Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025
гр. Пловдив, 19.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на двадесет и осми септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ
ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при
участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА
в
присъствието на прокурора МАРИНА БЕЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА
НД/В/
№ 369/2020г. по описа на съда
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419 ал.1, изр.1 - ро
вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е въз основа на искане от
осъдения Л.С.С., депозирано чрез
упълномощен за производството защитник - адв. П., за възобновяване на ВНОХД
№542/2019г. по описа на ОС – Пазарджик. В искането са изложени доводи в
подкрепа на заявените касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК –
нарушение на процесуалния и материалния закон, които се мотивират с превратно и
некоректно тълкуване на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
както и с неправилно разбиране и приложение от съдилищата на нормите, фиксирани
в Наредба №1/2017г. относно процедурата по установяване наличието и концентрацията на алкохол в кръвта на водач на МПС.
На базата на изложеното се правят две алтернативно заявени
искания
- да се възобнови ВНОХД №542/2019г. по описа на ОС – Пазарджик, да се отмени
постановеното по него решение, с което е потвърдена присъдата на РС – Пазарджик, като
осъденият С. бъде оправдан изцяло и по двете
предявени му обвинения,
или, делото да се върне на РС
– Пазарджик за ново разглеждане от друг състав на съда.
В
съдебно заседание осъденият С. и защитника му поддържат искането по изложените в него съображения, които се доразвиват в
пледоариите по съществото на делото.
Представителят на АП - Пловдив счита искането за
възобновяване за неоснователно, а изложените в него доводи намира за несъстоятелни и несъобразени с
процесуалния закон и приложимите материално – правни норми. Поради това пледира
искането да се остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено в
законния шестмесечен срок, отправено е от процесуално легитимирана, по смисъла на чл.420 ал.2 от НПК, страна до
компетентния съд по чл.424 ал.1 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, т.е., акт от
кръга на визираните в чл.419 от НПК, поради което същото
е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано
по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда №89/ 27.05.2019г., постановена
по
НОХД № 1721/2018г.,
Районен съд – Пазарджик е признал подсъдимия Л.С.С.
за виновен в извършване на две престъпления : по чл.343б ал.1 от НК, за което и
на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на седем месеца лишаване от свобода
и глоба в размер на 100.00 /сто/ лева, както и е лишен от правото да управлява
МПС за срок от една година; по чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което и на
основание чл.54 е осъден на осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.
23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от
осем месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, а
на основание чл.23 ал.2 изречение 2-ро и ал.3 от НК към така определеното общо
най-тежко наказание е присъединено и наказанието ГЛОБА в размер на 100.00 лева,
както и наказанието лишаване от правоуправление за срок от една година. Съдът
се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, а в тежест на
осъдения е възложил направените по делото деловодни разноски. Присъдата е била обект на въззивен контрол,
като с Решение №164/13.12.2019г., постановено по ВНОХД №542/2019г. по описа на
ОС – Пазарджик е потвърдена и е влязла в законна сила на същата дата - 13.12.2019г.
Искането се позовава на първо място на наличието
на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, но конкретни оплаквания за
допуснати от съдилищата нарушения, които да могат да се квалифицират като съществени
и/или абсолютни процесуални нарушения / по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК/, не
се правят. Известно е, че в настоящето производство доводи за фактическа
необоснованост на съдебните актове не попадат в лимитативно очертания в чл. 348
ал. 1 от НПК кръг от касационни основания. Достоверността на доказателствените
източници и в частност обективността на депозираните гласни доказателства /
която се оспорва с искането/, не подлежи на преобсъждане в това производство, с
оглед препращащите норми на чл. 426 и нормите на чл. 348 НПК. В правомощията на
съда е да проследи само правилното приложение на процесуалния и материалния
закон, без да може да установява нови фактически положения. Внимателният прочит
на присъдата и въззивното решение говори, че те покриват изискванията за
обоснован и мотивиран съдебен акт. Обсъдени са били от съдилищата поотделно и
във взаимната им връзка всички доказателствени източници, изложено е ясно и
недвусмислено становището за това кои от тях се кредитират/некредитират и
поради какви съображения, отговорено е на всички доводи, наведени от защитата
на осъденото лице. Не се констатират нарушения на правилата по чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като събраните в хода на съдебното следствие доказателства са ценени и
обсъдени с действителното им съдържание и не е налице превратен, необективен
и/или незадълбочен анализ, който да противоречи на правилата на формалната
логика. Не са били пренебрегнати, обсъдени са подробно и обясненията на подсъдимото
лице, като мотивирано кредит на доверие не им е даден, тъй като влизат в
противоречие с останалия доказателствен материал. Изводът за липса на
съществени процесуални пороци в правораздавателната дейност и на двете
инстанции по фактите, сочи на неоснователност на направеното от осъдения искане
за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС –
Пазарджик.
Установените по разписания в НПК процесуален
ред факти са били правилно отнесени към материално – правните норми, имащи
отношение към казуса, поради което и твърденията за допуснато нарушение на
материалния закон също не намира подкрепа в материалите по делото.
Еднопосочните по своето съдържание и смисъл гласни
доказателства – показанията на свидетелите – очевидци и на полицейските
служители, в контекста на резултатите от обиска на осъдения, при който в негово
притежание е открито законно притежавано огнестрелно оръжие, за каквотоХ., К. и
И. свидетелстват, че е било насочено към тях от С. / св. И. добросъвестно е заявил, че не е
видял лично оръжието/, мотивират законосъобразен извод за осъществяване на деяние
по чл.325 ал.2 вр. с ал.1 от НК. Не може да има съмнение, че насочването на огнестрелно
оръжие към нищо неподозиращите и непредизвикали по никакъв начин осъдения С.
лица, наред с демонстрираното от него предходно поведение на пътя, съставлява хулиганско
поведение, отличаващо се с изключителна дързост, проявена на публично място, в
присъствието на три лица, „провинили“ пред осъдения С. единствено с това, че са
си позволили да го изпреварят на пътното платно. Цялостното поведение на С.
говори за явно пренебрегване на всички установени норми на поведение, с които
осъденият е демонстрирал, че не желае да се съобразява, изразявайки грубо пренебрежение
към обществения ред и интересите на останалите граждани на обществото. Ето защо
коректно поведението на съденото лице е подведено под нормата на чл.325 ал.2
вр. с ал.1 от НК и не може да се квалифицира като дребно хулиганство по смисъла
на УБДХ, каквото искане е правено пред двете предходни инстанции. А че именно
огнестрелно оръжие, а не запалка, имитираща такова, е било извадено от С. и
насочено към автомобила, в който са се возили свидетелитеХ., К. и И.,
свидетелстват последните /без св.И./, които с категоричност са разпознали
предмета, оказал се насочен към тях, и точно такъв предмет е намерен във
владение на С. при извършената полицейска проверка и личния му обиск. Протоколът
за обиск С. е отказал да подпише, респективно, да даде обяснение във връзка с
намерените в него вещи, в това число и да отрази, че запалка, наподобяваща
оръжие е насочил към свидетелите. Тази версия се появява в обясненията на С.
едва месец след инкриминираната дата и влиза в остро противоречие с останалия
еднопосочен по значението си доказателствен материал.
Възраженията
относно допуснати съществени нарушения в процедурата по установяване на
наличието и концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения С. са идентични с
тези, излагани пред РС - Пазарджик и ОС
- Пазарджик. Те са били обект на подробен коментар от двете съдебни инстанции, които са изложили
мотивирано становище, което се споделя от този съдебен състав.
Какви следва да са действията на
полицейските служители в случаите на установяване употреба на алкохол от водач
на МПС е разписано в Наредба №1/2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози. При преглед на наличната
документация по делото не се откриват нарушения в процедурата, които да правят
резултата, от извършеното с техническо средство изследване, невалиден или да
пораждат съмнение за манипулации и недостоверност. Осъденият е изследван за
употреба на алкохол не случайно, а защото и свидетелитеХ., К., И. и
полицейските служители са се усъмнили в неговото адекватно състояние. От
писмената документация, касаеща използваното за изследване техническо средство
„А.Д.*“, определено със Заповед на Министъра на вътрешните работи в съответствие
с чл.1 ал.4 от наредбата, е видно, че то е годно, преминало технически преглед
в законоустановения за това срок. Осъденият не отрича, че такъв тест му е
направен, не отрича, че резултата от него е бил положителен за употреба на алкохол
- 2.17 на хиляда. Не отрича и че този резултатът
е бил отразен в АУАН, съобразно изискванията на чл.5 ал.2 и чл.6 ал.1 и ал.2 от
наредбата, както и че е изпълнено задължението да се издаде талон за медицинско
изследване. Надлежно е отразен, във всички издадени документи, отказът на С. да
ги получи, да се запознае с тях и да изложи своите бележи, възражения, искания
и т.н. И на тази база да се твърди, че С. е бил лишен от възможността да
направи избор по смисъла на чл.6 ал.4 от Наредбата, или че е направил такъв, но
от полицейските служители не му е дадена възможност да го реализира на практика,
е трудно защитима теза. Как да се установи изборът на водача С. по смисъла на
чл.6 ал.4 от Наредбата – изследване чрез
доказателствен анализатор или химическо изследване, след като той изобщо
отказва да получи документите, в които саморъчно
следва да отрази този избор?. Липсата на
отразен в талона избор на С. не е по вина на полицейските служители и не
съставлява пропуск в задължителната документация и в служебните им задължения,
както се твърди. Защото, полицаите са длъжни само да предоставят съставените от
тях документи за запознаване и да дадат възможност за отразяване на избора на
водача, и това изискване те са спазили. С. е този, който е отказал да получи
АУАН и талона за медицинско изследване. Да, установено е, че полицейските
служители са придружили С. до медицинско заведение, но не защото осъденият е
направил такъв избор, както се твърди в искането, а защото това е тяхно
задължение по смисъла на чл. 7 от
Наредбата, предвид показанията на техническото средство - концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда. Нормата на чл.6 ал.4 изр. 2 – ро е ясна и
не може да бъде обект на никакво различно тълкуване от буквално отразеното в
нея : след като водачът отказва да направи избор за процедурата, по която
показанията от техническото средство да бъдат проверени, тези показания се приемат за валидни. Не се твърди от
осъдения в медицинското заведение да е изразил изрично желание да бъде
изследвана кръвта му по химичен път и такова изследване да му е било отказано,
напротив, от показанията на полицаите се установява, че С. е отказал да бъде
подложен на каквито и да било медицински манипулации. Или, налице е еднопосочна
по своето съдържание верига от гласни и писмени доказателства, които правилно
са довели до единствения възможен извод, че на инкриминираната дата и място от
осъденото лице е консумиран състава на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК и
нарушение на материалния закон по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК,
към които разпоредби препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, не се открива да е допуснато, което води до неоснователност и на искането
за оправдаване на С.. Впрочем, такова искане в настоящето производство,
принципно е възможно да се удовлетвори
само ако съдът се произнесе в рамките на установените фактически
положения, които няма право да променя, а при установените от съдилищата факти,
очевидно оправдаването е процесуално невъзможно да се постанови от този състав.
В подаденото искане за възобновяване доводи
за явна несправедливост на наложените на С. наказания не са изложени и в това
производство съдът не дължи коментар по този въпрос, след като не е бил сезиран
с наличието на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК.
Поради всичко изложено, искането на осъдения
Л.С.С. следва да се остави без уважение, за което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Л.С.С. за възобновяване на ВНОХД №542/2019г. по описа на ОС
– Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :