Решение по дело №203/2020 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

    Град Тетевен,  01.10.2020 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На единадесети септември,

През две хиляди и  двадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря:   КАТЯ ХРИСТОВА

Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело № 203 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН. 

            Обжалвано е Наказателно постановление  № 465144-F506167/25.09.2020г на Началник отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново в Централно управление на НАП.

            Жаллбодателят моли да бъде отменено обжалваното постановление,като незаконосъобразно,а алтернативно да бъде намалено наказанието до предвидения минимум.Излага,че  за изтегляне на сумата,установена като отрицателна разлика в касовата наличност,е било с оглед необходимост от разчет със снабдители в деня на проверката и с оглед отсъствие  поради отпуск на материално отговорното лице. Установеното обстоятелство не представлява и не би могло да води до отклонение от данъчно облагане.Нарушението е извършено за първи път.Датата на издаване на наказателното постановление е антидатирана,тъй като за три нарушения били съставени 3 АУАН,а първото наказателно постановление е било връчено на дата 26.02.2020г.,докато процесното на 02.07.2002г.Т.е. наказателното постановление е издадено извън преклузивния срок по чл.34,ал.3 от ЗАНН.

Жалбодателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание,  представя писмени молби в които доразвива съображенвията си.

Ответникът по жалбата се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт И.,която изразява становище за правилност и законосъобразност на наказателното постановление и моли същото да бъде потвърдено.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.От служебно извършената справка в официалния сайт на „Еконт експрес“ ,модул „Проследяване на пратка“, се установи,че жалбата е била изпратена/предадена на куриер на дата 09.07.2020г,а наказателното постановление е било връчено на жалбодателя на дата 02.07.2020 година.

            По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.

От справката за издадени актове на АНО от Регистър за административнонаказателни преписки/на стр.47 от делото/ не се доказва твърдението на жалбодателя,че е антидатирана датата на издаване на оспорваното наказателно постановление.

От писмените и гласни доказателства-показанията на свидетелите Р.Х.Х. и Х.И.Д. се установява,че на дата 24.08.2019г  е била извършена проверка от свидетелите-служители на НАП,в търговски обект на жалбодателя-ресторант „Д.“***,стопанисван от „Ресторанти Д.“*** проверката е установено,че дневният оборот от монтирано фискално устройство,модел „хххххххххххх,съгласно междинен отчет  е в размер на 2961.80 лева,а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 352.50 лева,т.е. установената промяна в касовата наличност е в размер на 2609.30 лева и представлява изваждане на пари от касата,която не е отразена на фискалното устройство. За посоченото нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №F506167 от дата 27.08.2019г ,който бил връчен на пълномощник на жалбодателя,съгласно пълномощно ,приложено на страница 17 от делото.В акта е отразено,че лицето,на което е връчен акта,не е направило възражения,те. отбелязало е,че няма възражения.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното постановление,с което за нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ и на основание чл.185,ал.1,във в-ка с ал.1 от ЗДДС,на жалбодателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57  от ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Материално - правната норма от тази наредба, посочена като нарушена правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06 г. на МФ. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Констатираната с акта фактическа обстановка не се оспорва, като кореспондира по безспорен начин със събраните по делото доказателства, в това число протокола за извършена проверка, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката и показанията на актосъставителя Х. и вписаната свидетелка в акта Д., които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.

Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Сумата от 2609.30 лева  представлявала разлика в по-малко от направените записи в разчетната касова наличност на фискалното устройство. Тази сума е била част от касовата наличност за деня и е следвало да бъде отразена във фискалното устройство като „служебно изведени“. Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, тъй като не води до неотразяване на приходи.

Жалбодателят не е ангажирал доказателства,в подкрепа на твърденията си за разчет с цитираната сума,установена като по-малко в касата,със снабдители за деня,при отсъствие на МОЛ,поради и което това му твърдение не е доказано в хода на производството.

Съдът не намира,че така установеното определя маловажност на  нарушението. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път/този факт изрично е вписан в обжалваното наказателно постановление/ не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.

Съдът счита, че жалбата се явява основателна само по отношение на отмереното наказание. Съгласно чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, за нарушения на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по ал.1 на същия член, за физическите лица, които не са търговци, се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - или имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева. Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, обаче, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева.  В случая на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00лева. 

По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по ред/каквато е констатацията и на наказващия орган,отразена в обжалвания акт/, при отсъствие на други отегчаващи отговорността обстоятелства, както и сравнително не високата стойност на разликата в касовата наличност. Изложените обстоятелства, преценени в контекста на разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, обосновават решението на съда да измени наказателното постановление по отношение на приложената санкционна разпоредба и намали размера на наложената санкция от 100.00 лева на 500.00 лева. Именно такъв размер на санкцията по убеждението на съда се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.

С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ЦУ на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото продължи в  повече от едно съдебно заседание,което обаче не е отлагано по вина на жалбодателя,като делото не е с фактическа или правна сложност,поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И  :

            ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление  № 465144-F506167/25.09.2020г на Началник отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново в Централно управление на НАП,издадено въз основа на АУАН №F506167/27.08.2019г,с което за нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ и на основание чл.185,ал.1,във в-ка с ал.2,на „ххххххседалище в село хххххххххх,представлявано от Р.Р.Д.,е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00/хиляда/ лева,като НАМАЛЯВА  наложената имуществена санкция от 1 000.00/хиляда/лева на 500.00 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА„ххххххххххххххххххх,представлявано от Р.Р.Д. да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00/осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган, по компетентност.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: