ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София, 27.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 13395 по описа за 2019 г. на Софийски
градски съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 от ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за вписванията.
Образувано е по жалба с вх. № 18-00-151/25.09.2019 г. по описа на Служба по вписванията – София, подадена от “Ф.И.2” ЕООД, ЕИК ******, против Определение от 10.09.2019 г., с което е постановен отказ на съдия по вписванията при Софийски районен съд за вписване на учредителен акт на търговско дружество “Ф.И.2” ЕООД.
Жалбоподателят оспорва постановения отказ на съдията по вписванията като незаконосъобразен и неправилен. Сочи, че за да постанови обжалваният отказ съдията по вписванията е приел, че не е спазена разпоредбата на чл. 73, ал. 5 от ТЗ за представяне за вписване на нотариално заверено извлечение от дружествения договор (устав), когато непаричната вноска има за предмет вещно право върху недвижим имот. Жалбоподателят сочи, че проверката, която извършва съдията по вписванията се ограничава само до това дали актът подлежи на вписване и относно изискването за неговата форма и съдържание, съгласно задължителното разрешение, дадено с т.5 и т.6 на ТР № 7/2013 г. по т.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като съдията по вписванията не може да проверява материалните предпоставки на акта, с изключение на случаите, когато този проверка изрично му е възложена от закона. Жалбоподателят сочи, че в случая имотите, предмет на апорта, принадлежат на едноличния собственик на капитала – търговско дружество, и са описани в устава на същото, оповестен в Търговския регистър и вписан в Имотния регистър. С оглед на това сочи, че съдията по вписванията е следвало на основание чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ да извърши проверка и неправилни са изводите му, че не са представени доказателства за правата на вносителя. Прави искане да бъде отменен постановения отказ на съдията по вписванията и да бъдат дадени указания за вписването на дружествения договор на дружеството жалбоподател.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по
делото, намира за установено
от фактическа и правна страна
следното:
Подадената жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдията по вписванията при Софийски районен съд е сезиран с молба с входящ № 588389/10.09.2019 г. по описа на Служба по вписванията – София, подадена от “Ф.И.2” ЕООД, представлявяно от управителя Д.К.Д., чрез адв. К.Н., с която се иска вписване на учредителния акт на търговско дружество “Ф.И.2” ЕООД.
С обжалваното определение от 10.09.2019 г. съдията по вписванията при Софийски районен съд е постановил отказ, като е приел, че представеният за вписване учредителен акт на “Ф.И.2” ЕООД не отговаря на изискванията на чл. 73, ал. 5 от ТЗ – извлечението от дружествения договор да бъде нотариално заверено. Прието е, че липсва печат на Търговския регистър, както и че не са представени доказателства за правата на вносителя, като документ за собственост на имотите – предмет на непаричната вноска.
При така установеното, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 5 от ТЗ, когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.
В случая при извършена служебна справка по партидата на “Ф.И.2” ЕООД се установява, че непаричната вноска е вписана в търговския регистър по партидата на дружеството на 16.08.2019 г., т.е. преди подаване на молбата от 10.09.2019 г. до съдията по вписванията.
Към молбата пред съдията по вписванията не е представен нотариално заверено извлечение от учредителния акт на “Ф.И.2” ЕООД, а такова е представено едва към подадената жалба. Не са представени и доказателства за правата на вносителя на непаричната вноска.
След
като не са представени пред съдията по вписванията доказателства за правата на
вносителя, то не следва да бъде извършено вписване на непаричната вноска на
съдружника в търговско дружество с предмет вещно право върху недвижим имот,
съгласно приетото в т. 5 от Тълкувателно решение от 25.04.2013 г. по тълк. дело
№ 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В мотивите на цитираното тълкувателно
решение е прието, че отказът не може да засегне
правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик - в този
случай вещното право е преминало от момента на вписване в търговския регистър,
а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост. В
случая са неоснователни доводите на жалбоподателя, че следва да се отчете
разпоредбата на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като молителят дори не е посочил
в молбата си, че правата на вносителя произтичат от направена в капитала му
непарична вноска и се установяват от вписването по партидата в Търговския
регистър на дружеството вносител на непаричната вноска. Законодателят е
възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя
с изричната разпоредба на чл. 73, ал. 5, изр. последно от ТЗ и ако
доказателства за правата не бъдат представени, следва да бъде постановен отказ.
В т. 1 от Тълкувателно решение от 25.04.2013 г.
по тълк. дело № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС е прието, че при констатирана нередовност на молбата за вписване
съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от
Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на
нередовността. В този случай актът следва да бъде представен наново за вписване
и вписването ще има ред от представянето на редовния акт. С оглед на така
дадените задължителни указания в Тълкувателното решение, в случая съдията по
вписванията не следва да дава указания при непредставяне на учредителния акт в
изискуемата форма, да издирва служебно доказателства за правата на вносителя на
непаричната вноска. Молителят не разполага с процесуална възможност да отстрани
тези нередовности по реда на инстанционния контрол, представяйки писмените
доказателства пред съда в производството по обжалване на отказа на съдията по
вписваният. В случая представеният такъв нотариално заверен препис е от
24.09.2019 г., т.е. след датата на постановения отказ, и е снет от препис, а не
от оригинала на документа (така в Определение № 230/20.03.2014 г. по ч.т.д. №
4639/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.;
Определение № 733/29.10.2013 г. по ч.т.д. № 3908/2013 г. по описа на ВКС, Т.К.,
I Т.О.).
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че постановеният от съдията по вписванията отказ е правилен и законосъобразен, а подадената от “Ф.И.2” ЕООД жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 25.09.2019 г. по описа на Служба по вписванията – София,
подадена от “Ф.И.2” ЕООД, ЕИК ******, против
Определение от 10.09.2019 г., с което е постановен отказ на съдия по
вписванията при Софийски районен съд за вписване на учредителен акт на
търговско дружество “Ф.И.2” ЕООД.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при
наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.