№ 8217
гр. София, 31.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА
ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
Частно гражданско дело № 20221110113747 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК ..., като в него е
обективирано искане за издаване на заповед за изпълнение, с която да бъде
разпоредено длъжникът Р. П. Р., с ЕГН: **********, да заплати в полза на заявителя
претендираните от последния суми, а именно сумата от сумата 400,00 лева
(четиристотин лева), представляваща дължима сума по Договор за паричен заем
№4035309/21.01.2021г. сключен между "И. А. М."АД и Р.Р., заплатена в полза на
кредитора от "Ф. Б." ЕООД, в качеството му на поръчител по Договор за предоставяне
на поръчителство от 21.01.2021г., който след встъпване в правата на кредитора спрямо
длъжника е прехвърлил вземането си спрямо Р.Р. в полза на заявителя с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2020г. и Приложение 1 към
договора от 01.09.2021г. , ведно със законна лихва за период от 01.03.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 20,24 лева (двадесет лева и 24 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 29.01.2021 г. до 16.04.2021 г., сумата
36,24 лева (тридесет и шест лева и 24 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 30.01.2021 г. до 22.02.2022 г., сумата 60,00 лева (шестдесет лева),
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата 119,76 лева (сто и
деветнадесет лева и 76 стотинки), представляваща възнаграждение по гаранционна
сделка, както и разноски по делото.
Заявителят обосновава вземането си към длъжника за сумата от 119,76 лева– с
обективирана в чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство от 21.01.2021г.
клауза, съгласно която поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на
задълженията си по този договор.
Съдът намира така посочена клауза за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
1
от ЗЗП поради следното:
Съгласно чл. 4 от Договор за паричен заем №4035309/21.01.2021г. потребителят
следва да предостави обезпечение по кредита, като съгласно клаузата може да избира
между поръчителство от две лица или одобрено от заемодателя дружество поръчител
или банкова гаранция.
Съдът намира, че отношенията между кредитора и длъжника са представени
като регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за
поръчителство, предвид изложените от заявителя твърдения, но се касае за свързани и
обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Договорът
за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен. От своя страна е
налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита. Налице е дълг по кредитно правоотношение с
уговорени акцесорни плащания, които следва да се разглеждат като едно цяло, а не
като отделни договори. Съдът намира, че целта на обособяването на кредитното
правоотношение в отделен договор, е да се заобиколи закона и забраната за уговаряне
на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора- чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по
кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите
по кредита. Възнаграждението на поръчителя не е включено в предвидения по
договора ГПР, а ако бъде включено, стойността на ГПР /който в случая е 46,49%/ ще
надвиши максимално допустимия размер, регламентиран в императивната норма на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК- петкратният размер на законната лихва по просрочени задължения
в левове и валута по постановление на Министерския съвет на Република България.
Освен това плащането на тази такса е уговорено като приоритетно - преди основното
задължение по кредитното правоотношение, от което ясно прозира целта му-да
обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в насрещната престация. Като
последица води до неоснователно обогатяване за кредитора-както за кредитодателя,
така и за поръчителя.
Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е предвиден в ЗЗД, в
случая с него се постига осигуряване на сигурен доход без насреща да е престирана
услуга. На практика е предвидена допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали
ще се предостави, поради което е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143,
ал.1, т.14 ЗЗП.
Ето защо в частта, с която се обективира искане за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 119,76 лева, представляваща възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство от 21.01.2021. заявлението следва да бъде отхвърлено,
на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
2
Заявлението следва да се отхвърли и в частта по искането за присъждане на
разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 60 лв. По отношение на
претендираната такса разходи, същата е в противоречие с чл.33, ал.1 от ЗПК, според
който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава
не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената
разпоредба , тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за
забава.
Така мотивиран съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК ..., в частта, обективираща
искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 119,76 лв., представляваща
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 21.01.2021г., както и
за сумата от 60лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
седмичен срок от връчването на преписа.
Препис от Определението да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3