РЕШЕНИЕ
гр. София, 4 Юни 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на единадесети
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 9962 описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективнo съединени искове, с правно
основание чл. 45 и чл. 49 вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Ищецът С.Г.П. твърди, че срещу него, в качеството му
на главен експерт в отдел „Граничен контрол“ към централно управление на
Българска агенция по безопасност на храните, са били изнесени неверни твърдения
от представители на ответника „А.ф.“ ООД, приписващи му престъпление по
наказателния кодекс. Поддържа, че твърденията били изнесени от ответника А.Х. –
основател и собственик на ответното дружество и Б.Т., представяща се за
мениджър „Бизнес развитие“. На пресконференция на ответника „А.ф.“ ООД от
21/5/2015 г., проведена в сградата на Българска телеграфна агенция в София, в
25:45 мин., ответникът А.Х. направил изявление, че „Г.М.не се показва за пари, Г.М.той
посочи на мен името С. Б., да разбираме със него как да плащаме“, а в 37:04
минута Б.Т. коригирала последното цитирано име на „С.П., който е присъствал на
една от проверките миналата година“. На друга пресконференция от 25/5/2015 г.
отново проведена в сградата на БТА, в 2:34 минута, ответникът А.Х. посочил
името на ищеца, като пример за корупция в БАБХ, а в 31:36 минута отново посочил
името му на въпрос на журналист кои са служителите срещу които смята да подаде
сигнал. В 32:05 мин. изразил намерение, че ще бъдат посочени и други доктори
които рекетират, както и че на новия ръководител на БАБХ -
учреждението работодател на ищеца, ще бъде предаден списък, в който фигурирало
името му като корумпиран служител. Допълнителни увреждащи изявления, ответникът
А.Х. направил по време на интервю по Нова телевизия, като в 6:27 минута, попитал
„И за какво даваМ. на мен телефона на С.“, като се опитал да обвини ищеца, че
той щял да му каже как да си плаща въпросната „такса спокойствие“. Посочените
изявления многократно се мултиплицирали, възпроизведени от поканените
журналисти и други техни колеги, които следят прессъобщенията на БТА, като в
цялото българско общество, името му започнало да се асоциира с корупция и че
той е бил част от „хайка рекетьори“. Навежда доводи, че ответникът А.Х. са накърнил
правото му на добро име, като са превишил пределите на конституционно
закрепеното му правото на мнение и разпространение на информация. Излага
съображения, че разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство е
противоправно деяние. То му причинило неимуществени вреди, изразяващи се в
чувство на обида, отдръпване на колегите му от него и му създало лошо име в
обществото. Вследствие на изнесените твърдения загубил и работата си.
Претендира обезщетение от 25 100 лв. за изказването „Г.М.не се показва за
пари, Г.М.той посочи на мен името С. Б., да разбираме със него как да плащаме“
и по 100 лв., частични искове от общи претенции от по 25 100 лв.,
неимуществени вреди за останалите изнесени твърдения.
Ответникът „А.ф.“ ООД оспорва иска. Излага
съображения, че посочените в исковата молба думи и изрази не съставляват
клеветнически твърдения, като са извадени извън контекста на цялостно изказване
на участниците в пресконференциите и създават невярна представа за неговото
съдържание. Посочва, че участието на А.Х. и Б.Т. в процесните медийни събития е
в лично качество, а не като представители на „А.ф.“ ООД и че не изразяват
позицията на дружеството. А.Х. бил основател на дружеството и бивш съдружник и
управител, но към момента той не заемал никаква позиция в него. По време на
пресконференцията от 21/5/2015 г., той бил представен единствено като български
бизнесмен, а в тази от 25/5/2015 г. само с името си. Б.Т. била служител на
дружеството от 1/7/2015 г., на позиция секретар и трудовата ѝ
характеристика по никакъв начин не я овластявала да прави изявления от името на
дружеството, като в същото право по време на медийните ѝ изяви тя
неправилно е представяна като „мениджър бизнес развитие“.
Ответникът А.Х. също оспорва предявения срещу него
иск. Твърди, че е
направил процесните изявления в лично качество, а не като представител на ответника „А.ф.“ ООД. Посочва, че бил основател,
бивш съдружник и управител на дружество, но към момента то се управлявало от
сина му. Въпреки това, той се ползвал с
авторитет в дружеството и много от служителите му споделяли проблемите във
връзка с дейността. Участвал в процесните медийни изяви като лице, запознато с
бранша и начина по който той се контролира и управлява от БАБХ. Посочва, че не
е разгласявал неверни позорящи обстоятелства относно ищеца, а изявленията му
били личната му оценка за дейността на БАБХ и конкретно за отделни нейни
служители. Твърди, че изложените в исковата молба изрази са извадени извън
контекст и създават непълна и невярна представа за точното съдържание на
изказването.
От събраните
по делото доказателства се установиха следните факти:
От представената по делото Заповед № СОС-27 от 1/6/2015
г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните се
установява, че ищецът С.Г.П. е бил в служебно правоотношение с Българска
агенция по безопасност на храните /БАБХ/, като е заемал длъжност главен експерт
в отдел „Граничен контрол“, дирекция „Контрол на храните и граничен контрол“ при
ЦУ на БАБХ. По силата на
същата тази заповед, служебното правоотношение на ищеца е било прекратено,
поради съкращаване на щата.
Пред съда е представен информационен носител – компакт
диск, на който са възпроизведени записи от проведени на 21/5/2015 г. и
25/5/2015 г. пресконференции в сградата на Българска телеграфна агенция. По
делото е изготвена съдебно техническа експертиза, като на хартиен носител е
снето съдържанието на направените от участниците в пресконференциите изявления.
От фонограмата на проведената на 21/5/2015 г. конференция се установява, че в
нея е взел участие ответникът А.Х., който е представен като основател на
дружеството – ответник „А.ф.“ ООД, А. Б., представен като изпълнителен директор
на дружеството и Б.Т., представена като негов директор „Бизнес развитие“. По
време на пресконференцията е излъчена видео презентация. В началото на
презентацията са посочени данни на дружеството под формата на текст. След което
в кадър се появява Б.Т., представена във видеото като мениджър „Бизнес
развитие“ и говорител, като прави изявление, че върху „А.ф.“ ООД е осъществяван
натиск от страна на БАБХ, изразяващ се в заповед до служителите на агенцията да
извършват проверки всеки ден в обектите на дружеството. В кадър се появява и
ответникът А.Х., представен като основател на „А.ф.“ ООД, правейки изявление,
че е изискван „рекет“ от дружеството. Б.Т. продължава, че след подаден сигнал
срещу действията на БАБХ, проверките са спрели временно, но след завършване на
„разследването“ срещу агенцията, по нова проверка на БАБХ, предприятието било
затворено. Показани са кадри от предприятието, като глас зад кадър пояснява, че
това е предприятие в град Съединение. В кадър се появява и А. Б., представен
като изпълнителен директор, описвайки обстоятелства около извършена в
предприятието проверка, като излага мнение за несъразмерност на наложеното от
агенцията принудително затваряне на предприятието. От страна на Б.Т. са
изложени допълните обстоятелства във връзка извършваните от БАБХ проверки и в
други обекти на „А.ф.“ ООД. Видеопрезантацията завършва с изявена позиция на
ответника А.Х. да се бори с корупцията в България и при неуспех, намерение да
премести бизнеса си в Румъния. Пресконференцията продължава с изявление на А. Х.
за негативното влияние, което корупционните практика в БАБХ указват на бизнеса
му. Б.Т., изразява мнение за злоупотреба с правомощия от страна на агенцията, в
насока увреждане на „А.ф.“ ООД. След това думата е дадена на А. Б., представен
като изпълнителен директор на дружеството, който описва търговската му дейността,
както и вредите, настъпили от проверките на БАБХ. Пресконференцията продължава
с отправяне на въпроси към горепосочените лица. На въпрос на журналист,
ответникът А.Х. заявява, че му е поискана сума в размер на 10 000 евро
месечно. В отговор на друг въпрос продължава, че тази сума му е била поискана
от изпълнителния директор на агенцията към момента – П.М.. След което посочва,
че е бил инструктиран от него да се свърже с лице на име С., като Б.Т. е
допълнила и фамилията на това лице – П., с което допълнение ответникът А.Х. се
съгласява. Той следвало да се свърже с това лице, за да се разберат как да бъде
заплащана поисканата сума. По време на пресконференцията посочва, че е налице
запис, в който изпълнителният директор на агенцията му казва да се свърже с
лицето С. Б., за да се разберат как да бъде изплащана сумата в размер на
10 000 евро. След което потвърждава направено от журналист обобщение в
посочения смисъл. Б.Т. продължава, че „А.ф.“ ООД никога не са заплащали тази
такса, а А.Х., посочва че разходите за корупция се заплащат от крайния
потребител. След което двете лица отговарят на въпроси във връзка с твърдени
неспазени хигиенни условия в склад на дружеството. Посочени са и действията,
които дружеството е предприело в защита на правата си. На журналистически
въпрос за конкретно посочване на имената на замесените към ответника А.Х., той
препраща въпроса към Б.Т., която изрежда редица имена, измежду които това на С.П.
от ЦУ на БАБХ, който фигурирал в констативните протоколи от извършените в
помещенията на „А.ф.“ ООД проверки. Установява се, че по време на
пресконференцията, водещата насочва отправяни от журналисти въпроси, както към А.Х.,
така и към Б.Т..
Вещото лице по техническата експертиза е изготвило и
фонограма на проведената на 25/5/2015 г. пресконференция. От нея се установява,
че пресконференцията е била проведена с участието на А.Х., без да се посочва в
какво качество участва, Б.Т., отново представена като мениджър „Бизнес
развитие“ в ответното дружество, както и А. Б., представен като негов
изпълнителен директор. Пресконференцията започва с обръщение на А.Х., с което
благодари на министър-председателя и министъра на земеделието, медиите, както и
неговия екип за оказаното съдействие във връзка с корупцията в БАБХ. Продължава
с мнение, че освен изпълнителния директор към момента, агенцията следва да
напуснат и замесените длъжностни лица, като изброява следните имена – Ч., А., С.
и П.. Пресконференцията продължава с предложения, изложени от Б.Т. за изменение
на законодателството, засягащо контролните правомощия на органите на БАБХ.
Думата взима и А. Б., като излага мнение, че е необходимо да бъдат предприети
допълнителни мерки във връзка със служители на агенцията, знаели за установените
корупционни практики. Продължава, като гарантира за качеството на
произвежданата от „А.ф.“ ООД хранителна продукция и изразява очаквания от
страна на БАБХ да последва допълнителен административен натиск. Участие в
конференцията взимат и лицата Б.Б.– председател на Националната асоциация на
млекопреработвателите и Ж.Г., производител, описващи своя опит с корупцията в БАБХ.
По време на конференция, ответникът А.Х. изразява намерение да предаде имената
на корумпираните служители на новоназначения към момента изпълнителен директор,
както и да бъде подаден сигнал до компетентните органи срещу бившия директор П.М..
На журналистически въпрос, Б.Т. отново изброява редица имена на служители
участвали в твърдяната корупционна схема, като между тях се споменава и имено
на ищеца С.П..
По делото е представен оптичен информационен носител –
компакт диск, съдържащ публикувано на интернет страницата на нова телевизия
запис на предаването „Здравей България“, излъчено в ефира на Нова телевизия на
22/5/2015 г. По делото е назначена съдебна техническа експертиза за снемане на
съдържанието на направените от участниците в предаването изявления. От
представената фонограма се установява, че участие в това предаване на взели
ответникът А.Х., представен като основател на верига за дюнери, М.Т.,
представена като мениджър „Бизнес развитие“ (с оглед обстоятелствата по делото,
съдът намира, че става дума за лицето Б.Т.) и П.М. – изпълнителен директор на БАБХ
към този момент. По време на предаването са дискутирани обвиненията в
упражнявани от служителите на БАБХ корупционни практики и нередовности в
дейността на дружеството „А.ф.“ ООД. Експертизата не установява по време на
предаването ответникът А.Х. да е направил изявление с твърдяното от ищеца
съдържание, а именно – „И за какво даваМ. на мен телефона на С.“.
С оглед установяване дали
действително от страна на ответника А.Х. са изнесени клеветнически твърдения в предаването „Здравей България“ на
Нова телевизия от 22/5/2015 г., в открито съдебно заседание от 1/12/2017 г. е
допуснат оглед на съдържащия се в компакт диска видео запис, в частта, в която
се твърди да е направено това изявление. Съдът е установил, че изявлението на
ответника в посоченото от ищеца време на записа е неразбираемо и не се
установява да е с твърдяното съдържание.
По делото е представен трудов договор от 30/6/2014 г.,
по силата на който „А.ф.“ ООД, в качеството му на работодател възлага, а Б.Б.Т.,
в качеството ѝ на работник приема да изпълнява длъжността „секретар“.
Представена е и длъжността характеристика за заетата от Б.Т. позиция, в която
са описани основните ѝ задължения, а именно - осигурява изпълнението на
разпорежданията на ръководителя; уведомява ръководителя за получени телефонни
обаждания; съставя график за срещите на ръководителя и осигурява присъствието
на поканените или повикани от него лица; осъществява телефонна или ръководна
връзка между ръководителя; размножава писмени материали в необходимия брой
екземпляри; набира и оформя текстове на документи съобразно дадените му
указания; представя за подпис на ръководителя документи и др. От представената
по делото справка от Национален осигурителен институт се установява, че към
момента на излъчване на предаването „Здравей България“ от 22/5/2015 г. и
проведените две пресконференции, Б.Т. е била все още в трудови правоотношения с
ответното дружество.
С договор от 23/2/2011 г., А.Х. е прехвърлил на У.А.К.собствеността
върху 50 дружествени дяла от капитала на „А. Ф.“ ЕООД, с обща номинална
стойност от 155 000 лв. От представения по делото протокол от 24/2/2011 г.
се установява, че общото събрание на ответното дружество е взело решения за
освобождаването на ответника А.Х. като съдружник и управител на дружеството.
От направена служебна справка в търговския регистър се
установява, че с вписване от 17/3/2011 г., ответникът А.Х. е заличен като
съдружник на дружеството, а с вписване от същата дата и като управител.
По делото са представени извадки на статии от
електронните издания – expert.bg, mediapool.bg,
bgnes.com, blitz.bg и presa.bg, в които се
описват отправените от А.Х. и „А.ф.“ ООД обвинения към БАБХ и нейния
изпълнителен директор П.М.. Във всяка една от тях се споменава името на ищеца С.П.
като лицето, което е следвало да уговори предаването поискания от ответното
дружество подкуп.
Свидетелката С.Д.П.– майка на ищеца, дава показания,
че е запозната с процесните пресконференции. Ищецът не е бил в България, като научил
за изявленията, от свои приятели. Дава показания, че синът й много тежко
понесъл изнесените твърдения, поради това че те накърнили доброто му име, което
той градял с години. Получил болки в главата, в гръбначния стълб, като имало
моменти, в които не можел да се изправи на леглото. Отслабнал с 14 кг. от
притеснение. Поради понесения стрес изгубил съня си. Предприел лечение за
понесените болки. В началото не е искал да разговаря, затворил се в себе си, изявленията
предизвикали силен стрес у него. Чувствал се безпомощен. Отделил се от
приятелите и семейството си, станал раздразнителен. Постоянно трябвало да дава
обяснения пред свои приятели и познати. Само за това мислел и говорил. Според
свидетелката ищецът все още не бил преживял случилото се, като при по-висока
възбуденост получавал болки. Дава показания, че той не бил уволнен
дисциплинарно. Получил заповедта си за уволнение два месеца след завръщането си
от командировка в Китай, като от този момент до получаването на заповедта бил в
болнични.
Свидетелката В.Е.дава показания, че присъствала на
пресконференциите в качеството си на пиар на „А.ф.“ ООД и водещ
пресконференцията. По план в пресконференциите следвало да участва А. Б. и
Халеф Х., като управляващи тази компания. Медийните събития били организирани
във връзка с корупционните практики на БАБХ. Халеф Х. не могъл да присъства
поради здравословни проблеми и останали само тя и А. Б.. Няколко часа преди
пресконференцията имало изявление на БАБХ, че в помещение на „А.ф.“ ООД били
намерени червеи. Това създало нетърпимост в ответника А.Х., който отишъл на
пресконференция без да предупреди нея и А. Б.. Влязъл в залата, помолил я да
участва и той да се изкаже, защото имал сантимент към компанията и тя била като
негово дете. Той пожелал да участва и Б.Т., която била негов личен асистент, за
да може да му помага при изразяването на български език. За свидетелката
единствено значение имало името на П.М. – изпълнителният директор на агенцията.
На пресконференцията имало изявления за корупция в БАБХ. Когато А.Х. споменал
имена на служители на агенцията, хората изпитали съжаление, защото и те били
потърпевши и жертви по същия начин както и „А.ф.“ ООД. Дава показания, че техни
колеги в бизнеса – млекопроизводители и млекопреработватели застанали до тях по
време на втората конференция, за да ги подкрепят, защото само те се осмелили да
застанат срещу корупцията в Агенцията и поели инициатива за промяна в Закона за
храните. На нея ѝ били звънeли настоящи и бивши служители на Агенцията,
които заявявали подкрепата си. Целта на конференциите била да се разобличи П.М.
в упражнявани от него корупционни практики, в качеството му на изпълнителен
директор на БАБХ. Лично до знанието на свидетелката била доведена заповед на П.М.,
обектите на „А.ф.“ ООД да се проверяват всеки ден и ако случайно някой не е
проверен, да му се докладва защо това не е направено. Свидетелства, че служител
на „А.ф.“ ООД, никога не е наричал служителите на Агенцията рекетьори и не било
тяхна цел да ги разобличава.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
По
отношение допустимостта на иска:
С исковата молба е направено искане ответниците да
бъдат осъдени да отправят публично извинение за направените от тях изявление.
Съдът намира същото за недопустимо и представляващо недопустима намеса в
личната сфера на страната. Поднасянето на извинение е строго морален акт, основан
на осъзната и вътрешно формирана нужда за получаване на прошка, като той зависи
изцяло от волята на ответниците и съдът не може да ги задължи да извършат това
действие. В допълнение, правният ред не предвижда подобна защита при засягане
на неимуществени блага, поради което и съдебна намеса, налагаща подобен вид
защита е недопустима. Предвид изложеното, производството следва да бъде
прекратено в тази му част.
По
отношение на основателността на исковете:
Предявени са субективно и обективно,
кумулативно съединени искове, с правна квалификация по чл. 45 и чл. 49 вр. чл.
45 от ЗЗД.
По
отношение на иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен срещу А.Х.:
За да се приеме, че за ищеца е
възникнало право на обезщетение следва да се докаже противоправно поведение от
страна на ответника и настъпили за ищеца вреди, причинна връзка между
поведението и вредите, както и вина. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага.
Ищецът твърди, че претърпените от
него вреди се дължат на изнесени позорящи твърдения, които са накърнили доброто
му име. В чл. 39 - 41 от Конституцията на Република България и в чл. 10 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено
правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и
разпространява информация. В обсега на това право се включва свободата на всеки
да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или
информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните права
на личността. То е в основата на правовата държава, представлява важен принцип,
върху които се гради всяко демократично общество, като същевременно е условие
за напредъка на обществото и за развитието на всеки отделен индивид. Това право
обаче не е абсолютно. Самите норми, които го прокламират, въвеждат някои
ограничения, като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане
на изрично изброените права и интереси. Конституцията в чл. 57, ал. 2 не
допуска злоупотреба с права, както и упражняването им, така, че да бъдат накърнени
права или законни интереси на друг. Такова ограничително правило се съдържа и в
текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на
изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или
санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично
общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято
закрила обуславя ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, Конституцията
изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно
са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване
достойнството на дадено лице посредством неприлично третиране на личността) и
на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за
дадено лице или приписване на престъпление другиму). Като клевета, съответно
като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление.
Не е клеветническо твърдение това, което се основава на истински факти, и
съответно изразяването му не е противоправно. Следва да се има предвид, че
фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат
проверявани за вярност като доказателствената тежест е на ответника, който
дължи да установи верността на твърдените факти. Ако изнесените факти са верни,
то и изявлението не представлява клевета, дори да позори адресата. Такова
изявление не е основание за ангажиране на гражданската отговорност на направилия
изявлението. В случай, че са неверни – направилото изявлението лице носи
отговорност доколкото засяга неблагоприятно адресата. Гражданската отговорност
за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и
доброто име, представлява такова ограничение на правото на свобода на
изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията.
По делото се установява, че по време
на проведената на 21/5/2015 г. пресконференция в сградата на БТА, ответникът А.
Х. е направил изявление, че по инструкция на изпълнителния директор на БАБХ П.М.
е следвало да се свърже с лице на име С., като Б.Т. е допълнила и фамилията на
това лице – П., с което допълнение ответникът А.Х. се съгласил. Също така, на
последващ въпрос на журналист, дали е налице запис как П.М. казва на ответника А.Х.
да се свърже с г-н С. Б. (съдът намира, че с оглед на предишните изявления и
контекста на пресконференцията се има предвид фамилията на ищеца - П.), ищецът
отговаря утвърдително.
Името на ищеца се споменава отново,
когато на журналистически въпрос към ответника А.Х., каква длъжност изпълняват
служителите, чиито имена е споменал по-рано, той препраща към Б.Т., която
посочва името на ищеца С.П. и че той е работел в ЦУ на БАБХ.
Установява се обаче, че по време на
втората пресконференция Б.Т., е изредила редица имена на служителите на
агенцията, участвали в твърдените корупционни схеми, сред което фигурира и това
на ищеца С.П.. След направеното от нея изявление, ответникът А.Х. посочва, че
освен посочените от Б.Т. лица има и други.
По делото не се доказва ответникът А.Х. да е посочил
името на ответника, по време на пресконференцията от 25/5/2015 г., като го е
дал за пример за „опашката на корупцията в БАБХ“. Сред посочените имена в тази
част на изявлението на ответника не присъства това на ищеца.
Не се доказва ответникът А.Х. да е направил твърдяното
изявление по време на предаването „Здравей България“, излъчено по Нова
телевизия на 22/5/2015 г. – „И за какво даваМ. на мен телефона на С.“. Това не
се установява нито от представената от вещото лице по назначената съдебно
техническа експертиза фонограма на предаването, нито от извършения в открито
съдебно заседание оглед на представения по делото видеоматериал.
Действително, процесните изявления не са направени
самостоятелно от ответника А.Х.. При първото от тях Б.Т. е допълнила фамилията
на ищеца, при второто изявление ответникът е препратил към нея за посочване на
конкретния имена на лекари участващи в твърдения корупционен натиск към
дружеството, а третото споменаване името на ищеца е направено от Б.Т. в отговор
на журналистически въпрос, като А.Х. само е допълнил, че има и други длъжностни
лица, участващи в корупционни практики. В случая обаче, изявленията и на двете
лица са взаимносвързани, допълващи и обуславящи се по съдържание, като трудно
биха могли да бъдат разгледани отделно едно от друго. В този смисъл, съдът
намира, че при всяко от изявленията, които се установява да са направени, е
налице случай на съпричиняване и на основание чл. 53 от ЗЗД, ищецът може да
насочи иска си към всеки един от деликвентите.
Съдът намира, че с всяко едно от гореустановените изявления,
разгледани във връзка с останалите изявления на ответника, другите присъстващи
лица и изобщо целият контекст на пресконференциите, на ищеца се приписва извършването
на престъплението по чл. 302, т. 2 от НК – подкуп, извършен чрез изнудване,
посредством злоупотреба със служебното положение. Съдът намира за неоснователни
доводите на ответника, че изнесените от него твърдения са изведени извън
контекста на цялостното му изявление. Целият фокус на пресконференциите е
разобличаване на твърдени от участниците в тях корупционни практики. Ищецът е
посочен като съучастник, осигуряващ получаването на изискваните парични
средства.
Съгласно практиката на ВКС, включително обективирана в
решение № 253/29.01.2014г. по гр. д. № 1251/2012г. на III Г.О. и определение от
1124/09.10.2013г. по гр.д. № 4805/2013г. на IV Г.О., в случаите, в които се
твърди деликтът да представлява приписване на престъпно обстоятелство,
ответникът следва да проведе доказване по фактите, представляващи елементите на
престъплението.
По делото не са представени никакви
доказателства, за това че ищецът е осъществил състава на горепосоченото
престъпление. Не се установява и истиността на изложените от страна на
ответника А.Х. твърдения по време на процесните пресконференции. По тази
причина твърденията следва да бъдат квалифицирани като клеветнически спрямо
ищеца, което на свой ред разкрива противоправност в поведението на ответника.
Съдът намира, че вследствие на
изнесените от ответника твърдения за ищеца са настъпили неимуществени вреди. По
делото бе установено, че ищецът и трети лица са научили за изнесените
твърдения, предвид широкото им обществено отразяване. От представените по
делото извадки на статии от електронни информационни издания се установява, че
случаят е придобил широк обществен отзвук, като името на ищеца е било често
споменавано, което от своя страна е довело до накърняване на доброто му име в
обществото. В тази насока, макар и да не се установя изричното посочване на
ищеца по време на телевизионното предаване „Здравей България“ от 22/5/2015 г.,
допълнителното разгласяване на случая непряко способства за допълнително
накърняване доброто име на ищеца, доколкото той вече се асоциира с твърдените
корупционни практики. В същото време, следва да се отбележи, че престъплението,
в което е обвиняван той, е тежко такова по смисъла на Наказателния кодекс, за
него се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, глоба до
20 000 лв. и лишаване от права за заемане на общества, държавна длъжност
или определена професия. Не на последно място, по отношение на престъпления от
посочения тип е формирано изключително негативно отношение в обществото, което
пряко рефлектира върху репутацията на лица, на които се приписват такива
престъпления.
От депозираните пред съда показания на свидетелката
Стоянка Пашева се установява, че ищецът понесъл много тежко процесните
увреждащи изявления, започнал да получава главоболия, отслабнал, отдръпнал се
от приятелите си, станал нервен и раздразнителен. Наложило му се постоянно да
дава обяснения във връзка с обвиненията на ответника. Все още не могъл да
превъзмогне случилото се. Независимо от близкото родство между свидетелката и
ищеца, показанията й следва да бъдат взети предвид, защото за наличието на
такъв тип неимуществени вреди преки наблюдения имат по-скоро близките хора на
пострадалите лица, отколкото лица извън този кръг, а и показанията на
свидетелката не са опровергани от други доказателства. Освен това
неблагоприятните последици от отправените обвинения са и житейски обосновани,
тъй като е естествено обвинение от посочения тип да предизвика силен стрес у обвиняваното
лице, а това от своя страна да доведе до главоболия, отслабване, както и
желание за избягване на контакт с роднини и приятели.
Не се установява и причинна връзка между уволнението
на ищеца от БАБХ и изнесените клеветнически твърдения, както и между получените
от ищеца болки в гръбначния стълб и невъзможност да става от леглото и
посочените твърдения. Не са ангажирани никакви доказателства в насока, че
действителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
са изнесените за него клеветнически твърдения, а не посоченото в заповедта
съкращение на щата. Само въз основа на свидетелските показания, съдът не би
могъл да направи заключение за наличие на причинно-следствена връзка между
увреждащото действие и посочените негативни последици.
По делото не бе оборена презумпцията за вина в
поведението на деликвента по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид изложеното, по делото се установява възникване
на фактическия състав на деликтната отговорност на ответника.
Що се касае до размера на вредите. В конкретния
случая, предвид взаимносвързанността на отделните изявления на ответника и
близкото им съдържание, би било практически невъзможно да се разграничи какви
вреди са произтекли от отделните изявления. В този случай, с оглед правилото на
чл. 162 от ГПК, съдът следва да ги определи по своя преценка, като тази
преценка включва възможността да присъди обезщетение в общ размер за всички тях
– така Решение № 263 от 15.02.2013 г. по гр. д. № 1740/2011 г., Г. К., ІІІ Г.
О. на ВКС. В конкретния случай, ищецът е предявил общо пет обективно,
кумулативно съединени иска - иск в размер на 25 100 лв. и четири частични
иска от по 100 лв., от общи претенции от по 25 100 лв. Предвид изложеното,
в процесния случай, следва да се приеме, че ищецът е предявил частична
претенция в размер на 25 500 лв. от обща претенция от 125 500 лв.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост - чл. 52 от ЗЗД. Това предполага съдът да
съобрази вида и естеството на престъплението, в което е обвиняван ищецът,
обстоятелството, че то е тежко по смисъла на наказателния кодекс, като за него
се предвижда минимално наказание в размер на 3 години лишаване от свобода,
както и глоба в размер до 20 000 лв., както и заемането на определени
държавни, обществени и професионални длъжности, че случаят както и името на ищеца
са били предмет на широко медийно отразяване и са станали достояние на
неограничен кръг от хора, за неограничен период от време, че против престъплението в което е
обвинен има ясно изразена негативна нагласа в обществото, че след като е научил
за обвиненията ищецът се е затворил в себе си, отдръпнал се от свои роднини и приятели, станал
раздразнителен и гневен, започнал да изпитва главоболия и трудности при
заспиването, както и че е отслабнал. От друга страна, при определяне на
обезщетението следва да се съобрази, че акцентът на изнесените от ответниците
твърдения е корупционната дейност на председателя на БАБХ към процесния момент
– П.М., а не ищецът, като споменаването на ищеца е направено преходно и само
във връзка с действия на споменатото лице. При определяне на обезщетението
съдът съобразява и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване
на вредите. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била
сумата от 5000 лева, като искът следва да бъде отхвърлен до пълния предявен
размер от 25 500 лв., предявен като частичен иск от обща претенция от
125 500 лв.
По отношение
на иска по чл. 49 вр. чл. 45 против „А.ф.“ ООД:
Предявен е иск по чл. 49 от ЗЗД. Фактическият състав
на гаранционно-обезпечителната отговорност по тази разпоредба включва виновно и
противоправно поведение, от лице или лица, на които ответникът е възложил
извършването на работа; настъпване на вреди в тежест на ищеца, които се намират
в причинна с противоправното поведение. Вината в поведението на лицата на които
е възложена работата се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В конкретния случай се твърди, че вредите са причинени
от лицата А.Х. и Б.Т., които, по възложение от ответното дружество, са
направили увреждащи изявления по отношение личността на ищеца по време на
процесните пресконференции и предаването „Здравей България“, излъчвано в ефира
на Нова телевизия. В тежест на ищеца е установяването на това обстоятелство.
Следва да се посочи, че възлагането е фактическо
натоварване на друг правен субект - физическо лице за извършването на определена
работа в чужд интерес. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е без правно значение
формата, чрез която се осъществява възлагането на работа – така Решение № 63 от
01.03.2016 г. по гр. д. № 4885/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В този смисъл е
без значение дали тези лица са имали формално учредена представителна власт за
отправяне на процесните изявления и дали подобно действие се включва в
длъжностната характеристика на отправилия изявлението.
Съдът намира, че посочените две лица са действали по
възложение на „А.ф.“ ООД.
На първо място извод за това обстоятелство може да се
направи от участието им в процесните пресконференции. От показанията на
свидетелката В.Е.се установява, че те са организирани от „А.ф.“ ООД, с оглед
извествяване обществеността за осъщен над дружеството корупционен натиск.
На следващо място, както А.Х., така и Б.Т., са взели
участие във видеопрезентация, излъчена по време на пресконференции, където
отново правят изявления във връзка с корупцията в БАБХ и отражението ѝ
върху дейността на „А.ф.“ ООД. Тази презентация съдът намира да е предварително
съставена от ответното дружество, доколкото е излъчена по време на
организираните от него пресконференции и предвид участието в нея на А. Б., по
отношение на който, от показанията на свидетелката В.Е.се установява, че е
ръководна фигура в дружеството и лице, оправомощено да прави изявления за
корупционните практики, предмет на пресконференциите. Присъствието им в тази
презентация води до извод, че участието им в пресконференциите е било
предварително планувано, което освен, че подкрепя извода за наличието на
възлагане от страна на ответното дружество, оборва показанията на свидетелката
на В.Е.за инцидентния характер на присъствието на тези лица.
Следва да се има предвид и подготвеността и
запознатостта на тези две лица с обстоятелства около поискания от дружеството
подкуп, както и проверките на агенцията в него. В тази насока прави
впечатление, че въпроси на журналисти регулярно са насочвани от водещата на
пресконференцията или към А.Х., или към Б.Т..
По делото се установи, че ответникът А.Х., заедно с Б.Т.
са направили клеветнически твърдения по време на проведените на 21/5/2015 г. и
25/5/2015 г. пресконференции в сградата на БТА. Установи се също така, че в
причинна връзка с тези изявления за ищеца са възникнали неимуществени вреди.
Предвид изложеното по делото се установяват елементите
на фактическия състав отговорността по чл. 49 от ЗЗД и за ответното дружество е
възникнала отговорност за заплащане на обезщетение.
Размерът на обезщетението следва да се равнява на
това, дължимо от прекия извършител, като ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., като искът бъде отхвърлен до
пълния предявен размер от 25 500 лв., частичен иск от обща претенция от
125 500 лв.
Възложителят и прекият извършител отговарят солидарно
за причинените на ищеца неимуществени вреди - така ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7 от
29.12.1958 г., ПЛЕНУМ на ВС.
С писмените бележки по делото ищецът е заявил
претенция за присъждане на законна лихва от датата на деликта, до окончателното
изплащане на сумата. Съдът намира същата за недопустима. От една страна това
представлява предявяване нов иск, макар и за акцесорна претенция. Такова
последващо съединяване на искове от страна на ищеца след подаване на исковата
молба, съдът намира за недопустимо. От друга страна, ищецът не може да упражни
това свое процесуално право с писмените бележки по делото - Решение № 63 от
01.03.2016 г. по гр. д. № 4885/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС
По
отговорността за разноски: Ищецът има право на разноски, в размер на 756.92 лв., съобразно уважената
част от исковете.
От страна на ответниците не е направено искане за
присъждане на разноски, нито има данни за извършени такива.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството в частта, с която е
предявен иск от С.Г.П.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Б. против „А.ф.“ ООД, ЕИК********,
съдебен адрес: *** – адв.М.и А.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Б. да
бъдат осъдени ответниците да се извинят публично за отправените клеветнически
твърдения, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА „А.ф.“ ООД, ЕИК********,
съдебен адрес: *** – адв.М.и А.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Б.
да заплатят солидарно на С.Г.П., ЕГН **********, съдебен адрес: *** –
адв. Б., ет. 3, на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 45 от ЗЗД, сумата
от 5 000 лeва (пет хиляди лева), обезщетение за
неимуществени вреди, възникнали по повод отправени клеветнически твърдения, че
ищецът е участвал в искането на подкуп от „А.ф.“ ООД, направени по време на
пресконференции, проведени в сградата на Българска телеграфска агенция на 21/5/2015
г. и 25/5/2015 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете
до пълния предявен размер от 25 500 лева, частична претенция от обща сума
от 125 500 лева и искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, възникнали в резултат от изявление на А.Х. по време на интервю по Нова
телевизия в следния смисъл „и за какво дава Моллов на мен телефона на С.“.
ОСЪЖДА „А.ф.“ ООД, ЕИК********,
съдебен адрес: *** – адв.М.и А.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Б.
да заплатят на С.Г.П., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Б., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 756.92 лева (седемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и две
стотинки) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: