Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, …………..2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на двадесет
и осми май, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с. МАРИНА
ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 9430 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 95568/16.04.2019г.
по гр.д. № 5196 по описа за 2017г. на
Софийски
районен съд, 138-ми състав е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Н.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК********, с адрес на управление:*** заплащане на сумата от 1536,01лв., ведно със законната лихва от 14.07.2016г. до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 16 в гр. София, бул. ********за периода от 01.06.2013г. до 30.04.20145г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
39001/2016г. на Софийски районен съд, като ответникът е осъден да заплати на
ищеца съдебни разноски от 75,17лв. по
заповедно дело и разноски от 498,52лв.
по исково дело, като неоснователен
отхвърлен иска за главница за горница
над 1536,01лв. до предявен размер от 1632,18лв., както и за лихва за забава за плащането на
главницата в размер на 95,55лв. за
периода от 31.07.2013г. до 04.07.2016г.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5087681/21.05.2019г. по
регистъра на СРС от ответника по исковете
Н.И.С., ЕГН **********, в частта, в която исковете са уважени. Изложила е
съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Посочила е, че вземането по заповедно
дело не било безспорно, поради което и исковете следвало да се предявят като
осъдителни по общия исков ред. Спор бил търговски и следвало да се разгледа по
правилата на глава 32 от ГПК. Не било установено да е потребила топлинна енергия в имота в количества и на стойност
, за които е уважен иска. Не следвало да се кредитират заключенията по
съдебните експертиза, документите, по които вещите лица работили не събрани по
делото, а и поставените въпроси не били от естество да установят основателност
на исковете. Дори да се приемело съществуването на договорни правоотношения
между страните за доставка на топлинна енергия, клаузите по договора и Общите
условия били неравноправни и за същото съдът следял служебно. Т.нар „извлечения от сметки“ и „съобщения към фактури“ не представлявали
такива, а били таблици, които могат да
бъдат създадени анонимно от всеки компютър. Счетоводство на ищеца не бил водено
редовно. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец – Т.С.”ЕАД, ЕИК********
не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2001645/27.01.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК******** срещу Н.И.С., ЕГН **********, с която е
поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150, чл. 154 и чл. 155 от ЗЕ вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 1632,18лв., ведно със законната лихва от 14.07.2016г. до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 16 в гр. София, бул. ********за периода от 01.06.2013г. до 30.04.20145г., сумата от
95,55лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
за периода от 31.07.2013г. до 04.07.2016г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 39001/2016г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент
на топлинна енергия в имота, потребил
енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които
е предявен иска, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от
договор при Общи условия.
Ответникът Н.И.С.,
ЕГН **********в предоставения му срок е оспорил исковете. Навела е твърдения,
че вземанията по заповедно дело не било
безспорно, поради което и исковете следвало да се предявят като осъдителни по
общия исков ред, спор бил търговски и
следвало да се разгледа като такъв. Не била потребила енергия в количества и на
стойност , за които са предявени исковете, фактурите били частен документ,
необвързващ съда, а и били за прогнозно потребление Т.нар. „извлечение от
сметки“ не било такова защото нямало дата, подпис, автор, а и касаели вземания
и за друг период. Претендирала е разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 39001/2016г. по
описа на СРС, 37-ми състав, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх.
№ 3045740/14.07.2016г. е издадена
заповед за изпълнение, с която е разпоредено Н.И.С., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК********
сумата от 1632,18лв., ведно със
законната лихва от 14.07.2016г. до изплащането й, представляваща стойност
на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 16 в гр. София, бул. ********за периода от 01.06.2013г. до 30.04.20145г., сумата от
95,55лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
за периода от 31.07.2013г. до 04.07.2016г., за така издадена заповед длъжникът
е уведомен на 14.11.2016г., на 16.11.2016г. е подал възражение срещу заповедта, на
03.01.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства
в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията
по заповедта и на 27.01.2017г. заявителят
е представил такива.
По делото са приет неоспорени от страните нотариален
акт № 12/1992г., молба-декларация от
26.09.2002г., съгласно които Н.С. е придобила собствеността върху апартамент № 16 в гр. София, бул. ********през
декември 1992г. по договор за дарение с Е.Х., на 26.09.2002г. Н.С. е поискала
от ищеца да открие на нейно име партида за имота.
По делото са приети протокол от 08.12.2000г. на ОС на ЕС със списък
на живущи , съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, бул. Витоша“
№ 37 е избрало Т.“ да
извършва дялово разпределение на енергията.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди публикувани в ежедневник на
14.01.2008г., одобрени
от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. и ОУ, одобрени с Решение на ДКЕВР от
03.02.2014г.
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при
ищеца е посочило, че за процесния
период в сградата, в която е процесния имот, се потребява енергия за отопление
и за горещо битово водоснабдяване, енергията е отчитана ежемесечно по общия
топломер, преминавал през периодични метрологични проверки, приспадани са
технологични разходи за сметка на ищеца, първоначално Т.“ООД извършвало дялово
разпределение на енергията, но в последствие това било правено от ищеца. Посочило е, че през периода за имота са
начислявани суми за енергия за отопление с 4
отоплителни тела с уред и една щранг-лира, отделно и за сградна инсталация
съобразно обем на имота от 171,74 куб.м. , начислявана била и такава за горещо битово водоснабдяване съобразно
показания на водомер, уреди били отчитани реално, реално потребената енергия в имота за периода е
1725,84лв. Тази енергия била определена съобразно показанията на
уредите в имота, реален отчет на които бил извършван пред периода за което били
съставени протоколите за отчета им, дялово разпределение било съобразно
Наредбата за топлоснабдяване.
По делото е
прието заключение съдебно-счетоводна експертиза, с което вещото лице е посочило,
че ищецът е начислявал суми по прогнозни
стойности, след края на отчетния период
и изготвяне на изравнителни сметки са въвеждани суми за доплащане/връщане, по
записвания на ищеца задължения били в размерите, за които са предявени
исковете, но към 12.07.2016г. били платени главница за топлинна енергия от 145,19лв., главница от 44,64лв. за дялово
разпределение ; отделно платени били 143,68лв. за лихви. Неплатена останала при съобразяване на това плащане главница
за топлинна енергия от 1586,85лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо. Оспорването на вземанията по
заповедта обуславя допустимост на установителен иск за вземанията по заповедта,
това производство пред районния съд се развива по общия исков ред, а не по реда
на търговските спорове. Последният е предвиден за първоинстнациини производства
пред окръжен съд и това изрично е записано в разпоредбата на чл. 365 от ГПК.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 , чл. 150 вр. с чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – искове за
установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
За да се уважат тези искове по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да
доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил
точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия,
начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент
разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което
е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот
за процесния период в размерите на процесните суми, за които е предявен иска за
топлинна енергия и за лихва върху нея, възражение срещу заповедта е
депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната
на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата,
както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема и че по делото е установено, че ответникът
е потребител /клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в
имота през процесния период. Съгласно чл. 149
и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество по искане на
това трето лице.
Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В
този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). По делото не се спори, че
ответникът е бил собственик на имота през процесния период. Това се установява
и от приетия по делото неоспорен от страните нотариален акт от 1992г. Приетата
по делото молба от 2002г. от ответника до ищеца
за откриване на партида на нейно име за имота и приетия нотариален акт
обосновават извод, че през процесния период ответникът е била потребител на топлинна енергия в
имота.
Доколкото по делото се установи, че ищецът приел общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди през 2008г. и през 2014г., одобрени от ДКЕВР, като тези от
2008г. са публикувани в ежедневник, като е установено от приети писмени
доказателства и заключение по техническата експертиза, че ищецът е доставял
енергия в сградата, то съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия
на ищеца от 2008г- съответно от 2014г., одобрени от ДКЕВР, както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от
2008г. е вменено задължение
за ищеца да осигурява в абонатната
станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства
на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация
за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен
като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура
на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект
температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса
при изчислителни режими. Съгласно ОУ от „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в
ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга.
Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на водата на
битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към
сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението
на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно
и ясно, респ. са определяеми, като е
посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени
критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло
кредитира като вярно, задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото доказателства, по делото е
установено, че през процесния период в имота е
потребявана енергия за отопление с 4 отоплителни уреди с монтиран уред за
измерване на потребление, както и с щранг-лира, начислената енергия за имота за
сградна инсталация съответства на правилата на Наредбата за топлоснабдяване и
обем на имота, потребява се и енергия за горещо битово водоснабдяване, уреди са
реално отчитани през процесния период, дяловото разпределение е направено от
ищеца съобразно правилата на Наредбата за топлоснабядване и реално потребената
в имота енергия е на стойност от 1725,84лв. Правилно районният съд е
кредитирал заключението по техническата експертиза. Същото не е оспорено от страните по делото, не е опровергано от събраните
по делото доказателства, изводи са обосновани със самостоятелни изчисления на
вещото лице след запознаване с документите
при ищеца, съобразяване на обем на имот, показанията на индивидуалните
уреди в имота, показанията на общия топломер. Съдът приема, че при установено
от вещото лице по счетоводната експертиза плащане на сумата от 145,19лв.,
неустановени по делото погасявания на други суми за главница за топлинна
енергия, то по делото е установено съществуване на вземане на ищеца към
ответника за плащане на потребена през периода топлинна енергия в имота в
размер не по-малък от сумата от
1536,01лв. за която е уважен иска от районния съд. В тежест на ответника е
било да твърди и установи погасяване на тези задължения по делото, но това не е
направено от него.
При така
установено съдът приема, че решението на районния съд в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в
тежест на въззивника. Въззиваемият не е претнедирал разноски и такива не му се
следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 95568/16.04.2019г. по гр.д. № 5196 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 138-ми състав в
обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.