РЕШЕНИЕ
№ 18849
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕ.
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕ. Гражданско дело №
20231110133869 по описа за 2023 година
М. П. Ч. е предявила срещу ЮЛ осъдителен иск с правна квалификация
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 421, ал. 1 ТЗ, с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1038.28 лв., представляващa сума по
разплащателна сметка с IBAN *** и сумата от 1373.76 щатски долара,
представляваща стандартен депозит по сметка с IBAN ***, открити от
наследодателя на ищцата В.Д.Ч., ЕГН: **********, ведно със законната лихва
от 19.06.2023г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е съпруга на починалия В.Д.Ч., който към датата на
смъртта си – 20.09.2022г. има открита разплащателна сметка с IBAN *** при
ответника със салдо 3025.09 лв. и стандартен депозит по сметка с IBAN ***
със салдо 4118.76 щатски долара. Сочи, че починалият е оставил саморъчно
завещание, с което е завещал в нейна полза цялото си движимо и недвижимо
имущество, притежавано към момента на смъртта. Твърди, че е отправила
искане до банката да изплати сумите по банковите сметки, но получила само
част от тях, а именно 1986,81 лв. и 2745 щатски долара, като по отношение на
остатъка, претендиран в настоящото производство, получила отказ. Моли съда
да уважи предявения иск. Претендира разноски. Пред съда процесуалния
представител на ищцата поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва вземанията на В.Ч. да са предмет на завещателното
разпореждане в полза на ищцата. Поддържа, че вложените в банката парични
средства не представляват движимо и недвижимо имущество. Твърди, че
наличните пари са вещи само ако вложени в банков сейф или са предмет на
1
договор за обикновен влог, като нямат белезите на движими вещи. Сочи, че
банката не отрича качеството на ищцата като наследник по закон на
починалия В.Ч., заради което й е изплатен полагащият й се дял от
наследството в размер на 2/3, съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН. Оспорва иска и по
размер. Сочи, че наличността по разплащателната сметка след изплащане на
наследствения дял на ищцата е 1000.37 лв., а по отношение на депозита-
1372.92 щатски долара. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице – помагач на страната на ответника М. С. Б. не изразява
становище по предявените искове. Пред съда страната не се явява и не
изпраща процесуалният представител.
Третото лице – помагач на страната на ответника П. С. Ч. не изразява
становище по предявените искове. Пред съда страната не се явява и не
изпраща процесуалният представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелството, че към датата на смъртта си В.Д.Ч. /починал на 20.09.2022г./
е бил титуляр на разплащателна сметка с IBAN *** и стандартен депозит по
сметка с IBAN *** при ЮЛ, както и че ищцата е негова съпруга.
По делото е представено саморъчно завещание от 17.01.2014 г. на В.Д.Ч.,
съгласно което същият завещава на съпругата си М. П. Ч. цялото си движимо
и недвижимо имущество, което ще притежавал към момента на смъртта си.
Завещанието било направено в знак на благодарност на съпругата му за
грижите, които била полагала за него и понастоящем полагала, както и за
доброто й отношение.
Представен е протокол за приемане на съхранение и обявяване на
саморъчно завещание рег. № *** от 17.10.2022 г., нот. д. № ***/2022 г.,
съгласно което на 17.10.2022 г. обявено завещанието на В.Д.Ч. от 17.01.2014 г.
Съгласно удостоверение за наследници с изх. № РСЦ22-УГ01-5763 от
29.09.2022 г., от ЮЛ се установява, че В.Д.Ч. е починал на 20.09.2022 г., като е
оставил за наследници по закон: М. П. Ч. – Съпруга, С.Д.Ч. – брат /починал на
28.05.2022 г. и заместен от М. С. Б. – дъщеря и П. С. Ч. – син/.
Представено е извлечение по сметки на В.Д.Ч. към 08.12.2022 г. в ЮЛ, от
което е видно, че по разплащателна сметка с IBAN *** е налична сумата от
3025.09 лв., а по стандартен депозит по сметка с IBAN *** е била налична
сумата от 4118.76 щатски долара.
Представено е заявление с вх. № 0250-25-001586 от 06.04.2023 г.,
съгласно което ищцата е поискала ответникът да й изплати сумите налични по
сметките на В.Д.Ч.. С писмо от 02.05.2023 г. ответникът уведомява ищцата, че
2
на основание чл. 9, ал. 2 от ЗН същата щяла да получи единствено 2/3 от
сумите по сметките на нейния наследодател.
С две преводни нареждания от 06.01.2023 г. ответникът е превел на
ищцата сумата от 1986.81 лв. и 2745 щатски долара с посочено основание
наследствен дял съгласно удостоверение за наследници с изх. № РСЦ22-УГ01-
5763 от 29.09.2022 г.
От представената справка по сметка *** към 01.06.2023 г. след
извършения към ищцата превод е видно, че наличността по същата е 1000.37
лв.
Представена е и справка по сметка *** към 01.06.2023 г., като след
извършения към ищцата превод е видно, че наличността по същата е 1372.92
щатски долара.
В доказателствената тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 421, ал. 1 ТЗ е да докаже, че е наследник на починалия
В.Д.Ч., наличието на завещателно разпореждане в полза на ищеца,
съществуването на валидно правоотношение по договор за паричен влог
между неговия наследодател и ответната банка, неговите основни параметри
/размер на главница, лихва, срок/, предаването на парите на ответника по
сметката, както и че са изпълнени задълженията по договора.
В настоящия случай е безспорно, че наследодателят на ищцата В.Д.Ч. е
бил титуляр на разплащателна сметка с IBAN *** и стандартен депозит по
сметка с IBAN *** при ЮЛ. Не се спори и относно обстоятелството, че В.Д.Ч.
бил починал на 20.09.2022 г., както и че на 01.06.2023 г, ответникът бил
заплатил на ищцата сумата от 1986.81 лв. и 2745 щатски долара. Спорно по
делото се явява обстоятелството, дали ищцата по силата на саморъчно
завещание от 17.01.2014 г. на В.Д.Ч. е легитимирана да получи всички
средства от сметките на същия, доколкото в отговора на исковата молба е
посочено, че същата се явявала заветник, а не универсален наследник В.Д.Ч..
Съгласно чл. 16, ал. 1 и 2 ЗН, завещателните разпореждания, които се
отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се
наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което
са направени, а завещателните разпореждания, които се отнасят до
определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. За
начина, по който следва да се установи характерът на едно завещание – дали
то е общо или частно, е формирана трайна и непротиворечива практика на
ВКС, според която при възникнали съмнения относно характера на
завещанието, волята на завещателя подлежи на установяване при спазване на
общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки
разпоредбата на чл. 44 ЗЗД. Действителната воля на завещателя следва да
бъде изведена като отделните клаузи на завещанието се тълкуват във връзка
едни с други и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия текст
на завещанието, с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и
добросъвестността. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите
доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на
завещателя, като се прилагат и правилата на формалната и житейска логика –в
3
този смисъл решение № 24/19.02.2015 г. по гр. д. № 3526/2014 г. на ІІ г. о. на
ВКС, решение № 855/11.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1497/2009 г., І г. о.;
решение № 380/31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 580/2010 г., І г. о. Дори в
текста на завещанието да се съдържа изброяване на конкретно имущество,
това не е достатъчно, за да се приеме, че същото представлява завет. В
настоящият случай използваната от завещателя В.Д.Ч. в процесното
завещание формулировка „цялото си движимо и недвижимо имущество, което
ще притежавам към момента на смъртта си“, свидетелства за волята му да
завещае цялото притежавано от него имущество на съпругата му, в това число
и паричните средства по банковите му сметки, в. т. число и тези при
ответника. С оглед на горното действителната воля на завещателя тълкувана в
смисъла, който произтича от цялото завещание е ясна и завещанието следва да
се приеме за общо по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН и като такова легитимира
ищцата да получи всички сумите по банковите сметки на своя наследодател.
От представените и неоспорени справки се установява, че по сметка *** е
налична сумата от 1000.37 лв., в който размер следва да се уважи предявеният
иск, а за разликата до пълния размер от 1038.28 лв. да се отхвърли, а по сметка
*** е налична сумата от 1372.92 щатски долара, в който размер искът е
основателен, а до пълния размер от 1373.76 щатски долара, искът следва да се
отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски, като страната претендира сумата от 140.97 лв. държавна такса и
1000 лв. адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на основание чл. 7,
ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед на фактическата и правна сложност на делото и броя
съдебните заседания, намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същото
следва да бъде оставено без уважение. С оглед частичната основателност на
исковата молба на ищеца следва да му бъде присъдена сумата от 1128.15 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, като на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100 лв., като с оглед изхода на спора на страната
следва да се присъди сумата от 1.12 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на М. П. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. И. Т., по
предявения иск с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 421, ал. 1 ТЗ
сумата от 1000.37 лв., представляващa сума по разплащателна сметка с IBAN
*** и сумата от 1372.92 щатски долара, представляваща стандартен депозит
по сметка с IBAN ***, открити от наследодателя на ищцата В.Д.Ч., ЕГН:
**********, ведно със законната лихва от 19.06.2023г. до окончателното
4
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от 1000.37
лв., до пълния претендиран размер 1038.28, ведно със законната лихва от
19.06.2023г. до окончателното плащане, както и иска за сумата над уважения
размер от 1372.92 щатски долара, до пълния претендиран размер 1373.76
щатски долара, ведно със законната лихва от 19.06.2023г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на М. П. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. И. Т., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1128.15 лв. разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА М. П. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. И.
Т., да заплати на ЮЛ, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК сумата в размер на 1.12 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечени от ответника
трети лица-помагачи - М. С. Б., ЕГН **********, с адрес *** и П. С. Ч., ЕГН
**********, с адрес ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5