ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27.09.2019 г. Град Бургас
Бургаският
районен съд
ХХI-ви граждански състав
На двадесет и
седми септември две хиляди и
деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател:Моника Яханаджиян
като разгледа
докладваното гр.д.№6501 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявена от А.К.К., против ГД „Гранична полиция“ към МВР искова молба, с
която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца дължими суми за
положен извънреден труд, за непредоставени ободрителни напитки, както и за
мораторна лихва. Ищецът твърди, че от 2001 г. е назначен на длъжност младши
експерт-командир на отделение в Група охрана на държавната граница 03 при ГПУ –
гр. Малко Търново, което е на структурно подчинение към РД „Гранична полиция“ –
гр. Елхово при ГД „Гранична полиция“ към МВР, както и че в този период е положил
труд на 12-часови смени по график. Твърди също така, че през периода 01.08.2016
г. – 01.08.2019 г. е положил извънреден нощен труд, който не му е заплатен,
както и не са му били предоставени ободряващи напитки от органа по
назначаването съгласно чл. 181, ал. 3 от ЗМВР.
В законоустановения срок ответното дружество е депозирало отговор, в който
е направило възражение за липса на местна подсъдност, като твърди, че на осн.
чл. 114 от ГПК искът е местноподсъден на РС – Малко Търново, тъй като
местоработата на ищеца е в ГПУ – малко Търново.
Съдът намира, че възражението на ответника е допустимо, тъй като е
направено в преклузивния срок по чл. 119, ал. 3 от ГПК, а по същество същото е
основателно, тъй като съгласно чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в
района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, а чл. 114 от ГПК допуска изключение от общото правило, имащо приложение по
отношение на трудови спорове (настоящият спор се приравнява на такъв, тъй като
се касае за полаган от ищеца труд въз основа на служебно правоотношение с
ответника), а именно, че работникът
може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно
полага своя труд.
В случая ищецът
не е предявил иска си по общото правило на чл. 105 от ГПК, т.е. следва да се
приеме, че се е възползвал от възможността по чл. 114 от ГПК, но същият не
полага труд в гр. Бургас, а в гр. Малко Търново, поради което и на осн. чл. 114
от ГПК предявените искове са подсъдни на РС-Малко Търново. Ето защо производство пред БРС следва да бъде прекратено и делото да бъде
изпратено на местнокомпетентния районен съд.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
гр.д.№6501 по описа на БРС за 2019 г.
ИЗПРАЩА делото по
подсъдност на Районен съд – Малко Търново.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: