№ 275
гр. С.З., 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20225501000302 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №462/30.05.2022г., постановено по гр.д.
№634/2022 г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което е отхвърлен на
основание чл.439, вр. чл.124, ал.1, предл. 3 ГПК предявеният от Й. Г. Г.
против „К.“ ЕАД, иск за признаване на установено, че Й. Г. Г. не дължи
общата сума от 1 438.44 лв., представляваща сбор от главница, такса за
обработка по кредита, мораторна лихва и разноски по делото на „К.“ ЕАД във
връзка с изпълнителен лист от 13.06.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 2421/2013
г. от Районен съд – С.З., като неоснователен и недоказан и са присъдени
разноските по делото.
Във въззивната жалба въззивницата Й. Г. Г. излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Развити са
подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е
искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се
уважи предявения иск.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия
„К.“ ЕАД, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната
1
жалба оплаквания. Посочена е съдебна практика. Моли съда да потвърди
обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендират се
разноските по делото, като е представен списък с разноските. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че
същото е извън минималните размери, предвидени в наредбата.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
439 от ГПК.
Ищецът Й. Г. Г. моли съда да постанови съдебно решение, с което да
признае за установено, че Й. Г. Г. не дължи общата сума от 1 438.44 лв.,
представляваща сбор от главница, такса за обработка по кредита, мораторна
лихва и разноски по делото на „К.“ ЕАД, във връзка с Изпълнителен лист от
13.06.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 2421/2013 г. от Районен съд - С.З..
Претендира за разноските по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
„К.“ ЕАД, в който заявява, че искът е допустим, но изцяло неоснователен,
като излага подробни съображения.
По делото не е спорно, че въз основа на изпълнителен лист от
13.06.2013 г., издаден по гр.д. № 2421/2013 г. по описа на Районен съд С.З.
/унищожено поради изтичане на петгодишния срок за съхранение/ е
образувано изпълнително дело № 531/2013 г. по описа на ЧСИ И., рег. № 870,
район на действие - Окръжен съд - С.З. с взискател „Б.“ ЕАД и длъжник Й.С.
Г. /наследодател на ищцата Й. Г. Г./.
С разпореждане на ЧСИ по изпълнително дело № 531/2013 г. е вписана
възбрана върху недвижим имот, собственост на наследодателката на ищцата в
с. Х., община С.З., а именно на 1/4 ид.ч. от 241/834 кв.м. от поземлен имот№
501.550, находящ се в с. Х., община С.З.. Наследодателката на ищцата е
уведомена на 04.11.2014 г., че ЧСИ С. ще пристъпи към принудително
изпълнение на 31.10.2014 г., като ще извърши опис и продажба на
притежаваните от нея движими вещи, находящи се на адрес с. Х..
На дата 22.04.2016 г. между „Б.“ ЕАД, в качеството му на цедент и „К."
ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на цесионер, е бил сключен договор за цесия,
2
по силата на който „Б.“ ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с
Й.С. Г. Договор за кредит № CREX-02751482 на „К.“ ЕАД.
С пълномощно, предишният кредитор „Б.“ (цедентът) е упълномощил
„К.“ ЕАД, ЕИК ***, да уведоми от името на „Б.“ ЕАД всички длъжници по
вземания на „Б.“ ЕАД, които „Б.“ ЕАД е цедирало, съгласно сключения
Договор за цесия от 22.04.2016 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, „Б.“ ЕАД, чрез пълномощника си „К.“ ЕАД, е
изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника
Й.С. Г. на посочен от длъжника адрес, а именно с. Х., ул. ***. Изпратеното
уведомление било получено от трето лице, което е удостоверено с обратна
разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор
„М.“ ООД.
С постановление от 20.05.2019 г., ЧСИ И. е прекратил производството
по изпълнително дело 531/2013 г на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК с
длъжник Й.С. Г.. Това съобщение е получено от взискателя на 22.05.2019 г.,
като два месеца преди това на 22 март 2019 г. ответникът „К.“ ЕАД е
образувал ново изпълнително дело при същият ЧСИ, а именно и.д. №
174/2019 г., въз основа на същият изпълнителен лист от 13.06.2013 г. По това
дело на 10.03.2020 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника Й.С. Г..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да
е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да
оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на
факти, настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на
твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което
обуславя неговата допустимост, съобразно предвидените в чл. 439 ГПК
предпоставки.
В настоящия случай правото на принудително изпълнение на вземането
на кредитора спрямо ищеца – длъжник е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 2421/2013 г. по описа на Районен съд –
3
С.З.. Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на
21.10.2013 г. /лист 11 от изп. д. № 531/2013 г. по описа на ЧСИ И../ В
двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК / преди промяната от с ДВ, бр.
100 от 2019 г./ наследодателят на ищцата не е подала възражение по чл. 414
от ГПК, поради което заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК е влязла в сила на 04.11.2013 г. В случая е приложима общата
петгодишна давност по отношение на всички оспорени вземания по
процесната заповед за изпълнение. Това е така, защото вземанията, чието
изпълнение се оспорва, са установени с влязла в сила заповед за изпълнение и
приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно цитираната
разпоредба, срокът на новата давност е винаги пет години, ако вземането е
установено със съдебно решение. Издадената заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК има всички последици на съдебно решение - установително
действие и преклудиране на обхванатите от обективните и субективните
предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. В този смисъл е
установената съдебна практика. С решение № 3/04.02.2022 г., гр. дело №
1722/2021 г., ІV г. о., ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в
сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в
сила заповед за изпълнение. Така, в настоящия случай с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, считано от 04.11.2013 г. е започнала да тече
петгодишна давност за вземанията по заповедта за изпълнение по силата на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
По отношение на последиците от образуването на изпълнително
производство относно института на погасителната давност, са постановени
ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Съгласно даденото с ППВС № 3/80 г. тълкуване, образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече, а считано от евентуалното му
прекратяване започва да тече нова давност.
С приетото ТР № 2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение, според
което по време на изпълнителния процес давността не спира и се прекъсва от
всяко изпълнително действие/ насочването на изпълнението чрез налагане на
4
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица, като ППВС № 3/80 г. е обявено за загубило сила.
Въззивният съд възприема разбирането, че с ТР № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се изоставя вече даденото
задължително тълкуване на ППВС № 3/80 г. и се възприема ново такова,
поражда действие за в бъдеще. Прилагането му с обратна сила би довело до
правна несигурност, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително
тълкуване. Поради това за заварените висящи изпълнителни производства от
ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и спрямо осъществените по тях факти
до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването
му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ
различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност
на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. В този смисъл е и
съдебната практика по сходни казуси- решение № 252/2020г. по гр. д. №
1609/2019г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 170/2018г. по гр. д. № 2382/2017г.
на ІVГО на ВКС, решение № 51/2019г. по гр. д. № 2917/2018г. на ІV ГО на
ВКС, решение №37/2021г. по гр. д. № 7047/2020г. на ІV ГО на ВКС.
В настоящия случай изпълнително дело № 531/2013 г. по описа на ЧСИ
И. е образувано преди постановяване на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС - на 03.12.2013 г. Делото е
образувано по молба на първоначалния взискател „Б.“ ЕАД, като в молбата
взискателят на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е възложил изцяло на
съдебния изпълнител да предприеме необходимите изпълнителни действия
срещу длъжника за принудително изпълнение на посочените задължения.
На 03.12.2013 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост
на наследодателката на ищцата в с. Х., община С.З., а именно на 1/4 ид.ч. от
241/834 кв.м. от поземлен имот №501.550, находящ се в с. Х., община С.З..
Наследодателката на ищцата е уведомена, че на 04.11.2014 г., ЧСИ И.
5
ще пристъпи към принудително изпълнение на 31.10.2014 г., като ще извърши
опис и продажба на притежаваните от нея движими вещи, находящи се на
адрес с. Х.. Тези действия прекъсват погасителната давност на основание чл.
116, б. "в" ЗЗД, където е посочено, че давността се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение. Независимо от това, от момента на
образуване на изпълнителното производство с молба от 26.09.2013 г. до
26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/ 2013 г. по т. д. № 2/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС погасителна давност не е текла. Това е така, тъй като през
този период са били задължителни постановките на Постановление № 3 от
18.XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, съгласно което давност не
тече по отношение на вземане, за което е образувано изпълнително
производство, през неговото времетраене. Това задължително Постановление
е обявено за загубило действие с постановяването на ТР №2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, което поражда действие от датата на
обявяването му и се прилага само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили
преди това. Към 26.06.2015 г. изп. д. № 531/2013 г. по описа на ЧСИ И. не е
било прекратено, респективно едва от този момент е можело да започне да
тече нов петгодишен погасителен давностен срок, който и съобразно чл. 116
б. „в“ от ЗЗД е бил прекъснат с налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на наследодателката на ищцата на 10.03.2020 г. по изп. д. №
174/2019 г. по описа на ЧСИ И.. За периода от 26.06.2015 г. до 10.03.2020 г. не
е изтекъл петгодишният давностен срок, поради което вземането на „К.“ ЕАД
не е погасено по давност и следователно предявеният иск е неоснователен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Наведените в жалбата
оплаквания и развити доводи настоящият състав на съда намира за
неосновйателни.
С оглед изхода на делото, Й. Г. Г. следва да заплати на „К.“ ЕАД
направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 462/30.05.2022г., постановено по гр.д. №
634/2022 г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА Й. Г. Г., ЕГН ********** от с. Х., община С.З., ул. *** / чрез
адв. М. М. от АК С.З./ да заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. *** направените в настоящото производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7