РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Перник, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500592 по описа за 2021 година
при участието на секретаря КАТЯ СТАНОВЕВА, като разгледа докладваното от
съдия Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 529 / 2021 по описа на ОС - Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: 1.Б. К. Г. от ***
и
2.Л. Б. Г. от *** ,
ЧРЕЗ адвокат пълномощника им Р. К. от АК град ***
със съдебен адрес ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 46 от 23.07.2021 година, постановено по гражданско дело
№ 431 / 2019 г. по описа на Районен съд – Брезник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, иска се неговата
отмяна и постановяване на решение, с което да се отхвърли предявения иск..
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че по делото първоинстанционния
съд е формирал изводите си, без те да се основават на събраните доказателства. Твърди се,
че от събраните по делото доказателства, писмени и устни такива и направените експертизи
по никакъв начин не се доказало, че въпросната част от недвижим имот е тяхна и те трябва
да предявяват претенции за нея.
1
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите са
подали отговор на въззивната жалба, с който молят да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано, като бъдат
отхвърлени доводите на жалбоподателя, тъй като по безспорен начин се било доказало, че са
собственици на придаваемо към техния парцел място по силата на приложената дворищна
регулация и следователно ответниците трябвало да предадат владението върху процесното
място и да премахнат поставената от тях ограда и оранжерия
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено обжалваното решение.
Претендира присъждането на разноски направени пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител моли
да бъде отхвърлена въззивна жалбата, а решението на първоинстанционния съд, като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Безспорно било установено, че
дворищната регулация била приложена, поради което ищците се легитимирали като
собственици на придаваемото място. По делото се установило, че жалбоподателите пречат
неоснователно на упражняването на право на собственост в пълен обем.
Претендира присъждането на разноски направени пред настоящата инстанция, по
представения списък по чл.80 от ГПК
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 46/23.07.2021г. по гр.д. № 431/2019г. по описа на Районен съд -
Брезник, първоинстанционния съд e признал за установено по отношение на ответниците Б.
К. Г., ЕГН:********** и Л. Б. Г., ЕГН:********** и двамата с адрес: ***, че ищцата И. М.
К. – Л., ЕГН:********** и В. С. Л., ЕГН:********** и двамата с адрес: *** са собственици,
по силата на отчуждително действие на заповед № *** от *** на кмета на община Брезник
по чл. 98 от ЗТСУ/отм./, на имот с площ от 92 кв. м., представляващ придаваемо място от
имот с планоснимачен № ***, към урегулиран поземлен имот, находящ се в с. ***, общ. ***,
обл. ***, представляващ според действащия регулационен план на селото, одобрен със
Заповед № 263 и 278 от 1938 г. и изменен със Заповед № ***/*** УПИ ***, кв. *, целият с
площ от 503 кв. м., при граници на целия парцел: УПИ ***, улица, УПИ *** и улица с о. т.
13 – 16 и при граници на продаваемото място: от запад и северозапад - УПИ ***, от юг и
югоизток- останалата част от собствения на ищците УПИ *** и от североизток – улица,
обозначено със синя линия на скица – приложение № 3 към заключението на съдебно -
техническата експертиза, с вх. № 751/02.06.2020 г. на вещото лице Р. М. Г., заключена
между буквите АБВА, която скица, преподписана от съда, представлява неразделна част от
настоящото решение, като е осъдил ответниците да предадат владението на ищците върху
процесния имот.
Осъдил е ответниците Б. К. Г., ЕГН:********** и Л. Б. Г., ЕГН:********** и двамата
с адрес: *** да премахнат, на основание чл. 109 ЗС, поставената в придаваемо място,
представляващо част от УПИ ***, кв. * по РП на селото ограда, както и на изградената
оранжерия в същата част от имота.
За да се произнесе първоинстанционният съд приел, че от приложеното по делото
като доказателство Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № **, т. *, рег.
2
№ **, дело № 41 от 07.02.2008г., се установявало, че ищците са придобили собствеността
върху УПИ, находящ се в с. ***, общ. ***, с площ 503кв.м., съставляващ парцел *** в
квартал * по плана на селото, заедно с построената върху парцела сграда при съседи: И.А.,
улица, В.П. и река и при граници по скица: улица с о.т. 15-16, парцел ***, река и парцел ***,
в кв. * по регулационния план на селото.
С нотариален акт № **, т. *, рег. № **, д. № 38 от 07.02.2008г. на Е.М.- Съдия по
вписванията при РС – Брезник е констатирано придобиването по силата на регулацията на
собствеността върху придаваемото се от имот планоснимачен № *** към УПИ ***, кв. *,
празно дворно място с площ от 66кв. м., което също било придобито от ищците при
извършване покупко – продажбата на парцела.
От приложеното по делото като доказателство Нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по наследство и делба № **, т. ***, дело № 966 от 08.06.1990г. на
В.Я.- нотариус при ПРС, се установявало, че ответницата - Ц.Б.Б. е собственик на дворно
урегулирано място от 621 кв. м., образуващо парцел ***, в кв. * по регулационния план на с.
***, при граници: улица, В.П., дере и Б.Д., заедно с построената в това място масивна сграда
от 43 кв.м. застроена площ.
От показанията на свидетелите Д.И.Х., Д.О.Г. и Б.А.Д./посочени от ищците/,
установил че откакто ищците били закупили имот в с. *** през 2008г. имало спорове за
границата между двата имота с ответницата. Предприели действия за заснемане на
границата между двата имота, но ответницата изваждала колчетата и отказвала да премести
оградата, както и изградила в процесното място зеленчукова оранжерия.
От показанията на свидетелите Б. Г. К. - съпруг на починалата в хода на
производството ответница, Р.С.М. и Г.М.М./посочени от ответницата/, разпитани в с. з. на
08.07.20120., установил, че мястото, което е собственост на ответницата- парцел ***, в кв. *
по регулационния план на с. *** било владяно и ползвано в годините назад именно от
ответницата и нейното семейство и именно в тези граници, като оградата между двата
процесни парцела била същата, която е съществувала при закупуването на имота от
ответниците през 2008г. Относно предприетите геодезически заснемания, св. Б. К. заявил, че
той бил извадил колчето и същото било извършено без знанието на ответница.
От заключението на вещото лице Р. М. Г. установил, че има разлика между
регулационната линия между УПИ ***, собственост на ищците и УПИ ***- собственост на
ответницата и съществуващата на място ограда. Оградата не била поставена на място
съгласно регулационните предвиждания и притежаваните документи за собственост. И
двете страни притежавали документи за собственост за урегулирани поземлени имоти,
поради което оградата между УПИ ***- собственост на ищците и УПИ ***- собственост на
ответницата, трябвало да е съгласно данните от регулационния план. Частта от УПИ ***,
която била заградена от ответницата към УПИ ***а била с площ 92 кв. м. Вещото лице
отразило на приложената скица към заключението в контур границата между УПИ ***, кв. *
– собственост на ищците и УПИ ***, кв. *- собственост на ответницата, която минавала по
линията между буквите АБ. Съпоставяйки данните от регулационния план и кадастралната
3
карта установило, че УПИ ***, кв. * от регулационния план попада с 439 кв.м. в поземлен
имот с идентификатор 06313.501.259 е с 92 кв.м. в поземлен имот с идентификатор
06313.501.260. В допълнителното заключение, в.л. посочило, че съгласно регулационния
план на с. ***, общ. ***, одобрен със Заповед № 278/1938г. за уличната регулация и Заповед
№ 263/1938г. за дворищната регулация, изменена със Заповед № *** от ***, от имот пл. №
*** се предвижда придаваемо място към УПИ ***, кв. *. След сканиране и графично
оцифряване и изчисление на кадастралния и регулационния план се констатирало, че това
придаваемо място е с площ 92 кв.м. На приложената към основното заключение скица /л. 67
от делото/ била показана в контура между буквите АБВ. Разликата между цитираните 66
кв.м. до 92 кв.м. или 26 кв. м. се дължала най вероятно на неточно изчисление.
По делото от прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, се установявало,
подписът, положен след цифра „1“ в Декларация, подадена от името на Б.А.Д. и Г.А.В., със
заверка на кмета на с. *** Ц.Г.А. не е изпълнен от Б.А.Д..
С оглед изложеното първоинстанционният съд приел, че след като ищците се
легитимират на валидно правно основание за собственици на УПИ ***, то следвало, че са
собственици и на процесната част, с площ от 92 кв. м.
По делото не било спорно, че процесната част от имота, с площ от 92 кв. м се владее
от ответниците, които не били доказали наличие на основание да упражняват фактическа
власт върху вещта. Ето защо намерил, че предявения иск по чл. 108 ЗС е основателен и го
уважил.
По иска за иска за осъждане на ответниците да премахнат оградата между двата
имота, тъй като, съществуващата ограда между имотите не съответствала на границата
между тях по регулационния план и имало навлизане в имота на ищците от страна на
ответниците, както и на изградената оранжерия в същата част от имота, приел иска
основателен и го уважил.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия при Районен съд - Брезник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Настоящият съдебен състав, преценявайки изложените и от двете страни
доводи, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, в пределите на чл. 263 от ГПК подлагайки на самостоятелна преценка
всички релевантни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото е образувано по иск за собственост на реална част от
поземлен имот с площ от 66 кв.м. / изменени в хода на производството с протоколно
4
определение от 28.04.2021г. с площ от 92 кв.м./ Ищците в качеството си на собственици по
силата на договор за покупко продажба на имот УПИ, находящ се в с. ***, общ. ***, с площ
503кв.м., съставляващ парцел *** в квартал * по плана на селото, заедно с построената върху
парцела сграда при съседи: И.А., улица, В.П. и река и при граници по скица: улица с о.т. 15-
16, парцел ***, река и парцел ***, в кв. * по регулационния план на селото, твърдят че
ответницата / починала в хода на производството /, собственик на съседния имот придобит
по наследство и делба представляващ дворно урегулирано място от 621 кв. м., образуващо
парцел ***, в кв. * по регулационния план на с. ***, при граници: улица, В.П., дере и Б.Д.,
заедно с построената в това място масивна сграда от 43 кв.м. застроена площ, неправомерно
е поставила ограда, която навлизала в техния имот и не съвпадала с регулационната линия
на парцела, като по този начин завзела, част от имота с площ от 66 кв.м. / изменени в хода
на производството с протоколно определение от 28.04.2021г. с площ от 92 кв.м./, която част
е отразена със синя линия на скица – приложение № 3 към заключението на съдебно -
техническата експертиза, с вх. № 751/02.06.2020 г. на вещото лице Р. М. Г., заключена
между буквите АБВА, като се иска предаване на владението върху процесната част, както и
прекратяване на неоснователните действия – изразяващи се в премахване за своя сметка на
поставената ограда, както и изградената оранжерия. В исковата молба са наведени
твърдения, че не е отразена действителната регулационна граница между съседните имоти –
техния и на ответницата, поради което бил изработен проект за изменение на кадастрална
карта на с. *** с цел отстранявана на непълноти и грешки на поземлен имот с
идентификатор № 063313.501.355 съгласно одобрената кадастрална карта на с. *** със
Заповед № РД-18-1523/24.08.2019г. Срещу исканото изменение в СГКК – гр. Перник било
постъпило възражение от ответницата Ц.Б., с твърдение, че е налице спор за материално
право относно границите между нея и ищците
Ответницата Ц.Б.Б. / починала в хода на производството/ и заместена от своите
наследници Б. К. Г. и Л. Б. Г., надлежно конституирани в о.з. от 26.03.2021г., твърди, че не е
изплатена стойността на продаваемото място предмет на спора, като подписаната
декларация № 3 от 26.05.1986г. въз основа на която Б.А.Д. и Ц.Й.Д. са признати за
собственици върху недвижим имот придобит по регулация с НА № **, том *, рег. № **,
дело № 38 не била действителна поради което затова оспорвала целия нотариален акт.
Оградата между двата имота, била зидана от камъни и стояла повече от 50 години и никой
не бил оспорвал собствеността върху имота.
С оглед така очертания предмет, като взе предвид трайната практиката на ВКС, като
т. 2, т. 3 и т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 от 2014 г. на
ОСГК на ВКС, решение № 92 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 1001 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г. о.,
решение № 100 от 03.10.2018 г. по гр. д. № 4334 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г. о. и др., и т. 5 от
Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК, настоящия състав приема, че исковата
претенция е за установяване собствеността върху реална част от имот, за която не е
установена действителната регулационна граница.
Така както е очертан от твърденията на страните, спорът се свежда до правилното
заснемане на границата между двата имота при одобряването на кадастралната карта.
Ищците счита, че са станали собственици на спорната площ от 66 кв.м., / изменени в хода на
производството с протоколно определение от 28.04.2021г. с площ от 92 кв.м./ тъй като в
документите им за собственост имотът е описан по действащата към момента на
изповядване на сделката кадастрална карта, според която спорната площ попада в техния
имот. Ответницата твърди, че тези 66 кв.м. / изменени в хода на производството с
протоколно определение от 28.04.2021г. с площ от 92 кв.м./ никога не са придобити от
ищците, тъй като те били продаваема се част и техният праводател не е изплатил, както че
оградата между двата имота била поставена преди повече от 50 години и никой не й бил
оспорвал правата върху имот. При тези твърдения, съдът за да се разреши спора е
необходимо да се установи дали заснетата граница по кадастралната карта съответства на
правото на собственост, което означава проследяване на регулационните промени с двата
имота – наличието на придаваеми места, осъществяване на предпоставките за прилагане на
5
регулациите и завземането на придаваемите места, обуславящо трансформиране на
регулационните граници в имотни и съответно нанасянето им за граници по кадастралната
карта. / В този смисъл Решение №35/13.05.2021 по дело №1652/2020г./
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства:
Ищците се легитимират, като собственици на УПИ, находящ се в с.***, общ. ***, с
площ 503кв.м., съставляващ парцел *** в квартал * по плана на селото, заедно с построената
върху парцела сграда при съседи: И.А., улица, В.П. и река и при граници по скица: улица с
о.т. 15-16, парцел ***, река и парцел ***, в кв. * по регулационния план на селото.
Ответницата се легитимира, като собственик на дворно урегулирано място от 621
кв. м., образуващо парцел ***, в кв. * по регулационния план на с. ***, при граници: улица,
В.П., дере и Б.Д., заедно с построената в това място масивна сграда от 43 кв.м. застроена
площ.
От представените по делото в първоинстанционното производство първоначална
рег. № 751/02.06.2020 и допълнителна № 260417/10.03.2021г. съдебна-техническа
експертизи и в настоящото производство съдебно - техническа експертиза
№2826/30.05.2022г. се установява, че регулационният план на с. ***, община *** е одобрен
със Заповед № 278/1938 г. за уличната регулация и Заповед № 263/1938 г. за дворищната
регулация.
Със Заповед № III - 787/12.10.1977 г. е одобрено изменение на регулационния план
при което УПИ *** в кв. * е разделен на два урегулирани поземлени имота - УПИ *** и
УПИ *** в кв. *.
Със Заповед № ****** е одобрено изменение на регулационния план при което УПИ
*** в кв. * е разделен на два урегулирани поземлени имота - УПИ *** и УПИ *** в кв. *,
към което е предвидено придаваемо място от 92 кв.м. / след графично оцифряване и
изчисление на кадастралния и регулационния план/ обозначено със синя линия на скица –
приложение № 3 към заключението на съдебно - техническата експертиза, с вх. №
751/02.06.2020 г. на вещото лице Р. М. Г., заключена между буквите АБВА от имот пл. №
***, разликата се между 66 кв.м. и 92 кв.м. от 26 кв.м. се дължала на неточно изчисление.
Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, община *** са одобрени
със Заповед РД-18-1523/24.08.2018 г.
Процесната част с площ от 92 кв.м., представляващ придаваемо място от имот с
планоснимачен № ***, към урегулиран поземлен имот, находящ се в с. ***, общ. ***, обл.
*** представляващ според действащия регулационен план на селото, одобрен със Заповеди
№ 263/1938 г. за дворищната регулация и № 278/1938 г. за уличната регулация и изменен със
Заповед № ***/***
УПИ ***, кв. *, целият с площ от 503 кв.м., при граници на целия парцел: УПИ ***,
улица, УПИ *** и улица с о.т. 13 - 16 и при граници на придаваемото място: от запад и
северозапад - УПИ ***, от юг и югоизток - останалата част от собствения на ищците УПИ
*** и от североизток - улица, обозначено със синя линия на скица - приложение № 3 към
заключението на съдебно-техническата експертиза, с вх.№ 751 / 02.06.2020г. на вещото лице
Р. М. Г., заключена между буквите АБВА не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ за
площ и лице.
За процесната част с площ от 92 кв.м., обозначено със синя линия на скица -
приложение № 3 към заключението на съдебно-техническата експертиза, с вх.№
751/02.06.2020 г. на вещото лице Р. М. Г., заключена между буквите АБВА не е налице ли е
хипотезата на чл. 17 ЗУТ - касае се за вече урегулиран имот, който е разделен на два нови
урегулирани имоти.
С Решение № 60112 от 12.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1042/2021 г., I г. о., ГК, се
приема, че „при произнасянето по иск за собственост върху реална част, попадаща в
границите на имот по отменена регулация, която реална част обаче по действащата
6
регулация попада в съседен имот, в хипотеза, при която границите на имота по
действащия регулационен план съвпадат с границите му по одобрената по реда на ЗКИР
кадастрална карта, следва да бъде съобразен моментът на завземане на процесната
реална част, вкл. в хипотеза, при която при изработването на действащия
дворищнорегулационен план е допусната грешка, както и обстоятелството дали
последният влязъл в сила дворищнорегулационен план е бил приложен“.
Касателно настоящият случай от приетите и не оспорени от страните писмени и
гласни доказателства се установява, че:
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по регулация №
**, том *, рег. № **, дело № 38 от 2008г. съставен на 07.02.2008г. от съдия по вписванията
при Брезнишки районен съд, Б.А.Д. е призната за собственик по придаден по регулация
недвижим имот към собствения й урегулиран недвижим имот находящ се в с. *** с площ от
500 кв.м. съставляващ парцел *** в кв. * по плана на селото, придобито по силата на
утвърден със Заповед № *** от *** регулационен план на с. ***, общ. ***, като е
отбелязано, че стойността на продаваемото място е изплатено на правоимащите срещу
нерадиално заверена декларация № 3 от 26.05.1986г. на кметство ***.
В Решение № 49 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2140/2021 г., I г. о., ГК, се
приема, че „Дворищнорегулационните планове /ДРП/, приети при действието на ЗТСУ
(отм.), имат отчуждително действие в две хипотези – когато по силата на плана част от
един имот се придава към съседен парцел и когато от два или повече съседни имота се
образува съсобствен парцел. При създаване на последващ регулационен план възниква
необходимост да се установи вярната имотна граница между имотите. Когато е имало
придаваеми площи по предходния регулационен план, вярната имотна граница зависи от
това дали този план е приложен. Разяснения за това кога е приложен предходният
регулационен план са дадени в ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС.
Прието е, че хипотезите са две: 1. когато новият план се изработва при условията на чл.
33, ал. 2 ЗТСУ (отм.) - в обществен интерес, за цели и нужди на градоустройството и
когато планът не осигурява възможност за целесъобразно застрояване и 2. когато новият
регулационен план се изработва в хипотезата на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм.) - заради това, че
старият кадастрален план съдържа непълнота или грешка, явна фактическа грешка, или
планът е одобрен при съществени закононарушения. И в двете хипотези за да се приеме, че
старият ДРП е приложен, т. е. че е налице съвпадение между имотна и регулационна
граница, се изисква придаваемите площи да са заети законосъобразно: а/ чрез доброволно
отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ; б. / чрез въвод във владение след снабдяване с титул
за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след
погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност
съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ и в/ чрез заплащане на паричното обезщетение за
придаваемите се части. Във втората хипотеза обаче, за да се приеме, че планът е
приложен, има допълнително изискване по чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм.) владението върху
придадените площи да е продължило повече от 10 г. Причината за това допълнително
изискване е изяснена в тълкувателното решение. Възможна хипотеза, при която
едновременно се изисква заемане на придаваемата площ по законния ред и допълнително 10
г. владение е тази, при която собственикът на имота, към който се придава площта, я
заплаща на собственика на имота, от която тя се отчуждава и влиза във владение, но след
10 години се установява, че кадастралният план е съдържал грешка и всъщност
въпросната площ е принадлежала не към имота, по отношение на който е извършено
плащането, а към друг съседен имот с различен собственик. В този случай е извършено
плащане не на когото трябва, но тъй като това плащане е законосъобразно /към момента
на извършването му грешката в плана не е била установена/ и тъй като са минали 10 г. на
владение на придадената по регулация площ, планът се счита за приложен по смисъла на
чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС. В
практиката си ВКС е имал случай да разгледа и друга хипотеза, в която планът се счита
за приложен по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм.) - решение № 60112 от 12.10.2021 г. по
7
гр. д. № 1042/2021 г. на ВКС, I-во г. о. В ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на
ВС е посочено, че една от възможните хипотези на законно заемане на придадената по
регулация площ е по реда на доброволното отстъпване по чл. 111 ЗТСУ (отм.). Според
тази разпоредба правоимащите могат да заявят с нотариално заверено заявление до
кмета на общината, че са надлежно обезщетени за отчуждените имоти и това заявление
е основание за издаване на нотариален акт по чл. 134, ал. 2 ЗТСУ. Необходимостта за
спазване на чл. 111 ЗТСУ е посочена и в решение № 256 от 20.01.2012 г. по гр. д. №
1302/2010 г. на ВКС, II-ро г. о.
Когато в ДРП има съвпадение между имотна и регулационна граница между два
съседни имота не възниква въпрос за прилагане на плана, тъй като няма придаваеми по
регулация площи. Възможно е впоследствие да се установи, че действителната имотна
граница не съвпада с отразената в плана и съответно – с изградената между имотите
ограда, а е навътре в единия от тези имоти. Когато в плана бъде нанесена вярната
имотна граница, но не се промени едновременно с това и съществуващата регулация, тази
регулация придобива отчуждително действие. Докато регулацията не бъде променена,
площта, заключена между грешната и вярната имотна граница, се счита за придаваема
площ. Собственикът на имота, към който тази площ се придава, е длъжен да изпълни
условията за заемането й, въпреки че реално вече я владее. За да запази отчуждителното
действие на регулационния план той трябва или да плати дължимото обезщетение, или
след изтичане на срока на погасителната давност да се снабди с нотариален акт по чл.
134, ал. 3 З. (отм.), или да се изпълни процедурата по чл. 111 З. (отм.). Ако тези
възможности не са осъществени до влизане в сила на ЗУТ, отчуждителното действие на
дворищнорегулационния план може да се запази само при спазване на условията на § 6 и § 8
ПР на ЗУТ.“
Видно от приетата и не оспорена по делото съдебно – почеркова експертиза
изготвена от вещото лице Е. К. подписът положен след цифра 1 в декларация подадена от
Б.А.Д. не е изпълнен от нея, с оглед на което и предвид посоченото в нотариалния акт, с
който е призната за собственик на придаден по регулация недвижим имот по делото не може
да се приеме, че същата е доказалата плащане за уреждане на сметки по регулация.
По делото не се спори а и от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че от момента на утвърждаване със Заповед № *** от *** на регулационният
план с. ***, общ.*** спорната реална част с площ от 92 кв.м., обозначено със синя линия на
скица - приложение № 3 към заключението на съдебно-техническата експертиза, с вх.№
751/02.06.2020 г. на вещото лице Р. М. Г., заключена между буквите АБВА до смъртта й се
владеела и стопанисвала от ответницата Ц.Б.Б., а в последствие и от нейните наследници,
конституирани в хода на производството, като ответниците на нейно място.
С оглед на което и поставянето на масивна каменна ограда, не дават основание да се
приеме, че е имало доброволно предаване на реална част от един имот към съседния по
смисъла на чл. 111 ЗТСУ (отм.) Не може да се приеме и че дворищнорегулационният план е
приложен по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г.
на ОСГК на ВС, в хипотеза, при която първоначално има съвпадение между регулационна и
имотна граница /по изградена ограда/ между два имота, но впоследствие е нанесена по
законния ред вярната имотна граница, не съвпадаща с регулационната, и собственикът на
имота, който владее новообразуваната придаваема реална част от съседния имот, продължи
това владение 10 години. В този случай, за да се запази отчуждителното действие на ДРП, е
необходимо или плащане на дължимото обезщетение на спорната площ, или наличието на
хипотезите на чл. 111 чл. 134 ЗТСУ (отм.). Не може да се приеме и че е спазена процедурата
нито чл. 111 от ЗТСУ (отм.), нито по чл. 134 ЗТСУ (отм.) тъй като декларацията по смисъла
на чл. 111 ЗТСУ (отм.) не е подписаната от правоимащите, а подписа на представената
декларация не е бил и изпълнен от Б.А.Д., а при съставянето на нотариалния акт по силата
на чл. 134 ЗТСУ (отм.), молителите не са се позовали на изтекла в тяхна полза погасителна
давност, а и не се установява заемането на спорната час от имота.
По делото не се твърди, а и не се представят доказателства, че утвърдения със
8
Заповед № *** от *** регулационен план на с.***, общ. *** е приложен, следователно
спорната част с площ от 92 кв.м., обозначено със синя линия на скица - приложение № 3 към
заключението на съдебно-техническата експертиза, с вх.№ 751/02.06.2020 г. на вещото лице
Р. М. Г., заключена между буквите АБВА не е станала собственост на праводателя на
ищците, а никой не може да прехвърли на друг повече права, отколкото сам има. Поради
което и ищците не са придобили собствеността върху спорната придаваема част от имота.
Доколкото по предявения иск за ревандикация на спорната придаваема част, ищците
не доказват наличието на първата от обуславящите уважаването му предпоставки, а именно
че са собственици, то същия следва да се отхвърли, като при това съдът не следва да
обсъжда наличието на останалите предпоставки в този смисъл събраните по делото описани
по горе доказателства и възражения на страните в тази насока.
Доколкото искът за ревандикация не се доказа, то и обективно съединения и
обусловен от него иск по чл.109 ЗЗД за премахване на масивната каменна ограда и
оранжерия в процесната част от имота, следва да се отхвърли, тъй като правото на
собственост върху процесния имот има значение за основателността на негаторния иск.
По исканията за присъждане на разноски, съдът за да се произнесе взе предвид
следното:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат, направените в
хода на въззивното и първоинстанционното производство разноски. Въззивниците
претендира и доказват разноски сторени в първоинстанционното производство в размер
600.00 лв. – заплатено адв. възнаграждение по договор за защита и правно съдействие №***,
които следва да им се присъдят .
С определение от 21.09.2021г. съд е определил окончателно възнаграждение на
вещото лице изготвило съдебно техническата експертиза в размер на сумата от 300.00 лв.,
като е дал възможност на жалбоподателя в едноседмичен срок, считано от датата на
съдебното заседание да представи доказателства за внесен депозит, с предупреждението че
ако не стори това в срок съдът ще присъди в полза на вещото лице така определеното
възнаграждение. В указания от съда срок не се представиха доказателства за внесен
депозит. С не внасянето на сумата, същият е останал задължен за разноски, поради което е
осъществен съставът на чл.77 ГПК, предвиждащ постановяване на определение за
принудително събиране на разноски, които страната не е заплатила. Предвидената с
разпоредбата на чл.77 ГПК възможност за присъждане на разноски, касае случаи при които
страната не е внесла предварително или въобще не е внесла дължими такси за
производството или възнаграждения за вещи лица и свидетели, с оглед на което в полза на
вещото лице Р. Н. следва да бъде присъдено посоченото възнаграждение.
Предвид изложеното и след съвещание СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 46/23.07.2021 г., постановено по гр. д. № 281 / 2019г. по описа
на Районен съд – Брезник, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. М. К. – Л., ЕГН:********** и В.
С. Л., ЕГН:********** и двамата с адрес: ***, срещу Б. К. Г., ЕГН:********** и Л. Б. Г.,
ЕГН:********** и двамата с адрес: *** искове за признаване за установено, че по силата на
отчуждително действие на заповед № *** от *** на кмета на община Брезник по чл. 98 от
ЗТСУ/отм./, са станали собственици на имот с площ от 92 кв. м., представляващ придаваемо
9
място от имот с планоснимачен № ***, към урегулиран поземлен имот, находящ се в с. ***,
общ. ***, обл. ***, представляващ според действащия регулационен план на селото, одобрен
със Заповед № 263 и 278 от 1938 г. и изменен със Заповед № ***/*** УПИ ***, кв. *, целият
с площ от 503 кв. м., при граници на целия парцел: УПИ ***, улица, УПИ *** и улица с о. т.
13 – 16 и при граници на продаваемото място: от запад и северозапад - УПИ ***, от юг и
югоизток- останалата част от собствения на ищците УПИ *** и от североизток – улица,
обозначено със синя линия на скица – приложение № 3 към заключението на съдебно -
техническата експертиза, с вх. № 751/02.06.2020 г. на вещото лице Р. М. Г., заключена
между буквите АБВА, която скица, преподписана от съда, представляваща неразделна част
от настоящото решение и осъждане на ответниците да предадат владението на ищците върху
имота, както и за прекратяване на неоснователните им действия, с които пречат на ищците
да упражнят правото си на собственост в пълен обем, изразяващи се в премахването за тяхна
сметка на поставената в процесния имот ограда, както и на изградената оранжерия в същата
част.
ОСЪЖДА И. М. К. – Л., ЕГН:********** и В. С. Л., ЕГН:********** и двамата с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Б. К. Г., ЕГН:********** и Л. Б. Г.,
ЕГН:********** и двамата с адрес: *** сумата в размер на 600.00 лева / шестостин лева/,
представляваща направени разноски за заплатен адвокатски хонорар в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Б. К. Г., ЕГН:********** и Л. Б. Г., ЕГН:********** и двамата с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на вещото лице Р. Н. сумата от 300.00 лв. / триста лева/
представляваща определението му възнаграждение за изготвените от него повторна и
допълнителна експертизи, като УКАЗВА на страните, че могат да изплатят посочения
размер доброволно на вещите лице, за което да представят доказателства по делото, като в
противен случай съдът служебно ще снабди вещото лице с изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО на осн чл. 280, ал.3,т.1 от ГПК подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10