№ 44
гр. Габрово , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Х. Килифарева
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно гражданско
дело № 20214200500035 по описа за 2021 година
С решение № 65/08.12.2020г., постановено по гр.д. № 267/2020г. Дряновският районен съд
е отхвърлил предявеният от „Инвесткредит груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Ст.Загора, ул.“***“ № 13 иск с правно основание чл. 422 ГПК за
признаване за установено, че „Геша Холидей“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Дряново, ул.“***“ № 133 дължи по Договор за кредит № С3-
1676/26.10.2018г. с нотариална заверка на подписите на страните, рег. № 5821/26.10.2018г.
на нотариус М.И.,рег. № *** на НК сумата от 5 000 лв. – еднократна неустойка, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 112/2020г. на
РС-Дряново и се е произнесъл по разноските.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на
материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е
необосновано. Извода на съда, че договорената между страните неустойка с договора за заем
С3-1674 в размер на 50% от дадената в заем главница е нищожна, поради противоречието й
с присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция е
неправилен.Съдът не взел предвид трайната практика на ВКС, в която било прието, че
преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави на неустоечна клауза в
договор се прави за всеки конкретен случай и към момента на сключване на договора.Макар
съдът да е посочил, че ищецът е небанкова финансова институция, не е изяснил този факт
какво значение има за делото. Съдът не отчел, че за кредитодателя, като небанкова
финансова институция е от съществено значение точното изпълнение от страна на
кредитополучателя на задължението му по договора за кредит, тъй като с върнатите
1
средства се отпускат други кредити и по този начин ищецът осъществявал своя предмет на
дейност. Освен това неустойката е била уговорена между страните свободно и
кредитополучателят подписвайки договора се е съгласил с нея, както и с обезщетителния й
характер. Страните по договора отчели и факта, че главницата от 10 000 лв. предоставена на
кредитополучателя, се заплаща от последния в края на уговорения срок, като ежемесечно се
дължи единствено възнаградителната лихва в размер на 2%, т.е.200 лв, и по този начин
цялата главница оставала на разположение на кредитополучателя за целия срок на договора.
Съдът не обсъдил и обстоятелството, че договора за кредит не бил обезпечен по друг начин.
Съдът не взел предвид и наведеният от ищеца довод, за дългосрочни търговски
взаимоотношения между страните, по силата на които ищецът е предоставил на ответника
по договори за заем значителни финансови средства, като договорите били обезпечени с
ипотеки. Учредяването на ипотеки , като обезпечение по други кредити всъщност
влошавало възможността кредитодателят да се удовлетвори при евентуално неизпълнение,
което и мотивирало страните да приемат такъв размер на договорената неустойка.
Претендира се отмяна на решението и уважаване на иска ведно с всички законни последици.
Ответникът оспорва жалбата. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.Неоснователен бил доводът в жалбата, за
немотивираност на съдебния акт. При постановяване на обжалваното решение съдът
обсъдил всички факти и доказателства и съобразил решението си със задължителната
съдебна практика .Съдът изрично посочил, че още към уговаряне на неустойката, тя не
отговаряла на присъщите и функции.Изрично било посочено, че когато размерът на
неустойката е необосновано завишен спрямо реално очакваните вреди за кредитора още при
сключване на договора, това създава условия за възприемането й като средство за
неоснователно обогатяване и засяга разбирането на обществото за справедливост, поради
което така уговорената неустойка излиза извън присъщите и функции, като нарушава
добрите нрави и е нищожна на осн. чл. 26, ал.1 из-е 3 ЗЗД.Съдът обсъдил и обстоятелството,
че неустойката е дължима при забава с три месеца, както и размера на договорената лихва и
правилно приел, че тези размери водят до значително нарастване дълга на
кредитополучателя. Обсъдил и обстоятелството, че ищецът е небанкова финансова
институция, факта, че договорът не е обезпечен по друг начин, повишеният риск, който
води до оскъпяване на финансовия ресурс, но правилно бил приел, че тези факти не можели
да обосноват уговаряне на неустойка, която по своя характер представлявала допълнителна
печалба за ищеца и нямала обезпечителна или обезщетителна функция. Неоснователен бил
и довода, че уговарянето на неустойка в такъв размер е мотивирано от обстоятелството, че
ответникът не изпълнявал задълженията си и по три други договора за кредит, за което били
образувани заповедни производства. Процесният договор бил сключен през 2018г., а
заповедните производства били инициирани през следващите години. Счита, че районният
съд е постановил съдебният си акт в съответствие с трайната съдебна практика, като е
цитирал конкретни решения на ВКС.Счита, че правилно бил определен и адвокатския
хонорар в заповедното производство, като съдът правилно отчел фактическата и правна
2
сложност на делото и направеното по делото възражение за прекомерност.
Окръжният съд, като взе предвид, че въззивната жалба е подадена от надлежна
страна, в законния срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, я счете за
процесуално допустима. Разгледана по същество намери същата за неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество – правилно,
като настоящият състав на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
По направените с въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:
Страните са търговски дружества. Установява се, че между тях е сключен Договор за
кредит № С3-1676/26.10.2018г. с нотариална заверка на подписите на страните, рег. №
5821/26.10.2018г. на нотариус М.И.,рег. № *** на НК за сумата от 10 000 лв. Установено е,
че ответникът- кредитополучател, не е изпълнявал задължението си по този договор и
ищецът- кредитодател, е заявил претенцията си по реда на чл. 417 ГПК, като пред ДРС е
образувано ч.гр.д. № 113/2020г. Със Заповед № 35/29.05.2020г. на ДРС по цитираното
частно дело е разпоредено длъжникът „Геша Холидей“ ЕООД – Дряново да заплати
на“Инвесткредит груп“ ЕООД – Ст.Загора сумата от 10 000 лв. главница; сумата от 2400 лв.
–договорна лихва; сумата от 5000 лв. неустойка дължими по Договор за кредит № С3-
1676/26.10.2018г. с нотариална заверка на подписите на страните, рег. № 5821/26.10.2018г.
на нотариус М.И.,рег. № *** на НК и разноски по делото.Против тази заповед е подадено
възражение само в частта относно присъдената неустойка в размер на 5 000 лв. с твърдения
за нищожност, като след съответните указания ищецът е предявил настоящият иск за
установяване на това свое вземане по договора за заем.
Установено е, че дадената в заем сума е в размер на 10 000 лв., при 2% месечна
лихва, както и, че страните са договорили при неплащането на три месечни вноски,
кредитополучателят да дължи, освен дължимите лихви, и неустойка в размер на 50% от
цялата получена сума или същата е в размер на 5000 лв.
Не е спорно между страните, че същите са в трайни търговски отношения и ищецът е
предоставял на ответника заеми и по други договори, част от които обезпечени с ипотеки.
При тези данни, извода на съда, че така договорената неустоечна клауза е нищожна,
поради противоречието й с добрите нрави е правилен.
Уредбата на неустойката в търговското право се изчерпва с установената забрана
по чл. 309 от ТЗ за намаляване поради прекомерност на неустойка, дължима по търговска
сделка, сключена между търговци. По силата на нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Разпоредбата намира приложение
и при търговските сделки по правилото на чл. 288 от ТЗ. Накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който
може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
3
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и
на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл. 307 от ТЗ,
чл. 302 от ТЗ, чл. 289 от ТЗ.
Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа
на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие
на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или
неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й
придадени от страните. Преценката за накърняване на пределите на нравствената
допустимост в тази хипотеза би следвало да се основава на вида на неизпълнението, за
обезщетяване на което е уговорена неустойката, на начина на определянето й - като
глобална сума или процент от главицата, на базата за начисляването й - съотношение между
задължението и предварително определеното обезщетение за вредите и др.
В конкретния случай при формиране на извода за нищожност на клаузата за
неустойка районният съд е съобразил задължителните указания в Тълкувателно решение №
1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно критериите, според които следва да се
преценява дали уговорената в търговски договор неустойка е нищожна поради накърняване
на добрите нрави, и момента, към който следва да се извърши тази преценка. Районният съд
е съобразил, че неустойката по договора е уговорена като санкция за забавено изпълнение на
задълженията на ответника - кредитополучател и че нейният размер е 50 % от главницата по
договора. На базата на тези обстоятелства съдът е преценил, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като
договарянето й има за цел гарантиране на доход за кредитодателя, несъобразен с
евентуалните вреди от несвоевременното връщане на заема. Оттук е направен и извода, че
уговорката за неустойка е нищожна, тъй като е несъвместима с принципите за
справедливост и добросъвестност в търговските взаимоотношения, с принципа за
предотвратяване на несправедливото облагодетелстване на договарящите страни и с
изискването за еквивалентност на насрещните престации. На това основание е приел, че
предявеният иск с правно осн. чл. 422 ГПК е неоснователен.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че съдът при постановяване на решението
не съобразил, че страните са в трайни търговски взаимоотношения, като ответникът е
изпаднал в забава по няколко от сключените договори за заем, по които ищецът е пристъпил
към принудително събиране на вземанията си. Доказателства, че ответникът е изпаднал в
забава по други търговски сделки между страните и то към момента на сключване на
процесния договор ,по делото не са представени. Без значение за конкретния казус е факта,
че ищецът е небанкова финансова институция. Начина, по който страните са договорили
връщане на получения заем – в началото на срока се възстановява само лихва, а главница се
дължи в края , по никакъв начин не се отразява на извода за нищожността на договорената
неустойка.
Неоснователно е и оплакването за неправилност на решението в частта за
разноските. Съдът е приложил правилно закона, като при определяне размера на разноските
при направено валидно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
отчел фактическата и правна сложност на делото. Цената на иска намира отражение при
определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 7 от Наредба №
1/2004г., с което съдът се е съобразил при преценката за прекомерност.
При този изход на спора във въззивната инстанция на ответника по жалба следва да
бъдат присъдени направените за тази инстанция разноски в размер на 580 лв. на осн. чл. 78
ГПК и съобразно представеният списък на разноските.
На основание изложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде
4
потвърдено и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/08.12.2020г., постановено по гр.д. № 267/2020г.
на Дряновският районен съд.
ОСЪЖДА „Инвесткредит груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Ст.Загора, ул.“***“ № 13 да запмлати на „Геша Холидей“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул.“***“ № 133 сумата от 580
лв./ петстотин и осемдесет лева/ разноски по делото на осн. чл. 78 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5