Р Е Ш Е Н И
Е №
260704
Гр.Пловдив, 26.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 12.05. две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№833/
2021 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба на Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” към Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. ”Ген. Н.
Столетов” № 21, чрез юр.Т..Ч. против решение №
260288/1.2.2021г. по гр.д.№12276/2020г. на ПРС, 15 гр.с., с което
жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия на С.В.К., ЕГН ********** *** на основание
чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл. 178, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, вр. чл. 179,
ал. 1, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД, СУМАТА от 360,77 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.10.2018 г. – 30.06.2019 г. на длъжност „****“ на ГД „ИН“
при Министерство на правосъдието с местоизпълнение на служебните задължения –
територията на Затвора в гр. Пловдив, както и сумата от 54,74 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението
за извънреден труд за периода от 26.11.2018
г. до 29.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда / 28.09.2020г./ до окончателното й изплащане,
както и разноски в размер на 500 лева, а в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив - 150 лв.
Във въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на
съдебното решение, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което
исковата претенция да се отхвърли.
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон.
Поддържа приложението на чл.16е, ал.3 и 4 от ППЗИНЗС, регламентираща отчитането
на графика при нарядите. Развива доводи,
че в ал.1 на цитираната норма е регламентиран обхвата на отработеното време.
Излага и подробни съображения относно почивките, тяхното ползване и включването
им към работното време. Поддържа, че от приетата по делото ССЕ се установява,
че е изплатено изцяло времето на нарядите, положени като извънреден труд. Моли
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което се
отхвърлят исковете.
Претендира
за разноски. Прави се
възражение за прекомерност на присъденото адв.възнаграждение на въззиваемия.
Въззиваемият
С.В.К. чрез адв.Н.П. ***, взема становище за неоснователност
на въззивната жалба. Счита, че по делото е доказано,
че даването на наряди е съпроводено с
допълнителни дейности, съпътстващи същинската постова работа, които не са
включени в работната смяна. Позовава се на §1, т.5 и 6 от ДР на ЗМВР, като
поддържа, че съпътстващите дейности са част от работното време и следва да
бъдат заплатени. Поддържа, че тези допълнителни часове работно време не са
отчетени и заплатени от работодателя. Развива подробни съображения и относно
правната уредба на времето за хранене. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази оплакванията и доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано по искова молба от С.В.К. против ГД“ “Изпълнение на наказанията” към МП, с която са предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл. 178, ал. 1, т. 2, т. 3 и
т. 4, вр. чл. 179, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищецът- въззиваем в настоящето
производство, работи на длъжност „***** “ в Затвора-гр.Пловдив. Не
се спори по делото, че съгласно чл.19 от ЗИНЗС, заеманата от него длъжност е
със статут на държавен служител. Претендира ответника да му
заплати сумата 360,77 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2018г. – 30.06.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на главницата, както и обезщетение за забава върху
главницата в размер от 54,74 лева,
дължимо за периода от 26.11.2018 г. до 29.09.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на ИМ.
Ответникът оспорва претенцията като неоснователна.
В исковата молба се твърди и се признава от насрещната страна с отговора на
исковата молба, че С.В.К. е работил като държавен служител на
длъжност „***** от надзорно- изпълнителния състав на ГД“ИН“, с местоизпълнение
на служебните му задължения- Затвора- гр.Пловдив през исковия период, както и
че той е изпълнявал служебните си задължения на 8-, 12- и 24- часови смени по
утвърден от Началника на Затвора месечен график, както работното му време се
изчислявало сумарно за тримесечен отчетен период.
Ищецът твърди, че в процесния период е положил извънреден труд, за което му
се полагало допълнително възнаграждение, което не му било заплатено; претендира
също и обезщетение за забава върху главницата, за посочения период до подаване
на ИМ.
РС е приел за доказано
по делото, че при даване на дежурствата по график, надзирателите и в частност
ищецът е следвало да се явяват по-рано на работа и респ. да се тръгват по-късно
с оглед необходимостта от привеждане в униформа, снаряжаване и инструктаж,
както и приемане/сдаване на дежурствата, при което за исковия период, съобразно
заключението на приетата по делото ССЕ се установяват отработени в повече 31
часа извънреден труд, който не е заплатен. РС е кредитирал приетата ССЕ относно
дължимия размер на неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд, както и за мораторната лихва и е присъдил
посочените суми.
Във въззивната жалба са направени две групи оплаквания – за
неправилно приложение на материалния закон относно отчитането на работното
време при даването на наряд по график, както и по отношение въпроса за
почивките и времето за хранене. ПОС намира, че втората група оплаквания касаят
въпроси които не са били повдигани като спор и не са разглеждани изобщо в
първоинстанционното производство. Нито ищецът, нито ответникът са навеждали
някакви доводи в тази насока, нито има някакви твърдения за ползването или
неползването им. Въпросът не е обсъждан и в съдебното решение. Поради това ПОС
намира, че е недопустимо едва във въззивното производство да се въвежда в
спорния предмет въпросът за ползването на почивки и време на хранене, както и
че не става ясно в каква връзка се излагат съображенията от жалбоподателя, че
тези почивки се включват в отчитането на работното време при даване на
дежурства.
От фактическа страна по делото се установява, че между страните съществува служебно правоотношение, възникнало на осн.
ЗИНЗС, като въззиваемият е изпълнявал длъжността надзирател – държавен служител
от надзорно-охранителния състав. По
делото е представено ЛТД на ищеца, както и справки за даваните наряди за
исковия период. Събирани са гласни доказателства – разпитван е свидетелят Ц. И.
С., който твърди, че на дежурство надзирателят следва да се яви минимум 10
минути преди това за привеждане във форма, предаване на информация от старите
надзиратели, развод, инструктаж. При сдаване на дежурството пък надзирателите
се събират да докладват на главния надзирател, който след обобщаване на информацията
докладва на началника на затвора. Така най-рано се тръгва в 8,30ч.; при
дежурства на външно охраняеми постове- „болници“ трябва да са в затвора
най-късно в 7,30 ч, а прибирането обратно в затвора след смятата е в 30,30ч.
или 8,30ч. в зависимост дали смяната е дневна или нощна.
По делото е изготвена и
приета ССЕ с в.л. З. М., която на база представените по делото графици за
дежурства на ищеца С.В.К. е
изчислила размера на допълнителните часове труд, по 40 мин. извън графика, общо
в размер на 31ч. за исковия период, които следва да се заплатят - 360,77лв. Експертизата е установила, че
размера на мораторната лихва върху всяка неплатена сума от
26.11.2018 г. до 29.09.2020г., е
54,74лв.
При така установените
факти по делото, настоящата инстанция намира за доказано, че С.В.К. е изпълнявал длъжността „*****“, че същият е със статут на държавен
служител, съгл. чл.19 от ЗИНЗС. Трудовото му правоотношение се регламентира
както от ЗИНЗС, ППЗИНЗС, така и от ЗМВР и ЗДСл, с оглед изричната препращаща
норма на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Продължителността на работното време на
служителите на ГДИН е нормативно определена в чл.16А от ППЗИНЗС, като в ал.2 е
казано, че за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден
график. Работното време на лицата, работещи на наряд, съгл. чл. 16д, ал. 2 от
ППЗИНЗС се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. А чл.
16е от ППЗИНЗС изброява времето, което се включва в рамките на работно
време:удълженото работно време; времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство; времето за физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически извършената работа по време на
разположение (активен период на разположение в поделението); времето за
провеждане на професионално обучение; времето на дежурство. Специалните
нормативни актове, регламентиращи правоотношенията, свързани с работното време
на работещите в системата на ГДИН, не съдържат изрична уредба на труда, положен
извън нормативно установеното работно време, поради което с оглед чл.19, ал.2
от ЗИНЗС следва да намери приложение нормата на ЗМВР – чл.185, ал.5, съгласно
която положеният труд над редовното работно време следва да бъде заплатено като
допълнително възнаграждение за извънреден труд –с увеличение от 50% върху
основното месечно възнаграждение/ за допълнително отработените часове до 70
часа за тримесечие/. Именно този ред следва да бъде приложен в процесните
отношения между страните при наличие на положен извънреден труд. В чл.303-314
от ППЗИНЗС са регламентирани действията на надзирателите, в зависимост от
длъжностите им, според които се
установява, че преди започване на наряда същите следва да се явят в униформен
вид /снаряжени, в случаите, в които това е необходимо/, да бъдат
инструктирани/да проведат инструктаж, да предадат/приемат документацията и се
запознаят с обстановката, да обходят помещенията.
С оглед на така
очертаната нормативна уредба на службата на надзирателите в ГДИН, се
установява, че същите имат задължения, които изпълняват преди и след сдаване на
дежурствата по наряда. Законодателят не е лимитирал времето, в която следва да
се извършат тези дейности. В същото време от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира, като кореспондиращи с посочените
нормативни задължения, се установява, че
надзирателите следва да се явят на работа минимум 10-15 минути преди
застъпване на наряда и могат да си тръгнат около 30 минути след сдаването му.
Доколкото претенцията е за положен труд от 40 мин. над определеното време за
дежурства, съдът намира, че следва да приеме претендираната стойност за положен
извънреден труд, който следва да бъде заплатен в посочения от ССЕ размер.
Жалбоподателят прави
възражение във въззивната жалба за неправилно приложение на нормата на чл.16 Е,
ал.3 и ал.4 от ППЗИНЗС, съгласно които при 12-часов /24-часов график на
наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа /24 часа отработено време по
ал. 1. Настоящата инстанция намира това възражение за неоснователно. Посочените
норми се съдържат в подзаконов нормативен акт и противоречат на императивни
норми от по-висок по ранг нормативен акт – ЗМВР и КТ , относно отчитането и
заплащането на извънредния труд. Още повече и практиката на СЕС по тълкуването
на Директива 93/104 и Директива 2003/88/ЕО е в насока, че съгласно чл. 2 от
Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от
4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време,
работното време е всеки период, през който работникът или служителят или
работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или
задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика.
По изложените
съображения , съдът намира предявеният иск за доказан по основание и размер и
като такъв същият следва да бъде уважен.
При уважаване на главния
иск следва да се уважи и акцесорния – за заплащане на обезщетение за забава.
Съгл. ССЕ, приета по делото, размерът на мораторната лихва върху неплатения
размер на възнаграждението за извънреден труд е 54,74лв., поради което и този
иск следва да бъде уважен изцяло.
Обжалваното решение като
постановено при същия краен резултат, макар и без наличие на мотиви в него ,
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сторените по делото
разноски в размер на 300лв., заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, намалено с оглед фактическата и правна сложност на делото и
възражението на жалбоподателя за прекомерност на платеното
адв.възнаграждение, ПОС намира следното: Съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба
№1/2004 г.за минималните адв.възнаграждения, в сила от 31.07.2020 г., при
материален интерес 415,51лв./вкл. главница
и лихва/, дължимото адв.възнаграждение е 300 лв.+7% за горницата над 1000 лв.,
или =300 лв., а платеното адв.възнаграждение е 500 лв., поради което
същото е прекомерно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260288/1.2.2021г. по гр.д.№12276/2020г. на ПРС, 15 гр.с.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието ДА ЗАПЛАТИ
на
С.В.К., ЕГН ********** *** сума в
размер от 300 лева - разноски пред ПОС за
адв.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: