№ 1053
гр. Перник, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720102778 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на П. Г. Н., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. Б. Б., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът
НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 1743.83 лева,
представляваща договорна лихва и сумата от 48 лева, представляваща
разноски, които суми са обективирани в изпълнителен лист от 30.10.2012 г.,
издаден по ч.гр.д. № 7680/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са
претендирани по изп. № 393/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради
погасяването на задълженията по давност. Претенциите са заявени като
частичен иск от всички задължения по изпълнителния лист в общ размер от
25 183.15 лева. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца и още три лица е било
образувано ч.гр.д. № 7680/2012 г. по описа на Пернишкия РС като в хода на
същото е издаден изпълнителен лист – за дължимост на следните суми при
условията на солидарност: 24 359.12 лева – главница, 1416.32 лева –
договорна лихва, 146.49 лева – обезщетение за забава, 516.44 лева – държавна
такса и 849.86 лева – адвокатско възнаграждение. За събиране на посочените
суми срещу ищеца било образувано изп.д. № 393/2013 г. по описа на ЧСИ
С.Б..
Посочва се, че въз основа на договор за цесия с първоначалния
взискател /„Юробанк и ЕФ Джи България“ АД/ ответникът „ЕОС Матрикс“
ЕООД подал молба за конституирането му като такъв по изпълнителното
дело с дата 10.01.2017 г. В тази молба ответникът посочил актуален размер на
1
задълженията – за сумата от общо 25 183.15 лева, формирана, както следва:
23 391.32 лева – главница, 1743.83 лева – договорна лихва и 48 лева разноски.
Доколкото считал, че сумите са погасени по давност ищецът образувал
гр.д. № 2772/2021 г. по описа на РС Перник – за признаване за установено, че
не дължи единствено главницата по изпълнителния лист в размер на 23 391.32
лева – некоректно обозначена като „частичен“ иск от 25 183.15 лева. По
посоченото дело било постановено Решение № 203/06.10.2021 г., с което
искът бил уважен като съдът признал за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 23 391.32 лева поради погасяването й по давност.
Въз основа на указания на съда с допълнителна молба с вх. №
11303/02.06.2022 г. ищецът излага подробни доводи, че счита иска си за
допустим, доколкото въпреки постановяването на Решение № 203/06.10.2021
г. по гр.д. № 2772/2021 г. по описа на РС Перник ответникът продължавал да
претендира от ищеца договорната лихва и разноските по изпълнителния лист
– като изпълнителното дело не било прекратено, листът не бил изтеглен, а
съдебният изпълнител отказвал да издаде удостоверение на ищеца за
актуален размер на дълга му. С тези аргументи се иска претенцията да бъде
уважена.
С исковата молба са представени: Решение № 203/06.10.2021 г. по гр.д.
№ 2772/2021 г. по описа на РС Перник с отбелязване на датата на влизане в
сила, определение № 1592/10.11.2021 г. по същото дело, определение от
31.01.2022 г. по в.ч.гр.д. № 733/2021 г. на Пернишкия ОС, молба от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД от 02.12.2016 г. и молба от 30.05.2022 г. до ЧСИ С.Б..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който предявените искове се оспорват
като недопустими. В тази връзка се излагат подробни доводи, че с предходно
съдебно решение вече била призната недължимост на главницата по
изпълнителния лист. Поддържа се, че дружеството не е предприемало
действия по принудително изпълнение срещу ищеца вкл. само по отношение
на лихвите и разноските, които също били погасени. Цитирана е съдебна
практика, в съответствие с която ответникът счита, че за ищеца липсва правен
интерес от настоящото дело.
В случай че искът бъде приет за допустим същият се признава от
ответника, като се твърди, че процесните суми действително били погасени
по давност. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност
на разноските, претендирани от ищеца.
Прави се особено искане – за съединяване на гр.д. № 2777/2022 г. и гр.д.
№ 2779/2022 г. по описа на Пернишкия РС с настоящото дело, доколкото
същите имали за предмет идентично спорно правоотношение.
Посоченото искане е оставено без уважение с определение №
2490/18.07.2022 г.
В хода на производството по делото е приобщено копие от изп.д. №
393/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б..
В съдебно заседание, проведено на 19.09.2022 г., процесуалният
2
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. НЕ се прави
искане за постановяване на решение при признание на иска.
Процесуалният представител на ответника не се явява в откритото
съдебно заседание по делото и не изразява допълнително писмено становище.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и видно от материалите по приложеното
изп.д. № 393/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б., от праводателя на ответното
дружество „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК срещу ищеца /и няколко други лица при
условията на солидарност между длъжниците/ за следните вземания:
24 359.12 лева – главница, 1416.32 лева – договорна лихва, 46.49 лева –
наказателна лихва, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
главницата. На заявителя са присъдени и разноски – в размер на 516.44 лева
държавна такса и 849.86 лева – адвокатско възнаграждение.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
5565 от 30.10.2012 г. по ч.гр.д. № 7680/2012 г. по описа на РС Перник.
Доколкото е допуснато незабавно изпълнение на вземанията по делото е
издаден изпълнителен лист от 30.10.2012 г. Въз основа на последния по молба
на праводателя на ответното дружество от 01.03.2013 г. е образувано
изпълнително дело при ЧСИ С.Б., като на последната е възложено да извърши
действия по принудително изпълнение – в това число като наложи запори и
възбрани след съответния проучвания на имущественото състояние на
длъжниците.
На следващо място по изпълнителното дело се установява, че с молба от
17.03.2016 г. ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е уведомило
съдебния изпълнител, че въз основа на договор за цесия е придобило
вземанията на „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД срещу ищеца по
изпълнителен лист 30.10.2012 г. по ч.гр.д. № 7680/2012 г. по описа на РС
Перник. В тази връзка с нарочно постановление от 17.03.2016 г. „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател по изпълнителното дело. С
допълнителна молба от 02.12.2016 г. дружеството е уведомило съдебния
изпълнител за актуалния размер на вземанията си, а именно: 23 391.32 лева –
главница, 1743.83 лева – лихви и 48 лева съдебни разноски.
Видно от Решение № 203/06.10.2021 г. по гр.д. № 2772/2021 г. по описа
на РС Перник ищецът е образувал срещу ответното дружество дело с предмет
отрицателен установителен иск – като е поискано признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 23 391.32 лева – част от
задълженията по изпълнителен лист 30.10.2012 г. по ч.гр.д. № 7680/2012 г. по
описа на РС Перник. С посоченото решение искът е уважен като е признато за
установено, че сумата не се дължи поради погасяването на задълженията по
изпълнителния лист по давност. При преглед на изпълнителния лист и
3
молбата на дружеството от 02.12.2016 г. е видно, че сумата от 23 391.32 лева
представлява остатъкът от главницата по изпълнителния лист.
Съдът не намира за нужно да обсъжда извършените по изпълнителното
дело действия по принудително изпълнение предвид Решение №
203/06.10.2021 г. по гр.д. № 2772/2021 г. по описа на РС Перник.
Видно от посоченото изпълнително дело обаче на 30.05.2022 г. ищецът е
поискал от съдебния изпълнител да му издаде удостоверение за актуален
дълг. Към молбата си ищецът е приложил копие от Решение № 203/06.10.2021
г. по гр.д. № 2772/2021 г. по описа на РС Перник.
По изпълнителното дело е налице и молба от взискателя от 31.05.2022 г.,
с която съдебният изпълнител е уведомен от дружеството, че предвид
постановените съдебни решения същото вече няма вземания по изп.д. №
393./2013 т.
Находящото се по изпълнителното дело писмо от ЧСИ Б. изх. №
37474/23.08.2022 г. няма отношение към настоящото дело, доколкото е
приложено от съдебния изпълнител по погрешка и касае друг длъжник.
Настоящото производство е оставено веднъж без движение с
разпореждане № 7438/19.05.2022 г. – за посочване от страна на ищеца на
правен интерес от исковете. От своя страна препис от исковата молба е
изпратен на ответника с разпореждане № 9076/16.06.2022 г. като е получен на
21.06.2022 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на лихвите
и разноските по изпълнителен лист от 30.10.2012 г., издаден по ч.гр.д. №
7680/2012 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими в
цялост. Това е така, доколкото задълженията за лихви и разноски
представляват самостоятелни задължения по изпълнителния лист като макар
да произтичат от едно и също правоотношение, същите имат различно
основание. В тази връзка и съдът съобразява и цитираното от ищеца Решение
№ 50 от 12.03.2010 г. по търг.д. № 485/2009 г. на ВКС, 2-ро Т.О. Същото
продължава да е актуална съдебна практика – напр. Определение № 724 от
18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 53202/2015 г., IV г. о., ГК.
По основателността:
Предвид влязлото в сила Решение № 203/06.10.2021 г. по гр.д. №
2772/2021 г. по описа на РС Перник и разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, която
гласи, че с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от
4
него допълнителни вземания, съдът намира исковете за основателни. Двете
процесни вземания са за лихви и разноски, поради което при положение, че
главницата по кредита е приета за изцяло погасена по давност с влязло в сила
съдебно решение, то за погасени по давност следва да се приемат и
акцесорните вземания.
С оглед гореизложеното предявените искове следва да бъдат уважени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са заявили и двете страни като
това е и основният спорен въпрос по делото.
В случая ответното дружество признава исковите претенции с отговора
на исковата молба, като ищецът не прави искане за постановяване на решение
при признание на иска. Това обаче не препятства приложението на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК стига да е налице и втората
предпоставка, визирана в законовия текст, а именно ответникът да не е дал
повод за завеждане на иска. При преценка на посоченото изискване съдът
съобразява на първо място, че настоящото дело е второ по ред между
страните – като преди това между тях е било образувано и друго дело, а
именно гр.д. № 2772/2021 г. по описа на РС Перник. Последното не е било по
частичен иск, както се разясни и по-горе, доколкото е касаело единствено, но
изцяло главницата по изпълнителния лист /а не част от главницата/.
Задълженията за разноски и лихви като самостоятелни задължения са
предмет на настоящото дело /отново изцяло/. Поради това и в случая не е
налице хипотеза на предявяване на частичен иск /като една част от същия да е
предмет на предходното дело, а другата част на настоящото такова/. На
последно място съдът обръща внимание, че ответникът е станал причина за
образуване на предходното дело – доколкото е притежавал изпълнителен
титул. Както се установи и по-горе обаче, както ищеца, така и самият
ответник са уведомили съдебния изпълнител за влязлото в сила Решение №
203/06.10.2021 г. по гр.д. № 2772/2021 г. по описа на РС Перник – с което е
призната недължимост на главницата по кредита. Предвид това ответникът
преди получаване на препис от исковата молба по настоящото дело е
уведомил съдебния изпълнител, че с оглед влязлото в сила съдебно решение,
не му се дължат повече суми по изпълнителното дело. В тази връзка и съдът
счита, че ответникът не е дал повод за образуване на настоящото дело. Само
за пълнота следва да се отбележи и че изпълнителното дело се прекратява по
право с настъпване на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което не е
необходимо издаване на изрично постановление за прекратяване от съдебния
изпълнител. Поради това и действията или бездействията на съдебния
изпълнител не могат да се вменят във вина на взискателя, след като
последният е уведомил ЧСИ Б., че повече не му се дължат суми по изп.д. №
393/2013 г.
Предвид горното разноски на ищеца не следва да се присъждат, а
разноските на ответника следва също да бъдат възложени в негова тежест.
Ответникът претендира разноски от 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
5
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ на ответника следва да бъдат определени
разноски за юрисконсулт в минималния размер от 100 лева като посочената
сума следва да се възложи на ищеца.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. Г. Н., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Перник, ул. 1-ва, № 10, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с
ЕИК: ********* и адрес на управление гр. София, ж.к. Малинова долина, ул.
Рачо Петков Казанджията 4-6 следните суми: сумата от 1743.83 лева,
представляваща договорна лихва и сумата от 48 лева, представляваща
разноски, които суми са обективирани в изпълнителен лист от 30.10.2012 г.,
издаден по ч.гр.д. № 7680/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са
претендирани по изп. № 393/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради
погасяването на сумите по давност като недължимост поради погасяване по
давност на главницата по същия изпълнителен лист в размер на 23 391.32 лева
е призната за установена с влязло в сила Решение № 203/06.10.2021 г. по гр.д.
№ 2772/2021 г. по описа на РС Перник между същите страни.
ОСЪЖДА П. Г. Н., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Перник, ул. 1-ва, №
10 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление гр. София, ж.к. Малинова
долина, ул. Рачо Петков Казанджията 4-6 сумата от общо 100 лева,
представляваща разноски за юрисконсулт в настоящото исково производство
по гр.д. № 2778/2022 г. на РС Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6