Присъда по дело №457/2021 на Апелативен съд - София

МОТИВИ на присъда по в.н.о.х.д. № 457/21 г. на САС, НО, 2. състав

С присъда № 260003 от 16.2.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 259/20 г., Окръжен
съд – Враца (ВрОС), Наказателно отделение е признал подсъдимия Ю. Б. Ч. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 115 НК – за това, че на 19/20.1.2019 г. в гр. Козлодуй,
област Враца, умишлено е умъртвил В. В. Н. (чрез нанесени удари в областта на главата и
тялото, в резултат на което му е причинил черепно-мозъчна травма, довела до състояние,
несъвместимо с живота), като смъртта е настъпила на 20.1.2019 г. в 10:03 ч. във филиал
за спешна медицинска помощ в гр. Козлодуй - и при условията на чл. 55, ал. 1 , т. 1 НК го е
осъдил на лишаване от свобода за срок от шест години, търпимо при първоначален строг
режим.
С присъдата съдът е оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6,
предл. 2. и 3. НК, както и да е извършил деянието чрез нанесени удари с брадва, чук и
дървена дръжка от земеделско сечиво с част от пръстен.
На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал от изтърпяването на определеното
наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец В. Б. Н. сумата
от 40 000 (четиридесет хиляди) лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди и
сумата от 2000 (две хиляди) лева – разход за адвокатско възнаграждение на повереника.
Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Враца сумата от 1871,50
(хиляда осемстотин седемдесет и един лева и петдесет стотинки) – дължимата част от
разноските, направени по досъдебното производство; по сметка на ВрОС - сумата от 2074,37
(две хиляди седемдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки) за разноски в съдебната
фаза и 1600 (хиляда и шестстотин) лева – държавна такса за уважения граждански иск.
Проверката на присъдата по реда на въззивния контрол е инициирана по протест на
прокурор от Окръжна прокуратура – Враца и по жалба на частния обвинител Н., депозирана
чрез повереника му адвокат Т. П..
С депозирания от прокурора протест присъдата се обжалва в оправдателната й част с
твърдение, че е „неправилна, незаконосъобразна и необоснована“. По убеждение на
прокурора първостепенният съд е тълкувал и оценил доказателствата превратно, в резултат
на което е достигнал и до незаконосъобразен извод, че деянието не изпълва признаците на
състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2. и 3., вр. чл. 115 НК. Не са
посочени съображения в подкрепа на твърдяната превратна доказателствена дейност. С
протеста се претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият
да бъде признат за виновен по повдигнатото с обвинителния акт обвинение и санкциониран
с наказание, съобразно отправеното пред първостепенния съд искане. Не се твърдят
останали неизяснени обстоятелства и не са отправени доказателствени искания.

С въззивната жалба на адвокат Т. П. – повереник на частния обвинител В.Н., и
постъпилото допълнение към нея присъдата се обжалва в оправдателната и в санкционната
й част. Поддържа се, че престъплението било извършено по особено мъчителен за убития
начин и с особена жестокост, за което свидетелствали множеството травматични
увреждания, безспорно причинени с много на брой удари, както и фактът, че починалият
бил изоставен в критично състояние на снега, където бил открит часове по-късно. Частното
обвинение е на становище, че подсъдимият е действал с ярост и свирепост и е проявил
коравосърдечие във висока степен при нанасянето на побоя, а и след това. Присъдата се
определя като явно несправедлива в санкционната й част с аргумент, че наказанието е
занижено и неправилно е отмерено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Повереникът
счита, че не само не са налице многобройни и/или изключително по характер смекчаващи
обстоятелства, но че такива трудно могат да се изведат въобще. В тази връзка изразява
несъгласие с приетите за смекчаващи обстоятелства „самопризнание“ на подсъдимия и
„съпричинителство“ от страна на пострадалия. Посочва, че в хода на целия процес
1

подсъдимият се опитвал да прехвърли вината за случилото се върху пострадалия и да се
оневини, а цялостното му поведение разкривало липсата на каквато и да е критичност към
извършеното. Адвокат П. изразява несъгласие с извода на съда, че поведението на
пострадалия следва да се оцени като изключително смекчаващо обстоятелство. Счита, че
показанията на свидетелката Г., живееща на съпружески начала с подсъдимия, не
установяват несъмнено изнесения от нея факт, че пострадалият разкъсал блузата й и я
опипвал по гърдата. Но дори и да се приеме, че пострадалият бил имал подобно поведение,
същото, според повереника, би следвало да се цени само като смекчаващо обстоятелство, но
не и като изключително такова. Наред с това – били установени и отегчаващи
обстоятелства: предишни осъждания на подсъдимия, лоши характеристични данни,
механизмът на извършване на деянието и поведението на дееца след това. Повереникът
критикува и подхода на съда да определи като „искрено“ съжалението на подсъдимия и в
подкрепа на виждането си за обратното подчертава, че подсъдимият нито веднъж не
признал вината си и не изразил съжаление. Като се основава на заключението на
психиатрично-психологичната експертиза, адвокат П. определя като декларативно
изразеното съжаление.
Отправената претенция към въззивния съд е за влошаване на положението на
подсъдимия чрез признаването му за виновен по първоначално повдигнатото обвинение и
чрез увеличаване на наказанието лишаване от свобода на двадесет години. Претендират се и
разноските.
С жалбата също не се твърдят останали неизяснени обстоятелства и не е поискано
събирането на доказателства.

Срещу протеста и жалбата не са постъпили възражения по реда на чл. 322 НПК от
подсъдимия и/или от защитника му.
При осъществената служебна проверка въззивният съдебен състав прие с
определението по чл. 327 НПК, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото е
необходимо назначаването на съдебномедицинска експертиза със задача за установяване на
биомеханогенезата на установените увреждания на В. В. Н., тъй като този въпрос не е бил
изяснен достатъчно. С оглед на това апелативният съд възложи на вещото лице Д.М. да се
запознае с материалите по делото и с веществените доказателства (чук с метална дръжка,
брадва, черно сгъваемо ножче и дървена дръжка с метален пръстен) и да отговори на
въпроса дали е обективно възможно, с оглед естеството им, някое от уврежданията да е
причинено с предмет от изброените; да изясни също дали е обективно възможно
установената закрита черепно-мозъчна травма да бъде причинена от директен удар (с ръка) в
главата или е необходима по-интензивна кинетична енергия, свързана с падане на тялото от
собствен ръст или физическо въздействие, в резултат на което главата се удря в твърда
повърхност; да изясни механизма на причиняване на останалите увреждания (в това число -
кои от тях са обективно обясними с нанасяне на директни удари в съответната област на
тялото и кои – с падане на тялото от собствен ръст).
В речта си в съдебните прения прокурорът от САП пледира за уважаване на протеста.
Като се позовава на приетата от САС експертиза, посочва, че травмата от главата не може да
е получена от падане върху терена, а уврежданията в тази област са били причинени с
предмети с охлузваща и с режеща повърхност. Що се отнася до уврежданията по тялото,
прокурорът изтъква, че те също не са резултат от падане, а от удари с дървената дръжка на
брадвата и с режещи предмети. Прокурорът изразява несъгласие и с приложението на чл. 55
НК при определяне на наказанието, намирайки отсъствието на предпоставките за това.
Претендира за осъждане на подсъдимия по по-тежката правна квалификация, в съответствие
с първоначално повдигнатото обвинение и за определяне на наказанието в размер към
средния.
Адвокат Т. П. от АК – Враца - упълномощен защитник на частния обвинител и
граждански ищец В. Б. Н. – поддържа изложените в жалбата и допълнението съображения и
2

отправеното искане за осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 116, ал. 1 т. 6, предл.
2. и 3. НК, тъй като от събраните доказателства, включително и изслушаното от САС вещо
лице, е изводимо, че починалият е страдал много и е изпитвал силни болки, а ударите са
били многобройни. Повереникът се противопоставя на прилагането на чл. 55 НК, защото
намира, че превес имат отегчаващите обстоятелства.
Служебноназначеният защитник на подсъдимия – адвокат М. С. от АК – Враца, моли
за потвърждаване на присъдата. Отбелязва близките приятелски отношения между
починалия и подсъдимия като фактор, който изключва друга възможна причина за
случилото се освен извършеното от първия посегателство срещу съпругата на подсъдимия.
Според защитника престъплението било извършено в състояние на раздразнение, породено
от действията на починалия. Защитникът настоява да не се кредитира експертното
заключение, прието от апелативния съд, а да се съобрази приетото от ОС – Враца.
Позовавайки се на алкохолното опиянение, в което се е намирал починалият приживе и на
заявеното от д-р М., че най-вероятната причина за смъртта е била измръзването, защитникът
намира, че не са изпълнени признаците на по-тежко квалифицирания състав. Настоява да не
се променя и санкцията като счита, че прокуратурата отдава прекалено значение на
обремененото съдебно минало на подсъдимия, пропускайки факта, че той бил реабилитиран
по реда на чл. 88а, ал. 4 НК.
В личната си позиция, прочетена пред съда, подсъдимият отправя искане за оставяне
без уважение протеста на прокуратурата, обвинила го неправомерно като умишлено му
приписала „най-тежките членове от НК“. Моли да се потвърди присъдата като правилна и
съответна на моралния и материалния закон.
В предоставената му последна дума подсъдимият моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.

След като прецени доводите, наведени във въззивните протест и жалба и
допълнението към нея, и в устно изразените становища на страните, и в съответствие с
чл. 314 НПК извърши пълна служебна проверка на обжалваната присъда, САС намери за
основателни протеста и жалбата.

За да приеме за установени фактите първата инстанция е анализирала събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключенията на
изготвените експертизи, въз основа на които е приела за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Ч. и свидетелката Ф. Г. живеели на семейни начала от 2007 година
заедно с петте им деца – четири от съвместното им съжителство и едно от предишен брак на
свидетелката, което също било припознато от подсъдимия. Обитавали предоставено от
Община - Козлодуй бунгало, поставено в малък двор и състоящо се от една стая и малък
килер, намиращо се на ул. „***" № ** в гр. ***. Подсъдимият Ч. се грижел за прехраната и
издръжката на семейството, работейки на различни места.
През лятото на 2018 година подсъдимият заминал при негов роднина в Англия, където
започнал работа на автомивка. В края на месец декември същата година той се прибрал в
България, за да посрещне новогодишните празници със семейството си. Докато бил тук Ч. се
снабдил със задграничен паспорт и подновил личната си карта, тъй като трябвало да пътува
отново за Англия на 20.1.2019 г., заедно със свои близки, които уговорил да работят там.
Пострадалият В. В. Н. не бил семеен и живеел сам, тъй като майка му била починала, а
баща му, св. В.Н., имал друго семейство, като двамата поддържали връзка от време на
време.
На 19.1.2019 г., около 19:00 ч., подсъдимият излязъл от дома си да пазарува и след
около два часа се върнал, придружен от В. Н., с когото били приятели от детинство. Двамата
седнали в стаята и започнали да пият бира, която донесли със себе си. Свидетелката Г.,
3

която също била в дома си, забелязала, че пострадалият видимо бил употребил алкохол и
преди това. Сложила им баница и останала на масата с тях до към 22:00 ч, след което си
легнала. През цялото време двамата мъже разговаряли нормално, като Ч. уговарял Н. да
отиде при него на работа в Англия и дори му предложил да му даде пари за пътя.
По-късно същата вечер Г. се събудила, тъй като я болял зъб и станала, за да изпуши
цигара. Мъжът й и пострадалият все още седели на масата, разговаряйки спокойно и пиейки
бирата си. Не след дълго подсъдимият предложил на Н. да излязат навън, за да отидат до
тоалетна, но последният, вече доста пиян, отказал.
Ч. излязъл сам от стаята. Възползвайки се от това обстоятелство, пострадалият станал
от мястото си и седнал на леглото до Г., без последната да му била дала повод, като
започнал да й прави комплименти. Внезапно хванал с ръка блузата й и я дръпнал силно, при
което тя се скъсала, а Н. хванал свидетелката за гърдите. В този момент Ч. влязъл в стаята и
видял ситуацията. Обърнал се към пострадалия с думите „Какво правиш, бе, брат, на коя
жена посягаш?“, на което Н. му казал да излязат отвън да се разберат. Двамата излезли
навън пред къщата, където си разменили удари с ръце и крака, като тези нанесени от Ч. били
основно в главата и горната част от тялото на пострадалия.
Според експерта изготвил СМЕ, ударите в областта на главата били поне три, а тези в
областта на гръдния кош не по-малко от два. Имало и поне един удар нанесен в коремната
стена вдясно. Н. имал и охлузвания по ляв горен крайник, счупване на бедрената кост, но
според заключението на вещото лице, същите са били получени в резултат на падане, а не от
удари. Отделно имало и една прободна рана на дясно бедро, причинена от порезно оръжие,
което не е по-широко от 1,3 см. и с дължина на острието към дръжката 4 см. Ударите върху
пострадалия не били нанесени с предявените му веществени доказателства - чук с метална
дръжка, брадва и дървена дръжка с метален край, тъй като няма увреждания, които да са
получени от действието на тъпоръбести предмети или посечно оръжие и е напълно
възможно по механизъм описаните увреждания да са получени от удари с ръка, ритане с
крак или притискане на тялото към земята.
Боят продължил около 5 - 10 минути, като при един от ударите пострадалият залитнал
и падайки се ударил във входната за двора врата, поради което Ч. преустановил действията
си, помогнал на Н. да стане и двамата влезли обратно в стаята. Подсъдимият държал под
ръка пострадалия. Свидетелката Г. видяла, че Н. бил изцапан с кал, а имал и рана на
веждата, от която се стичала кръв. Той отново седнал на мястото си, а подсъдимият му дал
мокри кърпи, за да се изчисти. Двамата мъже продължили да разговарят спокойно, като Ч.
питал няколко пъти Н. дали има нужда от нещо, но последният казал, че му се спи. Г. отново
си легнала, а около 04:00 ч. на 20.1.2019 г., подсъдимият я събудил, тъй като трябвало да
тръгват за автогарата в гр. Козлодуй, откъдето с автобуса да се придвижи до гр. София.
Обадил се по телефона за такси. Непосредствено преди да тръгнат, събудили и най-голямото
дете, което трябвало да се грижи за по-малките, докато майка им се върнела от автогарата.
Около 04:10 ч., пред дома на семейството спрял таксиметров автомобил марка
„Шевролет“, с ДКН ********, управляван от свидетеля В. Р.. Г. седнала на седалката до
шофьора, а Ч. качил на задната седалка Н. и седнал до него. Таксиметровият водач
забелязал, че пострадалият бил много пиян и не можел да се придвижва сам. Подсъдимият
казал на свидетеля, че първо трябва да откарат Н. до дома му. Като пристигнали свидетелите
Г. и Р. чули Ч. да пита пострадалия къде са му ключовете за да го прибере, но последният
отговорил, че не може да ги намери. Тъй като времето напредвало, подсъдимият извел Н. от
колата и го оставил на площадка пред портата на къщата. Свидетелят Р. чул Ч. да казва: „Ще
го оставя навън. Той е доста пиян и тъкмо ще изтрезнее", след което се качил в таксито и
потеглили към автогарата. Там подсъдимият се качил на автобуса за гр. София, а
свидетелката Г. се прибрала обратно със същото такси.
Около 08:00 ч. същия ден свидетелят В.Н. бил уведомен по телефона от
свидетеля Р. П., вуйчо на пострадалия, че е намерил племенника си паднал пред дома си, с
кръв по главата и сцепена лява вежда. Свидетелят В.Н. тръгнал веднага за спешния център в
гр. Козлодуй, като скоро след пристигането му бил уведомен, че синът му е починал в 10: 03
4

часа.
Около 11:30 ч. подсъдимият Ч. е бил задържан от граничните власти на ГКПП -
Калотина, на път за Англия.
Съгласно заключението на съдебнопсихиатричната-и-писхологична експертиза
(СППЕ) към момента на извършване на деянието и към настоящия момент подсъдимият е
страдал и страда от диссоциално разстройство (психопатия). Т.е. той е с характерови
особености, но няма нарушение на интелекта или на психичните качества, които да
представляват умствена недоразвитост и/или краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието .
Психичното състояние на Ч. позволява да изтърпява наказание, ако такова му бъде
наложено, при това – без да се прилагат принудителни медицински мерки.
Заключението на повторната СППЕ, назначена и приета от първостепенния съд,
съдържа предоставени от подсъдимия данни (в проведеното с него експлорационно
интервю), че е имал тежко детство - в семейството имало чести конфликти и след
персистиращ тормоз от страна на последния съжител на майката, тя заедно с трите й деца се
преместили да живеят в гр. Козлодуй. Ч. бил буйно дете, сменил четири училища, но в
крайна сметка завършил само 6 клас. На 12-13 годишна възраст започнал да помага на по-
големия си братовчед като пастир, а по-късно се ангажирал със строителни дейности. През
годините работил и на автомивка, в автосервиз, както и на поточна линия в заводи в Чехия и
Великобритания.
От 27.05.2020г до 13.07.2020 г. подсъдимият Ч. е бил лекуван в СБЛЛЛС -
Психиатрично отделение към затвора в Ловеч и при стационарното му наблюдение е
изяснена вредна употреба на психоактивни вещества от различни групи при абнормна
личност.
Повторното експертно изследване също приема отсъствието на съмнение за психично
разстройство в тесния смисъл на думата. Според експертите, в случая на Ч. се касае за
емоционално експлоатираща личност, при която водещи характеристики са насилието под
различните му форми, непримиримост в ситуации на конфликт на интереси, нетолерантност
към критика и отхвърляне. На когнитивно ниво такъв тип хора функционират селективно
като преувеличават чуждите недостатъци и грешки, а собствените "забравят", което създава
впечатление за лъжа, но в действителност са защитни механизми, подхранващи
егоцентричността им и задоволяващи потребности да поддържат нереалистично завишена
самооценка. Има песимистични възгледи за чуждия морал и етика изобщо и могат да бъдат
безскрупулни при достигане на субективно значими цели. Емоционалната нестабилност на
Ч. го е предразположила към диссоциални прояви и при някои от престъпленията, за които е
санкциониран от съдебните власти е проявявал агресия.
На този личностов терен се предразполага и прием на вещества от различни групи с
давност от около осем години и самата употреба се разглежда като израз на личностовата му
абнормност. Подсъдимият системно е употребявал марихуана, 3-4 години по-късно
започнал да пуши чай - дизайнерска дрога. Епизодично употребявал амфетамини и екстази,
опитвал и кокаин. При все това, при изследването на Ч. не са констатирани параноидни
нагласи, дезориентация или необичайна напрегнатост и/или възбуда.
Относно влеченията му към алкохол и наркотици същите са предиспозирани от
абнормната му личност и самите са нейни характеристики, но при него липсва обективна
информация за абстинентни състояния в тази връзка и при хоспитализацията му в
Психиатричното отделение на СБАЛЛС към Затвора - Ловеч е изяснена вредна употреба на
ПАВ от различни групи.
Въпреки твърденията на подсъдимия за значително количество алкохол по вид - бира
и вино, както и за пушене на трева и употреба на дизайнерската дрога - "чай" по време на
инкриминираното деяние, при изследването е установено, че не сe разкриват значими
празнини в паметта за онзи момент. Отчитайки поведението му - не е отреагирал незабавно,
сбили са се след излизане от помещението, в което са се черпели, върнали са се обратно и са
5

продължили да разговарят, а в ранните сутрешни часове след като пътьом го е оставил пред
дома му е предприел предварително планирано пътуване за Англия - експертите изключват
повлияност от физиологичен афект в действията на Ч.. Изяснявайки, че физиологичният
афект е силно, внезапно настъпващо, краткотрайно, но бурно протичащо чувство,
предизвикано от негативни преживявания, възникващо в отговор на тежка обида или друго
тежко противозаконно действие спрямо дееца, но след неговото прекратяване, в незабавен
отговор на негативния стимул, вещите лица заключават, че такъв не е налице. Аргументират
се със състоянието на подсъдимия след случилото се. При физиологичния афект е
характерно, че след освобождаване на напрежението настъпва емоционално и физическо
изтощение, често деецът има нужда от сън и няма сили да предприеме и неща, които не
изискват големи усилия. Подобно поведение не е установено при подсъдимия. Напротив –
той е успял физически да се организира, за да осъществи предварително планувано пътуване
за чужбина, която енергия не е присъща за хора, отреагирали в афект.
Експертната оценка за подсъдимия е, че за него изначално е характерна
невъздържаност, особено при несъобразяване с потребностите му да не се нарушава зоната
му на комфорт. Алкохолът, самостоятелно или в комбинация с марихуана и /или "чай",
засилват нетърпимостта му в ситуации на конфликт с интересите му. Състоянието му на
алкохолно опиване към момента на деянието е било от вида на обикновеното, което
независимо от степента му не е довело до отпадане на способността му да разбира
свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи.
За да приеме за установени горните факти, първостепенният съд се е позовал на
събраните гласни доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите:
Ф. Г., дадени в съдебно заседание и тези от досъдебното производство, приобщени чрез
цялостното им прочитане; В.Н., дадени в съдебно заседание; В. Р., дадени в съдебно
заседание; Р. П., дадени в съдебно заседание; Х. Р. дадени в съдебно заседание; Д. И.,
дадени в съдебно заседание; И. Н., дадени в съдебно заседание; Б. Б., дадени в съдебно
заседание;
на събраните писмени доказателства, които не е посочил, но е отбелязал, че ги
кредитира изцяло;
на способите за събиране и проверка на доказателствения материал – заключенията на:
съдебномедицинска експертиза на труп № 13/2019; съдебнопсихиатрична-и-психологичната
експертиза (СППЕ); повторна СППЕ, назначена от съда; съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства; химическа експертиза за съдържанието на алкохол в кръвта;
дактилоскопни експертизи, приети по реда на чл. 283 НПК.

Извършвайки и собствен анализ на посочените по-напред доказателствени материали,
както и на събраните в хода на въззивното съдебно следствие (заключението на СМЕ), САС
се солидаризира като цяло с доказателствения анализ и фактическите положения, възприети
от първия съд, но отбелязва, че достигна до различни доказателствени, а оттам и фактически
изводи по отношение на съществени за предмета на делото факти. Такива се явяват тези за
интензивността и средствата, употребени при нанасянето на побоя на починалия, за
неговото иницииране, както и за отражението на побоя върху пострадалия в аспекта на
преживяното от него по време на нанасянето му и до смъртта му.
Първият съд с основание е посочил, че от гледна точка на гласните доказателства за
обстоятелствата, свързани със започването на конфликта и развитието му са налице само
показанията на свидетелката Г. и обясненията на подсъдимия. Предвид процесуалното
качество на последния, обясненията му подлежат на проверка дали не се явяват израз
единствено на защитната му позиция вместо достоверен разказ на случилото се.
Разбираемата заинтересованост на свидетелката Г. от по-благоприятен изход на делото за
подсъдимия, предвид фактическото им съжителство, следва да бъде отчетена с нужната
критичност при оценка на нейните показания. Окръжният съд е констатирал противоречие в
разказа на свидетелката в хода на съдебното следствие и в заявеното в първия по време
6

разказ на свидетелката в досъдебното производство и е прочел показанията й. В тях тя е
заявила, че мъжът й е казал на В. да излезе навън след като го заварил с ръка върху гърдите
й. После е посочила, че след като заключила и се облекчила в нощното гърне, отворила
вратата и видяла как мъжът й биел шамари на приятеля си. Свидетелката е уточнила и това,
че казала на подсъдимия да остави В., защото бил много пиян, но той продължил с побоя,
тъй като бил много ревнив. ВрОС е приел, че не следва да бъдат кредитирани тези
показания, защото се е доверил на заявените пред него твърдения на свидетелката, че тя
била заплашвана в полицията, а децата й били в шок и затова дала такива показания.
Апелативният съд има различна доказателствена оценка и счита, че казаното в първия по
време разпит от свидетелката следва да бъде кредитирано. Самата свидетелка не твърди да е
била навеждана от полицейските служители какво точно да разказва. Проследяването на
целия й разказ позволява той да бъде оценен като хронологично подреден и информативен
за обстоятелства, които няма как да са били известни на полицейските служители. Така
например правят впечатление съобщените подробности за донесения алкохол, кой как е бил
облечен, за поднесената храна, за водените разговори, за това, че след излизането на двамата
навън тя заключила вратата, за да ползва спокойно легена по малка нужда, за изгорените
боксерки на подсъдимия и кърпите, с които била бърсана кръвта от пострадалия. Нищо в
това нейно свидетелско изложение не буди съмнение за съобщаване на факти и
обстоятелства под външно давление. От значение е, че свидетелката е била разпитана
няколко часа след случилото се, тоест пресъздала е събитието непосредствено след
осъществяването му. В момента на провеждане на първия й разпит свидетелката Г. не е
имала възможност да координира версията си с подсъдимия. Дадените от него обяснения в
съдебно заседание са били в противоречие с дадените в хода на досъдебното производство
след привличането му в качеството на обвиняемия (том 1., л. 68 – л. 70 от ДП). Последните
са били дадени в присъствието на защитник и окръжният съд е следвало да приложи
техниката на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК, за да приобщи тези обяснения към
доказателствената съвкупност. Това би му позволило да изведе по – пълноценна преценка на
кой от двата разказа на свидетелката Г. следва да се довери, отчитайки, че първоначалната
версия на подсъдимия е изключвала каквото и да е физическо стълкновение с приятеля му
Н.. Този пропуск се яви неотстраним от въззивния съд, тъй като подсъдимият отказа да дава
обяснения. Поради това апелативният съд не може да обсъжда версията на подсъдимия от
досъдебното производство. Единствено може да констатира, че първостепенният съд е
пропуснал да отбележи наличието на противоречие и не е предприел усилие за
отстраняването му. Фактът на противоречието налага още по-внимателен подход в оценката
на разказа на подсъдимия за събитията, дадена в обясненията му пред първостепенния съд,
които са и единствените, подлежащи на анализ.
Като отбелязва отново, че кредитира показанията на свидетелката Г. от досъдебното
производство, апелативният съд приема въз основа на тях, че именно подсъдимият е извел
В. Н. навън, за да се разправи с него; че подсъдимият е бил активната страна („След това
излязох навън и видях само, че мъжът ми бие шамари на В. с думите „ти на коя жена
посягаш“……“Но Ю. е много ревнив и продължи да го бие….“ – т. 1, л. 38, гръб), тоест, че е
нанасял побой, а не е участвал във взаимно сбиване; че пострадалият, който доказано е бил в
тежка степен на алкохолно опиване – 2,61 промила (видно от заключението на СХЕ) и
според сведенията на Г. - със залитаща походка, обективно не е бил в състояние да окаже
адекватна съпротива. Затова, но и не само, не намира основания да се довери на заявеното от
подсъдимия, че излезли навън по предложение на пострадалия, че двамата се шамаросвали и
взаимно си разменили удари.
Твърденията му в тази част, освен оборени от показанията на свидетелката Г., се явяват
опровергани от другите доказателства. Шамаросването и взаимните удари, нанесени само с
ръце, изобщо не могат да обяснят обективно установените множество увреждания по тялото
и главата на В. Н.. За тях се съдържат данни в изготвените съдебномедицински експертизи.
Заявеното от подсъдимия се определя като недостоверно и заради установеното чрез
показанията на свидетелката Г. и на свидетеля В. Р. (таксиметровия шофьор) тежко
състояние, в което е бил Н.. И двамата свидетели изясняват, че пострадалият не е могъл да
7

се придвижва сам, което е наложило да бъде държан и „влачен“ (според свидетеля Р.) от
подсъдимия при качването и при слизането от таксиметровия автомобил. Установено е и
това, че потърпевшият не е могъл да се изправи и е оставен в легнало положение на земята
пред дома му. Това му състояние се свързва обективно с понесените увреждания, най-вече
със счупването на бедрената кост на левия му крак, а не с алкохолното му опиване както
допускат свидетелите Г. и Р.. В подкрепа на извода за тежкото състояние на пострадалия, в
което се е намирал преди да бъде оставен пред дома му, са и огледният протокол на
таксиметровия лек автомобил с приложения към него фотоалбум (т. 1., л. 27 – л. 31) и
заключението на изготвената СМЕ на веществени доказателства, установяваща, че
червеникавите зацапвания по иззетата материя от задната седалка и тапицерията от вратата
са човешка кръв, която може да произхожда от В. Н.. Въпреки че не е проведено експертно
изследване по метода на ДНК профилирането, апелативният съд приема, че кръвта е
оставена именно от Н., защото съобразява данните за обективното му състояние към онзи
момент и показанията на свидетеля Р., от които е изводимо, че преди този последен за него
курс в автомобила не е имало такива следи, а те са били установени сутринта от колегата
му, заради което сигнализирали полицията.
Кървящите рани са обективно обясними (както е изяснено чрез двете СМЕ) чрез
причиняването им с остри режещи предмети, което също определя описанието на
подсъдимия за начина на протичане на физическото стълкновение като невярно. Че боят не
е протекъл с размяна на няколко шамара и взаимни удари е изводимо и от отбелязаното във
фиша за спешна медицинска помощ (т. 1, л. 64 ), отразил преглед на подсъдимия след
задържането му. В него е отбелязано, че към момента на прегледа той е бил без оплаквания,
а в графата за „травматични увреди“, съдържаща и такава за контузии и рани, не е направена
нито една отметка. Оценката на тази информация налага еднозначен извод – подсъдимият не
е претърпял увреждане в резултат на удари.
Обясненията на подсъдимия за това, че боят се изчерпвал с няколко шамара и взаимни
удари, както и че бил само ръкопашен, се опровергават от заключенията на двете СМЕ. На
изготвената в досъдебното производство и приета от първия съд експертиза не са били
поставени въпроси (вж. постановлението за назначаване – т. 2., л. 41) за това дали
уврежданията или част от тях биха могли да бъдат причинени с някои от иззетите като
веществени доказателства предмети, нито такива дали част от уврежданията са обясними с
падане на тялото от собствен ръст. В писменото заключение на вещото лице д-р Р. А. не се
съдържа подобен анализ. С него е даден отговор за вида на причинените увреждания,
причината за смъртта и че по механизъм уврежданията отговарят да са получени от
действието на тъпи твърди премети с широка повърхност и със значителна кинетична
енергия. За прободната рана на дясното бедро и драскотината на шията е отразено, че
уврежданията отговарят да са получени от действието на предмет с режещ ръб и остър връх.
Уврежданията в областта на горните леви крайници са определени като защитни. При
изслушване на вещото лице в съдебно заседание му били предявени веществените
доказателства и задавани въпроси за това дали с някое от тях може да са причинени
уврежданията, възможното положение на пострадалия, в което биха могли да се получат
някои от уврежданията и дали някои от тях могат да се обяснят с падане от собствен ръст.
Доколкото никой от изброените не е бил предмет на писменото заключение, апелативният
съд допусна експертиза с изрично поставени в тази насока въпроси. Като съобразява
изложеното съдът намира, че не са налице основания да коментира противоречия в
заключенията, защото устно изразеното мнение на експерта, изслушан в предната
инстанция, не е равнозначно на писмено заключение, а въпросите не могат да бъдат
определени като уточняващи. Съдебният лекар д-р А. е бил конфронтиран с въпроси, които
не е имал възможност да изследва експертно, защото не са му били поставени при
назначаването на експертизата. Първостепенният съд пък е приел за установени факти,
основавайки се само на устните изявления на вещото лице.
Както коментираното експертно заключение, така и приетото в хода на съдебното
следствие пред САС, установяват еднопосочно наличието на множество причинени
8

увреждания по цялото тяло и главата на пострадалия, а именно: съчетана травма, включваща
тъпа травма на главата без счупване на черепа, кръвонасядане на меката черепна покривка,
минимални кръвоизливи като пелена под меките мозъчни обвивки; охлузвания и рани по
лицето; гръдна травма – охлузвания на гръдния кош и счупване на четири ребра (по две
вляво и вдясно); закрита коремна травма – микроскопски данни за кръвоизлив под капсулата
на черния дроб; травма на крайниците – косо счупване на лявата бедрена кост, прободно-
порезна рана по предната повърхност на дясното бедро, рана на лявата подбедрица,
кръвонасядане с охлузване на лява мишница, кръвонасядане на лява китка и длан,
кръвонасядане на дясна китка.
И двете заключения застъпват становище, че причината за настъпване на смъртта е
тъпата травма на главата с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Според заключението
на експертизата, изготвена от експерта д-р М., в генезата на смъртта е играла роля и
кръвозагубата от описаните наранявания, както и преохлаждането на организма.
Апелативният съд кредитира изцяло писменото заключение, прието от първия съд, но
не и направените от експерта устни изявления по въпроси, които не са били обект на
заключението му. Основава изводите си относно тези въпроси на приетото в хода на
въззивното съдебното следствие експертно заключение. Същото съдържа отговор на
поставените от въззивния съд въпроси, обосновано и пълно е и не възникват никакви
съмнения в правилността му. За да отговори на въпросите д-р М. е огледал иззетите и
приобщени като веществени доказателства предмети, а също и всички снимки, направени
по време на огледа на трупа и по време на огледите на адреса, обитаван от подсъдимия, на
адреса на В. Н. и на лекия таксиметров автомобил.
Въз основа на заключението съдът приема за установено, че за причиняване на част от
уврежданията по крайниците и ръцете подсъдимият е използвал дървената част на иззетата
брадва и дървената дръжка с метален пръстен. Това се отнася до установените
кръвонасядания в дясното и в лявото бедро и счупването на лявото бедро, обясними с
получаването им в легнало положение на жертвата, както и до удари в главата, един от
който е причинил закритата травма. Съдебномедицинското заключение се подкрепя в тази
част от заключението на СМЕ на веществени доказателства, видно от което е установена
човешка кръв и по брадвата, и по дървената дръжка, като за първия обект е установено и че
може да произхожда от В. Н..
Въз основа на заключението апелативният съд приема за установено и това, че на Н. са
били причинени различни по вид порезни и прободно – порезни рани в областта на
крайниците и главата, като за част от тях (линейните охлузване в областта на лявата скула
раната по предната повърхност на дясното бедро) е използван неустановен по делото нож,
за друга (раните с дъгообразна форма в областта на веждите) – счупени фрагменти от чаша
или бутилка. Уврежданията по тялото не са получени от падане на тялото от собствен ръст.
Като отчита множеството увреждания, причинени и с различни предмети, съдебният
състав намира, че боят е бил продължителен, както и че е бил нанесен с ожесточение и
ярост. Счупването на четири ребра и на лявата бедрена кост от директен удар са изисквали,
по убеждение на съда, основано и на заключението на първоначално изготвената СМЕ,
използването на значителна сила. Експертът е посочил, че уврежданията отговорят да бъдат
получени от удари със значителна кинетична енергия.
Пострадалият е изпитвал силни болки от получените увреждания, които е търпял от
момента на причиняването им до момента на смъртта си. Оставен пред дома си, той
очевидно е правил безуспешни опити да се прибере в него. За това се отсъжда по
намерените в близост до тялото му връзка с ключове и по огледния протокол, от който се
вижда оставената по бравата на входната врата кръв и петна кръв в близост до вратата
(видно от СМЕ на ВД течността е именно човешка кръв и може да произхожда от Н.). Тези
находки позволяват умозаключението, че Н. е пробвал да се изправи и да си отключи, при
което е оставил кръв по бравата и на входната врата и на площадката в близост до
последната. Следователно, въпреки състоянието си на алкохолно опиване той е бил наясно
със случващото се, в това число, че му е студено и че е нужно да влезе в жилището си, като
9

е осъзнавал и своята безпомощност да го стори или да потърси помощ от някого в онзи
момент.
В обобщение на обсъденото дотук САС отбелязва, че за разлика от предната
инстанция приема от фактическа страна и следното: подсъдимият е бил този, който е извел
пострадалия навън, за да се разправи с него; пострадалият е бил пиян, с некоординирана
походка и не е бил в състояние да се защитава; той е бил бит и се е предпазвал с ръце,
доколкото е могъл, без да е нанасял удари на подсъдимия; подсъдимият е удрял пострадалия
с дървените дръжки на брадвата и сечивото с метален пръстен в областта на крайниците и
главата; нанасял му е прободни и порезни наранявания с неустановен по делото нож, както
и със стъклени фрагменти от счупена чаша или бутилка; ударите са били нанасяни със
значителна кинетична енергия като част от тях - и докато пострадалият е бил на земята;
уврежданията не са резултат от падане на тялото от собствен ръст; побоят не е бил
краткотраен. В допълнение към фактологията приема за установено, че пострадалият е
изпитвал силни болки, правил е безрезултатни опити да влезе в жилището и е съзнавал в
каква ситуация се намира.
В останалата част се споделя приетата от първата инстанция фактология, която се
разкрива без противоречия от всички събрани доказателства.

Внесените корекции и допълнения от настоящия съд досежно съществени
обстоятелства обуславят и разликата в крайния правен резултат. Въззивната инстанция
намира за законосъобразен извода на първостепенния съд, че с деянието си подсъдимият
умишлено е умъртвил В. Н., но счита, че същото е осъществено по особено мъчителен за
убития начин и с особена жестокост.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние чрез нанасянето на множество
удари в цялото тяло, но най-вече в главата на пострадалия, като е използвал и дървените
дръжки на брадвата и предмета с метален пръстен. Установено е, че е използвал и нож и
стъклени фрагменти от счупени бутилка или чаша, но точно този факт не е предявен на
подсъдимия с обвинителния акт, въпреки че прободно-порезните наранявания са описани и
възведени като такива с отношение към настъпването на смъртта. По тази причина
подсъдимият не може да бъде признат за виновен в това, че при осъществяване на деянието
е използвал и такива предмети. Установеното обстоятелство е значимо единствено за
индивидуализацията на наказателната му отговорност.
Нанасянето на множество удари в различни части на тялото, но най-вече в главата,
която е жизненоважна област, при това със значителна кинетична енергия и с използването
на дървени предмети, е годно да нанесе несъвместими с жизнените функции увреждания в
човешкия организъм чрез засягането на жизненоважни органи. В случая е причинило тъкмо
такива увреда на пострадалия – закрита черепно-мозъчна травма с кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки с черепно-мозъчен отток, довел в своята еволюция до вклиняване и
последваща компресия и парализа на дихателния и сърдечно-съдов мозъчни центрове,
която, заедно с кръвозагубата, причинена от останалите увреждания, причинени при побоя, е
довела до смъртта на пострадалия. Установеното преохлаждане на организма също участва
в генезата на смъртта, но не изключва причината за настъпването й. При това неговото
настъпване също е последица от поведението на подсъдимия, тъй като е оставил
пострадалия, съзнавайки, че той не може да се придвижва сам.
Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между действията на подсъдимия и
настъпилия вредоносен резултат, тъй като в резултат на причинените от него увреждания е
настъпила смъртта на пострадалия.
Апелативният съд споделя виждането, застъпено от предния съд за принципното
eстество на двата по-тежко квалифициращи деянието признака, но за разлика от него
намира, че в случая те са реализирани.
Побоят е бил нанесен с изключителна отмъстителност и ярост, за което свидетелстват
множеството наранявания, причинени по цялото тяло и главата на починалия. За това
10

свидетелства и обстоятелството, че е бил удрян така силно с дървени предмети, че са
счупени четири от ребрата му и лявата бедрена кост. Потърпевшият е бил удрян напълно
беззащитен и в момент, в който е бил на земята. Той не е бил в състояние да окаже
съпротива, с оглед на което упражнената върху него сила е била израз на ожесточение.
Нанесени са му били и прободно-порезни рани в различни части на тялото и лицето, което,
наред с посоченото, също характеризира проявата на подсъдимия като израз на извънмерна
ярост. Подсъдимият и починалият са били приятели, но в момента на осъществяване на
деянието Ч. е проявил допълнително субективно отношение към жертвата, отличаващо се с
изключителна ярост, ожесточение и отмъстителност. За това се отсъжда и въз основа на
броя и силата на ударите, и въз основа на употребените предмети за причиняването им и
най-вече въз основа на това, че Н. не е бил в състояние и не е оказал съпротива. Ето защо
апелативният съд намери за основателни оплакванията на държавното и частното обвинение
и прие, че подсъдимият е извършил убийството с особена жестокост.
Убийството е било извършено и по особено мъчителен за пострадалия начин.
Уврежданията съвкупно са му причинили болка, въпреки алкохолното опиване, оказващо
известен седативен ефект. Заради неспособността си да се отбранява потърпевшият
буквално е понасял безпомощно да бъде удрян и пробождан в различни части на тялото и по
главата. Осъзнаваната от него безпомощност да потърси и получи помощ след като е бил
изоставен в зимно и безлюдно време пред дома си и без да е в състояние поне да се прибере
вътре неминуемо е предизвикала и голямо негово страдание. Изпитвайки силни физически
болки и студ, Н. не е успял да отключи входната врата, за да се прибере и този му провал със
сигурност е допринесъл за изпадането му в още по-голямо отчаяние от възможния фатален
край за живота му. Пострадалият е агонизирал пред дома си от 04:00 ч. до изпадането си в
безсъзнание (установено в 08:00 ч. от намерилия го свидетел Падянов), когато вече са
преустановени неговите болки и страдания.
Затова въззивните протест и жалба се явяват основателни и в това отношение.
Тъй като въззивният съд прие за установено, че при нанасяне на побоя подсъдимият си
е послужил с дървената дръжка и с брадвата (само с дървената й част), и предвид факта на
оправдаването му от първостепенния съд за това обстоятелство, присъдата бе ревизирана и в
тази нейна част. В частта за чука бе потвърдена, защото бе установено, че този предмет не
може да е използван за нанасянето на удари.
Споделят се изцяло съжденията на първия съд, че деянието е осъществено с
евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на стореното-
знаел е, че то е от естество да отнеме живота на пострадалия, предвиждал е неговите
общественоопасни последици – отражението на действията му върху действителността, с
което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и волевият момент -
подсъдимият се е отнасял напълно безразлично към възможното настъпване на тези
последици. Не може да се приеме, че той е искал настъпването на смъртта на приятеля си,
тоест че е целял пряко този резултат. Отнесъл се е обаче с безразличие към тази възможност.
За това се отсъжда, както с основание е приела първата инстанция, по липсата на мерки от
страна на Ч. за предотвратяване смъртта на Н.. Бидейки наясно с неговото тежко състояние
– удрян в главата, в невъзможност да върви заради счупения крак - подсъдимият го оставил
сам пред дома му в това състояние без да му окаже необходимата помощ и без да потърси
такава, сигнализирайки някой друг (Бърза помощ, близък на Н.). Подсъдимият не е потърсил
квалифицирана медицинска помощ и непосредствено след инцидента, а няма как да не е бил
наясно, че състоянието на Н. налага такава, най-малкото защото със своите действия той е
станал причина пострадалият да не може да върви и да кърви. В заключение, подсъдимият е
допускал настъпването на противоправния резултат.
В обобщение на изложеното дотук съставът на апелативния съд намери, че деянието
следва да се квалифицира като такова по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2. и 3., вр. чл. 115 НК,
така както е било повдигнато първоначално с внесения обвинителен акт. Приложението на
по-тежкия закон е допустимо, тъй като са налице съответен протест и съответна жалба от
частния обвинител.
11

За престъпна деятелност по чл. 116 НК наказанието е лишаване от свобода от
петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
При индивидуализацията на наказанието съдът прие в кръга на смекчаващите
обстоятелства частичното самопризнание на подсъдимия, направено пред първостепенния
съд (макар и да твърди, че всичко се изчерпало с няколко взаимно разменени шамара и
удари, той все пак признава участието си във физическо нападение). Неправомерното
посегателство срещу половата неприкосновеност на свидетелката Г., осъществено от страна
на В. Н. спрямо нея и представляващо непосредственият и единствен повод за стореното от
подсъдимия, също се нарежда в тази група. Противно на застъпеното от първия съд
становище, настоящият заема позиция, че това обстоятелство не може да се третира като
изключително смекчаващо такова. За да му придаде това значение първият съд е приел, че
пострадалият приканил подсъдимия да излязат навън, но и там отказал да се извини, след
което подсъдимият дал изблик на гнева си. Този съдебен състав не намери за доказано, че
събитията са се развили по подобен начин. Без съмнение починалият Н. е дал повод с
поведението си за реакция от страна на подсъдимия, но стореното от първия и то в
състояние на тежка степен на алкохолно опиване, не е било някакво драстично
посегателство, за да провокира такава агресия. Еднократното му действие е приключило с
влизането на подсъдимия в стаята, а и както самата свидетелката Г. е обърнала внимание на
подсъдимия в опит да прекъсне нанасянето на побоя, поведението на Н. е било пиянски
подбудено. В групата на смекчаващите обстоятелства следва да намери място и изразеното
от подсъдимия съжаление за стореното. Представителят на частното обвинение го определя
като формално и декларативно, но съдът не се съгласява с този довод. Всички доказателства
по делото разкриват наличието на дългогодишни приятелски отношения между подсъдимия
и починалия. От това, че подсъдимият не е направил пълни самопризнания съвсем не
следва, че не се разкайва и не съжалява за смъртта на приятеля си. Тежкото детство на
подсъдимия, израснал в среда, формирала лош модел за поведение, се приема за обективно
смекчаващо обстоятелство и от този съдебен състав. Трудовата ангажираност на
подсъдимия, поел грижата за отглеждането на многочленното си семейство, също се
подрежда сред смекчаващите обстоятелства, тъй като представлява позитивна данна за
личността му. Подсъдимият е реабилитиран по право по реда на чл. 88а, ал. 4 НК, тъй като:
последното осъждане е на наказание пет месеца лишаване от свобода (по н.о.х.д. № 516/2010
г., в сила от 26.11.2010 г.). То е изтърпяно на 14.12.2010 г. След това подсъдимият е
изтърпял и отложеното наказание по н.о.х.д. № 337/2009 г., приведено в изпълнение на
основание чл. 68, ал. 1 НК. От отбелязването в справката е видно, че то е изтърпяно на
2.5.2011 г. Освен тези две осъждания подсъдимият има още едно – в сила от 28.5.2008 г., – с
което е наказан с пробация за деяние, извършено като непълнолетен. Не е бил реабилитиран
по него, тъй като е извършил в условията на повторност деянието по н.о.х.д. № 337/2009 г.,
а в определения със съдебния акт по това дело изпитателен срок е извършил и третото
деяние. Следователно, подсъдимият не е реабилитиран по реда на чл. 86 НК, не е
реабилитиран и съдебно по реда на чл. 87 НК. В такъв случай за него са приложими
сроковете на чл. 88а НК и по правилата на алинея четвърта от нея, във връзка с уреденото в
алинея първа и с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК, подсъдимият е реабилитиран по право на 2.5.2016 г.,
когато са изтекли пет години от изтърпяното от него наказание. Към момента на
инкриминираното деяние той е бил неосъждан.
За отегчаващи обстоятелства съдът възприема осъществяването на деянието при
наличието на два квалифициращи го признака и това, че е било след употреба на алкохол и
наркотици. Повереникът поддържа, че подсъдимият е с лоши характеристични данни и
настоява това да се отчете като отегчаващо обстоятелство. За подсъдимия обаче не са
събрани лоши характеристични данни извън тези, свързани с употребата на наркотици и
дадените от свидетелката Д. И., която обаче не съобщава лични възприятия, а твърди, че
знаела от други хора, че Ю.Ч. бил избухлив и агресивен.
С оглед изброените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът е мотивиран да
приеме, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 НК, тъй като не
12

намира нито изключително по характер, нито многобройни смекчаващи обстоятелства,
определящи като несъразмерно тежко и най-лекото предвидено наказание. По убеждение на
съда смекчаващите обстоятелства имат превес в съдържателно, стойностно отношение.
Затова и съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при решителен превес на
смекчаващите обстоятелства. В контекста на целите на специалната и генералната
превенция, съдът приема за справедливо и адекватно разрешение определянето на
наказанието лишаване от свобода в минималния размер, а именно петнадесет години
лишаване от свобода. Определянето на някои от другите видове наказания е напълно
неприемливо в конкретния случай, който разкрива типична степен на обществена опасност
на деянията от този род.
Въпреки увеличаването на наказанието, присъдата бе потвърдена в частта за
определения режим на изтърпяване, който следва да остане строг. Това разрешение се
отнася и за процедирането по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК, както и за разноските.
Апелативният съд внесе корекция в присъдата и в частта за веществените
доказателства като прие, че на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК брадвата следва да бъде
отнета в полза на държавата, тъй като е послужила за извършване на престъплението и не са
налице основания да се върне на подсъдимия, на когото е принадлежала.
Гражданската част на присъдата не се обжалва, а при извършване на служебна
проверка в тази част, въззивният съд не намери основания за ревизия. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно с оглед
реализирането на всички признаци на чл. 45 ЗЗД. С оглед диспозитивното начало при
решаването на въпроса за деликтната отговорност и предвид липсата на жалби, размерът на
присъденото обезщетение не подлежи на служебна ревизия, поради което е безпредметно
обсъждането му.
По изложените съображения съставът на апелативния съд упражни правомощието си
по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 1 НПК и като съобрази, че е сезиран със съответни
протест и жалба от частния обвинител отмени частично първоинстанционната присъда и
постанови нова, като увеличи и наказанията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
13

Номер на акта:	19
Дата:	21 октомври 2021 г.
Съдия:	Весислава Иванова

Дело:	20211000600457
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 април 2021 г.

Присъда по дело №457/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите