Решение по гр. дело №13142/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2423
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20215330113142
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2423
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330113142 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД във връзка с
чл.22 във връзка с чл.10А, чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Ищцата М. П. ЦВ. от с. *** моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузите за такса за експресно разглеждане на документи в размер на 289,
10 лева по чл.1, ал.3, и за неустойка в размер на 166, 45 лева по чл.4, ал.2 от сключения
между страните Договор за предоставяне на паричен заем *** 30 № 5566534/23.11.2019 г.
като противоречащи на чл.22 във връзка с чл.10А, чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от
ЗЗП, по изложените в исковата молба и в допълнително представено по делото писмено
становище съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение
за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът *** – гр.** оспорва исковете и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и
недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително представено
писмено становища по делото съображения. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително между страните е бил сключен Договор за предоставяне на
паричен заем *** 30 № 5566534/23.11.2019 г., по силата на който ответното дружество е
предало в заем на ищеца сумата от 600 лева. В чл.1, ал.3 от Договора страните са уговорили,
че за извършена от ответника допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
1
паричен заем, ищецът дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричния заем в размер на 289, 10 лева, а в чл.4, ал.1 от Договора страните са уговорили
ищецът в 3-дневен срок от подписването на Договора да предостави на ответника
обезпечение на задълженията си по Договора, а именно - поръчител-физическо лице, което
да представи на ответника бележка от работодателя си, издадена не по-рано от три дни от
деня на представянето и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна
възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителния доход в размер на 1 000 лева, през
последните 5 години да няма кредитна история в Централния кредитен регистър към*** или
да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни”, да не е поръчител
по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си
на заемател, или банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем в
размер на цялото задължение на ищцата по Договора, валидна 30 дни след падежа за
плащане по Договора, която в посочения срок да се изпрати от ищеца в оригинал на адреса
за кореспонденция на ответника. В чл.4, ал.2 от Договора страните са се договорили, че при
неизпълнение на задължението по чл.4, ал.1 от Договора, на ищцата ще се начислява
неустойка за неизпълнение в размер на 192, 78 лева, която ще се разсрочи и заплаща на
равни части към всяка от погасителните вноски, като всяка вноска за неустойката е в размер
на 166, 45 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 1 165, 15 лева.
Както се установява от представения от ищеца заверен препис от Договора за предоставяне
на паричен заем, същият не е подписан от никоя от страните нито със саморъчен подпис,
нито – с електронен подпис, доколкото в Договора страните са уговорили, че същият се
сключва с електронни изявления на страните по него. Освен това от страна на ответника не
са представени разпечатани на хартия Общи условия, подписани от ищеца на всяка
страница – за които в Договора е посочено, че са неразделна част от него.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че действително поради
липсата на законово изискуемата форма на Договора и липсата на действителни общи
условия към него, посочените клаузи от Договора се явяват нищожни, а оттук – че исковете
се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло.
С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда ДТ в размер на 100 лева (по 50
лева за всеки един от двата иска), а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. предвид фактическата и правна сложност на спора и цената на предявения иск, следва
да заплати на пълномощника на ищеца – **. М.М., адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева (по 300 лева за всеки един от двата уважени иска), с оглед на което съдът намира,
че направеното от ответника възражение за прекомерност на така определеното адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно и като такова следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът

2
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите за такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 289, 10 лева по чл.1, ал.3, и за неустойка в размер на 166, 45 лева по чл.4, ал.2, от
сключения между М. П. ЦВ., ЕГН **********, от с. ***, със съдебен адрес:***, ***. М.М., И
“***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** С. П. П., със
съдебен адрес: ***, **. А.Н., Договор за предоставяне на паричен заем *** №
5566534/23.11.2019 г. КАТО ПРОТИВОРЕЧАЩИ НА чл.22 във връзка с чл.10А, чл.11 и
чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „****, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител
и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА
Районен съд – Пловдив държавна такса за производството по делото В РАЗМЕР НА 100
лева.
ОСЪЖДА „***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител
и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат М.В. М., със служебен адрес: ****, адвокатско
възнаграждение В РАЗМЕР НА 600 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2
от ЗАдв..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на
определения размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3