О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер: 142
05.11.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 171
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118
от Кодекса за социалното осигуряване (КСО и чл. 88, ал. 3 от КСО.
Образувано е по жалба на Н. А. Д. от с. В., област Р.
срещу Решение № 2153-03-50 от 07.05.2021
год. на ръководителя на ТП на НОИ – Варна. С него административният
орган е оставил без разглеждане
мълчаливия отказ на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ Варна за
изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност по болнични листове № Е20201482845 от 22.12.2020
год., № Е20201482940 от 05.01.2021 год. и № Е202014883065 от 15.01.2021 год.
поради просрочие и е отменил мълчаливия отказ на Ръководителя по изплащане
на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Варна
за изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове № Е20201668071
от 17.08.2020 г., № Е20202064386 от 04.09.2020 г., № 20201482093 от 09.10.2020
год.№ Е20201482262 от 27.10.2020 г. и № Е 20201482509 от 20.11.2020 г. В
жалбата и в съдебно заседание се твърди, че оспорващият има право да получи
обезщетение за временна неработоспособност по посочените в жалбата му болнични
листове. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени решението на ръководителя на ТП на НОИ Варна и да върне
преписката на компетентния орган с указание да издаде разпореждания за изплащане на дължимото обезщетение за временна
неработоспособност
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Варна, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Е. Л. , в
писмено становище /л.130/ счита, че жалбата
срещу решението в частта, с която е отменен мълчаливият отказ на
Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Варна е процесуално недопустима поради липса на
правен интерес от оспорване. Според
ответника жалбата срещу решението на
ръководителя на ТП на НОИ Варна в частта,
с която е оставена без
разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради просрочие е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
От данните по
делото / виж справка л. 31-32 от адм.д. № 37/2021 г.; справка за постъпили
данни в ИСЕОДД по ЕГН л.100-101, л.85,
88, 91,94,97, ,123-125/ Осигурителят „БЕРКАЙ 2010” ЕООД с ЕИК ********* е представил в НОИ удостоверение по образец съгласно
приложение № 9 към чл. 8 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО /
НПОП ДВ бр.57/2015 год./ за болнични листи
и данни относно правото на
парично обезщетение на оспорващия Н. Д.,
както следва:
В ТП на НОИ Разград
вх. № Р14-16-999-05-**********
/29.05.2019 г. за б.л. № Е20197550090 /22.05.2019 г.
вх. № Р14-16-999-05-**********
/20.06.2019 г. за б.л. № Е20197252985 / 13.06.2019 г.
вх. №
Р14-16-999-05-**********/23.07.2019 г. за б.л.
№ Е20197253083 / 04.07.2019 г.
вх. № Р14-16-999-05-********** /20.09.2019
г. за б.л. № Е20197419377 / 17.09.2019 г.
В ТП на НОИ Варна
вх. № Р14-03-000-00-**********/
02.09.2020 г. за б.л. № Е20201668071 / 17.08.2020 г. вх. №
Р14-03-000-00-**********/ 14.09.2020 г.за б.л. № Е20202064386 / 04.09.2020 г.,
вх. № Р14-03-000-00-**********/
14.10.2020 г. за б.л. № Е20201482093 / 09.10.2020 г.
вх. № Р14-03-000-00-**********/
30.10.2020 г. за б.л. № Е20201482262
/27.10.2020 г.
вх. № Р14-03-000-00-**********/
03.12.2020 г. за б.л. № Е20201482509 / 20.11.2020 г.
вх.№ Р14-03-000-00-********** /
22.12.2020 г. за б.л. № Е20201482845 / 22.12.2020 г.
вх. № Р14-03-000-00-**********/
07.01.2021г. за .б.л. № Е20201482940 / 05.01.2021 г.
вх. №Р14-03-000-00-**********/
18.01.2021 г. аз б.л. № Е20201483065 /
15.01.2021 г.
На основание чл. 40, ал. 4 от КСО/ Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП - Варна на НОИ с
разпореждания е спрял образуваното
производство по изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност по болнични листи както следва:
с Разпореждане №
Д-03-999-00-********** / 21.12.2020 г., по б.л.
№Е20201668071/л.97/
с Разпореждане №
Д-03-999-00-********** / 22.12.2020 г., по б.л.
№ Е20202064386/л93/
с Разпореждане №
Д-03-999-00-********** / 21.12.2020 г., по б.л.
№Е20201482093/л.90/
с Разпореждане №
Д-03-999-00-********** / 21.12.2020 г., по б.л.
№Е20201482262/л.87/
с Разпореждане №
Д-03-999-00-********** / 21.12.2020 г., по б.л. № Е20201482509/л.84/
Оспорващият Д. е обжалвал, чрез адв. К. С.,
разпорежданията с жалба от 15.01.2021 год. пред Административен съд – Разград,
който с определение № 15 от 03.02.2021
год. по адм.д. № 37/2021 год., влязло в сила на 18.02.2021 год. е оставил жалбата без разглеждане, прекратил
е производството по делото и изпратил
жалбата по компетентност на Ръководителя на ТП на НОИ – Варна.
С решение № 2153-03-19 от 04.03.2021 год.
Ръководителят на ТП на НОИ Варна/л.44-47/ е
оставил жалбата на Д., срещу разпорежданията за спиране на
образуваното производство по изплащане
на парично обезщетение за временна неработоспособност, поради липса на правен
интерес, тъй като междувременно с разпореждания от 19.02.2021 год. /л.48-52/,
производствата са възобновени считано от 19.02.2021 год.
С жалба вх. № 1012-09-101 от 06.04.2021 год. /л.35/ Н.
Д. е обжалвал пред Ръководителя на ТП на НОИ – Варна мълчаливия отказ за изплащане на
обезщетението за временна неработоспособност за цитираните по горе 12 болнични листи.
На 07.05.2021 год. ръководителят на ТП на НОИ – Варна
е постановил
Решение № 2153-03-50 от 07.05.2021 год.,
което е предмет на контрол по настоящото производство. За да постанови
решението си административният орган е приел, че неизплащането на обезщетение
за временна неработоспособност в предвидените от НПОП срокове формира мълчалив
отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.
По отношение на
формирания мълчалив отказ за изплащане на парично обезщетение по болнични листи
с номера №
Е20201482509, № Е20201482262 , № Е20201482093, № Е20202064386 и №Е20201668071 ръководителят
на ТП на НОИ е приел, че е
незаконосъобразен, тъй като не са изяснени всички обстоятелства относно
правото на обезщетение, поради което го
е отменил, като е върнал административната преписка за ново произнасяне,
съобразно мотивите на постановеното решение.
По отношение на жалбата в частта ѝ срещу мълчаливия отказ за
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по № Е20201482845, № Е20201482940 и и№
Е20201483065 е приел, че същата е просрочена, като се е позовал на разпоредбата
на чл. 84, ал. 2 от АПК и на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК е оставил без
разглеждане жалбата в тази ѝ част
и е прекратил производството. Решение е връчено на оспорващия чрез адв. С. на
14.05.2021 год., а жалбата срещу него е
подадена на 21.05.2021 год.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежна страна и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и по чл. 88, ал. 3 от АПК.
Жалбата срещу Решение № 2153-03-50 от 07.05.2021 год. в частта, с която административният
орган е отменил мълчаливия отказ на
Ръководителя по „Парични обезщетение и помощи” при ТП на НОИ Варна за изплащане
на парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листи с номера № Е20201482509, № Е20201482262 , № Е20201482093, № Е20202064386 и №Е20201668071 и е върнал преписката на административния
орган за ново произнасяне, е процесуално недопустима, поради липса на правен
интерес от оспорване. В тази част решението е положително за жалбоподателя Н. Д. Той е постигнал целения
от него резултат от обжалването на мълчаливия отказ, тъй като той е отменен и
за него не е налице правен интерес от
оспорване пред съд. Ето защо
жалбата в тази ѝ част следва да
бъде оставена без разглеждане, а
производството в тази му част
прекратено, на основание ч.л. 159, т. 4 от АПК
В останалата част, с която се обжалва решението на административния орган
да остави без разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ по изплащане на
обезщетение по болнични листи № Е20201482845,
№ Е20201482940 и № Е20201483065, жалбата е процесуално
допустима.
Оспореният акт в
допустимата за обжалване част е издаден от компетентен по материя и място
орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически основания. При
неговото постановяване административният орган не е допуснал съществено
нарушение на административно-производствените правила, а и оспорващият не
твърди наличието на такива.
По
отношение съответствието на оспорения
акт с материалния закон съдът намира следното: Изплащането на обезщетения за
временна неработоспособност не представлява задължение за административния
орган, което произтича пряко по силата на закон или друг нормативен акт, а е
обусловено от представяне на болничните листи от осигуреното лице на
осигурителя /чл.40а, т. 1 от КСО/, подаване на удостоверение Приложение № 9 от
осигурителя до съответното ТП на НОИ с представяне на болничния лист /чл. 8,
ал. 1 от НПОП/, както и от преценка на компетентния орган относно наличието на
предвидените в закона предпоставки /в съответните разпоредби от глава четвърта от КСО -
"Обезщетения"/. Редът и начинът на изчисляване и изплащане на тези
обезщетения е регламентиран в НПОП. В чл. 47, ал. 1 от тази наредба е предвидено,
че ако се установи че лицето няма право на парично обезщетение или помощ
длъжностното лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ издава разпореждане
за отказ в срок от 10 работни дни от постъпване на данните, което съгласно ал. 4 от същия член на наредбата може да се
обжалва по реда на чл. 117 КСО. Няма съмнение,
че по своето правно естество отказът по чл. 47, ал. 1 от наредбата представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. По аргумент за същото следва да се приеме, че
отпускането /уважаването на искането на правоимащото лице за изплащане на
обезщетение/ също представлява индивидуален административен акт – изразеното с
действие волеизявление на
административния орган /изплащане на
претендираното обезщетение/, доколкото в приложимите разпоредби на цитираната наредба
не е предвидено издаването на нарочен писмен административен акт за отпускане
на обезщетението. Непроизнасянето на Ръководителя по изплащане на парични
обезщетения и помощи в посочения в чл.
47, ал. 1 от Наредбата срок и
неизплащането на поисканите обезщетения в срока по чл. 39, ал. 1 и ал. 2
от Наредбата формират мълчалив
отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК
за изплащане на поисканите обезщетения, който също е индивидуален
административен акт , съгласно чл. 21,
ал. 1 от АПК и подлежи на оспорване по реда на чл. 117 от КСО. В настоящият
случай е налице именно тази хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 40а, т. 1 от КСО осигурителите внасят документите и данните за изплащане на
парично обезщетение за временна неработоспособност в съответното поделение на
НОИ до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е
представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПОП паричните обезщетения се изплащат от ТП
на НОИ на правоимащите лица в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на
данните от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията по
образец съгласно приложения № 9 – 11, а според ал. 2 паричните обезщетения за
период, обхващащ повече от един календарен месец, се изплащат в срока по ал. 1
за първия месец от периода, за останалите календарни месеци – в срок до 5
работни дни след изтичане на месеца, за който се отнасят, а за последния месец
– в срок до 5 работни дни след изтичане на срока на обезщетението.
В случая
оспорващият Д. е представил на
осигурителя си „.БЕРКАЙ 2010” процесните
болнични листи , както следва: б.л. №
Е20201482845 / 22.12.2020 г. в деня на
издаването , б.л. № Е20201482940 / 05.01.2021 г. до 07.01.2021 год. и б.л.
№ Е20201483065 / 15.01.2021 г. до 18.01.2021 год.
С оглед
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 40а, т. 1 от КСО крайният срок,
в който е следвало да бъдат изплатени паричните обезщетения по тези болнични
листи е както следва: По б.л. №
Е20201482845 / 22.12.2020 г. крайният
срок е 25.01.2021 год. По б.л. № Е20201482940 / 05.01.2021 г. и по б.л. №
Е20201483065 / 15.01.2021 г. крайният срок е 24.02.2021 год.
След като
паричните обезщетения не са били изплатени в тези срокове и няма актове по чл.
47, ал. 1 от НПОП, то след тези дати са
се формирали мълчаливи откази за изплащането им. От тези дати е започнал
да тече ѝ срокът за обжалването им
пред ръководителя на ТП на НОИ Варна. Съгласно чл. 84, ал. 2 от АПК срокът за
обжалване на мълчаливия отказ е един
месец. В случая срокът за обжалване на
мълчаливия отказ за изплащане на обезщетението по б.л.
№ Е20201482845/22.12.2020 г. е изтекъл на 25.02.2021 год. а по
б.л. № Е20201482940 / 05.01.2021 г. и б.л. № Е20201483065 / 15.01.2021г.
е изтекъл на 24.03.2021 год.
Жалбата срещу тях обаче е подадена на
06.04.2021 год., поради което се явява просрочена.
Като е стигнал
до същият извод и е оставил без разглеждане жалбата на Д. в тази ѝ част и
е прекратил производството,
Ръководителят на ТП на НОИ – Варна е постановил правилно решение, а
оспорването в тази му част като
неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран
така и на основание чл. 88, ал. 3 и чл.
159, т. 4 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалбата на Н. А. Д. от с. В., област Р. срещу Решение № 2153-03-50
от 07.05.2021 год. на ръководителя на ТП
на НОИ – Варна в частта, с която
административният орган е отменил
мълчаливия отказ на Ръководителя по „Парични обезщетение и помощи” при ТП на
НОИ Варна за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листи № Е20201668071 / 17.08.2020
г., № Е20202064386 / 04.09.2020 г., № Е20201482093 / 09.10.2020 г. № Е20201482262 /27.10.2020 г. и № Е20201482509 / 20.11.2020 г. и е върнал
преписката на административния орган за ново произнасяне и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №
171/2021 год. на Административен съд – Разград в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.
А. Д. от с. В., област Р. срещу Решение № 2153-03-50 от 07.05.2021 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Варна в
останалата ѝ част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в
частта, с която жалбата на Н. А. Д. от с. В., област Р. срещу Решение №
2153-03-50 от 07.05.2021 год. на
ръководителя на ТП на НОИ – Варна е оставена без разглеждане и производството
по делото е прекратено подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС, чрез АС – Разград в 7 дневен срок от съобщаването
му на страните.
В останалата част определението не подлежи на
обжалване.
Съдия:
/п/