№ 199
гр. Варна, 18.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500060 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба с вх. № 51493 от 15.12.2021 г., депозирана от
страна на „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Х.И. против определение № 7914 от
25.11.2021 г., постановено по гр. д. № 10198/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с
което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 1465
от 26.10.2021. по гр. д. № 10198/2021 г. по описа на Районен съд –Варна, в частта за
разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилността на определението. Сочи, че след
получаване на уведомлението за цесията като приложение към исковата молба, е заплатил
процесното вземане още преди изтичане на срока за депозиране на отговор на исковата
молба. Счита, че е налице злоупотреба с процесуални права от насрещната страна доколкото
не са предприемани действия по извънсъдебно удовлетворяване на безспорното задължение.
Съобразно цената на заплатената държавна такса и претендираното адвокатско
възнаграждение от ищеца, твърди, че целта на настоящото производство не е била
разрешаването на спор, а присъждането на разноски. Сочи, че е уведомен за цесия на
22.07.2021 г., като е заплатил процесната сума на 28.07.2021 г. по банковата сметка,
посочена в исковата молба. Моли за отмяна на определението, както и за изменение на
решението в частта за разноските. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Булпарт 5“ ЕООД, чрез
адв. К.Т.. В същия се излагат доводи, че „Енерго – Про Продажби“ АД е заплатило
процесното вземане на цесионера, едва след получаване на уведомлението за цесията, а
именно в срока за депозиране на отговор на исковата молба. Твърди, че е действал
добросъвестно, от където извежда доводи за дължимост на сторените от него разноски.
Моли за потвърждаване на определението. Претендира разноски.
1
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 10198/2021 г. по описа на Районен съд – Варна е
образувано по иск, предявен от „Булпарт 5“ ЕООД, срещу „Енерго-про Продажби“ АД, с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 19.00 лева, представляваща заплатена на 15.01.2018 г. без основание такса
за възстановяване на захранване с електрическа енергия, по издадена фактура № ТП
********** от 15.01.2018 г. за обект с абонатен номер № **********, клиентски номер №
**********, с титуляр на партидата Х.Б.В. което вземане е прехвърлено на ищцовото
дружество по силата на договор за цесия от 9.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска – 12.07.2021 г. до окончателно изплащане на задължението.
Като приложение към исковата молба на 22.07.2021 г. ответното дружество е получило
уведомление за извършеното цедиране на процесното вземане. От представения банков
превод от 28.07.2021 г. се установява, че задължението е заплатено по посочената банкова
сметка в исковата молба, като с отговора на исковата молба ответникът е признал иска.
С решение № 1465 от 26.10.2021. по гр. д. № 10198/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна е отхвърлен предявеният иск като погасен чрез извършено плащане на задължението.
Със същото, съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 350 лева, доколкото е възприето, че ответникът с процесуалното
си поведение е дал повод за завеждане на делото.
В законоустановения срок от страна на „Енерго-Про Продажби“ АД е депозирана
молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, чрез отмяната
на присъждането на разноските в полза на ищеца и присъждане на такива в полза на
ответника, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата за изменение на решението
в частта за разноските, поради липсата на приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
доколкото плащането на вземането, предмет на иска е сторено в хода на производството.
По същество:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда възможност за освобождаване на
ответника от заплащане на разноски само при наличие на двете кумулативно изискуеми
предпоставки, а именно: с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска. Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги
конкретна с оглед на фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ
спора.
В случая, исковата претенция е основана на твърдения за неоснователно обогатяване
на ответното дружество по повод на заплащане на цена от страна на потребителя /цедент/ за
възстановяване на подаването на електрическа енергия в обекта му на потребление.
Твърдението е, че цената е платена без основание, макар и между длъжника и цедента да
съществуват договорни отношения. В ТР № 5/2017 г., ОСГТК на ВКС, е прието, че
задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, може да се иска от
кредитора веднага от момента на получаване на недължимото и от този момент става
изискуемо. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на основание
чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но автоматично не води до забава на длъжника. За забава на длъжника по
безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни
съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, както и вина за неизпълнението, съответно за късното
2
изпълнение. Затова и настоящият съдебен състав намира, че изискуемостта на задължението
не е определяща за преценка на обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане
на делото. Като такава може да бъде ценена, единствено поставянето на длъжника в забава,
а именно след получаването на покана за плащане. Депозираната искова молба има ролята
на такава покана, поради което следва да се приеме, че едва след връчването на препис от
същата, ответникът е узнал за претендираното задължение от страна на цесионера.
Настоящият съдебен състав, съобрази факта, че ответното дружество е заплатило
процесното задължение на 28.07.2021 г., непосредствено след узнаване за прехвърлянето на
вземането на 22.07.2021 г., посредством получаването на уведомлението за цедирането като
приложение от исковата молба. До този момент не би могло да се възприеме, че „Енерго-
Про Продажби“ АД е знаело за възникналото задължение, респ. за самоличността на
цесионера или на цедента.
В продължение на горното, плащането е сторено преди изтичане на срока за отговор
на исковата молба - 22.08.2021 г., респ. много преди провеждане на о. с. з. от 14.10.2021 г.,
като същото е отчетено от страна на първоинстанционния съд при отхвърляне на иска.
Затова и следва да се приеме, че ответното дружество с процесуалното си поведение не е
дало повод за завеждане на делото от страна на цесионера, като с отговора на исковата
молба е признало иска и е представило доказателства за заплащането на задължението. С
оглед на горното, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, следва да бъдат възмездени сторените в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски от страна на ответника.
Вън от горното и за пълнота на изложението, следва да се посочи, че се поставя и
въпросът доколко е налице злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца за
образуването и воденето на настоящото дело. За разрешаването на подобни спорове с
минимален материален интерес от 19 лева страните са разполагали с възможността за
извънсъдебното им уреждане, доколкото задължението не е спорно. При явното
несъответствие между цената на иска от 19 лева, заплатена държавна такса дори в
минимален размер от 50 лева и минималния размер на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 300 лева, се налага извод, че целта на настоящото производство очевидно
не е била толкова разрешаването на спор, а присъждането на разноски при предвидим за
ищцовата страна положителен резултат от изхода му.
С оглед на гореизложеното, съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното
производство са дължими единствено в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД в общ размер
на 360 лева с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно представени
доказателства за направата им.
По отношение на исканите в производството разноски за въззивната инстанция, съдът
намира следното:
В относимата практика на касационната инстанция се приема, че разноски не следва
да се присъждат на жалбоподателя по частната жалба, тъй като производство по чл. 248 ГПК
не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и
размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за
защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени,
без да се обжалва по същество съдебния акт. Интересът в това производство е материален,
но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. Противното ще
противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в
чл. 78 и сл. ГПК. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски
по подадените частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК / в този смисъл -
Определение № 60189 от 28.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2779/2020 г., IV г. о., ГК,
3
Определение № 218 от 3.08.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 872/2020 г., IV г. о., ГК,
Определение № 60295 от 17.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2625/2021 г., IV г. о., ГК,
Определение № 60379 от 22.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1495/2021 г., III г. о., ГК и
други/. С оглед на горното, разноски за настоящото производство не следва да бъдат
присъждани в полза на жалбоподателя.
Предвид горното, обжалваното определение се явява неправилно и като такова следва
да бъде отменено, като се отмени и първоинстанционното решение в частта за присъдените
разноски в полза на ищеца и се присъдят такива в полза на ответника в размер на 360 лева с
ДДС.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 7914 от 25.11.2021 г., постановено по гр. д. № 10198/2021
г. по описа на Районен съд – Варна, постановено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Булпарт 5“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, район „Одесос“, *********** /партер/, представлявано от управителя Ж.С.Ж. да
заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик“ № 258 „Варна Тауърс-Г“, сумата от 360
лв. с ДДС /триста и шестдесет лева/, представляваща съдебно–деловодни разноски за
производството по гр. д. № 10198/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл.
78, ал. 2 ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 1465 от 26.10.2021. по гр. д. № 10198/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, В ЧАСТТА , с която „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: ********* е
осъдено да заплати на „Булпарт 5“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 350 лв. /триста и
петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното
производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4