ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260379/ 04.03.2021г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на четвърти
март две хиляди двадесет и първа година:
Председател:Минка Трънджиева
Членове:Венцислав Маратилов Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.ч.гр.д.№167 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по подадена
молба с вх.№20071/29.12.2020г. от „М.Г.“ ЕООД, чрез процесуалния й представител
адв.Г. *** срещу Разпореждане №8589/09.10.2020г., постановено по ч.гр.д.№20205220102376/2020г.
по описа на РС- Пазарджик, с което е определено адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв.
Твърди се в жалбата, че
постановеното определение е незаконосъобразно.
В този смисъл се сочи, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подписно единствено от адв.Л.Р.,
като няма данни за заплатено на нея адвокатско възнаграждение.
Сочи се, че заявлението е било
подадено по пощата на 08.08-2020г., а договорът за правна помощ и съдействие е
с дата след издаване на заявлението- 26.08.2020г. и не е бил представен с него.
Твърди се, че в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение няма посочен точен размер на претендирано
адвокатско възнаграждение.
Визира се, че липсва валидно
учредена представителна власт и реално заплащане на възнаграждение.
Навеждат се доводи в насока на
злоупотреба с права.
В този смисъл се излагат
съображения.
Искането е за отмяна на
обжалваното разпореждане, с което „М.Г.“ ЕООД е осъдено да заплати на кредитора
„А1 Б.“ ЕАД- гр.София, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
В указания от съда срок е
постъпил отговор от другата страна в процеса- „А1 Б.“ АД, чрез пълномощника му
адв.Р.. В същият са изложени доводи в насока неоснователност на изложените
възражения в подадената частна жалба. Искането е последната да се остави без
уважение, а обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно се
потвърди.
Съдът като взе предвид постъпилата молба и
отговор на последната и като прецени материалите по делото, намира за
установено следното:
Производството пред РС-
Пазарджик е образувано по повод на постъпило заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№15926/11.09.2020г., подадено от „А1 Б.“
ЕАД срещу длъжника „М.Г.“ ЕООД за парично вземане в размер на 408,62лв.-
месечни такси и потребление за използване на услуги по Договор М0895680 за периода 28.02.2019г.-
27.07.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, 2лв.- обезщетение за обработка на
просрочени задължения по Договор М0895680, ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
Със заявлението е поискано
присъждане на сторените в заповедното производство разноски- платена държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
На база подаденото заявление е
издадена Заповед №1101 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
14.09.2020г. за сумата 410,62лв., от които за обезщетение за обработка на
просрочени задължения в размер на 2лв., 408,62лв.- месечни такси и потребление
за ползване на услуги и законната лихва, както и сумата от 25лв.- държавна
такса.
Във връзка с така издадената
заповед е подадена Молба от адв.Искрен Йоцов, в качеството му на пълномощник на
заявителя „А1 Б.“ ЕАД, с която е
поискано да се допълни издадената заповед, като се осъди длъжника „М.Г.“ ЕООД
да заплати на заявителя, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300лв.
Видно от Разпореждане №8589/09.10.2020г.
се установява, че във връзка с
цитираната по- горе молба е допълнена Заповед за изпълнение на парично
задължение №1101 от 14.09.2020г., като е осъден длъжника „М.Г.“ ЕООД, да
заплати на кредитора „А1 Б.“ ЕАД- гр.София, разноски за адвокатско
възнаграждение в размера на 300лв.
При тези данни, настоящата инстанция намира, че подадената молба е
допустима, но по същество си е неоснователна.
Видно
от приложеното към заявлението пълномощно- л.9, заявителят „А1 Б.“ ЕАД е
упълномощил с изрично пълномощно юридическото лице „ФИ“ ЕООД да го представлява
във връзка с образуване на заповедни производства и да извършва всички
необходими процесуални действия, във връзка с образуваните дела.
Съгласно
т.6 от това пълномощно се установява, че упълномощеното лице- „ФИ“ ЕООД има
право да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното, а в т.4-
упълномощеното лице да заплаща всички необходими такси и разноски във връзка с
правата по настоящото пълномощно.
Видно от включеното в т.7 от
пълномощното, срокът на действие е до 01.06.2020г. или при оттегляне на
пълномощното от страна на упълномощителя.
В срокът на действие на това
пълномощно, доколкото по делото не са представени доказателства, че същото е
оттеглено от страна на упълномощеното лице „ФИ“ ЕООД е сключен договор за
правна защита и съдействие с адв.И.М.Й., с предмет: оказване на правна защита и
съдействие на „ФИ“ ЕООД, във връзка с изпълнение на Рамков договор от
07.09.2018г. между „А1 Б.“ ЕАД и „ФИ“ ЕООД за предсъдебно и съдебно събиране на
вземания от абонати, изразяващи се в процесуално представителство по завеждане
на заповедни производства по чл.410 от ГПК срещу определени и изчерпателно
изброени в чл.1от договора длъжници, сред които и „М.Г.“ ЕООД.
Не може да има спор, че в чл.2
от Договора страните са установили, че възложителят заплаща на изпълнителя
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. за представителство по дело,
образувано срещу всеки един от включените в чл.1 длъжници.
Пред заповедния съд е
представено и пълномощно, с което упълномощеното лице „Фи“ ЕООД преупълномощава
адв.И.Й. и адв.Л.Р. с правата си по издаденото в негова полза пълномощно.
С акта на преупълномощаване на
трети лица с правата по пълномощното, представителната власт на „ФИ“ ЕООД за
„А1 Б.“ ЕАД, не отпада. В този смисъл и съгласно т.4 от пълномощното,
юридическото лице е оправомощено да заплаща всички необходими такси и разноски
по делата, водени за сметка на „А1 Б.“ ЕАД, като такива разноски по смисъла на
закона представлява адвокатското възнаграждение за защита и съдействие по
частните граждански дела.
Съгласно възприетото в т.1 от
ТР №6/06.11.2013г., по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебните разноски
за адвокатски хонорар се присъждат в случай, че са реално извършени. Съдът
допуска като доказателство за извършването им да служи самият договор, в
случай, че има изрично отбелязване, че е направено плащане в брой.
Видно от представеното по
частното гражданско дело копие от договора, в чл.2, ал.2 от същия, страните са
отбелязали, че уговореното възнаграждение в размер на 300лв. се заплаща в брой
при сключване на договора, т.е. същото е заплатено на 26.08.2020г., за което
договорът служи като разписка.
С оглед на гореизложеното, настоящата
въззивна инстанция приема, че е безспорно установено е реалното извършване на
разноски за адвокатско възнаграждение за сметка на заявителя.
Предвид на това, несподеляйки
изложените възражения в подадената частна жалба, същата като неоснователна следва
да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане, като правилно и
законосъобразно се потвърди.
Предвид на гореизложеното,
Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№8589/09.10.2020г., постановено по гр.д.№20205220102376/2020г. по описа на РС-
Пазарджик, с което е допълнена
Заповед за изпълнение на парично задължение №1101 от 14.09.2020г., като е
осъден длъжника „М.Г.“ ЕООД, да заплати на кредитора „А1 Б.“ ЕАД- гр.София,
разноски за адвокатско възнаграждение в размера на 300лв.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.