Решение по дело №464/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260019
Дата: 11 февруари 2021 г.
Съдия: Румяна Иванова Панайотова
Дело: 20205000500464
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   260019

                                    

гр. Пловдив, 11 февруари 2021 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                     

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на  осемнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА 

     

с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 464/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294  от ГПК.

С решение № 294 / 25.09.2019 г. ,постановено по гр.д. № 158 / 2019 г. по описа на ВКС е отменено решение на Пловдивски апелативен съд № 167/12.10.2018 г. ,постановено по в.гр.д. № 303/2018 г. , с което е отменено решение № 627 / 03.05.2016 г. ,постановено по гр.д. 1049/ 2015 г. по описа на ОС – Пловдив и вместо него е постановено друго ,с което  К.С. ,гражданин на Р.И. с постоянен адрес *** е осъден  да заплати на А.Й.З.  сумата от 25 010 лв. ,частично от общо дължимата сума от 183 848 лв. ,представляваща половината от паричната сума ,вложена в общата им банкова сметка , ***ователно като се е разпоредил с тях ,ведно със законна лихва ,считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане .

 С отмяна на това решение и връщането на делото на въззивния съд за повторно разглеждане са дадени указания за събиране на данни за приложимия материален закон  доколкото ответникът е италиански гражданин ,а бракът между страните е сключен през 2004 г. в Г.и за разглеждане на претенцията на ищцата въз основа на твърдението й ,че  1 / 2 ид.ч. от сумата по общата банкова сметка *** ,тъй като е неин сътитуляр.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба вх.№ 16124/25.05.2016г. на А.Й.З.,чрез процесуалните й представители адв.В.П. и адв. К. А. против решение № 627/03.05.2016г. по гр.д.№ 1049/2015г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 2-ри гр.състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от А.Й.З. срещу К.С. иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 25 010лв.,с която ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка ,заедно с обезщетение за забава от датата на исковата молба.По съображения ,подробно изложени във въззивната жалба  и в постъпилата писмена защита ,жалбоподателката счита обжалваното решение за неправилно ,незаконосъобрзано и постановено в противоречие на материалния закон ,поради което е заявила искане за неговата отмяна и постановяване на друго ,с което предявеният от нея иск да бъде уважен ведно с присъждане на разноски за всички инстанции.Поддържа ,че приложимото материално право към казуса е българското материално право.

От въззиваемата страна К.С. ,представляван от адв.Г. е постъпил отговор ,с който същият оспорва въззивната жалба и по съображения ,изложени в отговора  счита решението за правилно и заявява искане същото да бъде потвърдено като претендира за разноски.Прави възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателката,а по отношение на приложимото материално право счита ,че това е немското право ,тъй като бракът между страните е сключен в Ф. Р. Г..

Пловдивски апелативен съд след  прецени събраните по делото доказателства намира за установено  следното:

Гр.д. № 1049 / 2015 г. по описа на ОС – Пловдив е образувано по искова молба от А.Й.З.  против К.С.,италиански гражданин ,постоянно пребиваващ в Б.  ,за осъждането му  да й заплати сумата от 25 010 лв.,частично от сумата от 183 848 лв. ,представляваща  полагащата й се като сътитуляр  на обща с ответника банкова сметка ***  ,с която сума последният с е разпоредил ,ведно със законна лихва и разноски. Ищцата е твърдяла ,че с ответника са бивши съпрузи като по време на брака им ,сключен в Г.през 2004 г. са открили обща банкова сметка ***.и.,в Б. И. С. П.на името на С.К. и З.С.А.Й. ,в която периодично са внасяли парични средства .След прекратяване на брака им по сметката е имало налични парични средства ,които са изтеглени от ответника и /или преведени до други банкови сметки ,с които действия ответникът я е лишил от полагащото й се по закон ,а именно от половината от паричните суми ,налично по общата им банкова сметка ,***.

Ответникът К. С. не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК  като от същия за първото насрочено съдебно заседание е постъпило становище, с което оспорва иска  като поддържа ,че средствата по общата банкова сметка *** ,а изцяло лични негови средства .

Съдът с обжалваното решение  е приел ,че предявеният иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД ,но го е приел за неоснователен ,тъй като  в хода на производството ищецът не е установил ,че именно ответникът е лицето ,което се е  разпоредило със сумата от 188 000 евро от общата с ищцата банкова сметка.

***во е с правна квалификация чл.59 от ЗЗД.

Безспорно е ,а и се установява от представеното в настоящето производство извлечение от брачен регистър – служба гражданско състояние гр. Е. ,Г.,че страните  са сключили граждански брак  в гр.Е. на 21.12.2001 г. ,прекратен с влязло в сила решение на 01.05.2014 г.Няма спор ,че по време на брака между страните ,а именно на 14.08.2008 г. същите са открили общ спестовен депозит и поименна спестовна книжка  в Р.и. ,Б. И. С. П.по банкова сметка *** ***,титуляр  на която са и двамата съпрузи с отделни подписи и възможност да оперират с нея заедно и поотделно.Не е било спорно ,а и е установено от заключението на изслушаната съдебно счетоводна експертиза ,че на 07.08.2014 г. е извършен превод от  общата банкова сметка *** лице.С половината от тази сума ищцата счита ,че ответникът се е обогатил за нейна сметка доколкото  същата е сътитуляр  на  посочената банкова сметка.

***ото материално право в случая доколкото е ясно ,че ответникът е гражданин на Р.и. следва да бъде съобразен Регламент /ЕО/№ 846/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото материално право към извъндоговорните задължения /Рим 2/.В една от хипотезите на неоснователно обогатяване  – чл.10 ал.2 от Регламента ,в която попада  настоящия казус ,обичайното местопребиваване на страните е релевантно за определяне на приложимото материално право и в случай ,че същите имат обичайно местопребиваване на територията на една и съща държава  се прилага правото на тази държава.В настоящия случая от представените писмени доказателства при настоящето разглеждане на делото и от показанията на разпитаната свидетелка в с.з.  на 18.01.2021 г. се установи по безпротиворечив начин ,че считано от 2006 г. и до настоящия момент обичайното местоживеене на ответника е в Б. ,първоначално в гр.Р. ,а впоследствие в гр.П. ,където  е и регистрирания му постоянен адрес,при което положение и доколкото е несъмнено ,че обичайното местоживеене на ищцата също е в Б., приложение намира  българското материално право .Същото е приложимо и към релевантния за спора факт ,свързан с възникване на съсобствеността между страните по отношение на общия паричен влог и тъй като към момента на възникването 14.08.2008 г. същите са били съпрузи ,то следва да бъде съобразен КМЧП  в частта му ,уреждащ приложимото право към имуществените отношения между съпрузи с различно гражданство и това е тяхното общо обичайно местопребиваване,което както се установи от събраните доказателства към 2008г. е било в Б..

В светлината на гореказаното и доколкото страните към момента на възникване на съсобствеността  по отношение на паричните суми по банковия влог са били съпрузи ,то  при приложението на Семейния кодекс от 1985 г.правното положение на паричния влог е в режим на съпружеска имуществена общност .С влизане в сила на Семейния кодекс от 2009 г. имуществените отношения по заварените бракове  са преуредени  като съобразно разпоредбите на този кодекс  паричните суми по банковите влогове са изключени от обхвата на съпружеската имуществена общност и те  остават в собственост на съпруга ,който е техен титуляр.В случая доколкото титуляри на  спестовния депозит по посочената банкова сметка  *** , то при действието на СК от 2009 г. същите  се явяват съсобственици ,но вече в режим на обикновена съсобственост при равни права доколкото липсват данни да е уговорено друго ,което правно положение е константно и не се е променило  след прекратяване на брака им през 2014 г. Не могат да бъдат зачетени възраженията на ответника  ,поддържани и в отговора на въззивната жалба в посока ,че паричните средства в иначе общия влог не стават автоматично общи ,че са лични негови и ищцата няма принос доколкото същият не е подал отговор на исковата молба и тези му възражения са преклудирани.

Съобразно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки        който се е обогатил без основание за сметка на другиго е длъжен да му върне онова с което се е обогатил,до размера на обедняването. За да е основателен иска трябва ищцата да докаже ,че е обедняла,че ответника се е обогатил за нейна сметка и обедняването и обогатяването произтичат от един и същи факт – в случая разпореждане на ответника със съответната сума.

По делото е изслушано заключение на ССЕ ,видно от което , по общата банкова сметка ***.08.2014 г. и началното такова към 07.08.2014 г. е в размер на 188 319,24 евро като на 07.08.2014 г. в 13,15 часа е извършен  превод в размер на 188 000 евро по сметката на Б.С. .Ответникът не е оспорил факта ,че именно той е наредил превода ,а и в преводното нареждане ,с което е извършен превода от общата  сметка към Б.С. ясно се чете ,че наредител е именно той.

С оглед на гореустановеното , а именно ,че  страните са съсобственици на паричните суми по общия паричен влог ,на който същите са сътитуляра ,то следва  да се приеме,че с извършената на 07.08.2014г. операция със сумата 188 000 евро ответникът е лишил ищцата от възможността да получи половината от нея,от който факт произтича нейното обедняване .Със същата сума ответникът се е обогатил доколкото  същият се е разпоредил не само с тази част от влога,която е негово лично имущество ,но и с частта на ищцата, с което си е спестил парични средства ,равни на частта на последната, което сочи ,че и обедняването ,и обогатяването произтичат от един и същ факт.

Следователно  налице е фактическият състав на иска   по чл.59 от ЗЗД ,предмет на разглеждане в настоящето производство ,поради което ответникът следва да върне на ищцата това ,с което се е обогатил за нейна сметка ,или иначе казано предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като няма пречка  претендираната сума да е в лева независимо ,че общият паричен влог е в евро като в случая не намира приложение  ТР № 4 / 2014 г. на ОСГТК на ВКС ,тъй като разясненията,дадени в него ,касаят въпроса относно плащане  в чуждестранна валута ,което се дължи на договорно основание ,какъвто настоящият случая не е.

 Предвид казаното обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено като се постанови друго ,с което предявеният частичен иск от А.З. бъде уважен ведно със законна лихва ,считано от завеждане на делото до окончателното изплащане.

По разноските : при първоинстанционното разглеждане на делото ищцата е направила разноски в общ размер на 4920 ,40 лв. съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.По в-.гр.д.429/16 г. по описа на АС – Пловдив разноските на ищцата ,там жалбоподателка са в общ размер от 3 302,20 лв. ,от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 лв. ,по отношение на което ответникът е направил възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.Производството  по това дело е въззивно такова,преминало пред едно съдебно заседание  без събиране на доказателства ,поради което съдът намира ,че следва да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение като прекомерно до размер на 1 500лв.При това положение общият размер на разноските в това въззивно производство,които следва да бъдат присъдени възлиза на 2 002,20 лв.Разноските на жалбоподателката по гр.д.940 / 2017 г. по описа на ВКС са в размер на 2 452,20 лв. – адвокатско възнаграждение и държавна такса ,по гр.д.258/2019 г. по описа на ВКС – в размер на 1 900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение ,а за настоящето разглеждане на делото – 1 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение ,или общо дължими разноски ,които следва да бъдат присъдени на жалбоподателката с оглед изхода на делото 12 774,80 лв.

Ето защо  ,съдът

 

Р       Е       Ш       И   :

 

ОТМЕНЯ изцяло  решение № 627/03.05.2016г. постановено по гр.д.№ 1049/2015г. по описа на Пловдивския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА К. С. роден на ***г***,Република И. с ЛНЧ**********,постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***,със съдебен адрес ***-адв.Е.Г. да заплати на А.Й.З. с ЕГН **********,***,със съдебен адрес:***,офис… сумата 25 010 лева,частично от  общо дължимата сума от 183 848 лева,съставляваща половината от паричните средства в общата банкова сметка ***“И. С.“ филиал *****-А.–***************,на която страните са сътитуляра, с която сума К. С. се е обогатил неоснователно за сметка на А.З.,като се е разпоредил с тях,ведно с обезщетение за забава,считано от датата на подаване на исковата молба-15.04.2015г. до окончателното изплащане на главницата ,както и сумата 12 774,80 лв.разноски пред всички инстанции.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                             2.