№ 339
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110119328 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ.
Ищцата М. Т. Х. твърди, че по силата на Трудов договор № Т – 2/04.01.2022 г.,
сключен с ответника /фирма/, е заемала длъжността „....“ към политически кабинет.
Поддържа, че със Заповед № Т – 59/11.02.2022 г. ответникът прекратил трудовото
правоотношение на основание чл. 28, ал. 6 Закон за администрацията, считано от 11.02.2022
г., като заповедта била връчена лично на ищцата. Навежда доводи, че ответникът не е
спазил уговореното в трудовия договор тримесечно предизвестие, поради което излага
подробни съображения за дължимост на обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 КТ.
Твърди, че съгласно чл. 28, ал. 6 Закона за администрацията ищцата изпълнявала длъжност,
за която се прилагала закрилната функция на трудовото законодателство, а обстоятелството,
че разпоредбата се съдържа в специален закон не обуславяло буквалното й и изолирано
прилагане, с приоритет пред Кодекса на труда. Счита, че основанието, обективирано в чл.
28, ал. 6 Закона за администрацията, е специално и допълващо основанията, посочени в чл.
328, ал. 1 от Кодекса на труда, с оглед на което не следва да се прилага самостоятелно, а е
следвало да се отправи от страна на ответника тримесечно предизвестие, така както е
уговорено между страните по трудовия договор. Приема, че с незаплащане на дължимото й
обезщетение за неспазено предизвестие са накърнени значително трудовите й права. С тези
доводи моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в
размер на 11 992,50 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220,
ал.1 КТ. Претендира и разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
1
молба, с който оспорва изцяло предявения иск и моли същия да бъде отхвърлен като
неоснователни. Твърди, че предизвестието, уговорено в трудовия договор, не е елемент от
фактическия състав, залегнал в разпоредбата на чл. 28, ал. 6 ЗА. Счита, че посоченото
основание за прекратяване на правотношението „по преценка на органа на изпълнителната
власт“ гарантира възможността на министъра на външните работи да освободи по
целесъобразност и негова преценка лицето, наето в политическия му кабинет. Оспорва
дължимостта на претендираното от ищцата обезщетение обосновавайки се, че
политическият кабинет на министъра има строго специфични функции, чрез които
последният реализира политиката в съответната област и лицата, които ще го подпомагат в
тази дейност. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото релевантни доказателства и след
обсъждане доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
С оглед характера на исковата претенция с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ в
тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване досежно обстоятелствата, че между
страните е бил сключен трудов договор, че същият е прекратен от ответника на някое от
основанията, за които се изисква предизвестие, без да е спазен срокът на предизвестието,
уговорен между страните, както и размерът на брутното трудово възнаграждение за пълен
отработен месец преди уволнението на основание чл. 228 КТ.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало от сключен между тях Трудов договор
№ Т – 2/04.01.2022 г., което е било прекратено на 11.02.2022 г. със Заповед № Т –
59/11.02.2022 г., връчена на ищцата на същия ден от издаването й срещу подпис. В същата е
посочено, че на основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда на ищцата следва да бъде
изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 работни дни за
2022 г. Установява се, че в сключения между страните трудов договор е уговорено
тримесечно предизвестие за прекратяване в полза и на двете страни.
При преценка на обстоятелствата по делото, установени с допустими доказателства,
съдът намира, че искът е неоснователен.
Правото на уволнение по чл. 28, ал. 6 ЗА е дадено на органа по назначаването /в
случая Министъра на външните работи/ с оглед оперативната му самостоятелност той да
определя и подменя лицата от политическия си кабинет, за да може да реализира политиката
в съответната област. Мотивите за прекратяване на трудовото правоотношение се съдържат
в текста на закона - "по преценка на съответния орган на изпълнителната власт", а
допълнително мотивиране на акта за прекратяване не е необходимо и е законово оправдано.
В разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ЗА не е предвидено препращане към чл. 328 от КТ,
респ. към чл. 326 от КТ, досежно дължимо предизвестие за прекратяване на договора, когато
той се прекратява "по преценка на органа извършил назначението" на основание чл. 28, ал. 6
от ЗА, поради което и претенциите на ищцата, че й се дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1
2
от КТ за неспазен срок на предизвестието са неоснователни. Такова обезщетение се дължи
само когато работодателят е прекратил договора на някое от основанията, за които е
предвидено да се отправя предизвестие, а те са изчерпателно изброени в КТ, както и ако
работодателят не е спазил същото. Преобладаващата съдебна практика, чийто разрешения
приема и настоящият съдебен състав, е ориентирана в разбирането, че прекратяването на
трудовия договор с предизвестие от работодателя е предвидено в хипотезите на чл. 328, ал.
1 от КТ и в нито една от тях не е предвидено прекратителното основание с правно
основание чл. 28, ал. 6 от ЗА, като разширително тълкуване на тези разпоредби е
недопустимо.
На следващо място, с процесния трудов договор страните не могат да заменят волята
на законодателя – при положение, че разпоредбата на чл. 28, ал.6 от Закона за
администрацията е специална по отношение на КТ и страните не могат да уговорят
обратното.
С оглед на изложеното, искът с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло за сумата в размер на 11 992,50 лева,
представляваща обезщетение за неспазено от ответника предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща сторените от последния
съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
Ищцата няма право на разноски за настоящото производство.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК разноските за държавна такса
следва да останат за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. Х. , ЕГН **********, с адрес: ..., срещу /фирма/,
БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление: ..., иск с правно основание чл. 220, ал. 1
КТ за заплащане на сумата от 11 992,50 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие от страна на ответника поради прекратяване на трудовото правоотношение,
възникнало по силата на Трудов договор № Т – 2/04.01.2022 г., което е било прекратено на
11.02.2022 г. със Заповед № Т – 59/11.02.2022 г., връчена на същия ден от издаването й
срещу подпис, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. Т. Х., ЕГН **********, с адрес: ...,
да заплати на /фирма/, БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата в
размер на 100 лв., представляваща сторените от ответника разноски по делото за
3
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4