Решение по дело №347/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ вр. с чл.145 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Р. Д. В. против Заповед №10-00-782/14.03.2025г, издадена от заместник кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, с която е наредено да бъде премахнат строеж „ Полумасивна жилищна сграда №135“, находящ се в [ПИ] по КК на града, държавна частна собственост, вид на територията горска, НТП широколистна гора по КККР на град Стара Загора, одобрена със Заповед №РД-18-43/25.05.2009г на Изпълнителния директор на АГКК.

Заповедта е издадена срещу неизвестен извършител и съобщена по реда на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването й на недвижимия имот, за който се отнася и на информационното табло в сградата на община Стара Загора на 25.03.2025г. с указание за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок, считано от този момент / лист 13/.

Жалбата е подадена на 31.03.2025г от лице, което твърди да е извършило и да владее строежа, както и да го използва като жилище, поради което е допустима.

Жалбоподателят иска от съда да бъде отменена Заповед №10-00-782/14.03.2025г на заместник кмета на община Стара Загора като издадена при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно обясненията, дадени в съдебно заседание преди пет години е съборена жилищна сграда, в която жалбоподателят и неговото семейство е живеело в град Стара Загора, на [улица], след което имотът е бил разделен на самостоятелни урегулирани поземлени имоти. Никой не му е позволил да купи поземления имот и да продължи да ползва жилищната сграда, а вместо това е съборена. По тази причина започнал да живее в разпоредения за премахване строеж с настоящата заповед, който купил без договор от предишен негов обитател, като само достроил стаи, необходими за членовете на семейството му. Иска от съда да приеме, че строежът не следва да бъде премахван на основание правото на неприкосновеност на жилището, продължителното обитаване на къщи в квартала и не оказване на съдействие от страна на държавната и общинска изпълнителна власт.

Ответникът Кмета на община Стара Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с твърдения, че от събраните по делото доказателства се установява законосъобразността на административния акт и съществуването на основанието за неговото издаване. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона намира за установено следното:

Жалбоподателят е с последно регистриран постоянен и настоящ адрес на [улица]ет.1 ап.1 в град Стара Загора, няма декларирани недвижими имоти на територията на община Стара Загора и не е подавал документи за участие в тръжни процедури в периода от 2023-2025г и не е заявил искане да бъде картотекиран като крайно нуждаещ се от жилище. Незаконния строеж е установен с Констативен акт №44/14.02.2025г, съставен от специалист в отдел „Кадастър и регулация“ и от главен експерт в Дирекция „Общински проекти, безопасност на движението и контрол по строителството“ при Община Стара Загора – спазен е формалния ред на чл. 225а ал.2 вр. с чл.223 ал.2 от ЗУТ. Сградата е полумасивна, жилищна, изградена в [ПИ] по КК на град Стара Загора, който е частна държавна собственост, видно от скица №15-287435/16.03.2023г от КК / лист 31/, копие от геодезическо заснемане –приложение 1 / лист 36/ и приложение 2 / лист 37/. Сградата не е търпим строеж, защото съгласно представеното цветно копие – извадка от Общия устройствен план на град Стара Загора поземления имот е извън строителните граници на града и за него не е изработван подробен устройствен план. Първото и задължително условие за определяне на строеж като търпим е той да е допустим по подробен устройствен план действал към момента на изграждането му, или към настоящия момент, което означава извършеното строителство да съответства на конкретното предназначение за застрояване на поземления имот, предвидено по подробен устройствен план – изискване на чл. чл.12 ал.2 от ЗУТ. Застрояване се допуска само, ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато такава се изисква по силата на закон, а в случая и това се изисква, защото начинът на трайно ползване на поземления имот е горска територия. Строежът е извършен без строителни книжа и се премахва на основание чл.225а вр. с чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ. Според КР поземления имот, върху който е изграден незаконния строеж е с площ от 794 671кв.м. и представлява широколистна гора, според начина на трайно ползване и попада в горска територия. Имотът е частна държавна собственост, за което е съставен Акт №14235/29.04.2024г и е предоставен за управление на ЮИДП гр. Сливен, ДГС –Стара Загора. За извършено незаконно строителство в имота, който се стопанисва от ТП Държавно горско стопанство Стара Загора е подаден сигнал на 11.08.2022г от Директора на стопанството до Областния управител за предприемане на производство по принудително изземване на завзетите реални части от държавния имот. Според извадка от ОУП на град Стара Загора територията е означена като горска. За имота няма одобрявани подробни устройствени планове и не е бил предназначен за застрояване, нито е попадал по силата на ОУП в територии за застрояване, което означава, че неговото предназначение не е било за жилищно застрояване. Първото условие от всеки един фактически състав на търпимост по §16 от ПР на ЗУТ, съответно §127 от ПЗР към ЗИД ЗУТ / в сила от 26.11.2012г/ е за допустимост на строежа – предвидено застрояване по силата на подробен устройствен план към момента на извършването му или към настоящия момент. Следователно при отсъствие на първата и безусловна правна предпоставка за допустимост на застрояването на един поземлен имот, няма правно значение и не подлежат на обследване останалите елементи от състава на търпимостта, които са различни спрямо периодите на изграждането му. Жалбоподателят твърди, че строежът е извършен през 1990г в жалбата, а според обясненията той го владее отпреди пет години и е извършил пристрояване, което означава, че не попада в период на търпимост. Дори да се приеме, че е извършен още през 1990г, макар да е общо известно извършване на строителство в горската територия, граничеща със строителните граници в последните не повече от 20г, то и към 1990г няма действащ подробен устройствен план, който да допуска застрояване на горската територия. Към настоящият момент и ОУП на град Стара Загора не е променил предназначението на територията и тя е горска.

Правото на неприкосновеност на жилището не дерогира спазване на разрешителния режим и не е довод за изключване на неговото прилагане. Правото на неприкосновеност на жилището не се състои в това да не се премахват незаконните строежи, които не са допустими по действащите актове за устройство на територията, а изисква да се предостави възможност за жилищно настаняване на лицата, които поради своето лично положение биха останали без дом. Разпореденият за премахване строеж се използва като жилище, но жалбоподателят не е използвал предоставените от законовия ред възможности да придобие собственост върху земя, съответно да бъде настанен в общинско жилище под наем. Изграждането на дом не е безусловно и неприкосновено право, което да се упражнява вън от закона, нито изпълнителната власт е бездействала. Заповедта е мотивирана, съгласно изискванията на чл.225а ал.2 от ЗУТ – с фактите, установени от констативния акт и представляващи правни основание по чл.225 от същия закон за премахване на незаконно строителство. Условието е изпълнено, защото са посочени изрично местоположението, вида, материалите, предназначението на строежа, както и отсъствието на строителни книжа. Заповедта е издадена от компетентен орган, въз основа на Заповед № 10-00-391/01.03.2024г на Кмета на община Стара Загора за оправомощаване на Заместник кмета по устройство на територията, строителство и безопасност на движението да издава заповеди по чл.225а от ЗУТ. Фактите, определящи строежа като незаконен са констатирани от компетентни служители при община Стара Загора – специалист в отдел Кадастър и регулация и главен експерт в Дирекция „Общински проекти, безопасност на движението и контрол на строителството“. Съобщен е на мястото на строежа, с което е дадена възможност на всички, които го ползват да се защитят в хода на производството. Допустимо е да се издават заповеди за премахване и срещу неизвестен извършител, защото установяването му има значение за понасяне на разходите, а предмет на мярката е самия строеж, чието съществуване не е допустимо по действащите устройствени планове.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Д. В. против Заповед №10-00-782/14.03.2025г, издадена от Заместник кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора.

ОСЪЖДА Р. Д. В. [ЕГН] да заплати на Община Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв /сто/ по адм.д.№347/25г по описа на АС Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.