№ 6926
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. П.
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110142594 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 235968/18.07.2024 г., подадена от К. К. Я.,
ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното
насилие по ЗЗДН в нейна полза по отношение на С. М. Д., ЕГН **********.
Изложени са твърдения, че страните са бивши съпрузи, като от брака си имат
родено едно дете – Милен С.в Д., ЕГН **********. На 21.06.2021г. страните
сключили споразумение относно упражняването на родителските права
спрямо детето, издръжката и режима на лични отношения. На 13.07.2024г.
ответникът съобщил на молителката, че желае да се види със сина им и иска
да го вземе в 15.00 часа. Изрично се разбрали, че детето ще бъде върнато
около 17.30 часа същия ден, защото от 18.00 часа молителката трябвало да го
заведе при любимия му фризьор, който му бил организирал специална
изненада по случай предстоящия му рожден ден. Молителката предала детето
на ответника в уговорения час. Детето не било върнато в уговорения час и
молителката се опитала да се свърже с ответника, но не могла да осъществи
връзка, защото телефонът му бил изключен или я бил блокирал. Молителката
силно се притеснила. Излязла пред блока и започнала да ги чака. Нейни
съседи я видели, че била разстроена и отишли при нея. Молителката се
1
обадила на тел. 112, като операторът, след като я изслушал, я посъветвал да
отиде направо в полицейското управление, защото за такова оплакване нямало
да изпратят патрул. Молителката се обадила на настоящия си съпруг, за да
дойде и да я заведе до полицейското управление. Докато очаквала съпруга си
пред блока, около 18.30 часа ответникът дошъл с кола. След като спрял
колата, ответникът и синът им излезли от нея и молителката отишла на ръце с
малкото си дете да прибере Милен. Попитала ответника защо е закъснял и е
развалил изненадата за детето. Тогава той изпаднал в ярост, стиснал юмруци и
зъби и започнал да крещи, че ще прави, каквото иска, по начин, който иска и
никой не бил в състояние да му каже кога и как щял да се вижда със сина си.
Викайки, заплашил молителката със следните изрази: „ще те съсипя“, „ще
направя така, че цял живот ще съжаляваш, че си се родила“, „никога няма да
можеш да заспиш, защото няма да знаеш кога ще дойда“, „ти и поредният ти
мъж ще плачете и ще ме умолявате да бъда добър“. Освен заплахите
ответникът използвал и обидни и цинични изрази: „ти си кучка“, „ти си
пропаднала жена, която ляга с всеки срещнат“, „ти си курва“. Ответникът
хванал молителката за ръката и я стиснал силно. Замахнал с дясната си ръка,
като се опитал да я удари в лицето с шамар, но молителката се отдръпнала.
Слънчевите му очила паднали и той допълнително се ядосал. Стиснал юмруци
и се насочил към молителката, но като видял колко много хора имало около
нея, се въздържал. Влязъл в колата и си тръгнал. Свидетели на инцидента
били двете деца на молителката, както и трима нейни съседи. След случая
молителката отишла в 03 РУ – СДВР, където подала жалба.
В съдебно заседание молителката поддържа молбата за защита и моли
същата да бъде уважена като основателна. Претендира разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва молбата и моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира
разноски.
Със заповед за незабавна защита от 24.07.2024 г. на ответника са
наложени предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН мерки за защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Между страните липсва спор, че същите са бивши съпрузи, като имат
родено едно непълнолетно дете.
2
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира
като годно доказателство, тъй като в същата са описани по време, място и
начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие.
С протоколно определение на СГС, ГО, III въззивен брачен състав от
21.06.2021г., влязло в сила на 22.07.2021г., е одобрена спогодба между
страните относно лични отношения на ответника с детето Милен С.в Д., както
и дължимата издръжка.
Видно от изисканите справки, за периода от 2020г. до настоящия момент
не се намират вписвания за наложени мерки по ЗЗДН на ответника; същият не
е осъждан; не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ „Проф. Н.
Шипковенски“ ЕООД, няма регистрирани посещения при амбулаторен
психиатър и в спешно звено, считано от 01.01.2005г. до 25.07.2024г.; за същия
период лицето не е хоспитализирано в отделенията на ЦПЗ „Проф. Н.
Шипковенски“ ЕООД.
От справката, изготвена от Дирекция „Национална система 112“ – МВР
се установява, че в базата данни на ДНС 112 не са открити сигнали на
13.07.2024г. от телефонен номер **********.
От приетите по делото материали по преписка с вх. № 227000-
9080/2024г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. № 38501/2024г., които съдът
кредитира като годни писмени доказателства на основание чл. 14 от ЗЗДН, се
установява, че молителката и ответникът са подали заявления за случая в 03
РУ – СДВР. Извършена е проверка, като на 07.08.2024г. с постановление на
СРП е отказано образуване на досъдебно производство.
Видно от показанията на св. Габриела Д.а Карамешева, страните
живеели на семейни начала от няколко години. Ответникът живял в дома на
молителката. На 13.07.2024г. молителката била навън с едното си дете, била го
гушнала и плачела. Било през късния следобед около 17.00 – 18.00 часа.
Молителката била страшно притеснена и разстроена, тъй като детето Милен
трябвало да се върне около 17.30 часа. Молителката се обадила на тел. 112.
Дошли ответникът и детето с жълта кола. Ответникът и детето слезли от
колата и с молителката започнали да се карат. Ответникът й казал „курва“, че
ще й стъжни живота, че ще съжалява, че се е родила. Започнал да й извива
едната ръка, посегнал да я удари, но молителката се дръпнала, след което
ответникът се качил в същата жълта кола и си тръгнал. Това била случката.
3
Молителката плачела. От колата слезли само ответникът и детето, което
слязло от задната врата.
Видно от показанията на св. Антон Янков Методиев, на 15.07.2024г.
ответникът заедно с детето Милен, настоящата си съпруга и св. Методиев
били на разходка на Витоша. Около 17.50 часа били пред блока на
молителката, която ги чакал отпред. Отишли до дома на молителката с такси.
Когато таксито спряло, прозорецът на вратата откъм ответника бил отворен.
Молителката започнала да вика на ответника и да го удря по главата и тялото.
Ответникът по това време бил в колата. Молителката била с бебе в ръката.
Ответникът карал таксито, като подкарал колата напред. Молителката
метнала някаква малка пръчка по главата на ответника. Детето Милен било на
предната седалка, а съпругата на ответника и св. Методиев – на задната
седалка. Детето излязло само от колата, взело си нещата и през това време
молителката започнала да удря ответника. Страните имали уговорка Милен да
бъде върнат вкъщи около 17.30 часа, а ответникът закъснял поради
задръстване. Ответникът изобщо не е слизал от колата. Нямало други хора.
Случаят продължил не повече от пет минути. След това ответникът подал
жалба за случая в 03 РУ – СДВР. Детето било на предната седалка с колан.
Според показанията на св. Надя Гинкова Асенова, на 15.07.2024г.
ответникът, детето Милен и свидетелите Асенова и Методиев били на
Витоша. Било 17.30 часа и майката не спирала да звъни на ответника, за да
прибере детето. С таксито на ответника стигнали в 17.50 часа пред входа на
молителката. Детето било на задната седалка. Св. Асенова била на предната
седалка до ответника. Св. Методиев бил заедно с детето на задната седалка.
Когато колата спряла, молителката била пред входа с малко бебе в ръце. Тя
дошла до прозореца на колата на шофьорската врата. Прозорецът бил отворен.
Молителката викала и крещяла, като казала „нещастници“, „мангасари“,
„боклуци“, казала на св. Асенова „курва“, а на ответника – „педераст“.
Молителката взела едно дърво и минала от страната на св. Асенова, но
ответникът потеглил с колата. Докато били пред входа, молителката удряла
ответника, а през това време бебето посиняло, защото ревяло. След като
ответникът потеглил с колата, молителката започнала да тича след нея. Докато
тичала, викала на св. Асенова „мангасарка, курва, слизай от колата, сега ще те
утрепам“, „сега ще те убия от бой“. Ответникът подал жалба в 03 РУ – СДВР.
По време на пътуването молителката звъняла на ответника, който отговарял
4
на позвъняванията й и й казвал, че пристигат. Обяснил й, че са в задръстване и
че закъсняват поради тази причина. Когато детето слязло от автомобила,
ответникът не е слизал. Молителката удряла ответника през прозореца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.
Молителката твърди извършен акт на домашно насилие на 13.07.2024г.,
молбата до съда е подадена на 18.07.2024 г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и същата се явява процесуално
допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 1 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава материално
- правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото
разглеждане. По делото се установи, че страните бивши съпрузи.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства и
доказателствени средства съдът намира, че не се доказа при условията на
пълно и главно доказване твърдяния акт на домашно насилие. По делото са
събрани гласни доказателства, като показанията на свидетелите са
противоречиви и неподкрепени с други доказателства. В тази връзка съдът не
кредитира представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като са
събрани други доказателства, които я оборват. От анализа на свидетелските
показания се установяват множество противоречия, изразяващи се както по
отношение на времето на извършването на твърдяния акт, така и по
отношение на конкретните действия на всяка от страните и присъствали ли са
свидетели – очевидци на инцидента. Така според показанията на св.
5
Карамешева инцидентът се случил на 13.07.2024г. в късния следобед около
17.00 – 18.00 часа, докато според показанията на свидетелите Методиев и
Асенова – на 15.07.2024г. около 17.50 часа. Св. Карамешева заявява, че
ответникът пристигнал пред дома на молителката с жълта кола заедно с
детето, като същите слезли от автомобила и страните започнали да се карат.
Показанията на свидетелите Методиев и Асенова са в противоположна посока
– същите заявяват, че ответникът не е слизал от автомобила, като молителката
започнала да вика на ответника и да го удря по главата и тялото през
прозореца на моторното превозно средство. Несъответствия се констатират и
между показанията на свидетелите Методиев и Асенова. Според първия,
детето Милен било на предната седалка в автомобила, докато според св.
Асенова, същата била на предната седалка до ответника, а детето Милен на
задната седалка заедно със св. Методиев. Въпреки че посоченото
обстоятелство е ирелевантно относно предмета на делото, а именно
твърдяните действия на ответника като домашно насилие, то съдът намира, че
посоченото следва да бъде отбелязано с оглед кредитирането на гласните
доказателства при преценката на тяхната достоверност. Противоречия в
гласните доказателства се констатират и относно това дали по време на случая
са присъствали други лица. В сезиращата молба са изложени твърдения, че
инцидентът се е случил пред трима съседи на молителката, което се подкрепя
от показанията на св. Карамешева, но според показанията на Методиев и
Асенова не е имало други лица. Молителката твърди, че е подала сигнал на
тел. 112, което се заявява и от св. Карамешева, като от приобщената справка от
Дирекция „Национална система 112“ – МВР се установява, че няма данни за
подаван сигнал на 13.07.2024г.
При анализа на събраните доказателства съдът намира за безспорно
доказано, че на 13.07.2024г. между страните е възникнал конфликт относно
часа на връщане на детето Милен на неговата майка, в който конфликт
страните взаимно са си разменили реплики. Не се доказа при условията на
пълно и главно доказване ответникът да е извършил спрямо молителката
твърдяния акт на домашно насилие. Показанията на свидетелите не могат да
бъдат кредитирани като годни и достоверни поради съществените
противоречия между тях и заинтересоваността при преценката съобразно чл.
172 ГПК.
6
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че не са
налице предпоставките, при които законът предвижда налагане на мерки за
закрила срещу домашно насилие. Не се установи акт на домашно насилие, от
който молителката да е пострадала, респ. молбата за защита от домашно
насилие се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
молителката, която следва да бъде осъдена да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
същата.
Претенция за присъждане на сторените в хода на производството
разноски е направена от двете страни по делото. Предвид изхода на спора,
молителката следва да заплати на ответника разноските по делото. Същият е
доказал такива в размер на 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от представения договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 91 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, вр.
чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от К. К. Я., ЕГН **********, с искане за
издаване на заповед за защита от домашно насилие в нейна полза, срещу С. М.
Д., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА
ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл.
5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА К. К. Я., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/
лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. К. Я., ЕГН ********** за
присъждане на разноски в настоящото производство, като неоснователно.
ОСЪЖДА К. К. Я., ЕГН ********** да заплати на С. М. Д., ЕГН
********** сумата от 800.00 /осемстотин/ лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8