№ 57
гр. Разград, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
при участието на секретаря М. В. Н.
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Гражданско дело №
20213300100058 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Х. А. Е. от гр.Исперих, Х. Р. РЮСТ. от с.Делчево,
община Исперих, М. Р. М. и Ш. Р. М., двамата от гр.Исперих, подадена чрез адв.Я.Я. от АК-
София, с която молят съдът да осъди ответниците "Кристална вода" АД, гр.София,
"Застрахователна компания Лев Инс" АД, гр.София и Община Исперих да им заплатят солидарно
обезщетения за причинените им неимуществени вреди, вследствие на смъртта на техния съпруг и
баща – наследодател Р. М. Е., б.ж.на гр.Исперих в размер на по 150 000 лв. за всеки от ищците,
ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане 09.09.2015 г. до окончателното
им изплащане. Навеждат твърдения, че смъртта на Р. Е. е настъпила при изпълнение на
възложените от Община Исперих на "Кристална вода" АД чрез договор за обществена поръчка
дейности за реконструкция на вътрешната тръбопроводна мрежа на града.Изпълнителят е
осъществявал така възложената му поръчка, като технически ръководител на обекта е бил Р. В.,
назначен в дружеството по ТПО.Същият не е изпълнил нормативните предписания за тази
правнорегламентирана дейност и в условията на независимо съпричинителство с водача на т.а.,
подробно описан, собственост на „Сит 07“ ООД и работник при същото дружество Е.Е., който
също не изпълнил нормативните предписания за извършваната от него дейност, са причинили
смъртта на техния наследодател, настъпила на 26.09.2015г.Описали са механизма на вредоносното
събитие. Сочат, че насочват исковете си против тримата ответници по съображения, че са налице
предпоставките за това по чл.53 от ЗЗД и чл.121 от ЗЗД, тъй като увреждането е причинено от
няколко лица. Позовават се на влязлата в сила присъда на ОС-Разград по НОХД 206/2018 г., с
която Р. М. В. и ЕМ. П. ЕНЧ. са били признати за виновни в извършване на деяние по чл.123, ал.4
от НК, в условията на независимо едно от друго извършителство, довели до смъртта на Р. М. Е..
Отговорността на ответника „Кристална вода“АД, считат, че следва да бъде ангажирана на
осн.чл.49 от ЗЗД, в качеството на дружеството на работодател на Р. В.. На същото правно
основание ангажират и отговорността на Община Исперих, поради това, че същата не е направила
необходимото за временната организация на движението на моторни превозни средства в района,
като е допуснала движението на МПС по ул. „6-ти Септември", въпреки знанието за извършвания
към момента ремонт.Допуснала и извършването на изкопни работи в населено място без да се
създадат необходимите ограждения и без да се поставят съответните знаци или сигнални
светлини.Считат, че тези нарушения са установени от извършена проверка на компетентния орган
- Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда", като по този начин и общината е
допринесла за създаването на условия за възникване на опасност за живота и здравето на
1
работниците и намиращите се в района на СМР трети лица. По отношение на отговорността на
ЕМ. П. ЕНЧ. като водач на товарен автомобил „МАН" per. № „СВ 7470АС" посочват наличието на
сключена застраховка „ГО“ със ЗК „Лев Инс" АД с полица № BG22115000880218, валидна от
25.03.2015 г. до 24.03.2016 г., поради което именно срещу застрахователя насочват пряко своята
претенция с правно основание чл.226 от КЗ/отм./.
Търпените от тях неимуществени вреди обосновават по следния начин: Х. М. ЕХЛ. твърди,
че ужасната смърт на съпруг й е била изключително тежък удар. Той е бил нейният спътник в
живота , с когото винаги заедно са преминавали през всичко, което им е поднасяла съдбата. Той е
бил изключително грижовен съпруг и баща, добър, честен и работлив човек. Бил е изключително
активен за възрастта си, имал и много приятели. Всеотдайно се грижел за нея и децата им и и за
домакинството . Изгледали и възпитали децата си като достойни хора. С времето продължили да
отглеждат и да се грижат и за внуците си . През дългите години на съвместен живот със съпруга й
винаги са имали отношения на разбирателство, любов и уважение. Р. бил най-близкия й другар и в
резултат от ужасния инцидент загубила опората до себе си. В последствие се променил целия й
живот и за мен останаха само болка, огорчение и усещане за празнота. Не може да намери утеха и
плаче всеки ден.
Останалите трима ищци сочат, че баща им е бил най-скъпото, което са имали.Обичали се
безкрайно много и правели всичко един за друг. Той винаги е бил тяхната опора във всичко, както
в материален, така и в нематериален смисъл. Неговите любов, грижа и духовна подкрепа, винаги
ги поддържали заедно като семейство.Р. Е. бил изключително жизнен човек. Живеели всички
заедно в едно домакинство, били заедно във всичко. Баща им имал изключителна роля в
отглеждането на децата им, като по този начин им оказвал незаменима подкрепа. Ужасната му
смърт нанесла изключително тежък удар на съзнанията им. Усещали липсата му постоянно и във
всичко. Мисълта за ужасния начин, по който той си е отишъл им причинявал допълнителен
стрес.След черната за тях дата 09.09.2015г. и тримата търпели и трайни отрицателни изменения в
ежедневието ни. Никога нямало да могат да се възстановят от мъката и ще търпят тежките вреди
на виновно причинената смърт докато са живи.
Писмени отговори са депозирани и от тримата ответници.
Ответникът „Кристална вода“АД , чрез пълномощник адв. И.Г. от САК е депозирал отговор
за недопустимост, съответно неоснователност на предявения иск.Съображенията за недопустимост
са свързани с нередовност на исковата молба, които са отстранени в хода на т.дело №61/2020г.по
описа на РОС, като с допълнителна ИМ ищците са обосновали наличието на предпоставките за
солидарното осъждане на тримата ответници.Направил е и изрично възражение за разглеждане на
делото по общия съдопроизводствен ред, което е било уважено от съда, като постановеното в този
смисъл определение е било потвърдено от апелативната инстанция, с такова от 24.06.2021г. по
в.ч.гр.дело 2 №276/21г.на ВнАпС. Оспорва предявените искове по основание и размер,като ги
счита за неоснователни и необосновани.Сочи, че приложените към исковата молба доказателства
са недостатъчни за обосноваване твърденията на ищците за ангажиране отговорността на
ответното дружество по предявените искове, тъй като по делото няма доказателства, че събитието
и вредите от него са резултат от виновно поведение дружеството.Отговорността на същото не
следва да бъде ангажирана, предвид на това, че инцидентът е нестъпил вследствие на
пътнотранспортно произшествие, по смисъла на пар. 6, т. 30 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП). В този случай, на основание чл. 223 вр. чл. 226 от Кодекса на застраховането (отм.) КЗ
отм.) отговорен за настъпилата злополука е застрахователят по застраховка Гражданска
отговорност, тъй като настъпването на инцидента е причинено от водача на товарен автомобил
„МАН", с per. № „СВ7470АС" ЕМ. П. ЕНЧ..Посочва наличието на сключена валидна застраховка
„ГО“ за процесното превозно средство. Намира наред с това, претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ищците е прекомерно завишено с оглед принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика, както и с оглед
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, позовавайки се на съдебна
практика. Релевира изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия за настъпване на причинените му вреди от настъпилото пътнотранспортното
произшествие изразяващо се в присъствието му в непосредствена близост до изкопа, където са
извършвани строителните дейности.Счита, че със своето поведение последният се е поставил в
ситуация, в която сам е рискувал здравето и живота си, след като се е приближил самоволно,
преминавайки през огражденията на строителната площадка, в пияно състояние, където е било
2
означено, че преминаването е забранено. Прави доказателствени искания.
Ответникът ЗК „Лeв Инс“ АД,чрез пълномощник адв.Т. П. от САК счита исковата молба за
недопустима , като отправя искане за прекратяване на съдебното производство по отношение на
него и заличаването му като ответник. Аргументира становището си с липсата на предпоставките,
регламентирани в чл. 496, ал. 2, б. б, вр. ал. 4, вр. чл. 498, ал.З вр. чл. 380 от Кодекса за
застраховането.Посочва, че застрахователната полица № BG22115000880218 е с валидност от
25.03.2015г. до 24.03.2016г. и правоимащите лица при законовото задължение не са отправили до
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ., не са предоставили
нито констативен протокол с пострадали лица, нито банкови сметки пред застрахователя, което
прави исковата претенция по отношение на този ответник преждевременно заведена. Отправя до
съда искане за прекратяване на производството по отношение на него именно поради
недопустимост на иска. По основателността на същия заявява следното становище: Счита на
първо място исковите претенции за погасени по давност, позовавайки се на разпоредбата на чл.
197 от Кодекса за застраховането /отм./ и датата на предявяване на исковата молба - 10.09.2020г.
На следващо място, оспорва изцяло предявените искови претенции на всички ищци за
неимуществени вреди - по основание и размер, поради това ,че по делото не е представен протокол
за ПТП с пострадали лица, като Р. М. Е. не е посочен в такъв протокол , като лице, което е
пострадало от ПТП-то, вследствие на действия на водача на процесния товарен автомобил - ЕМ.
П. ЕНЧ..Счита, че твърдените от ищците травматични увреждания не са в причинно-следствена
връзка с процесния инцидент и по - конкретно във връзка с противоправни виновни действия на
водача ЕМ. П. ЕНЧ., , при управление на товарен автомобил МАН, с pen № СВ7440АС.Оспорва
също така всички твърдения в исковата молба по основанието на предявените претенции за
обезвреда на неимуществени вреди. Излага, че процесният случай, при който загива лицето Р. М.
Е., на самостоятелно основание, попада и в хипотезата на чл. 239, ал.1, т.2 от Кодекса за
застраховането (отм.), според който застрахователят се освобождава от задълженията си по
застрахователния договор, ако нараняването, увреждането на телесната цялост, загубата на
работоспособността или смъртта последва при извършване от застрахования на престъпление от
общ характер. Заявява и възражение, че застраховката "ГО" на автомобилистите не покрива
отговорността на застрахования като превозвач на товари съгласно чл. 257, ал.5 от КЗ (отм.),
позовавайки се на в писаното в застрахователната полица предназначение на МПС- посочено
„лични нужди". Счита, че в случая следва да намери приложение изключението на чл. 268, т. 6 от
Кодекса за застраховането (отм.). и застрахователят н е следва да заплаща обезщетения.Оспорва,
че първопричина за настъпване на инцидента на 09.09.2015г. са действия на водача ЕМ. П. ЕНЧ. на
МПС МАН, с per. № СВ7470АС. Оспорва причинно-следствената връзка между настъпилия
вредоносен резултат и действията на водач Е.Е.. Счита, че смъртта на Р. Е. не е настъпила
вследствие на виновни противоправни действия на Е.Е. като водач на процесното ПТП, тъй като
между процесното МПС и Р. Е. не е имало никакъв контакт. Падането в изкопа на строителната
площадка от Р. Е. не е в причинно-следствена връзка с поведението на Е.Е., позовавайки се на
мотивите към присъда по НОХД № 206/2018г. на ОС – Разград според които основна причина за
смъртта на Р. Е. е „Белодробна тромбемболия", а не противоправни действия на водача Е.Е.,
управлявайки процесния камион. Оспорва твърдението на ищците, че смъртта на Р. Е. е настъпила,
вследствие на инцидента на 09.09.2015г., който инцидент не представлява ПТП, за което
застрахователят следва да отговаря, а представлява престъпление по чл. 123. ал.З. пр.2 вр. ал.1.
пр.2 от НК, извършено от Р. М. В. и ЕМ. П. ЕНЧ. при условията на независимо извършителство.
изразяващо се в немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - извършване на
строително-монтажни работи по изпълнение на обект „Интегриран проект за водния цикъл на гр.
Исперих с подобекти „Канализационна мрежа на гр. Исперих - II, III, IV етапи и „Реконструкция
на вътрешна водопроводна мрежа на гр. Исперих" - II, III, IV етап, в участък - улица „Шести
септември", между дом № 83 и дом №. 81. представляваща източник на повишена опасност. Счита,
че отговорност за действията на осъдените две лица , следва да се носи от лицата, които са им
възложили извършването на работата, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.
Възложителите на работа, по твърдения на ищците, са „Кристална вода" АД и „Сит 07" ЕООД,
които дружества са допуснали редица нарушения, с които са създали условията за настъпване на
инцидента, застрашавайки здравето и живота не само на работниците на обекта, но и на трети
лица, намиращи се в близост до обекта, както и Община Исперих, като възложител на обществена
поръчка, организатор и координатор на действията на съответните държавни и общински органи и
изпълнителите по извършвания проект, и като собственик на пътя, на който настъпва инцидента.
3
Счита, че инцидентът е настъпил поради виновни действия на наследодателят на ищците - Р. М. Е.,
като считам, че тези действия са основната причина за настъпването на катастрофата, като твърди,
че Р. Е. е бил на самия ръб на изкопа и е гледал надолу към него към момента на настъпване на
инцидента. Процесното МПС е преминало покрай него на разстояние от един метър без да е
осъществен контакт помежду им. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на наследодателя на ищците - Р. М. Е. (в качеството му на пешеходец), за настъпването на
травми при осъществяване на произшествието, поради извършено от негова страна нарушение на
няколко разпоредби от ЗДвП, подробно посочени. Излага, че получените от Р. Е. травми са
настъпили вследствие на неговото виновно поведение, с което той е нарушил множество
императивни правила, предствляващо комплекс от неправомерни действия и бездействия. С
поведението си Р. Е. е създал условия и е улеснил настъпването на вредоносния резултат. Р. Е. не е
имал право на достъп до строителната площадка, той не е лице, заето с изпълнението на СМР и е
предизвикал принудително спиране на процесния товарен автомобил. Оспорва твърденията за
съществуването на отношения на общност, привързаност, грижовност и разбирателство между
ищците и техния наследодател, които да са били прекъснати единствено по причина на
настъпилия инцидент, като в тази връзка оспорва всички твърдения за търпени от ищците
неимуществени вреди, които да са настъпили в причинна връзка с осъществяване на процесното
произшествие.Оспорва заявените с молбата неимуществени вреди и по размер. Заявява, че
безспорно смъртта на близък човек се отразява неблагоприятно на най-близките му, но следва да
се отчете фактът, че наследниците са зрели личности, всички са пълнолетни, в трудоспособна
възраст, и същите имат близки хора до себе си и собствени семейства. Наследниците не остават
сами, а напротив, трагедията ги е сплотила още повече, което е допълнителна предпоставка за по-
леко приемане на загубата. Наследниците на починалия Р. Е. отдавна са поели живота си в свои
ръце и отдавна не разчитат на наследодателя си., като отново посочва ,че предявените искови
претенции за неимуществени вреди са в изключително завишен размер, и като такива не
съответстват на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост", принципно
указани от Върховен съд, поради което в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД и застрахователното обезщетение да бъде съразмерно намалено.Оспорва изпяло
акцесорните искове за присъждане на законни лихви по претенциите за неимуществени и
имуществени вреди, като неоснователни, като излага подробни съображения.Моли за отхвърляне
на предявените искове като неоснователни и недоказани.Възразява срещу искането за присъждане
в полза на ищците на разноски за образуване и водене на делото, тъй като с исковата молба е
заявено искане за освобождаването им от плащане на такси и разноски за производството,
съответно -такива не им се дължат, в случай, че искането за освобождаване бъде уважено.Оспорва
и размера на адвокатския хонорар, в случай, че същият не се претендира по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закон за адвокатурата, както и в случай, че размерът му надвишава минималните размери съгласно
Наредба №1/2004г. на ВАС.Излага съображения.Заявява претенция за съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Н е
възразява да бъдат приети представените по делото писмени доказателства.Прави доказателствени
искания.
Ответникът Община Исперих депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения срещу нея иск като недопустим, предвид на това, че нямала качеството на възложител
по см. на чл.49 от ЗЗД на лицата, допуснали немарливо изпълнение на служебните си задължения
и осъдени с влязла в сила присъда. По основателността на иска, намира за неотговарящи на
действителността твърденията на ищците, с които същите обосновават нейната отговорност.
Оспорва предявените искове по размер, като прекомерно завишени.Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр.Р. Е.. Не се противопоставя на
доказателствените искания на страните. Прави искане за приемане на писмени доказателства-два
договора, съответно такъв за възлагане на обществена поръчка и договор за упражняване на
строителен надзор и оценка на съответствието на работните проекти, сключени с трети за спора
лица.
Предвид търсената с исковете защита и съединяването на същите като , такива, подадени от
няколко ищци срещу няколко ответници, по отношение на които се иска солидарно осъждане за
вреди/неимуществени/ от загубата на общия наследодател на ищците, същите намират своята
правна квалификация в разпоредбите на чл.49 ЗЗД във вр.с чл.45 ЗЗД, по отношение на
ответниците „Кристална вода“АД и Община Исперих, чл. 226 КЗ/отм./ по отношение на ответника
ЗК „Лeв Инс“ АД и чл.53 ЗЗД, чл.121 ЗЗД и чл.86 ЗЗД по отношение на всички ответници. Съдът е
4
намерил за неоснователни възраженията за недопустимост на исковете, направени от ответника
ЗК “Лев Инс“,свързани с приложението на КЗ, тъй като увреждането чрез товарния автомобил е
настъпило при действието на сключена за същия застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при този застраховател, действаща за периода от 25.03.15г. до 24.03.2016г., при
липсата на твърдения страните по застрахователния договор да са уговорили друго след влизането
в сила на новия КЗ – по арг. от § 22 ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.За неоснователни е намерил
съдът и възраженията на ответника Община Исперих за недопустимост на предявените искове по
отношение на нея.
В хода по същество на делото ищците, чрез процесуалния си представител поддържат
предявените искове в цялост.Заявена е претенция за присъждане на разноски при условията на
чл.38 от ЗА.
Ответниците ЗК „Лeв Инс“ АД и Община Исперих, чрез процесуалните си предсавители
поддържат становище за неоснователност на претенциите.
Ответникът „Кристална Вода“АД не заявява становище по същество.
За да се произнесе по предявените искове, Разградският окръжен съд съобрази следното:
Не се спори по делото, че ищците са наследници на Р. М. Е., б.ж.на гр.Исперих, починал на
26.09.2015г., като първата ищца е негова преживяла съпруга, а останалите трима негови деца.
Няма спор и, че на 26.11.2014 г. между третия ответник Община Исперих и гражданско
дружество ДЗЗД „ИСПЕРИХ ИНЖЕНЕРИНГ“ - гр. София, учредено на 27.08.2014г., в което
участвал и ответника „Кристална Вода“АД е сключен договор за възлагане на обществена
поръчка № 127, с предмет – проектиране, строеж и авторски надзор на обект „Избор на
изпълнител на инженеринг на II – етап“, подобекти I: „Проектиране на работни проекти за
канализационна мрежа на гр. Исперих – II, III и IV етап“ и Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на гр. Исперих - II, III и IV етап , подобекти II: Избор на изпълнител на
строителство на „Канализационна мрежа на гр. Исперих – II, III и IV етап“; подобект III – Избор на
изпълнител на строителство на „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на гр. Исперих -
II, III и IV етап“.
На 08.05.2015 г. главният архитект на Община Исперих е издал Разрешение за строеж №
20/08.05.2015 год., с приложен към него списък на улиците, по които трябвало да бъдат извършени
СМР за обект: „Интегриран проект за водния цикъл на гр.Исперих“, с подобекти I
„Канализационна мрежа на гр.Исперих – II, III, IV етапи“, II „Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на гр.Исперих“ - II, III, IV етапи“ и III „Канализационна помпена станция гр.
Исперих“. Били са одобрени инвестиционни проекти към него по части – „Водоснабдяване и
канализация“ (ВиК), „Пътна безопасност“, „Строителни конструкции“, „Геодезия – трасировъчен
план“, „Инженерна геология“, „Пожарна безопасност“, „План за безопасност и здраве“, „План за
управление на строителните отпадъци“, „План за организация и изпълнение на строителството“,
„Временна организация за безопасност на движението“, „Архитектура“, „Технологична“, „Ел
инсталации“ и „Отопление, вентилация и климатизация“. Разрешението за строеж влязло в сила на
01.06.2015 г.
Съгласно одобрените проекти по част „ПОИС“, Приложение № 4- План - график за
изпълнение на СМР, канализация с преход 182 Б с дължина 820,46 м следвало да се изпълни по ул.
“6-ти септември” в гр. Исперих, за четири седмици - от началото на трета седмица на м. юни до
края на втора седмица на м. юли 2015г, като СМР не се изпълнявали в срок.
Към настоящото гр.дело е приложено НОХД №206/2018г. по описа на ОС-Разград, което е
приключило с присъда от 01.07.2020г., с която подс.Р. М. В. е признат за виновен в това, че на
09.09.2015 г. в гр. Исперих, обл. Разград, като „Технически ръководител в „Кристална Вода“ АД –
гр. София, при изпълнение на обект „Интегриран проект за водния цикъл на гр.Исперих“ с
подобекти „Канализационна мрежа на гр.Исперих – II, III, IV етапи и „Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на гр.Исперих“ - II, III, IV етапи,в участък - улица „Шести септември“,
между дом № 83 и дом № 81, при независимо извършителство с ЕМ. П. ЕНЧ. от гр. Етрополе, обл.
София, по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - 1.Б. Б. З. на 24г. от с.
Тодорово, обл. Разград - починал на 09.09.2015 г. и на 2.Р. М. Е. на 76 г. от гр. Исперих, обл.
Разград - починал на 26.09.2015г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност - извършване на строително-монтажни работи по изпълнение на обект „Интегриран
5
проект за водния цикъл на гр.Исперих“ с подобекти „Канализационна мрежа на гр. Исперих – II,
III, IV етапи и „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на гр. Исперих“ - II, III, IV
етапи, в участък-улица „Шести септември“, между дом № 83 и дом № 81 представляваща
източник на повишена опасност, като нарушил разпоредбите на: НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, както следва:- чл. 16, т. 1, б.“а“ - Нарушил технологията за
последователността на изпълнение на СМР за канализацията и водопровода - вследствие на
масовото изпълнение на СМР, същите се изпълнявали в отклонение от одобрения инвестиционен
проект за обект „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Исперих“ с подобекти :
„Канализационна мрежа на гр. Исперих – II, III, IV етапи и „Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на гр.Исперих“ - II, III, IV етапи, в част “План за организация и изпълнение
на строителството“ - Приложение № 4 – План - график за изпълнение на СМР, канализация с
Пр.182 Б по ул. “6-ти септември“, която е предвидена за изпълнение за четири седмици от
началото на трета седмица на м. юни до края на втора седмица на м. юли и Приложение № 4 –
План - график за изпълнение на СМР по водопровод Клон 127 по ул.“Шести септември“, който е
предвиден за изпълнение за четири седмици от началото на трета седмица на м. юли до края на
втора седмица на м.август - Нарушена била последователността на изпълнението на СМР на
подобектите, в резултат на което е намалена устойчивостта и здравината на земната основа; - чл.
26. т. 1 - Не е контролирал спазването на изискванията за ЗБУТ; т. 9, а) - не е осигурил
прекратяване на работата и извеждане на всички лица от строителната площадка, строежа или
съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или
живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа-изпълнявани
изкопни работи и СМР в преовлажнена почва; - чл. 30, ал.2 - Не е оградил и не е разпоредил да се
огради с временни плътни огради съгласно изискванията на съответната общинска администрация,
строителната площадка в участък – ул. „Шести септември“, между дом № 83 и дом № 81; - чл. 37,
ал. 1 - Не е ограничил по подходящ начин опасните зони и е допуснал достъп на лица,
неизвършващи СМР; - чл. 46. - При възникване на опасни условия - свличане на земен пласт, не е
преустановил работата и не е дал възможност на работещите да напускат опасните места;- чл. 49,
т. 2 - Не е предприел подходящите мерки за безопасност при изкопни и подземни работи, които
включват: оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване; - чл. 49, т.7. - Не е
предприел подходящите мерки за безопасност при изкопни и подземни работи, които включват
движение на превозни средства или строителни машини на безопасно разстояние от изкопите, а
при необходимост поставяне на подходящи ограждения - допуснал движение на МПС - т.а. „Ман“
с рег.№ СВ 74-70АС в непозволена близост до изкопа; на Приложение № 1 към чл.2 от Наредба
№2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи - т.1.1.2. - Не изпълнил задължението преди започване на
изкопните работи да се извърши монтиране на ограждащите и предпазни съоръжения;- т.1.9 - Не е
изпълнил задължението си да постави защитни ограждения при изкопаване на траншеи и ями в
населени места (улици, дворове и др.) или на места, където има движение на хора и превозни
средства;- т.1.12. - Не е предоставил на работещите, за влизане и излизане от изкопа стълби с
широчина най-малко 0,7 m така, че горният им край да е на височина 1,0 m над терена, - т.1.13. -
Преди започване на работа в изкопи с дълбочина, по-голяма от 1,5m, не е проверил устойчивостта
на откосите и укрепването; - т.1.24. - Допуснал движение на МПС- т.а. „Ман“ с рег.№ СВ 74-70АС
в непозволена близост до изкопа;- т.1.27. - Допуснал движението на машина, участваща в
строителството -т.а. „Ман“ с рег.№ СВ 74-70АС, който извозвал земна маса, чиято стъпка на
лявото ходово колело попадала в зоната на естествено срутване на откоса, и не е спазено
минимално допустимото разстояние от долния ръб на откоса до ходовите колела;-т.1.31. -
Допуснал извършването на СМР в изкопи, подложени на навлажняване след изпълнението им, без
да е взел мерки срещу обрушване на откосите (временно прекратяване на работата, намаляване на
наклона на откоса и др.);- т.3.1 - Не е укрепил и не се е разпоредил да бъде укрепен - от нивото на
терена, изкоп с вертикални стени и с височина по голяма от допустимата за неукрепени изкопи,
като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалите Б. Б. З. и Р.
М. Е. - престъпление по чл.123, ал.4, във връзка с чл. 123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК, като му
е наложено съответно наказание.
Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимия ЕМ. П. ЕНЧ., за това, че на
09.09.2015г. в гр. Исперих, обл. Разград, като „Шофьор НКПД 83322008“ в „СИТ 07“ ЕООД – с.
Лозен, обл. София, при управление на товарен автомобил „МАН“ рег. № СВ 74-70АС за извозване
6
на земна маса в изпълнение на обект „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Исперих“ с
подобекти „Канализационна мрежа на гр.Исперих – II, III, IV етапи и „Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на гр.Исперих“ - II, III, IV етапи, в участък - улица „Шести септември“,
между дом № 83 и дом № 81, при независимо извършителство с Р. М. В. от гр. Варна, по
непредпазливост причинил смъртта на повече на същите две лица-Б. Б. З. на 24г. и 2.Р. М. Е. на
76г.- починал на 26.09.2015 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност -
извършване на строително - монтажни работи по изпълнение на обект „Интегриран проект за
водния цикъл на гр.Исперих“ с подобекти „Канализационна мрежа на гр. Исперих – II, III, IV етапи
и „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на гр. Исперих“ - II, III, IV етапи, в участък-
улица „Шести септември“, между дом № 83 и дом № 81, представляваща източник на повишена
опасност, като нарушил следните разпоредби:Закон за здравословни и безопасни условия на труд -
чл. 33 - Като работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и
безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции - въпреки че е бил инструктиран да
спазва маршрутите, съгласно “Плана за безопасност и здраве“ и „Временната организация за
безопасно движение“, нарушил забраната и се движил в непозволена близост до изкопа;НАРЕДБА
№ 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи - чл.28 - Като оператор на строителна машина, заета
в изпълнението на СМР не е спазил инструкциите за безопасност и здраве;- чл. 49, т. 7. - Не е
предприел подходящите мерки за безопасност при изкопни работи, които включват движение на
превозни средства или строителни машини на безопасно разстояние от изкопите - като водач на
т.а. „МАН“ с рег. № СВ 74 – 70 АС се е движил в непозволена близост до изкопа при наличие на
лица - работещи и неработещи в и близост до него; Приложение №1 към чл.2 от Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи - -т.1.24. - Като водач на т.а. „МАН“ с рег. №СВ 74-70АС се е
движил в непозволена близост до изкопа при наличие на лица - работещи и неработещи в и
близост до него;-т.1.27. - Управлявал т.а. „МАН“, с рег.№СВ 74-70АС, с който извозвал земна
маса, чиято стъпка на лявото ходово колело попадала в зоната на естествено срутване на откоса, и
не е спазил минимално допустимото разстояние от долния ръб на откоса до ходовите колела, като
след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалите Б. Б. З. и Р. М. Е.
– престъпление по чл.123, ал.4, във връзка с чл. 123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК, като му е
наложено съответно наказание.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Ето защо съдът
приема за доказано с посочената присъда по НОХД №206/2018г., че смъртта на наследодателя на
ищците е настъпила на 26.09.2015г., вследствие на извършени виновни противоправни деяния от
страна и на двамата подсъдими Р. В. и Е.Е., извършени на 09.09.2015г., по описаните в присъдата
начин и място.
В този смисъл съдът напълно кредитира и изготвената и защитена по делото комплексна
експертиза .Вещото лице, изготвило съдебно-техническата част на същата заключава, че към
датата на инцидента - 09.09.2015г, СМР по ул. „6-ти септември“ са се изпълнявали със значително
закъснение, в отклонение с одобрените План-графици.
За да се компенсира закъснението, СМР са били изпълнявани едновременно от двата края на
улицата: канализацията в посока юг-север от началото на улицата към кръстовището с ул.
„Места“, а водопровода -в посока север-юг от края на улицата към началото на ул. „6-ти
септември“. Към датата на инцидента изпълнението на СМР по изграждане на водопровода е
спряно на около 90м от кръстовището на ул. „6-ти септември“ и ул. „Вит“, непосредствено преди
изкопа за канализацията. Асфалтовата настилка е срязана надлъжно на разстояние 0,80 м от ръба
на изкопа за канализация и е подготвена за изпълнение на изкопните работи за водопровода. В
резултат на неспазената технология за последователността на изпълнение на СМР на двата
подобекта е намалена устойчивостта и здравината на земната основа и асфалтовата настилка.
Изкопът за канализация в участъка на инцидента е бил с дълбочина 3,86м. При извършените
огледи е установено, че за укрепването му по време на работа са ползвани само две метални пана с
дължина 3,00м, закрепени с четири метални тръби с винтове (шпиндели), които не са достатъчни
да осигурят укрепването на земните пластове и да създадат безопасна среда за работа в изкопа. Не
е спазен проекта по част ПОИС.Строителната площадка не е била оградена с временна плътна
7
ограда, сигнализирана със съответните знаци и табели. До опасните зони са имали неограничен
достъп външни лица, които нямат отношение към извършваното строителство.Трагичният
инцидент е могъл да бъде предотвратен, ако са били изпълнени следните действия:СМР е трябвало
да се изпълнят съобразно одобрените инвестиционни проекти като се спази технологията за
последователността;При изпълнение на СМР на двата подобекта - първо да се изпълни
канализацията, а след това реконструкцията на водопровода, при което е нямало да се намали
устойчивостта и здравината на земната основа.Тези действия следвало да се упражнят от
техническия ръководител на строежа, назначен на трудов договор от строителя - ДЗЗД „Исперих
инженеринг“ гр. София.Камионът не е трябвало да преминава на разстояние по-малко от 1,00 м от
ръба на изкопа.Техническият ръководител е следвало да означи зоната, в която да се извършва
движението и да не допуска движение на транспортни средства в близост до ръба на изкопа;
негово е било задължението да провери устойчивостта на откосите на изкопа и да не допуска
движение на т.а. в участък, който е разкопан и насипан с чакъл върху наскоро положен
водопровод;Укрепването на изкопа е трябвало да се изпълни съобразно одобрения „Проект за
организация и изпълнение на строителството“, при спазване на проектната документация;
Движението на МПС по улица „6-ти септември“ по време на изпълнение на СМР е трябвало да
бъде спряно съобразно проекта по част „Временна организация за безопасност на движението“,
което спиране е щяло да осигури достатъчно място за движение на т.а. от източната страна на
изкопа;Строежът е трябвало да бъде ограден с плътна ограда за ограничаване достъпа на външни
лица под ръководството на техническия ръководител, който не е приложил Проекта за организация
и изпълнение на строителството.
Вещото лице, изготвило авто – техническата част на същата посочва следния механизъм на
пропадане на автомобила, управляван от св.Е.Е.:В конкретния случай т..а е спрял при
разминаването с постр.Р. Е., който се намирал се на горния ръб на вертикалната стена на изкопа и
не реагирал на подканянето му от страна на шофьора да се махне.Водачът предприел спиране при
което, реакциите в предните колела са се увеличили.Почвеният слой се оказал с товаро-
устойчивост по-малка от товара на предния мост на автомобила, което довело до срутване на
изкопа и пропадане на автомобила в него, въпреки предприетото подаване на газ от страна на
водача, с цел ускоряване движението напред. Между товарния автомобил и пострадалия Р. Е. не е
имало контакт, а последния е бил увлечен в изкопа от свличащата се земна маса.
Според вещото лице, изготвило съдебно-медицинската част на експертизата постр.Р. Е. е
получил при инцидента на 09.09.2015г. травматични увреждания по вид, така както са установени
и от наказателния съд по НОХД №206/2018г. по описа на РОС, като според него всичките
отговарят да са получени при възникналия инцидент.Според вещото лице най-вероятно смъртта
на Р. Е.,настъпила на 26.09.2015г. се дължи на усложненото протичане на травматичният шок от
съчетаната травма и посочената в съобщението за смърт от 27.09.2015г.причина зае смъртта му
„Белодробна тромбемболия“ може да се приеме с голяма достоверност, като хипотетично не може
да се изключи и настъпването на друго остро състояние.Получените травматични увреждания от Р.
Е. при инцидента от 09.09.2015г. се дължат не на съприкосновение с товарния автомобил, а от
падането му в изкопа.Вещото лице посочва, че предпоставките за белодробната тромбемболия са
травми, оперативна интервенция и залежаване, които безспорно в случая са налице и причинно-
следствената връзка между получените травми и леталния изход не е прекъсната.
По делото са сочени гласни доказателства от страна на ищците за установяване на търпените
от тях болки и страдания.
Според свидетелите Ш.К., С.А. и Г.А., без родство със ищците отношенията в семейството на
Х. и Р. са били много добри, двамата живеели в сговор и разбирателство, заедно с единия от
синовете си ищеца Ш.М. и неговата съпруга в едно общо домакинство.Съпругата престанала дори
а излиза навън от къщата, седяла си повече в двора и мълчала, не разговаряла с никого.И трите
деца на Р. М. , въпреки , че отдавна създали свои семейства и имали свои пораснали деца също
тежко изживели внезапната му смърт.Преди били засмени, а след инцидента не били такива, тъй
като баща им не починал от естествена смърт.Р. М. до смъртта си е бил в добро здраве, не се е
оплаквал от нищо и е пазарувал за семейството си в магазина в който е работела св.А..Често се
допитвали до него, като по-възрастен в махалата.Той и съпругата му се разбирали много добре,
намали дрязги помежду си, живеели заедно с по.малкия си син Ш..Въпреки, че ищцата Х.Р.
живеела в близкото село Делчево, всяка събота и неделя посещавала родителите си Много трудно
приели всичко, което се случило, като бабата имала високо кръвно „ и след смъртта на съпруга си
8
се затворила в себе си, посещавала и психолог, младите също не общували както преди.
По искане на ответника ЗК „Лев Инс“АД, като свидетел по делото е разпитан ЕМ. П. ЕНЧ.,
осъденото лице, което на 09.09.2015. е управлявало т.а. „МАН“ с рег. № СВ 74 70 АС.Същият
сочи в показанията си, че по време на инцидента бил натоварен с пръст, когато пътя се свлякъл и
камиона паднал на една страна в изкопа.До изкопа имало човек, на който той при отворен
прозорец казал,че трябва да се махне и, че е опасно.Докато му казал това и камиона
пропаднал.После разбрал, че човекът, който видял до изкопа и паднал в него е живеел там
наблизо.Контакт между товарния автомобил и човека стоял до изкопа не е имало.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:
При наличие на трудов договор между техническия ръководител Р. В. и „Кристална
Вода“АД, този ответник следва да понесе отговорността за вредите, настъпили от виновното и
противоправно поведение на лицето на което е възложил работата.Виновното и противоправно
поведение, както и вредоносния резултат, в случая смъртта на Р. М. Е., б.ж. на гр.Исперих,
починал на 26.09.2015г., вследствие на инцидент, претърпян на 09.09.2015г. са установени с
влязлата в сила присъда по НОХД №206/2018г. по описа на РОС.
В този смисъл съдът намира за несъстоятелни възраженията на този ответник, заявени с
отговора на исковата молба и поддържани в.с.з., че неговата отговорност не следва да бъде
ангажирана, предвид на това, че инцидентът е нестъпил вследствие на пътнотранспортно
произшествие, по смисъла на пар. 6, т. 30 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и отговорност
следва да се търси само от застрахователя на превозното средство /товарен автомобил „МАН", с
per. № „СВ7470АС" Е/ по реда на КЗ/отм./ при наличие на валидна застраховка“Гражданска
отговорност“.
По отношение отговорността на ЗК“Лев Инс“, съдът намери следното: При наличие на
застрахователна полица по отношение на т.а. „МАН", с per. № „СВ7470АС" Е/ №
BG22115000880218, с валидност от 25.03.2015г. до 24.03.2016г. този ответник следва да понесе
отговорността за вредите, настъпили от виновното поведение на водача на товарния автомобил
Е.Е..В този смисъл съдът намира за неоснователно на първо място възражението за недопустимост
на предявения иск по съображенията , изложени с отговора на исковата молба по приложението
на новия КЗ.Неоснователни се явяват и възраженията за погасяване на исковите претенции по
давност, предвид датата на настъпване на смъртта на наследодателя на ищците, 26.09.2015г. и
датата на постъпване на исковата молба в съда, 10.09.2020г.
По делото няма спор, че наследодателят на ищците, Р. Е. не се явява лице, пострадало при
ПТП, но от това не следва, че отговорността на засрахователя по застраховка“Гражданска
отговорност“ не следва да бъде ангажирана.Водачът на т.а. „МАН“ с per. № „СВ7470АС" Е/, Е.Е.
е признат за виновен в извършване на деяния по чл.123 от НК, което безспорно е свързано с
управлението и използването на моторното превозно средство като такова.
Неоснователно се явява и възражението, че процесният случай, при който загива лицето Р. М.
Е., на самостоятелно основание, попада и в хипотезата на чл. 239, ал.1, т.2 от Кодекса за
застраховането (отм.), според който застрахователят се освобождава от задълженията си по
застрахователния договор, ако нараняването, увреждането на телесната цялост, загубата на
работоспособността или смъртта последва при извършване от застрахования на престъпление от
общ характер, тъй като така направеното възражение не се отнася за задължителната
застраховка“Гражданска отговорност“Не намира опора в закона и възражението, че застраховката
"ГО" на автомобилистите не покрива отговорността на застрахования като превозвач на товари
съгласно чл. 257, ал.5 от КЗ /отм./, при вписано в застрахователната полица предназначение на
МПС- посочено „лични нужди".Текстът на чл.257 , ал.5 от КЗ /отм/ има предвид отговорност за
самия товар, а не за товарния автомобил, с който същия се превозва.
При наличието на влязла в сила присъда по отношение на водача на товарния автомобил, с
посочени конкретни деяния, извършени от негова страна, представляващи престъпление по чл.123
от НК и допуснати при управление на този т.а., няма как отговорността на този ответник, явяваща
се обезпечителна да не бъде ангажирана.
По отношение отговорността на третия ответник, Община Исперих, съдът намира следното:
Този ответник се явява възложител по договора за СМР от 26.11.2014г., в изпълнение на
който в гр.Исперих на 09.09.2015г. са работели и двете осъдени по НОХД№206/2018г.по описа на
9
РОС лица, едното технически ръководител, служител на „Кристална Вода“АД, другото водач на
т.а., работник в „Сит 07“ООД.
Действително, това възлагане произтича от договор, но такова е и възлагането по чл. 49 от
ЗЗД, когато вредите произтичат от действия при или по повод извършване на трудови задължения
на работник от неговия работодател.
Нормата на чл. 49 от ЗЗД говори за възлагане, като такова е всяко правоотношение, по силата
на което едно лице възлага на друго да извърши определена работа и при или по повод на тази
дейност за трето лице произтекат вреди. Поради това и възникването на отговорността по чл. 49 от
ЗЗД предпоставя наличие на правоотношение между причинителя на вредата и друго лице -
възложител, по силата на което първият е бил натоварен с извършване на определена работа;
причинени вреди; причинителят на вредата да е извършил деянието виновно; вредите да са
причинени при или по повод извършване на възложената работа.
В този смисъл отговорността на Община Исперих се явява обективна и гаранционно-
обезпечителна и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Ищците са насочили иска си и против този ответник поради това, че Общината не е
направила необходимото за временната организация на движението на моторни превозни средства
в района, като е допуснала движението на МПС по ул. „6-ти Септември", въпреки знанието за
извършвания към момента ремонт.Допуснала и извършването на изкопни работи в населено място
без да се създадат необходимите ограждения и без да се поставят съответните знаци или сигнални
светлини.Считат, че тези нарушения са установени от извършена проверка на компетентния орган
- Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда", като по този начин и общината е
допринесла за създаването на условия за възникване на опасност за живота и здравето на
работниците и намиращите се в района на СМР трети лица.Движението на всякакъв вид превозни
средства по ул.“Шести Септември“ в гр.Исперих на дата 09.09.2015г. е безспорно установено,
както и, че за времето на извършване на СМР по същата е било предвидено ограничаване на
движението , предвид изкопните работи и, поставяне на ограждения , съответни знаци и сигнални
светлини, което не е било сторено от изпълнителя и не е проконтролирано от
възложителя.Неоснователни се явяват направените от същата възражения, изключващи
отговорността й.
При съблюдаване правилото на чл. 53 от ЗЗД и тримата ответници са солидарно отговорни
спрямо ищците, имащи качеството на пострадали от смъртта на техния наследодател.Право на
ищците е да преценят чия отговорност ще ангажират. В това производство съдът не дължи да
разреши как се разпределя отговорността между тези трима ответници.
При съобразяване на гласните доказателства, сочещи на моралните страдания на ищците, от
загубата на техния съпруг, съответно баща, починал на преклонната 76 годишна възраст, како и
установените изключително топли отношения както между съпрузите, така и между покойния
родител и порасналите му деца, емоционалното състояние на преживялата съпруга и децата след
трагедията, както и обществено икономическите условия на живот към този момент, настоящият
състав приема, че справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД за първата ищца, преживяла
съпруга би била сумата от 80 000 лв., за трите деца съответно в размер на 60 000 лв. за всяко от
тях.Над този размер до заявеният такъв с исковата молба по 150 000 лв. за всеки от ищците
претенцията се явява неоснователна.Преживялата съпруга продължава да разчита на подкрепата на
своите деца и внуци , а децата на покойния са зрели хора със свои семейства/деца и внуци, като в
случая не се касае за загуба на родител от невръстно дете или на дете от родител, когато
съдилищата присъждат по-високи обезщетения.
Предвид възприетия от съда глобален размер на обезщетението за всеки от ищците, съдът
дължи произнасяне и по възражението, направено с отговора на исковата молба и от тримата
ответници за принос на пострадалия Р. Е. по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД към вредоносния
резултат.При установения механизъм на инцидента , посочен по-горе в решението и
обстоятелството, че Р. Е. се е намирал до горния ръб на вертикалната стена на изкопа и не е
реагирал на подканянето му от страна на шофьора да се махне, сочат, чуе същият независимо от
противоправното поведение на деликвентите е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, на първо място намирайки се до изкопа, където не е следвало изобщо да бъде, без
прояви дължимото и необходимо внимание, предвид конкретната ситуация с приближаващия
товарен камион.Съдът определя приноса на пострадалия на 50%, поради което определените
10
глобални обезщетения следва да бъдат намалени до размера на сумата 40 000 лева за първата ищца
и по 30 хиляди лева за останалите трима ищци.
Основателна се явява претенцията за присъждане на законна лихва върху присъдените
обезщетения, като същата е дължима, считано от 26.09.2015г., датата на настъпване на смъртта на
наследодателя на ищците до окончателното заплащане на сумата, определена като главница.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски, като само искането в
тази насока на Община Исперих за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намира
за преклудирано, тъй като е направено едва с писмените бележки по делото.
Ищците са представлявани от упълномощен адвокат, като искането за присъждане на
разноски по реда на чл. 38 от ЗАдв. Е направено сноевременно, при осъществяваната безплатна
правна помощ от адв. Янко Янков от САК,на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. На същия
, предвид уважения размер от исковете следва да се присъди възнаграждение при съобразяване на
чл.7 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на
2 931.50 лв.
На ответника „Кристална Вода“ АД се следват разноски за процесуална защита, изчислени на
база отхвърлен материален интерес от 480 000 лева.Претендирани са такива в общ размер на 8000
лв., при представени доказателства за плащането, като предвид изхода на делото от ищците се
дължат на този ответник разноски в размер на 6 266.67 лв.
Разноски, на осн.чл.78,1ал.3 от ГПК следва да се присъдят и в полза на ответника ЗК“Лев
Инс“АД, които са общо в размер на 7375 лв., а предвид изхода на спора от ищците са дължими
разноски в размер на 5 777.08 лв.
Ответниците дължат в полза на окръжния съд заплащане на ДТ върху уважения размер на
исковете, а именно сумата 4 800 лева.
Предвид изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49 ЗЗД във вр.с чл.45 ЗЗД, чл.226 от КЗ /отм/, чл.86 от ЗЗД и
чл.53 от ЗЗД „Кристална вода“АД, гр.София, ЕИК *********, ЗК „Лeв Инс“ АД, гр.София, ЕИК
********* и Община Исперих, БУЛСТАТ ********* да заплатят солидарно на Х. А. Е. от
гр.Исперих, ЕГН **********, Х. Р. РЮСТ. от с.Делчево, община Исперих, ЕГН **********, М. Р.
М. от гр.Исперих, ЕГН ********** и Ш. Р. М. от гр.Исперих, ЕГН ********** обезщетение за
причинени неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от смъртта на техния
наследодател Р. М. Е., б.ж.на гр.Исперих, починал на 26.09.2015г., както следва- на първата ищца
сума в размер на 40 000 лева, а на останалите трима ищци по 30 000 лева, ведно със законната
лихва върху така присъдените суми, считано от 26.09.2015г. до окончателното им заплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от всеки от ищците Х. А. Е. от
гр.Исперих, Х. Р. РЮСТ. от с.Делчево, община Исперих,
М. Р. М. от гр.Исперих и Ш. Р. М. от гр.Исперих за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над 40 000 лв. за първата от тях и по 30 000 лева за втората ,
третия и четвъртия до предявения размер от 150 000 лв., както и претенцията за заплащане на
лихва за забава от 09.09.2015г. . до 26.09. 2015 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Кристална вода“АД, гр.София, ЕИК
*********, ЗК „Лeв Инс“ АД, гр.София, ЕИК ********* и Община Исперих, БУЛСТАТ *********
да заплатят в полза на РОС сумата 5 200 лева, представляваща дължимата държавна такса върху
цената на уважения иск.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК Кристална вода“АД, гр.София, ЕИК *********, ЗК
„Лeв Инс“ АД, гр.София, ЕИК ********* и Община Исперих, БУЛСТАТ ********* да заплатят на
адвокат Я.П. Я. от САК, гр.София, ул.“Проф.Фритьф Нансен“ №5, ет.1 адвокатско
възнаграждение в размер на 2 931.50 лв., съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 от ГПК Х. А. Е. от гр.Исперих, ЕГН **********, Х. Р. РЮСТ.
от с.Делчево, община Исперих, ЕГН **********, М. Р. М. от гр.Исперих, ЕГН ********** и Ш. Р.
11
М. от гр.Исперих, ЕГН ********** да заплатят на Кристална вода“АД, гр.София, ЕИК *********
и ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ********* разноски в размер на 6 266.67 лева на първия от тях и
5 777.08 лева на втория, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
12