Решение по дело №1151/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на разглеждане в съдебното производство е жалбата на „Агрибел – 2018“ЕООД, [населено място] насочена против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, с изх. № 02-260-2600/1797#13 от 29.09.2023г. издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, в частта с която на дружеството е отказано подпомагане по СЗ-КЛЧ и са му наложени санкции за бъдещ период по същата схема в размер на 11 455.99 лева.

В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо е нищожно, тъй като при издаването му не са били изпълнени задължителните указания дадени с влязлото в сила решение по адм.дело № 282/2022г. по описа на АдмС-Хасково.

Излагат се доводи, че писмото е издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Сочи се, че условията и реда за подпомагане по двете схеми са уредени в Наредба № 3 от 17.02.2015г. Цитира се текста на чл.30б от същата и чл. 7 от Наредба № 2/26.03.2018г., в които са посочени критерии за допустимост на подпомагане. Заявява, се че проверяващите са установили наличието на остатъци от културата лук в парцела, представена им била и фактура за реализиране на продукцията и за закупуване на разсад. Т.е. установено било изпълнението на условията на чл.7, ал.2 от Наредба № 2 и на чл. 30б от Наредба № 3, ето защо подпомагането било отказано в противоречие с материалния закон.

При излагане на твърденията си, че арпаджикът се прибира в края на юли органът не отчел факта, че същия е засаден в райони с високи температури и реколтата се развивала по-бързо от други населени места. От справки в интернет ставало ясно, че същият не следвало да бъде поливан. Що се касаело до цитираните изображения от Сентениел, от същите въобще не можело да бъде установено каква култура е засадена на даден парцел и не можело да бъдат използвани за определяне допустимостта на такъв, още повече при наличието на извършена проверка на място. В Наредба № 105 били изчерпателно изброени всички източници чрез които можело да бъде определяна допустимостта на парцелите и Сентениел не бил сред тях. Като се позовал на същия, административният орган допуснал нарушение на материалния закон. Наред с това според жалбоподателя органът разширително тълкувал правната уредба. За да бил допустим за подпомагане даден парцел, следвало на същия да е установена културата или остатъци от нея и да е реализиран добив. И двете условия в случая били изпълнени, доказателства за което били представени още в хода на проверката на място.

Излагат се и доводи, че акта е постановен при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила - нарушение на чл. 35 и чл.36 от АПК. По време на проверката на органа били предоставени фактури за закупуване на семена и реализирана продукция, изпратено било и възражение по повод извършваната проверка. Нито фактурите, нито представеното възражение били обсъдени от издателя на акта.

Наред с това налагането на санкцията също било в нарушение на материалния закон. Съгласно чл.19 от регламента, допустимо било намаление или изключване на помощта в случай на свръхдеклариране. Под свръхдеклариране следвало да се разбират такива площи, които не отговарят на изискванията установени в Наредба № 2 от 26.03.2018г. за критерии за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Административният орган нямал право да налага санкция за бъдещ период по тази схема, по реда на чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014 на Комисията.

По изложените съображения в жалбата се моли за отмяна на уведомителното писмо в оспорените му части, алтернативно прогласяване нищожността им. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощен представител.

Ответникът – Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител – в молба (л.91-л.92) излага съображения за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалваният акт. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.05.2020г. (л.26), „АГРИБЕЛ - 2018“ ЕООД - Свиленград, УРН*** депозирало общо Заявление за подпомагане за кампания 2020, а на 14.05.2020г. - Заявление за подпомагане 2020, форма за ЕТ/юридически лица, регистрирано с УИН ******* (л.31). В Таблица на използваните парцели 2020 са посочени използваните през 2020г. парцели в землището на [населено място], заявени по следните схеми и мерки: СЕПП (схема за единно плащане на площ), СПП (схема за преразпределително плащане), ЗДП (зелени директни плащания), СЗ-КЛЧ (схема за зеленчуци - картофи, лук и чесън), ПНДП (схема за преходна национална помощ на земеделска земя на хектар), мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамкова директива за водите“, и подмярка 13.2/НР2 (Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения). Видно е от таблиците към подаденото заявление(л.35-л.37), че по схема СЗ-КЛЧ е заявена за подпомагане площ в размер на 5.3 ха([имот номер]-673-2-3 с площ 4.3 ха и имот с № 49446-674-4-2 с площ 1.00 ха).

Подаденото заявление е било обект на автоматични проверки, резултатите от които са отразени в съответните форми (л.43 и л.46).

На 22.06.2020г. от Началник отдел Регионален технически инспекторат на ДФЗ – ОД - Хасково е била издадена Заповед № 400162(л.13 гръб от а.д. № 282/2022г.) за извършване на частична проверка на място на парцели №*****-673-2-3 и № *****-674-4-2, заявени за подпомагане по СЗ-КЛЧ, от кандидат с УРН ***, със заявление УИН *******. Със заповедта е определен и срока за извършване на проверката – от 19.06.2020г. до 26.06.2020г.

Във връзка със заповедта, от представител на ДФЗ е бил изготвен Доклад за проверка на площи на кандидата „АГРИБЕЛ - 2018“ ЕООД - Свиленград, УРН *, съдържащ Контролен лист от проверка на място(л.14-л.17 от а.д.№ 282/2022г.). В същия, в графа „забележки“, са обективирани констатациите и изводите на проверяващия служител на ДФЗ по отношение на проверените парцели 49446-673-2-3 и 49446-674-4-2, заявени за подпомагане по СЗ-КЛЧ с код на култура 144010 – лук. Забележката и за двата парцела е: „Към момента на проверката парцела е угар. На някои места в изорания парцел върху почвената повърхност се установиха глави незасаден лук.“. В Контролния лист е направена забележка от кандидата, че проверката е закъсняла, продукцията е реализирана като са предоставени необходимите документи като доказателства. Контролният лист е връчен на управителя на дружеството М. Г. на 26.06.2020г.

С Уведомително писмо изх.№01-262-2690/113 от 30.06.2020г. „АГРИБЕЛ - 2018“ ЕООД - Свиленград(л.17 гръб от а.д.№ 282/2022г.) е било уведомено за извършената проверка на декларираните площи, описани в доклада, копие от който е било приложено към писмото.

На 13.07.2020г. в ДФЗ е било входирано Възражение вх.№01-262-2600/113#1 (л.78 от а.д.№ 282/2022г.), с което управителят на дружеството е оспорил констатациите в доклада по отношение на схемата за обвързано подпомагане СЗ-КЛЧ, като изложил подробни съображения в подкрепа на твърденията си, вкл. че продукцията е реализирана, за което са представени документи. В Уведомително писмо изх.№01-262-2600/113#2 от 07.08.2020г.(л.80 от а.д.№ 282/2022г.),възражението е прието за неоснователно, респ. констатациите в Доклада за проверка на площи по отношение на парцелите, заявени за култура „лук“ са потвърдени като коректни.

С Уведомително писмо изх.№02-260-2600/1797 от 10.03.2022г. (л.9 от а.д.№ 282/2022г.), за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ дружеството - жалбоподател е уведомено, че ДФЗ оторизира суми по заявени схеми и мерки, като по СЗ-КЛЧ оторизираната сума е 0 лева, съответно отчетеното намаление е в размер на 11 455.90 лева. Исканите суми по схемите и мерките, както и намаленията и оторизациите по тях са отразени в таблица 1 от писмото. С писмото по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно член 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 11 455.9 лева по СЗ-КЛЧ.

Уведомителното писмо е обжалвано пред АдмС-Хасково, като в хода на съдебното производство е представена административната преписка и са събрани доказателства-дневник за извършени обработки, доказателства за закупен посев и фактура относно реализираната от жалбоподателя продукция (л.86 – л.95 и л.98- - л. 107).

С Решение № 729 от 04.11.2022г. постановено по адм.дело № 282/22г., уведомителното писмо е отменено в частта му касаеща извършените намаления по СЕПП, СПП, ЗДП и СЗ-КЛЧ и следващата във връзка с намалението санкция за бъдещ период по схема СЗ-КЛЧ и преписката е върната на административният орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2020г., вкл. по схема СЗ-КЛЧ.

Решението е потвърдено с Решение 7674/11.07.2023г. постановено по адм.дело № 11344 от 2022г. на ВАС, като по отношение схема СЗ-КЛЧ е споделен мотива на АдмС-Хасково, че уведомителното писмо е немотивирано, както в частта на намаленията, така и в частта на санкциите.

След връщане на преписката на органа, е постановено обжалваното в настоящото съдебно производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г. с изх.№ 02-260-2600/1797#13 от 29.19.2023г. (л.8).

Писмото е връчено на оспорващото дружество на 04.10.2023г.(л.12), а жалбата срещу същото в частта му, с която е отказано по СЗ-КЛЧ подпомагане в размер на 11 455.9 лева и са наложени санкции за бъдещ период по СЗ-КЛЧ в размер на 11 455.9 лева е депозирана до съда чрез административния орган и заведена с рег.№ 02-260-2600/1797#16 от 16.10.2023г.

По делото е приобщено приключилото адм.дело № 282/22г. по описа на АдмС-Хасково, в което се съдържат документите представляващи административната преписка и други относими към предмета на оспорване писмени доказателства.

За изясняване спора от фактическа страна е допуснато изготвяне на съдебно-техническа експертиза, заключението, по която е прието без оспорване от страните по делото. В заключението си вещото лице сочи, че цветните снимки на парцелите, които се правят от дирекция “Технически инспекторат“ по време на проверката на място нямат посока на заснемане. Имат функция GEOTAG – която показва географската позиция на точката от която е направена снимката. GPS координатите от измерванията на парцелите съвпадат с координатите на цветните снимки направени при проверката на място, с изключение на три снимки, чийто координати попадат в землището на [населено място], община Хасково, обл.Хасково. Това обстоятелство според вещото лице не променя заключението за наличие на растителни остатъци на площите. Видно е от обстоятелствената част на заключението на вещото лице, че тези три снимки касаят парцел 49446-674-2-3 находящ се в землището на [населено място] по отношение който са направени общо 7 бр. цветни снимки. По въпрос 3 дава заключение, че измерването на проверените със Заповед № 400162 от 22.06.2020г. парцели е направено в цялост(обходени са по периметъра на реалните граници на обработване) и цветните снимки, отразяващи състоянието им са направени в съответствие с инструкцията за извършване на проверки на място на дирекция „Технически инспекторат“. По въпрос 4 посочва, че цветните снимки отразяващи състоянието на проверените парцели са 15 броя и са направени в съответствие с инструкцията на Дирекция“ТИ“. По въпрос 5 – Вещото лице сочи, че растителни остатъци от културата лук се забелязват много трудно по повърхността на парцелите, особено на вече дискувания парцел № 49446-674-4-2, но на снимките направени в изключително близък план се вижда лук с различни по големина глави. В обстоятелствената част от заключението си вещото лице сочи, че вписаното в дневниците за стопанството не кореспондира с това, което се вижда на цветните снимки от проверката на място. На последните се виждат остатъци от лук(глави лук с различна големина) и редове с разстояние между тях около метър – метър и двадесет, което не съответства на никоя схема на засяване/засаждане на лука, тъй като обикновено последния се сее на 4-5 редови ленти при разстояния 20-25/8 см.

По искане на жалбоподателката са събрани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетел на Д. С. П. .

Свидетелят сочи, че е пълномощник на „Агроник 2015“ЕООД, като от създаване на дружеството се занимава с организацията по обработката на собствени, наети земи, както и за други земеделски производители, тъй като дружеството разполага с техника и инвентар за тежки почвообработки. През 2019-2020г. им е възложена есенна обработка тежка оран на „Агрибел“, която направили към м.ноември. След това имало пролетна подготовка преди засяване, двукратно дисковане, през м. февруари, за да е готова почвата да се сее лук. Обработката била извършена в [населено място], по спомени на свидетеля на два парцела. Втората обработка приключила през м. февруари. Имали трета обработка, след като си е прибрал продукцията, като били извикани да дисковат в края на юни и имало остатъци от културата. Свидетеля сочи, че намеренията за засяване на лука били да е скоро след подготовката, докато почвата все още не е затревена и е в добро състоянието с оглед поникването, дни до седмица след края на февруари. Не знаел кога точно е засаден лука, тъй като не бил участвал в тази операция – нямали техника за засаждане на лук.

Съдът като взе предвид съдържанието на административния акт, твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен в оспорената му част за жалбоподателя. Оспорването е депозирано в законоустановения 14 – дневен срок. Ето защо жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Уведомителното писмо е обжалвано, както с доводи за унищожаемост, така и с доводи за нищожност.Преценката си за валидността и законосъобразността на обжалван административен акт съдът гради върху основанията посочени в чл. 146 от АПК, а именно: актът да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материално - правните разпоредби и да съответства на целта на закона. Съгласно чл.168, ал.2 от АПК може да обяви нищожност на акта дори при липса на искане за това. В закона няма легална дефиниция на понятията „унищожаемост“ и „нищожност“. Трайно съдебната практика и теория приемат, че акт издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред. В случая единствените доводи на жалбоподателя, за да обоснове твърдяната нищожност, са поради наличие на основания по чл.177, ал.2 от АПК.

Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмите за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. и 2014г. - 2020г. са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители - чл. 1, т. 7 от закона. С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата на чл. 11а, ал. 1 т. 1 и т.2 от ЗПЗП(в приложимата им редакция) органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика е Разплащателната агенция. В т. 13 от § 1 от ДР на ЗПЗП, изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на Държавен фонд „Земеделие”, чиято структура и организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно ал.4 на чл. 20а от ЗПЗП(в приложимата му редакция)Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед№03-РД/3203/14.07.2023г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ(л.15) последният е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Предвид изложеното оспореният акт се явява издаден от компетентен орган.

ИАА е издаден в изискуемият писмен вид, съдържа разпоредителна част и подпис на издателя си. Следователно налице е валидно волеизявление на административен орган.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Законосъобразността на един административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически съображения. Т.е. наличието или липсата им е от значение само за преценка законосъобразността на съответния административен акт. В Уведомителното писмо са посочени схемите по които жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане, оторизираните по тях суми, респ. извършените намаления и корекции и вида, и размера на наложените санкции. Според изложеното в акта се установяват наддекларирани площи по схема СЗ-КЛЧ. Посочено е, че по процесната схема се прилагат допълнителни нормативни изисквания за допустимост, посочени в таблица 4 и таблица 5.

В таблица 5 е отразено, че парцели 49446-674-4-2 и 49446-673-2-3 са декларирани с площ съответно 1.0 ха и 4.3 ха и култура лук, при извършена проверка на място е установена площ на парцелите 0 и не е установена култура от декларацията. В поясненията под таблицата относно колона 5 и колона 9 е посочено, че срока за прибиране на културата „стар лук“ е от началото на юли до средата на август.Към момента на проверката на двата парцела е установена угар. На някой места в изорания парцел върху почвената повърхност са установени глави незасаден лук. Бенефициента е уведомен с уведомително писмо от 07.08.2020г., в което е посочено, че за парцелите заявени с култура лук е направена справка с времева серия по сателитни изображения от “Сентинел“ за срока от м. октомври 2019г. до м. май 2020г., на които се виждат следи от земеделска дейност, но не и седи от вегетация в посочения времеви диапазон. Относно колона 9 е отразено, че кандидата не е подал декларация на основание чл. 32, ал.1 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. с която се удостоверяват добиви от заявените площи за заявената култура. Декларацията и документи доказващи нейната реализация е следвало да бъдат представени в периода от 01. До 31 януари на годината, следваща годината на подаване на заявлението в съответните областни дирекции на ДФ“Земеделие“.

Съответно в Таблица 5 на уведомителното писмо е отразено, че кандидата на е представил декларация, минималния добив за културата на хектар е 12 450 кг/ха, установената площ за културата е 0ха, както е 0ха и изискуемия добив за установените площи, не е представена декларация за реализиран добив, общата площ, за която е доказан минимален добив е 0ха, и установената площ за култура, за която е доказан минимален добив е 0 ха.

В таблица 6 на писмото е посочено, че стопанството не е допустимо за подпомагане, за наддекларирана е приета площ от 5.3 ха, представляваща 100 процента наддеклариране, и сумата на санкцията за наддеклариране е 11 455.9 лева.

В Таблица 14 – Оторизирани суми е отразено че исканата сума по СЗ-КЛЧ е 11 455.90 лева, намаленията са в размер на 11 455.90 лева, и оторизирана сума е 0.

Посочено е и че по схемите базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията по СЗ-КЛЧ се налага санкция в размер на 11 455.90 лева.

Предвид така изложените от органа фактически съображения, съдът намира следното:

Условията и редът за прилагане на схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) са предмет на правна уредба в Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания - чл.1,т.6, вр. с чл.18, т.13 от Наредбата. Съгласно чл. 30б, ал.1 от Наредба № 3 право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци – полско производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: картофи, лук, чесън, домати, краставици, корнишони, патладжан, пипер, моркови, зеле, дини, пъпеши, и/или със зеленчуци – оранжерийно производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, пипер, краставици.

Изискванията за допустимост на заявените за подпомагане по схемата площи са посочени в ал.2 на чл.30б от Наредбата и те са следните: т.1 са заети с картофи, лук и чесън и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; площи, заявени за подпомагане по схемата, на които се установи различна култура от картофи, лук и чесън, се считат за наддекларирани;т.3. отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; и т.4. през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане картофи, кромид лук и чесън съгласно приложение № 5.Размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е изпълнено условието по ал. 2, т. 4 и са представени доказателства за това. Съответно в приложение № 5 е посочено, че минималният добив на кг./ха за култура лук е 12 450.

Подпомагането по схема СЗ - КЛЧ следователно е обвързано с произведено количество продукция, минимална площ на засетия парцел и липса на други установени на същия култури.

Следователно за изясняване на всички релевантни факти и респ. допустима ли е за подпомагане заявената площ от 5.30 ха по СЗ-КЛЧ и подлежи ли на подпомагане по същата схема за кампания 2020г. административният орган е следвало да събере доказателства и съответно да изложи съображения относно това дали декларираните парцели са с минимална площ от 0.1 ха, и дали през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи, със заявените за подпомагане култури и в какъв размер и съответно на тази база да изгради изводите си.

По делото безспорно се доказа, а и не е спорно между страните, че всеки един от заявените за подпомагане от жалбоподателя парцели по схемата е с площ по-голяма от минимално изискуемата от 0.1 ха, а общата им стопанисвана площ е над 0.5 ха. Не се твърди и не са събрани доказателства към момента на проверката или в предходен момент, на така заявените за подпомагане парцели да е установена култура различна от декларираната, т.е. не се установява площите да са наддекларирани на това основание, както и не се твърди също и че заявените за подпомагане площи не отговарят на изискванията на чл.32, пар.2,3,4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013г.

За да откаже подпомагане органът е приел че оспорващото дружество не е представило декларация за произведената и реализирана продукция по схемата и съответно не е доказано реализиране на добив от заявената култура. Че това е мотив на органа да постанови акта си не е спорно по делото, както е видно и от становището на ответника изразено в молба вх.№1392 от 19.02.2024г.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Приложимата Наредба № 3 кандидатите по схемите по чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в и 31 следва да удостоверяват добиви от заявените площи за заявената култура, като представят декларация и опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, които доказват нейната реализация. В ал.2 на нормата е посочено, че документите, които доказват реализацията на продукцията, по ал. 1 са: фактури при плащане по банков път и фискални касови бележки при плащане в брой, издадени от фискално устройство, когато кандидатите са търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон – т.1, а в случаите когато кандидатите са лица по чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - документи с реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството, а ако са лица по чл. 9, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица – и с реквизитите по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството.

Няма спор, че жалбоподателят, който е търговско дружество е необходимо да представи документите попадащи сред изброените в чл. 32, ал.1, т.1 от Наредба № 3. Анализа на разпоредбите на чл.30б и чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания води на извода, че земеделският производител следва да докаже че през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от заявените за подпомагане култури съгласно приложение № 5, като представи документи, които доказват реализация на съответната продукция.

Действително не се установява жалбоподателят да е представил декларация и опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произведената продукция през годината на кандидатстване. Същият обаче е представил и по административната преписка са налични доказателства за реализирана продукция, а именно фактура № ********** от 25.06.2020г.(л.93 от а.д. №282/2022г.), видно от която през 2020г. е реализирана продукция – кромид лук-зрял 66 250 кг, като същия е продаден на физическо лице за сумата 3 975.00 лева. В хода на административната преписка жалбоподателят е представил и протокол от 09.02.2020г. за закупен посадъчен материал – Арпаджик сорт Лясковски от 2226 кг за сумата от 890.00 лева.

Следователно оспорващия е представил на органа доказателства измежду посочените в чл. 32, ал.1, т.1 от Наредба 3 доказващи реализирането на получена продукция. Тези доказателства и тяхното значение на изхода на спора не са обсъдени нито в мотивите на уведомителното писмо, нито в някой друг подготвителен по издаване на административният акт документ. Административният орган не е изложил никакви съображения за причините поради които не кредитира така представените му писмени доказателства, независимо, че фактурата попада измежду посочените в нормата на чл. 32, ал.1, т.1 от Наредба № 3 и че е разполагал със същата преди издаване на обжалваното писмо. Това обаче е било необходимо, тъй като само непредставяне на декларация, не води до извода че продукция не е реализирана. Като се има предвид, че общо заявените по СЗ-КЛЧ за подпомагане площи от дружеството за 2020г. са в размер на 5.3ха, то съотнесено към изискуемия добив в килограми спрямо хектар, съгласно Приложение № 5 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, видно е че жалбоподателят е представил доказателства за спазване изискването на чл. 30б, ал.2, т.4 от същата наредба и реализиране на такъв от 66 250 кг.

Като не е изложил съображения относно доказателствата за реализиране на продукция от жалбоподателя органът е постановил ненадлежно мотивиран акт, който подлежи на отмяна само на това основание.

Нещо повече, във възражението си срещу резултатите от проверката жалбоподателят изрично е посочил, че документи за реализирането на продукцията са представени при извършената му проверка през м. юни 2020г. Органът не е коментирал и обсъдил тези възражения, като единствено се е позовал на отговора си даден в УП изх.№ 01-262-2600/113#4 от 07.08.2020г. на сателитните изображения от „Сентинел“. Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт следва да се издаде след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени. В случая това законово задължение не е изпълнено надлежно от органа, при което се е стигнало да нарушение на чл. 35 от АПК. Нарушението е съществено, тъй като необсъждане на конкретни доводи и доказателства на оспорващия за доказване реализацията на културата произведена в парцелите, предвид и доказателствата от сателитни изображения, на които органът се е позовал в отговора си по възражението на жалбоподателя, които безспорно са установили наличието на земеделска дейност в парцелите, несъмнено е накърнило правото на защита на оспорващата страна.

Наред с това следва да се отбележи, че ако административният орган е имал съмнения за действителната реализация на продукцията, предвид представяне само на фактура, а не и на декларация за добива, то същият е следвало на основание чл. 36 от АПК да събере и служебно необходимите му за правилната преценка доказателства, като е можел и е следвало да изиска данни за действителното заплащане на сумата по фактурата по банков път, респ. да събере обяснения на купувача на продукцията, за предаване, получаване и заплащане на описаната в нея стока – лук, както и обяснения от други лица имащи отношение към обработването на почвата, засяването на продукцията и събирането й. Това не е сторено, което е довело до нарушение на чл. 36 от АПК.

Съдът не споделя доводите на ответника, че резултата по акта е мотивиран и с неспазване на агротехническите мероприятия, тъй като това не е посочено в поясненията на таблиците в уведомителното писмо. Но ако и да се приеме, че действително обжалваното писмо е мотивирано и на това основание е необходимо да се отбележи, че изрично в Решение №1989/20.02.2024г. постановено по адм.д.№ 4325/2023г. на Върховен административен съд – Пето отделение е прието, че фактът на доказан получен и реализиран на пазара добив от заявените площи на засадената култура съобразно нормативните изисквания изключва контрола за спазване на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, защото целта на този контрол е именно доказване възможността за получаване на продукция(добив) от площите, а установеният факт на нейното получаване практически доказва че „агротехническите мероприятия“ по см. на легалната дефиниция, дадена в §1, т.19 от ДР на Наредбата, са спазени в достатъчна степен, и осъществяване на контрол за наличие на този параметър е безпредметно и противоречащо на целите на проверките за спазване условията за подпомагане по см. на чл.32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Съответно, с оглед така възприетото от касационната инстанция, то при наличие на доказателства за реализирана продукция от двата парцела през 2020г., които не са оспорени от ответната страна, последнатаняма как да се позове на неизвършени агротехнически мероприятия на заявената за подпомагане площ, и такива мотиви са несъответни на дължимата от ответника преценка за правото на подпомагане на дружеството по реда на чл. 30б от Наредба № 3, тъй като такъв законодателен критерий за допустимост на подпомагане – спазване на агротехнически мероприятия по смисъла на пар.1, т.19 от ДР на Наредба № 3 не съществува.

За пълнота следва да се посочи, че неправилно се твърди от оспорващата страна, че обжалваното уведомително писмо е нищожно, като постановено в противоречие със съдебно решение. Видно е от процесното решение № 729 от 04.11.2022г.по адм.д. №282/2022г. по описа на АдмС-Хасково и потвърждаващото го решение на ВАС, че предходно издаденото спрямо жалбоподателя уведомително писмо е отменено, като немотивирано и поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на този акт, като на органа са дадени указания за ново произнасяне по подаденото от „Агрибел-2018“ ЕООД заявление за подпомагане за кампания 2020г. Мотиви по същество на спора относно правото на подпомагане на жалбоподателя по СЗ-КЛЧ не са излагани в съдебните решения на АдмС-Хасково и ВАС и съответно относно спорното право на подпомагане на жалбоподателя за 2020г. по СЗ-КЛЧ не е формирана сила на присъдено нещо. Ето защо нарушение на чл. 177, ал.2 от АПК не е допуснато и уведомителното писмо не е нищожно на това основание.

Тук е мястото да се посочи, че приетото по делото заключение е изготвено от вещо лице разполагащо с необходимите знания и умения,което пълно и точно е отговорило на поставените му въпроси и ги е обосновало, поради което съдът го кредитира. В частта му по въпрос 1,3, 4 намира,че не следва да го обсъжда предвид, че с оглед гореизложеното същото не допринася за изясняване на релевантните за спора факти.Отговорите на вещото лице по въпрос 2 и 5 подкрепят тезата на жалбоподателя, че на двата парцела е имало засята култура – лук, а дали е спазена схемата за засяване и дали би могъл предвид това да се получи изискуемия добив е относимо към спазването на агротехническите мероприятия, което обаче както се посочи не е законодателен критерии за преценка допустимостта на подпомагането, акта не е мотивиран на това основание, а релевантното обстоятелство в случая е налице ли са надлежни писмени доказателства за реализиране на продукция-лук в размера посочен в приложение № 5 от Наредба № 3.

Ето защо уведомителното писмо следва да бъде отменено в оспорените му части, с които на дружеството жалбоподател е отказано подпомагане по СЗ-КЛЧ и в частта в която на дружеството са наложени санкции подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по схемите базирани на площ администрирани съгласно чл.19 от Делегиран регламент № 640/2014 на Комисията по СЗ-КЛЧ.

Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2020г. по схема СЗ-КЛЧ. При новото произнасяне органът следва да обсъди представените от жалбоподателя доказателства за реализирана продукция лук и сторените от него възражения в тази насока и при необходимост да събере и други относими към спорния предмет доказателства.

Предвид изхода на спора, основателна съгласно чл.143, ал.1 от АПК се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.

По делото се установява, че оспорващата страна е направила разноски в общ размер на 2107 лв., от които 50 лева дължимо внесена държавна такса(л.22) и 1000 лева заплатен адвокатски хонорар съобразно договор за правна защита и съдействие (л.38 ) и 1057 лева заплатено възнаграждение за вещо лице. Заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, предвид правната и фактическа сложност на делото, поради което и възражението на ответника, макар и своевременно заявено е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, с изх. № 02-260-2600/1797#13 от 29.09.2023г. издадено от Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“, в частта с която на „Агрибел-1018“ЕООД е отказано подпомагане по СЗ-КЛЧ в размер на 11 455.90лева, като субсидията по посочената схема е намалена с посочената сума и е оторизирана сума от 0.00 лева, и в частта с която на „Агрибел-2018“ЕООД са наложени санкции подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по схемите базирани на площ администрирани съгласно чл.19 от Делегиран регламент № 640/2014 на Комисията по СЗ-КЛЧ в размер на 11 455.90 лева.

ВРЪЩА преписката на административният орган – Заместник – изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“ - РА, [населено място] за ново произнасяне по подаденото от „Агрибел-2018“ЕООД, [населено място] заявление за подпомагане за кампания 2020г по схема СЗ-КЛЧ, съобразно указанията на съда дадени в мотивната част на решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Агрибел-2018“ЕООД, [населено място] разноски по адм.дело № 1151/2023г. в размер на 2107.00 лева .