Решение по дело №840/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на ОДМВР-Варна, против Решение № 231/21.02.2025 г. по НАХД № 4055/2024 г. по описа на ВРС, с което е отменен издаденият електронен фиш серия К № 7860940 и ОДМВР-Варна е осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

С посочено в жалбата касационно основание за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора за потвърждаване на електронния фиш и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание жалбата се поддържа с подадените от упълномощения юрисконсулт Л.-А. писмени бележки с.д. 8546/21.05.2025 г. , като в условията на евентуалност се прави искане разноските на противната страна за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.

Ответникът М. В. Й.-П. , чрез упълномощения адвокат А. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалвания електронен фиш е наложена на Й.-П. на основание чл. 189 , ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , а именно : затова, че на 15.07.2023 г. в 9.28 ч. в гр. Аксаково, на път втори клас № 29, км. 5 + 200 е установено и заснето с автоматизирано техническо средство движение на лек автомобил „Рено Каптюр“ с рег. № [рег. номер], собственост на М. В. Й.-П. , със скорост 68 км/ч при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, т.е. превишена стойност на скоростта от 18 км/ч.

За да отмени обжалвания електронен фиш , въззивният съд е приел, че същият е незаконосъобразно издаден, тъй като с него неправилно била ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето Й.-П., която не била собственик на процесния автомобил или лице посочено от собственика.

В рамките на служебната касационна проверка на обжалваното решение, настоящият състав на Административния съд-Варна счита, че въззивният съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

Осъществявайки на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон,

касационният съд намира, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон, т.е. налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за неговата отмяна.

Въз основа на събраното в хода на въззивното производство като писмено доказателство свидетелство за регистрация на процесния автомобил е установен факта, че в същото като ползвател е вписано наказаното лице М. В. Й.-П., а като собственик е вписан А. Д. А.. Правния режим на вписването на ползвател на ППС е уреден в разпоредбата на чл. 4, ал.3 от Наредба № І-45/24-03-2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение , временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Противно на приетото от ВРС, тази нормативна регламентация предполага издаването на ЕФ по чл.189, ал.4 от ЗДвП включително на вписаният ползвател, който съгласно чл.189, ал.5 вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП се явява административно-наказателно отговорно лице в качеството му на субект на когото е предоставено МПС – учреденото на валидно правно основание право на ползване, обективира именно факта на извършеното от собственика предоставяне на МПС на друго лице по смисъла на ал.1 на чл.188 от ЗДвП. Доколкото въпросното предоставяне е под формата на надлежно учредено и вписано в СРМПС по реда на горецитираната разпоредба на чл.4, ал.3 от Наредбата право на ползване, то в случая посочването от страна на собственика с нарочна декларация на лицето на когото той е предоставил МПС по смисъла на чл.188, ал.1, изр. 2 от ЗДвП не е необходимо, тъй като това посочване вече е било извършено с вписването на ползвателя в СРМПС. По тези съображения и при липсата на данни друго различно от ползвателя лице да е управлявало процесното ППС, то противно на приетото от въззивния съд, вписаният в СРМПС ползвател може да бъде субект на административно-наказателна отговорност.

Освен за субекта на административно-наказателна отговорност, останалите факти за управление на посоченият в ЕФ автомобил с превишение от 18 км/ч. на разрешената скорост , не са били спорни в хода на въззивното производство, поради което тяхната установеност от въззивния съд е релевантна за проверката по чл.220 от АПК относно правилното прилагане на материалния закон. Правилната правна квалификация на тези факти сочи на осъществен от обективна и субективна страна от ползвателя Й.- П. състав на адм. нарушение по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за който предвиденото адм. наказание съответства на наложеното такова с обжалвания ЕФ – глоба в размер на 50 лв., поради което последният се явява материално законосъобразен акт. Що се касае до процесуалната законосъобразност на ЕФ, касационният съд споделя изложените от въззивния съд мотиви за липсата на допуснати процесуални нарушения. Съобразно тези обстоятелства за материална и процесуална законосъобразност на ЕФ, правилното приложение на материалния закон от страна на съда предполага той да бъде потвърден, т.е. като е постановил с решението си обратния правен резултат, ВРС е допуснал нарушение на материалния закон налагащо отмяна на въззивното решение, включително в частта му за разноските.

След отмяната и при решаване на спора по същество от касационния съд в съответствие с изискването на чл.222, ал.1 от АПК, обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден по същите гореизложени съображения.

При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат, а доколкото от страна на ОДМВР-Варна са претендирани такива както във въззивното производство, така и в касационното производство, то следва съгласно чл. 63д, ал.4 от ЗАНН да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 2 х 80 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 231/21.02.2025 г. по НАХД № 20243110204055/2024 год. по описа на ВРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 7860940 , издаден от ОД на МВР Варна, с който на М. В. Й.-П. е наложено на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА М. В. Й.-П. с [ЕГН] и адрес : гр. Варна, [улица], ет.*, ап.*да заплати на ОД на МВР-Варна за разноски по делото сумата от 160,00 лв.

Решението е окончателно.