№ 458
гр. П. , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20205220102434 по описа за 2020 година
В исковата си молба срещу Н. СТ. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“****“№***,
ет.*, . ап.** ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“№4-6 твърди, че в законовоустановения срок и в изпълнение на указанията по
ч.гр.д.№1021/2014г по описа на РС-П. депозира настоящата иск искова молба, с която
предявява положителен установителен иск. Твърди се, че на 18.01.2016г. е сключен договор
за прехвърляне на вземания между „Юробанк България“АД и ищцовото дружество , по
силата на който банката в качеството на цедент е прехвърлила на „ЕОС Матрикс“ЕООД в
качеството на цесионер портфолио с необслужвани вземания, изрично посочени в
приложение към договора за цесия, произтичащи от договори за кредити, сключени с
физически и юридически лица. Твърди се, че между ищеца и ответника е сключено
споразумение за разсрочено плащане на процесното задължение с изх.
№00206562/22.06.2016г., което свидетелства за промяна на страните и наличието на
процесуална и материална легитимация на ищеца. Твърди се, че цесията е съобщена на
длъжника с уведомление, което е получено от последния на 04.02.2016г.Твърди се, че на
***г е сключен договор за потребителски кредит №*** между ответника в качеството на
кредитополучател и банката в качеството на кредитор. Съгласно чл.1 от договора банката
предоставя кредит в размер на 13 780лв. за предсрочно погасяване на задължения по
договор за потребителски кредит от ***г. Кредитополучателят се е задължил да върне
ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора за усвоения кредит кредитополучателя дължи на банката за
първата година от срока на издължаване променлива годишна лихва , формирана от сбора
1
на референтния лихвен процент прайм на банката за необезпечени кредити за съответния
период плюс договорна надбавка в размер на 1.05%. Към момента на сключване на договора
РЛП е 5.95%. За периода след първата година до крайния срок кредитополучателят дължи
променлива лихва, формирана от сбора на референтния лихвен процент прайм на банката за
необезпечени кредити за съответния период плюс договорна надбавка в размер на 8.05%.
Съгласно чл.3, ал.4 ГПР на отпуснатия кредит е 15.28%, а общата сума , дължима от
кредитополучателя е в размер на 24.787.99лв. , изчислена към момента на сключване на
договора. Съгласно чл.6 крайният срок за погасяване на кредита е до 21.05.2023г.При
просрочение на дължимите вноски съгласно чл.9 от договора както и при предсрочна
изискуемост кредитополучателя дължи лихва за времето за забава върху просрочените суми
в размер на законната лихва за забава.Съгласно чл.15 страните са уговорили при
непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главница или лихвата по кредита,
както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора вземането на
банката става изцяло, предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора.
Върху сумата от 13 780лв. се дължи лихва при условията на чл.3 от договора и такси по
чл.2, ал.2 и чл.5, т.3 от договора . погасяването на кредита става на месечни вноски с падеж
21 во число на съответния месец . Длъжникът не е погасил две месечни вноски както следва
за месец юли 2013г в размер на 160лв. с падеж 21.07.2013г и за месец август 2013г в размер
на 160лв. с падеж 21.08.2013г. При това положение и съгласно клаузите на договора целият
кредит е станал предсрочно изискуем, без да се прекратяван действието на договора като
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Целият неизплатен остатък от кредита в размер на 13 700.38лв. е станал предсрочно
изискуем и следва да бъде заплатен от длъжника ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението. Твърди се ,че ответникът дължи и
договорна лихва в размер на 631.17лв. за периода от 21.06.2013г. до 21.08.2013г.и лихва за
просрочие в размер на 29.22лв. за периода от 22.08.2013г. до 20.02.2014г.Моли се съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане за следните суми: главница в размер на 13 700.38лв., договорна
лихва в размер на 631.17лв. за периода от 21.06.2013г до 21.08.2013, наказателна лихва в
размер на 29.22лв. за периода от 22.08.2013г. до 20.02.2014г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство
разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът се явява лично. Не оспорва не оспорва процесните
вземания нито по основание нито по размер.Твърди, че не е погасявал кредита си поради
липса на финансови средства.
2
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1021/202014г. по
описа на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 24.03.202014г.“Юробанк България“АД с
ЕИК ********* е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,
т.2 от ГПК. Издадена е Заповед №573/02.04.2014г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н. СТ. П. с ЕГН
**********/ ответника по делото да заплати на банката –заявител главница в размер на
13 700.38лв., договорна лихва в размер на 631.17лв. за периода 21.06.2013г до 21.08.2013г.,
лихва за просрочие в размер на 29.22лв. за периода 22.08.2013г до 20.02.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението –
24.03.2014г до изплащане на вземането , както и разноски за заповедното производство –
287.52лв. държавна такса и 645.02лв. адвокатско възнаграждение.В заповедта за
изпълнение и в т.14 от заявлението изрично е посочено, че вземанията произтичат от
договор за потребителски кредит №***/***г. Въз основа на заповедта за изпълнение е
издаден и изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
08.07.2020г. от ЧСИ Георги Захариев с рег.№888 на КЧСИ.Срещу така издадената заповед за
изпълнение длъжникът е депозирал възражение на 22.07.2020г. в законовоустановения срок
по чл.414, ал.2 от ГПК. С разпореждане №7280 от 27.07.2020г заповедният съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Това
разпореждане е връчено на банката – заявител на 21.08.2020г. и на 14.09.2020г / в
едномесечния срок/ „ЕОС Матрикс“ЕООД с ЕИК ********* е предявил настоящия иск.
По допустимостта на иска съдът намира следното:
Съгласно решение №1 от 01.02.2017г по т.д.№3228/2015г на ВКС при частно
правоприемство на заявителя на основание договор за цесия , настъпило след издаване на
заповедта, цесионерът, който няма качеството банка не е легитимиран да води иск по чл.422,
ал.1 от ГПК. Това разрешение е приложимо при издадени заповеди за незабавно изпълнение
по чл.417,т.2 от ГПК , но не и по чл.410 от ГПК. Съществува обаче и по-нова практика на
ВКС – определение №665 от 04.11.2019г. по ч.т.д.№2390/2019г по описа на ВКС,
постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК , с което е допуснато касационно обжалване по
въпроса: „При частно правоприемство основано на договор за цесия, настъпило след
издаване на заповедта за изпълнение , легитимиран ли е цесионерът да предяви иска по
чл.422 от ГПК ако заповедта за изпълнение е издадена по реда на чл.417, т.2 от ГПК с оглед
особеното качеството на кредитора- банка , каквото качество цесионерът няма. Съставът на
ВКС е дал положителен отговор на този въпрос, който е в противоречие с обсъжданото по-
горе решение. Настоящият съдебен състав възприема практиката на ВКС, обективирана в
определение №665 от 04.11.2019г. по ч.т.д.№2390/2019г по описа на ВКС и приема, че
3
настоящият ищец „ЕОС Матриск“ЕАД в качеството на цесионер е легитимиран да предяви
настоящия иск. Тоест искът е предявен от легитимирана страна, след подадено в срок от
длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Налице е развило се заповедно
производство с предмет, идентичен с предмета на настоящото производство.
Предвид изложеното настоящият специален положителен установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е процесуално допустим и като такъв следва да бъде
разгледан по същество.
По същество на иска съдът намира следното :
От представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника
се установява, че на ***г между „Юробанк България“АД с ЕИК ********* в качеството на
кредитор и ответника Н. СТ. П. в качеството на кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит №***, по силата на който кредиторът е предоставил в заем на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 13 780лв. за пълно и предсрочно
погасяване на задължения предходен договор по договор за потребителски кредит *** от
***г., сключен между същите страни . Кредитополучателят е поел насрещно задължение да
върне общо сумата от 24 787.99лв. като крайният срок за погасяване на кредита е
21.05.2023г. неразделна част от договора е погасителния план, подписан от двете страни по
облигационното правоотношение , видно от който падежът на първата погасителна вноска е
21.06.2013г., а падежът на последната погасителна вноска е 21.05.2023г. Кредитът е
следвало да бъде погасяван на 120 равни месечни погасителни вноски всяка в размер на
211.46лв. , платима на 21-во число на съответния месец. В погасителния план подробно е
посочено каква част от вноската е за главница, договорна лихва, и такса. Между страните
няма спор, а и от представените от ищеца писмени доказателства е видно, че сумата по
кредита е усвоена на датата на сключване на договора на ***г. като същата е преведена по
банковата сметка на ответника. В чл.15 от договора е уговорено ,че при непогасяване изцяло
или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита както и при
неизпълнение на което и да е друго задължение по настоящия договор , вземането на
банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуем. В чл.18 от
договора страните са уговорили право на банката във всеки един момент от действие на
договора да прехвърли вземанията си по договора на конкретно посочени в договора или
други финансови или нефинансови институции.В чл.19 от договора е уговорено
уведомяването между страните да става на адреса, посочен в договора. В чл.3, ал.1 е
договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първата
година от срока за издължаване на кредита променлива годишна лихва в размер на сбора на
референтния лихвен процент Прайм на банката за необезпечени кредити в лева за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1.05%.
За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателя
дължи на банката променлива годишна лихва в размер на сбора от референтния лихвен
процент Прайм на банката за необезпечени кредити в лева за съответния период на
4
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 8.05%. Годишният процент на
разходите е 15.28%.
Установява се от представените от ищеца писмени доказателства/ лист 5-36 от
делото/, че на 18.01.2016г между „Юробанк България“АД и „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е
сключен договор за прехвърляне на вземания с предмет цесия съгласно чл.2.1.1
прехвърляне на вземания , които вземания са индивидуализирани в Приложение №1 към
договора, в което приложение подробно са посочени както следва: номер да договора, вид на
отпуснатия кредит, дата на договора, има на длъжника, ЕГН на длъжника, обща дължима
сума в лева към 31.12.2015г, в т.число главница, лихва и разноски. Видно от приложението/
лист 32 от делото/ в същото фигурира вземането по коментирания по-горе договор за
потребителски кредит, като в приложението е посочени, че общия размер на прехвърленото
вземане е 16 385.66 лв., от които главница в размер на 13 700.38 лв. и лихви в размер на
718.19лв.
По делото е приложено пълномощно, по силата на което банката- цедент
упълномощава цесионера „ЕОС МАТРИКС“ЕООД да уведоми съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД
всички длъжници –физически лица по договори за потребителски кредити за извършеното
прехвърляне към дружеството на вземанията на банката срещу физическите лица –
длъжници, произтичащи от договорите за кредит- предмет на договора за прехвърляне на
вземанията. Ищцовото дружество в качеството на пълномощник е изпратило на ответника
уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията на банката по договора за
потребителски кредит от ***г., което уведомление е получено лично от длъжника ответника
на 04.06.2016г. По делото се съдържат данни са подписано на 22.06.2016г. между „ЕОС
Матрикс“ЕООД и ответника споразумение за разсрочване на паричното задължение по
процесния договор за кредит и приложен към него погасителен план, в който е уговорено
плащане на 13 погасителни вноски всяка в размер на 250 лв. с падеж 30-то число на
съответния месец за периода 30.07.2016г до 30.07.2017г.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи :
При така изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с
иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК във вр. с
чл.430, ал.1 от ТЗ – специален положителен установителен иск за съществуване на
вземането , предмет на ч.гр.д.№1021/2014г по описа на ПРС, за което е издадена заповед
№573 от 02.04.2014г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите , на които основава своите искания и възражения. В производството по чл.422 от
ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и
фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с
допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
5
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си , е договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 18.01.2016г между него в качеството му
на цесионер и „Юробанк България“АД с ЕИК ********* в качеството му на цедент.
Безспорно се установи след съвкупния анализ на доказателствените материали , че такъв
договор е сключен, а и този факт не бе спорен. По своята правна природа цесията е способ
за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение , като вземането преминава в патримониума на цесионера
в обема , в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли
лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
В тази връзка безспорно се установи, наличие валидно договорно отношение
между„Юробанк България“АД с ЕИК ********* в качеството на заемодател и ответника
по делото в качеството му на заемополучател по договор за потребителски кредит №***,
сключен на ***г, по който банката е кредитор и по който към момента на цесията вземания
на банката по този договор спрямо длъжника и настоящ ответник са били в общ размер от
16 385.66 лв., от които главница в размер на 13 700.38 лв. и лихви в размер на
718.19лв.Установи се, че тези вземания са в предметния обхват на, сключения на
18.01.2016г договор за цесия. Тук е момента да се посочи, че съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за
да породи действие спрямо длъжника-ответника по делото, цесията следва да му бъде
съобщена с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора,
който от своя страна вече се е разпоредил с вземането си. Уведомяването на длъжника не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор
вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на длъжника тази
последица от договора се отнася само до отношенията между страните по него-цедент и
цесионер. Целта на задължението на цедента на уведоми длъжника за прехвърленото
вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнението на неговото задължение да изпълни
задължението си точно като плати на надлежно легитимираното лице, което е актуалния
носител на вземането към момента на плащането. Следователно длъжникът може да
възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомяването/ така Определение №978/18.07.2011г на ВКС по гр.д.№876/2011г. Такова
възражение не се инвокира от ответника с писмения отговор. Напротив с писмения отговор
ответникът признава, че е извършвал плащания по кредита/ предмет на цесионния договор/
в продължение на три години, след което е преустановил поради липса на финансови
средства. Установи се от данните по делото, че цесията е съобщена на длъжника, нещо
повече дори същият през месец юни на 2016г е сключил с новия си кредитор споразумение
за разсрочено плащане.
В определение №2381 от 14.12.2020г по реда на чл.140 от ГПК съдът е указал на
страните на основание чл.7, ал.3 от ГПК ,че следи служебно за наличие на неравноправни
клаузи в процесния потребителски договор. Между първоначалния кредитор“Юробанк
6
България“АД и ответникът е бил сключен договор за банков кредит, чиято регламентация се
съдържа в разпоредбите на чл.430-432 от ТЗ. Същият е формален, тъй като законът
предвижда писмена форма за действителност, срочен, двустранен, възмезден консенсуален/
счита се за сключен от момента на постигане на съгласие/ . Съгласно договора за банката –
кредитор възниква задължение да предостави уговорената парична сума като срещу това
задължение кредитополучателят има насрещно задължение да върне главницата, заедно с
уговорена лихва по кредита, да ползва кредита. С подписването на договора на
кредитополучателят са предложени известни условия по кредита в това число лихвен
процент, изразен като годишен лихвен процент, метода на изчисляване на лихвата
договорната надбавка, както и задължения свързани с разплащания и условията и разходите
при предсрочно погасяване на кредита. Ответникът е физическо лице , на което му е
предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или
професионална дейност, поради което ответникът има качеството на потребител по смисъла
на пар.13 от ДР на ЗЗП , тъй като предоставената и ползвана услуга не е предназначена за
извършване на търговска дейност. Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор ,
сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя като следва едно неизчерпателно изброяване от
законодателя в 18 пункта на хипотези на неравноправни клаузи. Съгласно чл.146, ал.1 от
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално.Не се индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителя не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Съдът намира, че в
конкретния случай клаузите на процесния договор за банков кредит са индивидуално
уговорени.Липсват възражения от страна на ответника в обратния смисъл. Липсват
твърдения, респективно данни по делото същият да е сключен при общи условия. Съдът
намира ,че клаузите в договора, които позволяват банката едностранно да променя
уговорения лихвен процент са ясни, посочват по какъв метод се формира, начина на
формиране и приложим математически алгоритъм за изчисляването му и обвързаност на
конкретния размер на изменението с обективни критерии, отразяващи промяна на
конкретни обективни обстоятелства от финансовия пазар ще се приложи клаузата, освен
това тези индекси са обективни и банката не влияе върху ръста им, поради което клаузите
формиращи договорната лихва не са неравноправни и нищожни на основание чл.146, ал.1
от ЗЗП. В настоящия случай принципът на добросъвестност, която изисква в договорните
отношения да бъде осигурена защита на всеки признат от нормите на правото интерес, а не
само на икономически по силната страна, каквато е банковата институция не е нарушен ,
тъй като клаузите са с ясно уговорени параметри и не са неопределени , не са обвързани от
стоящи извън предварително известните и договорени от страните обстоятелства и не водят
до липса на защита и накърняване интересите на потребителя. Представен е и подписан от
ответника погасителен план относно размера на всяка една погасителна вноска – главница и
лихва , както и нейния падеж. Банката е изпълнила задължението си по чл.58, ал.1,т.2 от
7
ЗКИ да включи в съдържанието на договора лихвения процент, изразен като годишен
процент на разходите , метода на изчисляване на лихвата , както и условията при които
може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Клаузите не са
неравноправни и поради това не са нищожни, тъй като при сключване на договора на
ответника е било известно при какви критерии се извършва периодичното актуализиране на
лихвения процент. Съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на
потребителите , трябва да бъдат съставяни по ясен и недвусмислен начин , като при
неизпълнение на това задължение следва да намери приложение императивната норма на
чл.1471 ал.2 от ЗЗП, която предписва, че при съмнение относно смисъла на определено
условие то се тълкува по благоприятен начин за потребителя.
Безспорно се установи, че както в заповедното, така и в исковото производство по
установителната претенция ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
целия неизплатен остатък от кредита в размер на 13 700.38 лв. главница и 631.17 лв.
договорна лихва за периода 21.06.2013г до 21.08.2013г, поради непогасяване на две месечни
погасителни вноски дължими за месеците юли 2013г и август 2013г. , която предсрочна
изискуемост както се посочи по-горе е била уговорена в чл.15 от договора за банков кредит /
предмет на цесията/.Ответникът не е направил възражение, че не е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на целия кредит, поради което съдът счита, че не следва да
изследва въпроса дали е налице надлежното уведомяване съгласно разясненията и
постановките , дадени в т.18 на ТР№4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Съдът не е служебно
задължен да изследва този въпрос, а само при наличие на възражение, което в настоящия
случай не е направено.
Ответникът, носещ доказателствената тежест, не ангажира доказателства, че е платил
исковите суми.
Ето защо искът се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен
като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане за следните суми : главница в размер на 13 700.38лв., договорна лихва в размер на
631.17лв. за периода 21.06.2013г до 21.08.2013г. лихва за просрочие / наказателна лихва/ в
размер на 29.22лв. за периода 22.08.2013г до 20.02.2014г., за които суми е издадена заповед
№573 от 02.04.2014г по ч.гр.д.№1021/2014г по описа на РС-П., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -24.03.2014г до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 932.54 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 460.48лв. разноски в исковото производство/ от които 360.48лв.
ДТ и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК
във вр.с чл.37 от ЗПП и чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ .
8
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на Н.
СТ. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“****“№***, ет.*, . ап.** , че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“№4-6, представлявано от Р.И.М.-Т. за следните суми : главница в размер на
13 700.38лв., договорна лихва в размер на 631.17лв. за периода 21.06.2013г до 21.08.2013г.
лихва за просрочие / наказателна лихва/ в размер на 29.22лв. за периода 22.08.2013г до
20.02.2014г., за които суми е издадена заповед №573 от 02.04.2014г по ч.гр.д.№1021/2014г
по описа на РС-П., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението -24.03.2014г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. СТ. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“****“№***, ет.*, . ап.** да
заплати „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“№4-6,
представлявано от Р.И.М.-Т. сумата от 932.54 лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 460.48лв. разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9