М., ЕГН **********, с
адрес: ****, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, предл. 2 от Закона за
пътищата във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 3000 (три хиляди) лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от Закона за пътищата, като НАМАЛЯВА размера на
административното наказание ГЛОБА на 1000 (хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11