Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.06.2019
г. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ІV
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тринадесети май Година 2019
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия Кънчев
гражданско дело № 6523 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
Сатори Груп ООД срещу УМБАЛ Проф. Д-р Стоян Киркович АД. Ищецът твърди, че по
силата на писмен Договор за извършване на медико - диагностични изследвания,
сключен на 04.01.2017 г. между "Самостоятелна медико-диагностична
лаборатория д-р Писанец" ООД, ЕИК *********, като Изпълнител и Длъжника
УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД, като Възложител, „СМДЛ д-р
ПИСАНЕЦ" ООД извършвало медико-диагностични изследвания на предоставен от
длъжника биологичен материал, срещу уговорено в договора възнаграждение.
Изпълнителят издал фактура № 7865 от 03.08.2017 г. за извършените лабораторни
изследвания през м. Юли 2017 г., на стойност 4060 лв., като извършените
изследвания били приети от възложителя по договора. На 31.08.2018г. бил сключен
Договор за продажба на вземания, по силата на който описаното по-горе вземане
на "СМДЛ д-р Писанец" ООД от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД
било прехвърлено на заявителя „Сатори Груп" ООД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви,
неустойки и други дължими суми. В изпълнение на задължението по чл. 99, изр. 3
от ЗЗД, кредиторът "СМДЛ д-р Писанец" ООД уведомил длъжника за
извършената цесия. Уведомлението било връчено на 05.09.2018г. на УМБАЛ „Проф.
д-р Стоян Киркович" АД, с което длъжникът бил поканен да извърши плащане
на дължимата сума по банкова сметка *** „Сатори Груп" ООД, посочена в
уведомлението. Такова плащане не било извършено. Ищецът моли съда, да се
произнесе с решение, с което да признае за установено, че „УМБАЛ - Проф. Д-Р
Стоян Киркович" АД, ЕИК *********, следва да заплати на „Сатори Груп"
ООД, ЕИК *********, сумата от 4060 лева, представляваща стойността на извършени
лабораторни изследвания през м. Юли 2017, за което е издадена фактура № 7865 от
03.08.2017 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2018г.
- датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателно изплащане
на сумата, както и да осъди както и да осъди „УМБАЛ - Проф. д-р Стоян
Киркович" АД, ЕИК *********, да заплати на „Сатори Груп" ООД, ЕИК
*********, сумата от 473,48 лв. , представляваща мораторна законна лихва върху
претендираната сума за периода от падежа на задължението – 30.08.2017 г. – до
датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.10.2018 г. Претендира
разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „УМБАЛ - Проф. Д-Р Стоян Киркович" АД. Взема становище за
допустимост и неоснователност на иска. Твърди, че не дължало плащане по
процесната фактура. Издаването на фактура и нейното осчетоводяване не доказвали
извършването на доставка и наличието на реална сделка. Потвърждението на
задължение, се издавало за нуждите на счетоводството и отразявало счетоводните
записвания, но не и правно значими факти като признание на задължение.
Разглеждането на втори, осъдителен иск в специфичното производство по чл. 422,
ал. 1 ГПК било недопустимо. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено в заповедното и в настоящото производство. Моли съда
да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.
В
съдебно заседание нито една от редовно призованите страни не се явява. Ищецът
взема становище за основателност на исковата молба с отделна писмена молба.
На
база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът
намира за установено следното: представен е договор от 04.01.2016 г., сключен
между ответника и СМДЛ Писанец ООД, по силата на който СМДЛ Писанец ООД се е
задължило за извършва медико-диагностични изследвания на предоставения от УМБАЛ
биологичен материал, а УМБАЛ се е задължило да му заплати съответното месечно
възнаграждение в срок до 20-о число на месеца, следващ отчетния период така т.
23 и т. 25 от договора. От представеното копие на фактура № 7865 от 03.08.2017
г. се установява, че претендираната от СМДЛ Писанец сума за отчетния период за
м. юли 2017 г. се равнява на 4060 лв. Съгласно приетото без възражение от
страните заключение на назначена съдебно-счетоводна експертиза, тази фактура е
осчетоводена редовно в счетоводствата на ответника и на цедента и отразена в
дневниците по ЗДДС за покупки на ответното дружество. Сключването на този
договор, както и изпълнението на задълженията на изпълнителя по него, не се
оспорват от страните и бяха обявени за безспорни от съда.
Видно
от приложеното копие, между СМДЛ Писанец ООД и Сатори Груп ООД е сключен
договор за продажба на вземания, по силата на който, първото дружество е
прехвърлило на второто вземанията си към УМБАЛ Проф. Д-р Стоян Киркович по
тринадесет броя фактури, включително и по фактура № 7865 на стойност 4060 лева.
СМДЛ Писанец е уведомило УМБАЛ за прехвърлянето на това вземане на основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомлението е получено от УМБАЛ и входирано в
деловодството на болницата с вх. № РС-20-377 от 05.09.2018 г.
С
платежно нареждане от 16.04.2019 г. УМБАЛ Проф. Д-р Стоян Киркович е заплатило
сумата от 4060 лева по фактура № 7865 от 03.08.2017 г.
Видно
от представения договор за прехвърляне на вземания, СМДЛ Писанец ООД е прехвърлило
вземането си по процесната фактура на настоящия ищец по делото Сатори Груп ООД.
Договорът е действителен, съществуването му не се оспорва от страните,
уведомление от цедента по него е изпратено на длъжника и получено от същия на
05.09.2018 г., видно от положения печат на болницата с вх. № РС-20-377.
На
база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
По
своя предмет, права и задължения на страните, сключеният между СМДЛ Писанец ООД
и УМБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович АД договор, представлява договор за изработка,
по силата на който Писанец се е задължило да извърши фактически действия –
извършване на медико-биологични изследвания на предоставен от УМБАЛ биологичен
материал, а УМБАЛ се е задължило да заплати на Писанец съответното възнаграждение.
Писанец е извършило качествено възложената му работа, доколкото противното не
се твърдеше, нито се доказа от ответника по делото УМБАЛ. Факт е, че издадената
фактура № 7865 от 03.08.2017 г. не е подписана от представител на болницата.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС – Решение № 71, от 08.09.2014 г.,
постановено по т. д. № 1598 /2013 на II т. о., ТК и цитираните в
него решения, дори да се счете, че издадената фактура е неистинска /неавтентична/,
или е останала неподписана за „получател” от купувача по договор за търговска
продажба, респ. от възложителя по договор за изработка, тя може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е
счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит. В случая
фактурата съдържа съществените елементи на конкретната сделка – посочено е в
нея, че предмет на плащането са лабораторни изследвания за м. юли 2017 г. Освен
това, видно от назначената експертиза, същата е осчетоводена в счетоводството и
на двете дружества и за нея е бил ползван данъчен кредит от ответника,
следователно съдът намира за доказано задължението по нея и приемането на
извършената работа от него без възражения. Съгласно чл. 264 ЗЗД, щом
поръчващият не е възразил по изработката, работата се счита приета, а щом се
счита приета, по силата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, поръчващият дължи възнаграждение
– в случая посочената във фактурата сума от 4060 лева. С оглед направеното от ответника
плащане обаче, съдът намира, че това вземане на ищеца е погасено. Искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр чл. 266, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен, но частично. По отношение претендираната законна лихва върху тази
сума от датата на подаване на заявлението, до окончателното ѝ изплащане,
искът е основателен и тази сума следва да се присъди. Съдът, съобразявайки се с
определения от БНБ основен лихвен процент и правилата, уредени в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът изчисли мораторната лихва за периода от подаване на заявлението до
окончателното плащане – 22.10.2018 г. до 16.04.2019 г. и установи, че нейният
размер е 199,63 лева.
Иска
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът намира за допустим. Становището на
ответника, че осъдителен иск е недопустим в производство за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение, противоречи на задължителната
тълкувателна практика на върховната инстанция – т. 11 б от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Разгледан по
същество е и основателен. Съгласно т. 27 от договора за изработка, възложителят
заплаща възнаграждение за извършената работа веднъж месечно до 20-о число на
месеца, следващ отчетния период. Посочено е в самата фактура, че сумата от 4060
лева се дължи за отчетния период м. юли 2017 г. По силата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
с изтичането на така уговорения срок, ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение върху главницата. В случая претендираният период на забава е от
30.08.2017 г. до 22.10.2018 г. Съгласно представеното заключение на
експертизата дължимата мораторна лихва за периода от 21.08.2017 г. до
22.10.2018 г. е 475,92 лева. Въпреки че действително това е периодът на забава
на длъжника, не това е претендираният в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и в исковата молба период, а именно от 30.08.2017 г. до 22.10.2018
г. Отново съобразно основния лихвен процент за съответния период и правилата,
уредени в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът изчисли законната лихва върху сумата от 4060
лева за периода от 30.08.2017 г. до 22.10.2018 г. – и установи, че нейният
размер е 472,58 лева. За сумата от 0,90 лв. до претендираните 473,48 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските, съдът констатира, че такива не бяха направени от
ответника. Направените от ищеца в настоящото и в заповедното производство,
обаче са основателни и следва да се присъдят в негова полза, въпреки пълното
отхвърляне на единия иск и частичното отхвърляне на втория. Налице е постоянна
задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определения, постановени
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. №
6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №
245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., и др., приемаща, че, когато ответникът е дал
повод за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне
или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от
ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване
на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на
заявеното като спорно право, например извършено плащане на претендираната сума,
ищецът има право на направените разноски. Настоящият случай е точно такъв.
Направеното от ответника плащане е направено на 16.04.2019 г. – след подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и след входирането на
исковата молба по настоящото дело. Когато причината за завеждането на делото се
намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово
процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до прекратяване
на производството, поради отпадане на правния интерес от продължаването му, той
следва да понесе отговорността за разноските. За исковото дело те се състоят от
200 лева – депозит за вещо лице, 90,67 лв. – държавна такса и 1000 лева –
адвокатско възнаграждение. Искането на ответника за намаляване на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност съдът намира за основателно.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие, сключен между
ищеца и процесуалния му представител заплатеното възнаграждение е в размер на
1000 лева. Делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност, с малък
брой доказателства, без да се налага разпит на свидетели и беше приключено след
две заседания, на които следва да се отбележи, че нито една страна не изпрати
представител. Поради това съдът счита, че размерът на адвокатско възнаграждение
следва да се намали до минимума предвиден в Наредбата за адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата и с оглед цената на
исковете, този минимум възлиза на 547,34 лева. Съобразно тълкуването на
върховната инстанция, исковият съд дължи произнасяне и за разноските в
заповедното производство. В него от ищеца са направени разноски за 81,20 лева –
държавна такса и 1500 лева – адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на същото, съдът намира на първо място за допустимо. Не се споделя
становището на ищеца, че това възражение следва да се остави без разглеждане
като преклудирано с оглед разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК. В съобразителната
част на т. 12 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по ТД № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС
изразява изричното становище, че що се отнася до дължимостта на разноските,
компетентността е изцяло у исковия съд. С решението по установителния иск той
се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът
следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на
разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за
присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заповедното
производство протича едностранно без участие на длъжника до издаване на
заповедта за изпълнение, поради което същият не разполага с процесуална
възможност да заяви искане за намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение поради прекомерност, което да бъде разгледано от заповедния съд
и по него той да се произнесе при издаване на заповедта като краен акт.
Процесуалните средства на длъжника да релевира такова искане са в рамките на
исковото производство по чл. 422 от ГПК. Поради това настоящият състав намира,
че това искане е допустимо, а по същество е и основателно. Заповедното
производство също се отличава със значително ниска правна сложност. Със
заповедта се претендира една единствена сума – главница, обстоятелствата са
ясни и юридически прости, възражението не е мотивирано, т.е. също не
представлява сложност. На основание чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
възнаграждение по този иск възлиза на 372,10 лева. Така сторените от ищеца
разноски възлизат общо в размер на 1291,31 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО че Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Проф.
Д-р Стоян Киркович АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. Генерал Столетов № 2, представлявано от д-р Йовчо Йовчев
дължи на Сатори Груп ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести Септември № 177, чрез управителя Стойна Колева сумата от
199,63 лв. (сто деветдесет и девет лева и шейсет и три стотинки), по Заповед за
изпълнение от 23.10.2018 г., постановена по частно гражданско дело № 5231 от
2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора представляващи обезщетение за
забава за периода от 22.10.2018 г. – датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта, до 16.04.2019 г. – датата на плащане на главницата по
заповедта в размер на 4060 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Сатори Груп ООД, с п. а. против Университетска многопрофилна
болница за активно лечение – Проф. Д-р Стоян Киркович АД, с п. а., иск за
установяване на вземането по Заповед за изпълнение от 23.10.2018 г.,
постановена по частно гражданско дело № 5231 от 2018 г. по описа на Районен съд
– Стара Загора в размер на 4060 (четири хиляди и шейсет) лева – главница.
ОСЪЖДА
Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Проф. Д-р Стоян
Киркович АД, с п. а. да заплати на Сатори Груп ООД, с п. а., сумата от 472,58
лв. (четиристотин седемдесет и два лева и петдесет и осем стотинки) – лихва за
забава върху вземането от 4060 (четири хиляди и шейсет) лева за периода от
30.08.2017 г. до 22.10.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 0,90 лв.
(деветдесет стотинки) до претендирания размер от 473,48 лв. (четиристотин
седемдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки) като неоснователен.
ОСЪЖДА
Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Проф. Д-р Стоян
Киркович АД, с п. а. да заплати на Сатори Груп ООД, с п. а., сумата от 1291,31
лв.(хиляда двеста деветдесет и един лева и тридесет и една стотинки) –
разноски, от които сумата от 90,67 лв. (деветдесет лева и шейсет и седем
стотинки) – държавна такса в исковото производство, 200 (двеста) лева депозит
за вещо лице, 547,34
лв. (петстотин четиридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки) –
адвокатско възнаграждение в исковото производство, 81,20 лв. (осемдесет и един
лева и двадесет стотинки) – държавна такса в заповедното производство и 372,10
лв. (триста седемдесет и два лева и десет стотинки) – адвокатско възнаграждение
в заповедното производство.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца банкова сметка: *** ***нешънъл асет банк АД, титуляр на сметката – Сатори груп ООД.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на
Глава ХХ ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: