РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 19257
гр. София, 04.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110169007 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от Д. В. Р.а чрез нейната майка и законен
представител Т. Б. Д. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК срещу В. Я. Р. за следните суми: 700 лева месечна издръжка на
ищцата, родена на 26.11.2018 г., от 01.11.2023 г. до настъпване на
обстоятелства, които водят до прекратяване на издръжката, като
задължението е уговорено в споразумение между длъжника и Т. Б. Д. с
нотариална заверка с рег. № 4795/25.08.2023 г. на Д. Т. – ***** с рег. № *** в
регистъра на нотариалната камара.
Настоящият съдебен състав е изправен на първо място пред въпроса
дали подобно споразумение се явява валидно основание за издаване на
заповед за незабавно изпълнение съгласно чл. 417, т. 3 ГПК. Действително по
делото е представено споразумение с нотариална заверка на подписите за
заплащане на парична сума, както е предвидено в цитираната разпоредба на
ГПК, но чл. 127, ал. 1 СК урежда специален ред за одобряване на подобни
споразумения, като това се прави не от нотариус, а от съда, за да имат същите
изпълнителна сила – чл. 127, ал. 1, изр. трето СК. В случая страните от
криворазбрано виждане за улеснение са избрали да сключат нотариално
споразумение, което само ще доведе до по-големи усложнения за тях, както
ще стане ясно по-нататък в мотивите. Въпросът е дали разпоредбата на чл.
127, ал. 1, изр. трето ГПК се явява специално изискване за изпълняемост на
всякакви споразумения относно издръжката на деца. Съдът намира, че за да
отговори на този въпрос, следва да тълкува намиращите се в евентуален
конфликт разпоредби на базата на правен принцип от по-висша степен – това
е принципът за защита на висшия (или най-добрия) интерес на детето
съгласно чл. 3, пар. 1 от Конвенцията за правата на детето, която като
ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор се ползва с
1
предимство пред текущите закони съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията. В
случая висшият интерес на детето изисква същото да получава по-голяма по
размер издръжка, поради което съдът следва да приеме, че по отношения на
споразумения за определяне на размер на издръжка, с които същата не се
намалява, следва да се приеме, че чл. 417, т. 3 ГПК допуска по принцип
издаване на заповеди за незабавно изпълнение. (В обратен смисъл са налице
други съдебни актове – Разпореждане № 3843/22.06.2021 г. по ч. гражданско
дело № 27336/2021 г. на Софийския районен съд, 179. състав, което съдът
като краен извод споделя по отношение на другите видове родителски права,
но намира, че не се прилага при определяне или увеличаване само на
издръжка на дете. Има налице и потвърдени съдебни актове – с Решение №
2340/25.08.2022 г. по въззивно частно гражданско дело № 12103/2021 г. на
Софийския градски съд, ΙΙ-а състав, е уважен установителен иск след
издадена заповед за незабавно изпълнение на издръжка на дете, уговорена в
брачен договор.)
Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК обаче по реда на издаване на заповед за
незабавно изпълнение може да се издават само заповеди въз основа на
документи, които удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане, а чл. 418,
ал. 3 ГПК изисква това вземане да не зависи от настъпване на някакви
допълнителни обстоятелства. Тази разпоредба съществено се различава от
предвиденото за решенията по искови дела, по които може да се осъди едно
лице да плаща и повтарящи се задължения, чиято изискуемост настъпва след
влизане на съдебното решение в сила – чл. 124, ал. 2 ГПК. Подобно правило е
уредено в чл. 127, ал. 1, изр. трето СК и за одобрените от районния съд (но не
и от нотариус) споразумения. Разпоредбата, предвидена в частта за исковото
производство, не се прилага при заповедите за изпълнение, които са уредени
в частта за изпълнителното производство. При тях чл. 418, ал. 3 ГПК изрично
разпорежда, че заповед се издава само за вземания с настъпил падеж.
Поради това искането следва да се уважи само за сумата от 2100 лева за
вноските за издръжка за периода от 01.11.2023 г. до 31.01.2024 г. (три месеца
по 700 лева) и законна лихва от 15-то число на месеца, за който се дължи
издръжка. Искането обаче се отхвърля на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК за
издръжката за бъдеще време.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК Заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 359964/14.12.2023 г. по описа на Софийския
районен съд, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу В. Я. Р., с ЕГН: **********, и адрес: К., ж.к. „И.“, бл. **,
вх. *, ет. *, ап. **, за заплащане на издръжка на малолетната Д. В. Р.а , с ЕГН:
**********, чрез майка Т. Б. Д., с ЕГН:**********, и адрес: С., ж.к. „Г. Д.“,
бл. ***, вх. *, ет. **, ап. **, в размер на 700 лева месечно от 01.02.2024 г. до
настъпване на обстоятелства, които водят до изменение или прекратяване
2
на издръжката.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Сити
кеш“ ООД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3