Р Е Ш Е Н И Е
№………… 07.11.2019г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
НА
ШЕСТНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ две хиляди и деветнадесета година
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
Секретар: ПЕТЪР ПЕТРОВ
Прокурор: ……………………
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 615 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1158/19.06.2019 г., Плевенски районен
съд по гр. дело № 6067/2018 г. по описа на същия съд е признал за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК
по отношение на ответника Т.К.Б. с ЕГН **********,***, че дължи на „***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” № 25, офис-
сграда „***” ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. – Изпълнителен директор, и
М.Д.Д. – Изпълнителен директор, сумата 1116,95
лв., представляваща главница, сумата 52,45 лв., представляваща договорна лихва
по договор за заем за периода от 10.05.2017г. до 19.07.2017г., сумата
181,50 лв., представляваща сума за
допълнителни услуги Пакет „***“ по договор за допълнителни услуги за периода от
10.05.2017г. до 19.07.2017г., сумата 272,25 лв., представляваща застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 10.05.2017г. до
19.07.2017г., сумата 79,70 лв., представляваща лихва за забава за периода от
19.07.2017г. до 30.04.2017г., сумата 30,92 лв., представляваща лихва за забава
по договор за допълнителни услуги за периода от 11.05.2017г. до 30.04.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2017г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1773/02.05.2018г. по ч.гр.дело 2910/2018г. по описа на РС
Плевен.
Осъдил е на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Т.К.Б. с ЕГН **********,***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” № 25, офис- сграда „***”
ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. – Изпълнителен директор, и М.Д.Д. –
Изпълнителен директор, разноски в
исковото производство в размер на 75 лева за държавна такса, 180 лева за
депозит за вещо лице, 351,79 лева депозит за особен представител на
ответницата, 5 лева за депозит за удостоверение, както и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.К.Б. с ЕГН **********,***,
да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
бул. „***” № 25, офис- сграда „***” ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. –
Изпълнителен директор, и М.Д.Д. – Изпълнителен директор, направените разноски в заповедното производство в
размер на 84,68 лева, от които държавна такса 34,68 лева и юрк.възнаграждение
50 лева.
Постъпила е въззивна жалба
от Т.К.Б. чрез адв. А.Д., назначена за особен представител на ответницата пред
първоинстанционния съд по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, като в жалбата се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Твърди
се, че представения Договор за заем от 30.03.2017 г. съдържа нищожни клаузи,
като клаузата за лихвен процент в размер на 40,60% за срок от 15 седмици
противоречи на императивната разпоредба на чл.10 от ЗЗД, а също така,
представлява и неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП. Посочват
се и други клаузи в процесния договор за заем, които се явяват неравноправни по
отношение на фиксираните „допълнителни услуги“ – застрахователна полица за
застраховка „***“, пакет „Премиум живот“ и пакет „***“. Тези клаузи са изписани
с дребен шрифт и са нечетливи, като се явяват нищожни, съгласно разпоредбата на
чл.146 от ЗЗП, тъй като съгласно чл.147 ал.1 от ЗЗП клаузите на договорите,
предлагани на потребителите трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин. Моли Окръжния съд, да отмени обжалваното решение и по съществото на
спора да постанови друго, с което да отхвърли постановения иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК и чл.410 от ГПК, като неоснователен,
със законните от това последици.
Постъпил е писмен отговор
от „***” ЕАД – гр. ***, с който се
посочва, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде потвърдено
обжалваното решение на ПРС. В писмения отговор са изложени подробни
съображения, че процесния договор за заем съдържа всички клаузи и задължителни
реквизити с цялата необходима информация относно условията на кредита и
неговото издължаване, като непротиворечи на ЗПК. Също така, са изложени
съображения, че договорената възнаградителна лихва не противоречи на
императивни разпоредби на закона, тъй като е отменен нормативния акт – ПМС от
25.06.1951 г., уреждащ максималния размер на договорните лихви, като не е
определен нов такъв с нормативен акт. ПМС № 72/1994 г. определя само размера на
законната лихва, но не и на възнаградителната такава. Моли Окръжния съд, да
потвърди изцяло обжалваното решение, като правилно, със законните от това последици.
Пред въззивната инстанция, в открито съдебно
заседание, не са се явили представители на страните, както и не са посочени
нови доказателства.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата
и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на ПРС е правилно и законосъобразно.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2910/2018 г. по описа
на ПРС е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК от „***” ЕАД – гр. *** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Т.К.Б.,
произтичащо от Договор за заем, сключен на 30.03.2017 г., по силата на който е
предоставен заем в размер на 1500 лв. на Т.Б.. Издадена е Заповед №
1773/02.05.2018 г. по горепосоченото ч.гр. дело, като е разпоредено длъжникът Т.Б.
да заплати на „***” ЕАД – гр. *** сумата в размер на 1116,95 лв., като главница
по Договор за заем „***“, договорна лихва по договора за заем в размер на 52,45
лв. за периода 10.05.2017 г. до 19.07.2017 г., сума в размер на 181,50 лв. за
допълнителни услуги по договора за същия период, застрахователна премия по
договора за допълнителни услуги в размер на 272,25 лв., лихва за забава в
размер на 79,70 лв. за периода от 11.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и лихва за
забава по договор за допълнителни услуги в размер на 30,92 лв. за периода 11.05.2017
г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението пред ПРС – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане, ведно с
направените деловодни разноски в заповедното производство. Тъй като заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, съдът е разпоредил на
заявителя да предяви в законовия срок положителен установителен иск за
вземането си.
Предявеният иск от „***” ЕАД – гр. *** против Т.К.Б. с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.410 от ГПК е допустим,
а по съществото си е основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.
По делото с исковата молба са представени писмени
доказателства, от които е видно, че на 30.03.2017 г. е сключен Договор за заем
„***“, като заемодателят „***“ АД – гр. *** е предоставил на заемополучателя Т.Б.
заем в размер на 1500 лв., като чиста стойност, а общата сума за погасяване е
1595,40 лв. В договора е фиксирана седмична погасителна вноска от 106,36 лв. с
дата на първо плащане – 12.04.2017 г. и фиксиран лихвен процент от 40,60%. Към
договора за заем е попълнен и подписан формуляр от Т.Б. – искане за
допълнителни услуги, като на същата дата между страните е подписан и Договор за
допълнителни услуги към Договора за заем, като заемодателят „***“ АД се е
задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги,
подробно описани в Приложение № 1 към Договора. Съгласно клаузите на този
договор, клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в
размер на 247,50 лв. общо, като му е предоставена възможността сумата да бъде
заплатена на 15 бр. равни месечни вноски от по 16,50 лв. всяка една, с първа
погасителна вноска на 12.04.2017 г. Неразделна част от Договора за заем са и
Общите условия към Договора с дата 01.01.2017 г., като съгласно чл.28 от Общите
условия, допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на
заем, а същите се предоставят на заемополучателя само при изразено негово
писмено съгласие с попълване на формуляр – искане за допълнителни услуги и след
сключване на договор за допълнителни услуги. Приложеното като писмено
доказателство на л.10 от делото пред РС – Искане за допълнителни услуги към
заем „***“ от 30.03.2017 г., приложен на л.10 от делото пред РС, съдържа
изрично искане от страна на заемополучателя да ползва допълнителна услуга, като
заемополучателят се е подписал под така направеното искане.
В исковата си молба ищецът е посочил, че срока на
договор за заем е изтекъл на 19.07.2017 г. с последната погасителна вноска,
като не е обявяван за предсрочно изискуем. Видно от приложения Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. „***“ АД – гр. ***, в
качеството си на цедент е прехвърлило на „***” ООД – гр. *** станали свои
ликвидни и изискуеми вземания срещу заплащане на покупна цена от страна на
цесионера при условия и срокове, определени в договора. Към Рамковия договор за
цесия са подписани и анекси, съответно Анекс № 1/15.12.2015 г., Анекс №
3/16.12.2016 г., като на 10.08.2017 г. е подписано и Приложение № 1 към
Договора за цесия, сключен на основание чл.99 от ЗЗД, в което Приложение е
отразено и вземането срещу Т.К.Б. от страна на „***“ АД, произтичащо от
процесния Договор за заем от 30.03.2017 г. Въз основа на извършената цесия е
изпратено уведомление до ответницата по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД чрез цесионера
„***” ЕАД – гр. ***, с което писмо длъжникът се уведомява за извършената цесия,
както и е посочен размера на задължението на Т.Б. към 18.08.2017 г. – общо в
размер на 1660,09 лв., вкл. начислена лихва за просрочие. Уведомителното писмо
е изпратено с известие за доставяне, като е получено лично от Т.Б. на
30.08.2017 г.
С оглед изложеното, съдът намира, че е налице и
активна легитимация от страна на „***” ЕАД – гр. ***, в качеството си на кредитор
да подаде заявление пред ПРС по реда на чл.410 от ГПК, както и да предяви иск
за установяване на вземането си в исковото производство по реда на чл.422 от ГПК.
В хода на съдебното дирене е допусната и назначена
съдебно-икономическа експертиза, като е изготвено заключение от вещото лице
Теодора Цанкова Илиева. Вещото лице е дало заключение, че по процесните
договори за заем и за допълнителни услуги, Т.Б. е извършила едно плащане в
размер на 591,00 лв. на 30.06.2017 г. Ответницата е погасила първите четири
вноски, като от вноска с падеж 10.05.2017 г. до вноска с падеж 19.07.2017 г. –
общо 11 вноски не са извършени плащания. Непогасената главница по договора за
заем за горепосочения период е в размер на 1116,95 лв., договорната лихва в
размер на 52,45 лв., главницата за неплатени допълнителни услуги е в размер на
181,50 лв., застрахователната премия по договора за допълнителни услуги е в
размер на 272,25 лв., а лихвите за
забава по договора за заем са в размер на 79,70 лв. за посочен период, по
договора за допълнителни услуги са в размер на 30,92 лв. Общо дължимата сума от
ответницата по процесния договор за заем и сключения към него договор за
допълнителни услуги възлиза на 1733,77 лв.
В този размер и изцяло, съгласно заключението на
вещото лице, РС е уважил предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК вр. чл.410 от ГПК.
Въззивната инстанция споделя изложените правни изводи
от РС, като законосъобразни.
Неоснователни са изложените доводи във въззивната
жалба за нищожност на отделни клаузи от сключения договор за заем и тяхната
неравноправност по смисъла на ЗЗП.
На първо място, процесният Договор за заем съдържа
необходимите реквизити, съгласно императивните правила на ЗПК, клаузите на Договора
за кредит са индивидуално уговорени, като ответницата изрично се е съгласила с
тях, подписвайки ги и доброволно се е задължила да върне определените суми на
договорения брой месечни погасителни вноски.
Също така, доброволно ответницата и въззивница е
подписала и формуляра с искане за сключване на Договор за допълнителни услуги,
като се е съгласила и с клаузите на този Договор, съобразно действащите Общи
условия към Договора за заем, неразделна част от него.
Не са налице основания за недействителност на
сключения Договор за заем и във връзка с направеното възражение във въззивната
жалба и пред първоинстанционния съд за шрифта, на който са изписани клаузите за
допълнителните услуги – застрахователна полица „***“. Съгласно законовите
изисквания договорът за потребителски кредит следва да се сключи в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи от договора се представят с еднакъв по вид формат и размер
шрифт, не по-малък от 12.
Всички гореизброени елементи и изисквания на договора
за кредит са включени в процесния Договор за заем, поради което така
направеното възражение от въззивницата е неоснователно.
Предвид изложеното, е налице установяване по безспорен
начин, че ответницата и въззивница Т.Б. не е изпълнила задълженията си по сключения
Договор за заем от 30.03.2017 г. да върне заетата сума, както и да заплати
дължимите суми по сключения Договор за допълнителни услуги, поради което е
налице вземане от страна на ищеца към Т.К.Б. за процесната сума общо в размер
на 1733,77 лв., представляваща главница,договорна лихва по договор за заем от
30.03.2017 г., както и суми, дължими по сключения Договор за допълнителни
услуги като главница и лихва за забава върху тази главница, ведно със законната
лихва върху претендираните суми като главница, считано от 30.04.2017 г. до
датата на тяхното изплащане, въз основа на които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1773/02.05.2018 г. по ч.гр.д. № 2910/2018 г.
по описа на ПРС.
При този изход на делото, въззивницата следва да
заплати направените деловодни разноски за настоящата инстанция от „***” ЕАД –
гр. *** в размер на 351,00 лв. внесен депозит за особен представител и 350,00
лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък на разноските
по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение № 1158/19.06.2019
г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 6067/2018 г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА Т.К.Б. от гр. Плевен, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни
разноски за настоящата инстанция от „***” ЕАД – гр. *** в размер на 351,00 лв.
внесен депозит за особен представител и 350,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: