Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен
състав, в
публичното заседание на двадесети
януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 6968 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение № 557298 от 10.12.2018 г., постановено по гр. д. № 16743/2017 г., по описа на Софийски районен съд, II ГО, 79-ти състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че ответникът Е.Н.М. дължи на ищеца следните суми: 1./ сумата 4 714,48 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода м. 09.2013 г. – м. 04.2016 г., 2./ сумата от 221,48 лева, представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода 31.10.2013 г. – 20.10.2016 г., и 3./ сумата от 49,06 лева, представляваща дължи цена за услугата дялово разпределение за периода 09.2013 г. – м. 04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подава на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.10.2016 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. д. № 60855/2016 г. по описа на СРС е издаден заповед за изпълнение по 410 от ГПК, като искът за главница е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 4 858,69 лева, искът за обезщетението за забава е отхвърлен за разликата над уважения от СРС размер до пълния претендиран размер от 594,35 лева, както и искът за обезщетение за забава върху задължението за цена за услуга дялово разпределение е отхвърлен за периода 31.10.2013 г. – 20.10.2016 г. в размер на 8,47 лева.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“ ЕООД.
Срещу решението в частта, в която исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника Е.Н.М.. В жалбата се излагат съображения, че от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза не може да се направи извод, че през претендирания период в имотa е доставено това количество топлинна енергия, което се твърди от ищеца. Поддържа се, че за процесния период сумата е разпределена произволно между потребителите на топлинна енергия в сградата, вследствие на което са допуснати грешки в изчислението на прогнозния дял и съответно неправилно изчисляване при годишното изравняване. Посочва се, че ищецът не е доказал, че доставяната топлинна енергия съответства на качеството, заложено в собствените му общи условия. Поради което се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач „Т.с.“
ЕООД не изразяват становище по жалбата в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС, 79-ти състав, решение за валидно,
допустимо и правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от „Т.С.“ ЕАД иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в обжалваната
част /чл. 272 от ГПК/. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и
следното:
За уважаване на предявения иск по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия
за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна
енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
В разглеждания случай от
представените по делото писмени доказателства - нотариален
акт № 10, том XXI, нот. дело № 4010/1969
г., удостоверение за идентичност на адреси от
„Географска информационна система – София“ ЕООД, удостоверение за наследници №
185/14.06.1994 г., издадено от длъжностно лице при Столична община, р-н
„Изгрев“, удостоверение за вписан отказ № 222/2001 г. от наследството на Н. Л.М.,
молба-декларация от Е.Н.М. *** – Изток“ за откриване на
партида за процесния имот, се установява, че ответникът притежава правото на
собственост върху процесния имот, находящ се в гр. София, р-н. „Изгрев“, ул. „*********,
което налага приемането на извод, че през процесния период е имал качеството
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Така придобитото качество законът не
ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните
нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на
топлинна енергия и загубването на това качество става при отчуждаване на
топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти,
прекратяващи облигационните отношения. Доколкото по делото не са ангажирани
доказателства, установяващи ответникът да е отчуждил процесния имот, се налага
извод, че районният съд при правилно приложение на закона е приел наличието на
договорна връзка между страните и при формирането на този извод не е допуснато
нарушение на материалния закон.
Съдържанието на договора
за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е принципното съществуване на
облигационно договорно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и конкретно - в жилището на ответника, е от
значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му -
съгласно чл. 162 от ГПК.
Установено е въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и приета в хода на
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което съдът
намира за обективно и компетентно изготвено, че
количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, е била
измервана по електронен път чрез определено от Закона за енергетиката средство
за измерване – общ топломер, като технологичните разходи са приспаднати от
общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция и са за сметка
на топлофикационното дружество. През процесния период общият топломер, монтирани в
абонатната станция на СЕС, е бил годно за търговско измерване средство През процесния период в имота на ответника е имало
четири броя радиатора с монтирани на тях уреди, щранг лира в банята и един
узаконен водомер за топла вода от 01.01.2014 г., като вещото лице се е
запознало с отчетите, извършени на 22.04.2014 г, 25.04.2015 г. и 14.04.2016 г.,
които са подписани от абоната. До 31.12.2013 г. сумите за топла вода за
формирани на база един потребител поради липсата на редовен водомер, като от
01.01.2014 г. същите са формирани по данни за консумирана вода, отчетени от
един узаконен топъл водомер. Топлинният счетоводител е изготвял информация за
дяловото разпределение на всеки 12 месеца. Експертът изрично е отразил в
изготвеното от него заключение, че ищецът е начислявал сумите за доставена
топлинна енергия за имота на ответника съобразно изискванията на действащата
през периода нормативна уредба. Фирмата за дялово разпределение също е
изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните
изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално
доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между
начислената от ищеца и реално дължимата сума. Съгласно заключението, реално доставеното до имота на ответника количество
топлинна енергия за периода м. 09.2013 г. – м. 04.2016 г. възлиза на сумата от
4 714,48 лева, представляваща сбор между начислената сума по фактури в размер
на 4 519,29 лева и сумата за доплащане от абоната по изравнителните сметки в
размер на 195,19 лева, като посочените стойности са без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Съгласно
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, стойността на
потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на сумата от 4 858,69
лева, а главницата за дялово разпределение възлиза на сумата от 49,06 лева.
Доколкото няма доказателства да е
заплатена претендираната за исковия период главница /напротив, събрани са данни
за обратното съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза/, то
следва да се приеме, че за процесния период м.
09.2013 г. – м. 04.2016 г ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на
присъдената с решението на СРС сума за главница в размер 4 714,48
лева, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода м.
09.2013 г. – м. 04.2016 г., сумата от 221,48 лева, представляваща обезщетение
за забава върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода
31.10.2013 г. – 20.10.2016 г., и сумата от 49,06 лева, представляваща дължи
цена за услугата дялово разпределение за периода 09.2013 г. – м. 04.2016 г., съобразени
със заключенията на приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
По
възраженията на жалбоподателите срещу основателността на иска съдът намира следното:
Възражението
за недоказаност на обстоятелствата, че през процесния период в
имота е доставено това количество топлинна енергия, което се твърди от ищеца,
както и че доставяната топлинна енергия съответства на качеството, заложено в
общите условия на ищеца, се опровергава от доказателствата по делото /заключението
на съдебно-техническата експертиза, което следва да се кредитира като обективно
и компетентно /, съобразно което стойността на потребената топлинна енергия е
изчислена в съответствие с действащата за процесния период нормативна уредба и
въз основа на извършен отчет на уредите за дялово разпределение, съответно
съобразно показанията на монтирания в имота водомер за отчитане на топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване. Обстоятелството колко точно количество
топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 от ГПК.
Както бе отбелязано, в случая количеството на доставената в цялата сграда
топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според извършените от
вещото лице проверки на предоставените му при изготвяне на заключението
документи, отговаря на метрологичните изисквания. От същото се установява, че в
конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно
нормативните изисквания. Следва да бъде отбелязано, че след като назначаването
на вещо лице е предпоставено от липса на специални знания у съда, експертът по
правило не може да бъде ограничаван в източниците, въз основа на които изготвя
специализираното си заключение, независимо дали са били приобщени по делото или
не - наличието на специални знания по въпроса, предмет на изследване, логически
включва притежаването на такива и за използваните от експерта източници и
методи. При съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства се стига до извод за основателност на претенцията на
ищеца в уважената от СРС част. Ответникът не е представила никакви
доказателства, които да оборят извода за дължимост на сумата за доставена и
потребена топлинна енергия, в това число да обусловят основателност на
твърдението му за влошено качество на доставената от ищцовото дружество
топлинна енергия.
Предвид изложеното поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваната част.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски
има ищецът – въззиваем, но същият не е претендирал присъждането на такива пред
настоящата съдебна инстанция.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 557298 от 10.12.2018 г., постановено по гр. д. № 16743/2017 г., по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 79-ти състав, в обжалваната част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“
ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.