Р Е Ш
Е Н И Е
№ 39
гр. Велико Търново, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА
ДАБКОВА
с участието на секретаря - М.Н.и прокурора от ВТОП - СВЕТЛАНА ИВАНОВА
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
а.н.дело № 10 024/2023 година по описа на съда. При това, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение № 214/ 05.12.2022г.,
постановено по АНД № 310/2022г., в частта с която състав на Районен съд Горна
Оряховица е потвърдил като
законосъобразно Наказателно постановление № 22-0268-000292/ 10.05.2022г., издадено
от началник Сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР Велико Търново, с което на Й.Т.Т. с ЕГН ********** са
наложени адм. наказания, както следва:
1.
за адм. нарушение по чл.150а, ал.1 от Закон за движение по пътищата
(ЗДвП), на основание чл. 185 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер
на 20 лева;
2.
за адм. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185
от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 20 лева.
Решението е обжалвано в законния срок, с касационна жалба,
подадена от името на Й.Т., действащ чрез упълномощения адвокат. Същото се
атакува отчасти, само относно потвърдените
от РС наказания, описани по-горе. В КЖ се навеждат доводи за неправилност поради
нарушаване на закона предвид неговото неправилно прилагане и допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. ПП на касатора счита, че са
налице редица нарушения, допуснати от въззивния съд, касаещи преценката на
доказателствата и на законосъобразността на НП. Твърди, че от разпита на свидетелите
– полицейски служители, самоличността на сочения за нарушител не е безспорно
доказана, а мястото на нарушението е напълно неясно. ПП настоява, че правото на
защита на жалбоподателя е нарушено, тъй като в НП не е конкретизирана
нарушената хипотеза на посочената разпоредба – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На
последно място, въззивният съд не отчел, че НП е необосновано. От касационния
съд се иска да отмени решението в обжалваната му част и да отмени атакуваното
НП в съответните части. Претендира за деловодните разноски.
В о.с.з. касаторът не се явява. Представлява се от
упълномощения адвокат, който пледира за основателност на КЖ и отмяна на
решението. Акцентира, че процедурата по съставяне на АУАН е изначално нарушена,
впоследствие административнонаказващият орган не е проверил спорните факти и не
е изяснил обстановката, с което е нарушено правото на защита на санкционираното
лице. Позовава се на съдебна практика на АСВТ, първи касационен състав. Моли за
присъждане на направените разноски, като бъде съобразено изменението на Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и за
всяка отделна глоба се изчисли отделно възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител и не
взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава
мотивирано заключение за частична основателност на КЖ. Счита, че решението на
РС е постановено в нарушение на материалния закон по отношение на нарушението
по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като намира, че правилната правна квалификация е
тази по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Предлага решението и НП в тази част да
бъдат отменени.
Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание
чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Според конкретно инвокираните пороци на съдебния акт, АСВТ
квалифицира оплакванията в жалбата като такива за неправилно приложение на
закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид това, ВТАС
извърши проверка за наличие на касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 и ал.3 от НПК и чл.63в от ЗАНН.
Като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата
по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и реквизитите на контролирания съдебен акт, съдът приема за
установено следното:
Жалба е подадена от надлежна страна – участник във въззивното
производство, за която актът на съда, в обжалваната му част, е неблагоприятен.
Депозирана е в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения:
РС обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните в хода на
съдебното следствие доказателства – писмени и гласни. При това РС приел, че не
са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното
производство. АУАН е предявен на нарушителя и му е осигурена възможност да
изложи възраженията си. НП е издадено от материално компетентен орган при
спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържа необходимите реквизити.
По отношение на нарушението по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП ГОРС
намерил за доказано, че на 08.04.2022 г. в 09:06 ч. на път І-4, в посока гр.
Велико Търново, Й.Т. е управлявал колесен трактор с прикачено към него ремарке
със СУМПС, което е с изтекъл на 05.03.2022г. срок на валидност. Извършена е
преценка, че приложената от АНО санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП е
съответна на нарушението, като са изложени мотиви, че валидността на СУМПС
касае срока на свидетелството и категорията на управляваното МПС, а в
разглеждания случай СУМПС е с изтекъл срок. Направен е извод, че правилно е
определено административното наказание, предвидено в твърд размер по
бланкетната санкционна норма. В заключение като приел, че НП е законосъобразно,
РС го е потвърдил в тази част, атакувана понастоящем.
По нарушението на чл. 140, ал.1 от ЗДвП въззивният съд е
приел от фактическа страна, че прикаченото ремарке не е регистрирано по
надлежния ред, потвърждение за което е намерил в писмо на ОД „Земеделие“ Велико
Търново, според което към 24.06.2022 г. в дирекцията няма регистрирано
тракторно ремарке с посочената рама. Изложени са съображения, че с това деяние Т.
виновно е нарушил правилата, визирани в чл. 140, ал.1 от ЗДвП. АНО правилно е
определил следващото се по закон административно наказание по чл. 185 от ЗДвП.
Като законосъобразно НП е потвърдено и в тази част.
При този изход на делото ГОРС е осъдил ОД на МВР – Велико
Търново да заплати на Й.Т. разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 352 лева.
При касационния контрол, в рамките на дължимата служебна
проверка и като взе предвид оплакванията в жалбата, настоящата инстанция
констатира, че РС е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт в
процесната част. Въз основа на собствената познавателна дейност върху доказателствената
съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие, РС е изяснил фактическата
обстановка обективно, всестранно и пълно. Противно на съображенията в
касационната жалба ГОРС е извършил пълен и цялостен анализ на събраните
доказателства – писмени и гласни, включително чрез тяхната съпоставка. Противно
на възраженията, поддържани с касационната жалба, фактическите констатации на
РС са основани на доказателства, събрани и обсъдени по правилата на приложимия
процесуален закон. Районният съд е попълнил делото с доказателствени средства,
установяващи значимите в производството пред него факти, включително извършване
на деянията, техният автор и вината му, както и особеностите в хода на
административнонаказателното производство. Обсъдени са съществените за
разрешаването на спора обстоятелства, както и относимите към АНП, наведени от
санкционираното лице доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената
фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства. Не са допуснати
нарушения при събирането и преценката на доказателствените средства. Поради
това, на основание чл.221, ал.2, изречение последно от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящата касационна инстанция споделя и препраща към мотивите на
въззивната инстанция. За процесуална икономия същите не е необходимо да бъдат
преповтаряни.
По възраженията на касатора:
АСВТ намери оплакването за допуснати
съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата за неоснователно,
т.к. установи, че решението на РС съдържа подробни мотиви, от които може да се
направи извод на кои доказателствени средства е основал фактическите си
констатации, а като ги е кредитирал с
доверие какви правни изводи е формирал.
В съдебното решение няма следи от грешки в процеса на формиране на вътрешното
убеждение на съда, в насоките нормирани от закона. Обективната и субективна
страна на деянията са изяснени всестранно и пълно с обсъдените от РС
доказателствени средства. Показанията на свидетелите – полицейски служители, са
логически обосновани, изчерпателни, съдържателни и информативни и съдът ги е
кредитирал с доверие. Не си противоречат помежду си и са дадени при липса на предубеденост
и заинтересованост, след изясняване на въпроса за отговорността по чл.290 от НК. Съображенията, заявени срещу тях от касатора, не разкриват признаците на съществени
процесуални нарушения, както твърди защитата. Налага се категоричният извод, че
РС е обсъдил доказателствената съвкупност по правилата на процесуалния закон
като няма игнорирани и/или извратени доказателства. Обстоятелството, че
преценката на ДС, извършена от РС, се различава от тази на ПП на касатора не е
критерий за допуснати процесуални нарушения.
Делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е
постановено от надлежен съд, функциониращ в законен състав и в пределите на
правораздавателната му власт. За заседанията на въззивната инстанция са
съставени протоколи, които са подписани от председателя на състава и от секретаря.
Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е нарушена
тайната на съвещанието. Процесуалните права на страните не са ограничени. Решението
съдържа ясно формирана воля на съда и обхваща спорния предмет по делото.
Изложени са достатъчно подробни и съдържателни мотиви по релевантните за спора
факти. Не се установи наличието на касационно основание по чл.348,ал.1, т.2 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Касационната инстанция установи, че атакуваното Решение на РС
е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Направени са обосновани
изводи досежно осъществяване от касатора на съставите на сочените в обжалваната
част на НП административни нарушения и наличието на законовите предпоставки за
ангажиране на отговорността му, които изцяло се споделят от настоящия състав.
Необосновани остават възраженията, че не са установени
самоличността на нарушителя и мястото на нарушението. Според чл. 57, ал. 1, т.
4 от ЗАНН самоличността на извършителя в НП се описва чрез посочване на
собственото, бащиното и фамилното име, точен адрес, единен граждански номер. От
показанията на свидетеля Д. става ясно, че проверка за самоличността е
извършена и всички тези лични данни фигурират както в АУАН, така и в НП, за
което ГОРС е извършил проверка. Още при съставянето на АУАН контролните органи
са определили еднозначно физическото лице чрез посочване на неговия единен
граждански номер, който по смисъла на чл. 11 от Закона за гражданската
регистрация е уникален. Касационната проверка намери, че самоличността на
извършителя, а оттам и авторството на нарушението са установени още в хода на
административнонаказателното производство и това правилно е възприето от ГОРС.
Настоящият състав не споделя и заявените съображения, касаещи мястото на
нарушението, доколкото пределно ясно и разбираемо то е описано – първокласен
път I-4, км 147, посока гр. Велико Търново. Законът не изисква посочване на
ориентири в дадена местност и липсата на такива не означава, че мястото е
неясно и недоказано, а навежда на търсене на защитна теза.
В КЖ освен това се
твърди, че неправилно е посочена нарушената разпоредба за едно от нарушенията –
това по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, чрез изписване на всички хипотези на тази норма. Според текста на
цитираната норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Не се
установява противоречие между словесното и цифровото изписване на нормата в НП,
което да буди недоразумения у нарушителя. Същевременно в описанието на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, от АНО е посочено, че в
конкретния случай прикаченото ремарке не е регистрирано по надлежния ред.
Логически обосновано, съответно на закона и напълно разбираемо в НП е указано,
че с горното поведение виновно е нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Според чл. 57,
ал. 1, т. 6 от ЗАНН сред задължителните реквизити на НП е посочване на законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, което е сторено. В случая е налице съответствие
и обоснованост между описанието на нарушението, посочването на законовата норма
и възпроизвеждане на текстовото ѝ съдържание.
Несъстоятелни
се оказват и оплакванията, че НП е изцяло необосновано. Същото, в потвърдената
му от РС част, почива на закона и на доказателствата, намерили потвърждение при
осъществения съдебен контрол за законосъобразност. Не са налице неясноти,
водещи до нарушаване на правото на защита на касатора и като е стигнал до този
извод ГОРС е постановил правилен съдебен акт.
Цитираната
съдебна практика няма задължителен характер и не обвързва този касационен
състав, а освен това не касае спор, съответен на настоящия. За разлика от
цитираното решение, където в хода на административнонаказателното производство
са направени обосновани и конкретни възражения срещу фактическите констатации,
подкрепени с доказателствени искания, то в настоящия случай е направено
бланкетно възражение за „радикално нарушение на процедурата и маловажност на
случая“ и е заявено искане за незабавно прекратяване на случая без налагане на
наказание. Административнонаказателният орган в случая е разпоредил
преразглеждане и доклад за наличие на данни за прекратяване на преписката или
за налагане на наказание, като не е намерил данни за основателност на възражението,
въз основа на АУАН е съставил оспореното НП. С настоящото административнонаказателно производство не
са засегнати правата на жалбоподателя, доколкото административният орган е
изпълнил задължението си по чл. 53 от ЗАНН и видно от дадените две резолюции
/за преразглеждане и за проверка и становище/ е проверил възражението. Няма
данни с възражението нарушителят да е посочил писмени или веществени
доказателства, които да следва да бъдат събрани служебно, доколкото това е
възможно – арг. чл. 44, ал. 2 от ЗАНН. Съответно вписаните в акта констатации
не са опровергани.
В заключение
настоящата инстанция не намери основания за касиране на решението в оспорената
му част. АСВТ не установи при постановяването на обжалваното решение да е
нарушен законът или да е налице неправилна преценка на доказателствените
средства, както поддържа касатора. Съдебният акт, предмет на касация, е
валиден, допустим и правилен и следва да остане в сила.
При този изход на делото не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 214/
05.12.2022г., постановено по АНД № 310/2022г. по описа на РС – Горна Оряховица в
обжалваната му част, с която е потвърдено НП № 22-0268-000292/ 10.05.2022г.,
издадено от началник Сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР Велико Търново относно наложените
на основание чл. 185 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на по 20
лева за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: