Решение по дело №336/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 253
Дата: 18 юли 2024 г.
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20241700500336
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Перник, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500336 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. Е. М., ЕГН ********** и Д. Т. Д.,
ЕГН **********, конституиран на мястото на С. Е. М., починала на ***, чрез адвокат Т. Б.
срещу Решение № 229/24.11.2023 г. по гр. д. № 40/2022 г. по описа на Районен съд –
Радомир, в частта му, с която С. Е. М. и М. Е. М. са осъдени да заплатят на К. М. М. по
отделно, всяка от тях, сума в размер на по 2569.50 лв., представляваща стойността на
подобренията, извършени в съсобствен недвижим имот - сграда с идентификатор
61577.502.237.1, със застроена площ от 68 кв. м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, която е изградена в поземлен имот с идентификатор 61577.506.237 по
КККР на гр. Радомир, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния
директор на АГКК, а именно: премахване/сваляне/ на целия съществуващ покрив и
извозване на материалите от покрива; поставяне на нови носещи греди - 100 бр., с размери
4/0,10/0,10 м; направа на пояс от мертеци - 10 бр., с размери 4/0,10/0,10 м; поставяне на
носещи летви за керемидите - 400 линейни метра; поставяне на изцяло нови керемиди - 2000
бр. и капаци към керемидите - 40 бр.; ремонт на комин - оформяне на комина с нова мазилка
и подзиждане, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 20.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за
възложените в тяхна тежест разноски в размер на по 425.33 лв. за всяка.
Срещу решението, в частта му, с която исковите претенции са отхвърлени за разликата
над 2569.50 лв. до пълния заявен размер от 8000 лв., е постъпила въззивна жалба от К. М.
М., която е върната с разпореждане от 18.01.2024 г., влязло в сила на 22.03.2024 г. В тази
1
част обжалваният съдебен акт също е влязъл в сила и не е предмет на въззивен контрол.
Въззивните жалбоподатели поддържат, че решението, в оспорваната му част, е
неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради
необоснованост. Излагат, че съдът не е обсъдил всички представени доказателства и е
формирал решаващия си извод само въз основа на част от тях. Подробно аргументират
довода си за необоснованост, като сочат, че приетата за установена фактическа обстановка
не се подкрепя от събрания доказателствен материал. Твърдят, че поради неверните
фактически констатации, съдът е приложил неправилно материалния закон.
Искането към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което изцяло да отхвърли предявените искове и да присъди сторените
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба – К. М. М., чрез адв.
Б. е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата, като неоснователна. Изложил е, че
решението, в обжалваната му част е правилно. Искането към въззивния съд е да го потвърди
и да присъди направените разноски.
В съдебно заседание въззивните жалбоподатели, чрез пълномощника си адв. Б.,
поддържат жалбата по подробно изложените в нея аргументи. Молят решението в
обжалваната му част да бъде отменено и предявените искове да се отхвърлят изцяло.
Претендират присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си адв. Б., оспорва въззивната
жалба. Счита решението, в обжалваната му част за правилно и моли въззивния съд да го
потвърди. Заявява претенция за присъждане на направените разноски.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС/.
Решението е правилно.
Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила,
2
изразяващи се в необсъждане на всички приети доказателства. В мотивите на обжалваното
решение районният съд е изложил съображенията си във връзка с приобщените писмени и
гласни доказателства, както и с приетите съдебни експертизи, в тяхната съвкупност.
Посочил е фактите, които приема за установени въз основа на тях, като изрично е отразил, че
събраните доказателства не съдържат противоречиви доказателствени данни, поради което
по категоричен начин установяват релевантните обстоятелства.
Не намира опора в материалите по делото и доводът за необоснованост на решението.
Отразените в мотивите му фактически и правни изводи обективират извършената от съда
дейност по преценка на съвкупния доказателствен материал и субсимирането на
констатираните въз основа на него обстоятелства под съответните материално правни
норми. Изводите на районния съд са основани на формалната логика и представляват
формално – валидни умозаключения за предпоставките и следствията от тях.
Не е спорно между страните и се установява от представените Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № ***, том втори, дело № 697/1995 г. и скица на поземлен имот
№ *** на СГКК – гр. Перник, че E. М. E. и К. М. E. са придобили в собственост по дарение
самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор 61577.506.237.1, съгласно КККР
на гр. Радомир, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор
на АГКК, съответно сутерен от жилищната сграда и етаж от същата, както и по ½ ид. ч. от
поземления имот, в който тя е построена, с идентификатор 61577.506.237 по КККР на гр.
Радомир.
Страните не спорят и е видно от представените удостоверения за наследници изх. №
*** и изх. № ***, че E. М. E. е починал на *** и е оставил за свои наследници по закон
дъщерите си С. Е. М. и М. Е. М.. В хода на съдебното производство, след постановяване на
първоинстанционното решение – на ***, е починала С. Е. М., като е оставила за свой
единствен наследник по закон сина си Д. Т. Д., който е конституиран като страна по делото
по реда на чл. 227 от ГПК.
Ищецът – въззиваем в настоящото производство, за установяване на твърдението си,
че е сключил договор за цялостен ремонт на покрива на жилищната сграда, в която, с
наследниците на своя починал брат притежават в собственост самостоятелни обекти и е
заплатил уговорената цена за СМР, е представил споразумение за ремонтна услуга между
изпълнител и възложител от 10.06.2021 г. В него е обективирано съгласието на „Антъни
2021“ ЕООД, представлявано от В.С.Й., като изпълнител и К. М. М., като възложител за
извършване на ремонт на покрив с нови материали, с обща цена на дейностите от 130 лв. на
кв. м. Върху обратната страна на договора е отразено получаването на суми от изпълнителя
в общ размер на 8000 лв. /2000 лв. + 5000 лв. + 3000 лв. + 3000 лв./, което е удостоверено с
подписи, положени от името на същия.
Подписите в представения договор, положени от името на изпълнителя са оспорени от
въззивните жалбоподатели. При правилно разпределена доказателствена тежест съгласно чл.
193, ал. 3, изр. 2 от ГПК, страната представила договора и ползваща се от него не е доказала
истинността им. Приетата съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещото лице Е.К.
3
по категоричен начин е установила, че те не са изпълнени от лицето, което е посочено като
техен автор – В.С.Й.. При така установеното, правилно районният съд е изключил това
писмено доказателство и не го е взел предвид при формиране на фактическите си изводи.
Първостепенният съд е събрал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.С.Р.
и К.С. E., които са без родство със страните и Д. Т. Д. – син на една от първоначалните
ответници, който към настоящия момент е конституиран по реда на чл. 227 от ГПК на нейно
място, като страна по делото – въззивен жалбподотел. Доколкото чл. 166, ал. 3 от ГПК
изключва възможността страната по делото да съвместява и качеството на свидетел,
дадените от последния показания не могат да бъдат ползвани от съда като доказателство.
Затова, настоящият състав не ги взема предвид при установяване на спорните обстоятелства.
От останалите събрани гласни доказателства, които съдът кредитира като ясни,
логични, последователни и съответстващи едни на други и на останалия доказателствен
материал, се установява, че К. и E. М. през 2021 г. съвместно взели решение за ремонт
цялостен ремонт на покрива на жилищната сграда, като К. заплатил цялата цена, а E. поел
ангажимент да му върне половината от платеното.
При доказателствена тежест на въззивните жалбоподатели, те не са установили,
твърденията си, че наследодателят им е дал съгласие за ремонта, само защото К. М. се е
задължил изцяло да поеме разходите за извършването му. В тази насока не са събрани
никакви доказателства.
От показанията на свидетелите се установява също, че СМР били извършен от трети
лица, като покривът бил ремонтиран изцяло и с нови материали. От построяването на
къщата, преди повече от 40 години, до този момент не бил извършван основен ремонт на
покрива, а само козметични такива. Покривът имал течове, поради което в подпокривното
пространство се държали множество съдове, за да събират течащата вода.
Пред районния съд е изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, изготвена
от вещото лице А.Ц. и неоспорена от страните. От нея се установява, че пазарната цена на
извършените СМР е в общ размер от 10278 лв., а в резултат на тях, стойността на имота се е
увеличила с 9250 лв. Вещото лице е констатирало, че улуците и водостоците са стари,
коминът е измазан и обшит, външни ремонти по къщата няма, с изключение на поставяне на
мазилка на задната стена. Поставени са мертеци с размери 6см/8см, попове с размери 10
см/10 см и керемиди „Младост“. Експертът е заключил, че не е било необходимо
извършването на цялостен ремонт на покрива, а само отстраняване на течовете.
При така установените обстоятелства, настоящият въззивен състав изцяло споделя
направените от районния съд правни изводи и счита за неоснователно оплакването за
неправилно приложение на материалния закон.
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 30, ал. 3 от СК. Разпоредбата предвижда,
че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
В Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК е прието, че
отношенията между съсобствениците във връзка с направени само от някой от тях разноски,
4
необходими за запазване на общата вещ или за подобрения на същата, в случай, че другите
собственици са се съгласили с това, се уреждат по правилата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Т. е. всеки
от съсобствениците дължи такава част от направените разноски, каквато е и частта му в
съсобствеността. Чл. 30, ал. 3 от ЗС не прави разграничение между необходимите за
запазване на вещта разноски и такива, които не са нужни за физическото и съхранение, но в
резултат на тях се повишава стойността . Затова неотносими към правния спор са
твърденията на въззивните жалбподатели, че извършените СМР не са били необходими.
Съсобственик, за запазването или за подобряването, на чиято вещ, е направил разноски само
другият съсобственик, при всички положения дължи заплащането им или заплащането на
повишената стойност на вещта, съразмерно с участието си в съсобствеността. Видът на
разноските /необходими или полезни/ не е критерий за обема на отговорността. Значение за
последната има само съгласието на съсобственика за направените разходи – ако той не е дал
такова – отговаря съгласно правилата на чл. 60 – 62 от ЗЗД за извършване на чужда работа
без пълномощие, ако се е противопоставил на тях – отговаря по реда на чл. 59 от ЗЗД
съгласно правилата за неоснователно обогатяване. В настоящия случай безспорно доказано
е, че наследодателят на въззивните жалбоподатели е бил съгласен с извършения ремонт на
покрива. Затова отговорността му, респективно – на неговите наследници, за направените от
другия съсобственик разходи, се урежда по правилата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Дължи се
заплащане на частта от тях, съответстваща на частта му в съсобствеността. Общият дял на
наследодателя на въззивните жалбподатели е ½ ид. ч. от съсобствената вещ, поради което и
задължението му към другия съсобственик е било в общ размер на 5139.00 лв. Съгласно
правилото на чл. 60, ал. 1 от ЗН всеки от въззивните жалбподатели отговаря за
задължението на наследодателя си разделно, съразмерно с дела си в наследството. На
основание чл. 5, ал. 1 от ЗН всеки от тях има наследствен дял от по ½ ид. ч. Поради което и
задължението на всеки към въззиваемия е в размер на по 2569.50 лв.
До идентичен извод е достигнал и районният съд, поради което постановеното от него
решение, в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода от делото в полза на виззиваемия се
дължат разноски. Той е представил доказателства за заплатен адвокатски хонорара в размер
на 400 лв. за въззивното производство, поради което тази сума следва да му бъде присъдена.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 229/24.11.2023 г. по гр. д. № 40/2022 г. по описа на
Районен съд – Радомир, в частта му, с която М. Е. М., ЕГН ********** от *** и С. Е. М.,
ЕГН **********, починала на ***, с конституиран на нейно място наследник по закон - Д. Т.
Д., ЕГН ********** от *** са осъдени да заплатят на К. М. М., ЕГН ********** от ***
всеки по отделно сумата от по 2569.50 лв., представляваща стойността на подобренията,
извършени в съсобствен недвижими имот - сграда с идентификатор 61577.502.237.1, със
5
застроена площ от 68 кв. м., брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, която е изградена в поземлен имот с идентификатор 61577.506.237 по КККР
на гр. Радомир, одобрени със заповед № РД – 18 – 75/10.11.2015 г., а именно:
премахване/сваляне/ на целия съществуващ покрив и извозване на материалите от покрива;
поставяне на нови носещи греди – 100 бр., с размери 4/0.10/0.10 м; направа на пояс от
мертеци – 10 бр., с размери 4/0.10/0.10 м; поставяне на носещи летви за керемидите – 400
линейни метра; поставяне на изцяло нови керемиди – 2000 бр. и капаци към керемидите – 40
бр.; ремонт на комин – оформяне на комина с нова мазилка и подизждане, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2022 г. до
окончателното плащане, както и разноски в размер на по 455.33 лв.
РЕШЕНИЕТО в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. Е. М., ЕГН ********** от *** и Д. Т.
Д., ЕГН ********** от *** заплатят разделно на К. М. М., ЕГН ********** от *** сумата от
общо 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направи разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6